Ще взема да вмъкна няколко рандъм коментари по всичко, с което сте успели да изнасилите темата дотук:
За химията Бейл/ Хауърд: за мен са неземно идеална двойка, защото харесвам двамата ужасно много като визия и излъчване; химия има, а тъй като Бейл за цялата си кариера химия освен с Брайс е имал само още 3 пъти, мисля, че си струваше да се отбележи.
Култовата реплика "I'll be back" беше идеална по начина, по който беше казана. Поне за мен. Супер-зле щеше да е ако имаше един дълъг кадър с акцент "глейте колко сме велики и колко си ни е яка тази ретро реплика". Бейл я изрече толкова matter-of-fact, че можеше да е пропусната, беше просто едно съвсем леко намигване, което се усеща секунди след като е минало.
При все че оценката ми към филма е маркирано позитивна, в състояние съм да изтъкна няколко от причините, поради които продукцията се оказа провал в бокс-офиса: извънредно лош тайминг (зад
Стар Трек, твърде непосредствено зад него), твърде малко Джон Конър, твърде неизвестен актьор, който изведнъж се оказва водещият (Уъртингтън), Бейл, твърде отвратителна репутация на режисьора (която предполага за средностатистически зрител автоматично кофти продукт), несъвсем фокусирана маркетингова кампания (включая PG13 рейтинга), недотам приличен прием от страна на критици...
"Кухненския под" - като пишех ревюто (а и докато гледах филма), визуализирах под, а не маса...кво да се прави. Sick, sick me...
Прави ми впечатление, най-вече покрай няколко от изказванията тук, че зрителите като цяло изглежда имат тенденцията да схващат франчайз като нещо ужасно подобно на сериал, което леко ме изненада. Хора, франчайзът наистина е съставен от части, сюжетно (много често и концептуално), вързани една с друга, но всякакъв сорт липса на инфо и зеещи наративни дупки са възможни и няма нищо осъдно в това да присъстват. Не е нередно. Не е УЖАСЯВАЩО сценарно бездарие. Просто съзнателен избор, диктуван от продуценти, маркетингови проучвания и режисьорско виждане. Сценарият не е върховен, но да се смята, че изпускането на "трансформацията" на Конър от хлапак към "Избрания" е фаталната грешка, забила последния пирон в ковчега, определено е пресилено.
Хайде да помислим над това:
Терминатор: Спасение не е филм за Джон Конър, той е филм върху идеята за събирането на съдбата на главния герой във филма -Маркъс с тази на Конър, вид кратка среща между двамата. Това поражда необходимостта от показване на развитието на Маркъс (в качеството му на главен герой), а не на Конър, който при наличието на всичко казано в предходните части и на целия култов статус на франчайза се очаква да бъде приет като даденост. Сега е моментът да съобщя, че в случая на спекулирам, а повтарям това, което съм чела или чула от интервюта на екипа. Значи, основен подход при създаването на новата история за тях се е оказал романът
Бен Хур. За тези от вас, които не са запознати с него -той е сорт приключено-религиозен роман, който разказва за Христос, но е най-вече ангажиран с ролята на израелски благородник, който бива превърнат в роб и чийто житейски път в дадени моменти се преплита с този на Христос. Там има немалко материал посветен на Христос, но НИКЪДЕ не се нищи как точно той се превръща в Месията. Напротив -разчита се на вкорененото схващане, че когато се спомене тази фигура, тя е архетипно заложена в психиката на всеки средностатистически читател/зрител и бъдейки архетип, тя е готов продукт, годен за консумиране от съзнанието. Това е горе-долу, което Рол беше обяснявал за аксиомата: Конър не може да се равнява на Христос като концепция в съзнанието ни, но в свят, така разгърнат от хората, работили за създаването му и толкова популяризиран, Конър е ужасно близо до подобен продукт, един вид вече е "икона" сам по себе си. Все едно във всяка една от частите за Ханибал да се обяснява какъв е Лектър, защо е, какво го мотивира, етц. Сега, разбирам, че доста хора са очаквали нещо като
Батман в Началото, където да се дава черно на бяло през какво минава "нашия", но фокусът въобще не е (а и никога не е бил в началните варианти на сценария, занимаващ се с този край) бил Конър. Една значителна част от сцените с Бейл са добавени, едва чак след като той се е съгласил да се снима от кумова срама, че все пак беше станал толкова огромна звезда покрай
Рицаря като почна продукцията на филма.
Паралел с Междузвездни Войни не може да има по никакъв начин, защото при тях (особено в по-новите части), ударението винаги падаше върху развитието на Вейдър, те трябваше да разкажат цялата му история и деградиране. Никой никъде не твърдял при Терминатор, че новите части ще се занимават с Конър.
И финално малко за перлите в короната, "Дързост и красота", излишното (или лишно) защитаване на един чист и прост екшън. Екшънът е непретенциозен жанр. Дълбоко комерсиален, доста често твърде плосък и обикновен (все пак прави се за разведряване на младежта и мъжете

) и има наглостта да не се срамува от тези си заложби, а напротив -при първа възможност ги демонстрира. Чудесно е, когато един екшън успее да интегрира в себе си елементи, нехарактерни за жанра, заемки от други жанрове и да ги блендне така, че те да не дразнят, а да се явяват като бонус. Това, обаче, става рядко. Ужасно рядко. Почти също тъй рядко е да имаме много добър представител на самия жанр, изпълняващ всички функции, които е обещал на зрителите, независимо екшън, комедия, драма. Аз лично, като имам пред себе си филм, който е извънредно превъзходен пример за изпълняване на дадените функции, се чувствам удовлетворена и съм склонна да кажа "Браво" на хората дето са го направили. Може да не харесвам жанра, той може да не е смятан за "висок", но ако нещото не ме е подвело и в рамките на жанра е чудесно, бога ми, ще съм доволна, защото в края на краищата сама съм се набутала да го гледам. Мога да го опрелича на употреба на шампоан. Купувам си шампоан с ясната идея, че за този момент ми трябва и искам шампоан. Ползвам го, той се оказва някаква консистенция дето ми измива косата доста добре. Доволна съм, но знам, че ше ми трябва и балсам. Не мрънкам, щото съм видяла на опаковката, че пише шампоан, а не шампоан с балсам. Втори случай: купувам си шампоан, който се оказва, че има и некви омекотители дето ми действат на косата баш като балсам, следователно съм изненадана, щото на опаковката не е пишело, че е шампоан плюс балсам. Казвам си "Тва ми беше наочакван бонус". Първият случай е пример за
Терминатор: Спасение, вторият за нещо от рода на
Сиянието, примерно.
Това, което се опитвам да кажа: хората, които харесват даден филм, който изглежда несъдържателен и му дават сравнително висока оценка, се пробват да гледат на него максимално обективно, в рамките на това, което им е било обещано и което са получили.
