ShadowDance

Гледал съм му само Сталкер, Андрей Рубльов и Жертвоприношение, като честно си признавам, че вторият просто не го разбрах ИЗОБЩО. Не, че мога да гарантирам, че съм разбрал другите два, но те поне не ме оставиха тотално объркан да си чеша главата и да се чудя какво съм гледал. Тях обаче ги обожавам, наистина страховити филми. И да, с всяко гледане човек вижда понякога не просто нови работи, а тотално различни от видените преди неща.

На първо гледане и мен Рубльов ме остави с доста противоречиви чувства и твърде много въпроси от типа "какво стана пък тук", но на второ гледане нещата ми се изясниха в доста голяма степен. Не напълно, разбира се, но достатъчно, за да качи оценката ми сериозно.

William Friedkin

Bug (2006)
The Hunted (2003)
Rules of Engagement (2000)
To Live and Die in L.A. (1985)
The Brink's Job (1978)
Sorcerer (1977)
The Exorcist (1973)
The French Connection (1971)
The Birthday Party (1968)

айде и от мен малко комерс.
повечето сигурно са гледали най-новите филми в тоя списък, но постингът е предимно заради първите четири.
the birthday party е черна постмодернистична (:)) полукомедия по пиеса на харолд пинтър. следващите три филма са обаче са базовите за стила на режисьора: техники от документалното кино, пестеливо и грубо осветление, офбийт монтаж и минималистичен диалог. освен купчинката оскари и номинации "френската връзка" съдържа и може би най-иконичния кар-чейз в историята на киното (копиран дори в гта 4 в мисия неслучайно именувана "пуерториканска връзка").
"екзорсистът" вероятно повечето са го гледали покрай ре-релийза му преди десетина години, затуй направо към "sorcerer" - стилен римейк на "възнаграждение за страха" на анри клузо, който макар по разни причини да не е баш на нивото на оригинала, успява да е достатъчно различен, за да издържа на сравнения: алиенацията и безразличието, гарнирани с минимум диалог, са чудесни теми за студения стил на фрийдкин.
от по-новите неща единствено борбата за оцеляване в the hunted е впечатляваща със суровостта и прагматичността си, но пък филмът си има други кусури.

Френска Свръзка ("официалния" превод на български бтв) е наистина страхотен филм, който съм гледал със страшен кеф, както и продължението му. Другото любимо от гореизброения списък определено ми е Rules of Engagement - страхотен каст, прилична драма и няколко изключително въздействащи сцени (особено в началото на филма) - може би най-добрият в поджанра "военни съдебни драми" . От прегледа на страницата на филма в имдб - to live and die in L.A. определено ме заинтригува, ако някой има линк - да ми прати на лично.

Радвам се, че споменахте Тарковски, защото това е човекът, който е направил 7 - 8 филма през живота си, но всичките до един са гениални. Отношението ми към него може да се нарече преклонение

Demandred wrote:Имайки предвид повечето имена, споменати от Алекс досега, мисля, че е време да компенсираме с някой наистина снобски режисьор. Ето един, за който поне знам, че доста хора тук са му гледали филмите:

Андрей Тарковски
Жертвоприношение (1986)
Носталгия (1983)
Сталкер (1979)
Огледало (1975)
Соларис (1972)
Андрей Рубльов (1969)
Иваново детство (1962)

любими филми - Огледало, Андрей Рубльов, Сталкер

Какво да кжа за него, освен, че е един от най-великите. Още в началото на кариерата си изгражда своя стил, който е тотално в разрез с конвенционалните норми и масовия вкус, и се придържа до последната си творба към него, без да прави компромиси със собствените си идеи и визия.

Огледало е филм, който колкото и пъти да гледам, няма да ми омръзне, все откривам нови и нови неща и ми въздейства все така силно. Много малко филми дават на зрителя такова интензивно преживяване и въздействат толкова силно, при това без да разчитат на диалог и сюжет, а основно на силата на образите. Невинаги уникалният му подход успява напълно и някои от филмите му бяха сравнително разочароващи за мен (примерно Носталгия), но пък винаги са визуално на изключително ниво.

Него го обожавам. Рядко се изказвам за нечие творчество така, но той е един от малкото режисьори, които ме карат да чувствам докато гледам филм. Не съм гледала само Иваново детство, а от тези, които съм изгледала просто не мога да се спра само на 1 любим. Да кажем, че днес това ще са Сталкер и Андрей Рубльов.


