Тъй, аз освен дето осъзнах, че в този форум има СТРЯСКАЩА липса на уважение към писателските ми и уърлдбилдърски достойнства, забелязвам няколко разминавания, които хората, понеже участват активно в спора, като че ли не им правят впечатление.
1. Емо е претенциозна и самовлюбена душичка, но си остава душичка. Съответно бая народ с Морви начело консистентно си позволява повече, отколкото би си позволил в споровете с друг (ако Морвата държеше тоя тон на Амелия, бързият фистинг щеше да уравновеси нещата мигновено). В един момент сърце юнашко не трае и се почват обидени постове. Ненужно и лесно за избягване.
2. Джордан не е "слаб" писател, така както Джийн Улф не е "силен" писател. Когато дадеш
Новото слънце на 14-годишен фентъзи фен, ще му изгубиш няколко нощи от живота НАПЪЛНО без смисъл. Той нито ще хване кое му е ценното на тоя цикъл, нито ако му обясниш, ще оцени. Обратното важни за Джордан.
Колелото е писано за 14-годишни, и повечето от тия, дето още го бранят, са го започнали около тая възраст. И за тази група поредицата е ДОБРА. Ако продажбите са добър индикатор за каквото и да е, то е, че читателите са предпочели нея пред безбройните други (а другите са били безбройни И когато Джордан е публикувал първия том). Маркетингът не е чак толкова решаващ при скромни пазари като фентъзи литературата - не е като децата да са били облъчвани с реклами по телевизията или билбордове по улиците. И до един момент, когато всичко почна да се срива,
Колелото имаше нужните качества да задържи интензивното внимание на тийн-версията ми.
Или за да обобщя дълбоката си мисъл - когато водите този спор, не е въпросът да си изясните дефинициите, щото те не са чак толкова аркейн тия дефиниции. Въпросът е да добавяте след всяко прилагателно по едно "за кого". Уърлдбилдингът е добър за кого? Стилът е слаб за кого? И т.н.
3. Жоро е прав - писателският процес се облекчава колкото повече пишеш и аз почти не се сещам пример за книга, която да не става по-четивна с напредването си, или поредица, която да не става по-добра в книгите след първа (допреди инерцията да се гътне, разбира се, както стана с Джордан). Един добър пример е
Малазанът, при който първа и втора-пета книга са все едно писани от различен автор.
THAT SAID, за опитния читател не е трудно да предугади доколко потенциално може да се подобри качеството на СТИЛА. Това историята колко по-добра ще стане, светът колко ще се разрастне и т.н. са неща във въздуха, но боравенето с езика очевидно не може да скочи от Станек до Кроули. Тъй че преждеспоменатият опитен читател МОЖЕ от няколко страници да прецени дали това произведение може въобще да стигне до неговата читателска зона, или не може. На мен ми е ясно, познавайки Емо, че
Колелото е малко вероятно да стигне до неговата. Или по-скоро вероятно може, но то ще е защото историята е от тип, който на него му допада, и ще го увлече въпреки омерзението му от стила.
------------------------
И все пак ми се струва, че заслужавам повече уважение като уърлдбилдър
)). 
(ObXTopic), но все пак се чудя дали действително си искал да вложиш в нея и допълнителното, прикритото, неизказано твърдение, че на съзнателно ниво ние страним от Валери Русинов, не искаме да бъдем видени в едно полушарие с него и само от мисълта, че бихме могли да му бъдем фенове, скачаме на бой (и понеже е мисъл, скачаме на бой със самите себе си явно... е ми к'во сега, импровизирах, дотолкова съм успял да го измисля!)