И Соларис. И...абе, просто не мога да отлича само един филм, сърце не ми дава.

"иваново детство" му е най като за "широката публика", но въпреки туй е сниман раздвижено и с изобилие от характерните двупланови статични шотове, та си заслужава да се види.

иначе любопитен консенсус има тук. обикновено доста противоречиви реакции се получават по отношение на тарковски.

Тва щото аз си мълча учтиво.

Майтапка. И на мен ми хареса Сталкера, хем беше още преди десет години, една прожекция в Одеона. Що ми се струва, че Тарковски си е точно за голям екран? Може би е най-добре да се ослушвам и за останалите му филми по филмотечните, сигурно ги въртят?

П.П.: Скърдж, Лукас е един посредствен сценарист, докато Камерън точно там му е силата. Продължаваш ли да искаш да ги вкараш в един кюп? (Където очевидно са, но само откъм техническата страна на визията. И дори там Лукас здраво е зациклил.)

Иначе много добре им го каза по снобската тема. Нямаше нужда аз да се обяснявам.

ся, ше го кажа по-просто: лукас квито заслуги има към киното, камерън може само да сънува за тях. а кой колко е изкуфял в момента е друга бира.

тарковски е за голям екран, да. gl с намирането му на такъв обаче.
за сметка на туй кажи-речи всичко му е излизало на двд. което вероятно значи и на торенти, за любителите на свободното движение на информация.
колкото до харесването, аз имам някои резерви към идеологията му, но туй се компенсира от режисурата.

Scourge, винаги съм се чудил как може един човек едновременно да се радва на кино отпреди да се е родил и на кино след това. В смисъл - след като си изгледал всичко на всички знайни и незнайни режисьори, не умираш ли от скука като гледаш филмите сега?

Аз си признавам честно, всичко преди 80-те ми е прашно, гадно изглеждащо и звучащо и трябва да е нещо наистина невероятно, за да го издържа докрая. Култивирал съм си друг вкус, предполагам.

Иначе съм съгласен за Лукас - заслуги има. И киното се дели на две - преди и след SW. После втората половина пак се дели на 2 - преди и след Phantom Menace. После едната половина се превръща в психоклиника благодарение на ефектната му мамина сладка главица. Лукас е гъз, без него поне моето кино нямаше да пострада никак.

всъщност не. първо, за щастие не съм изгледал всичко на всички.
второ, аз се зазяпвам по монтаж, камера, стейджинг, светлини и други технически залъгалки. колкото по-тъп е даден филм, толкова повече съзнателно отделено за такива неща време има.

дори да се разграничим от тематиката, има някои неща в киното, които остаряват добре - композицията си е композиция независимо от годината. добрият character actor също. за звука не може да се направи много, макар че напоследък ремиксират доста класики, ако е наличен суров материал.
в тоя ред на мисли, ти нали щеше да се жертваш за touch of evil. какво ти е мнението?

Мнението ми засега е, че има доста малко сийдъри, които имат желание да гледам Touch of Evil (в HD го намерих, между другото, така че съм в процес на траене за хубост).

Иначе и аз съм луд по техническата част (чак име ми е излезнало, не ги е срам, бе! ), но в най-добрия случай започвам да си мисля разни работи от рода, че ако еди кой си филм беше направен днес, щеше да ме разбие. Ок, визуалните технически залъгалки минават, наистина - което си е хубаво, хубаво е. Ама на мен най-много ми действа музиката и звуковия монтаж и там ако нещата куцат... ми не върви много добре.

Накарахте ме да седна да гледам "Соларис" на Тарковски. Нещо не ме впечатли обаче. Имаше някои красиви сцени и идеята беше оригинална, имаше параноя, сюрреализъм и всички други предпоставки за да ми хареса и все пак не ми се стори нещо много специално. Осветлете ме какво пропускам.

Може би нищо Пробвай с друг негов филм, може да се получи различно впечатление.

Darkling, аз подкрепям Ghibli: пробвай с някой друг филм. Например Огледало.

Silver, Touch of Evil ми е един от най-любимите филми и се надявам да успееш да го изтеглиш и да му се насладиш. Чакането определено ще си струва, според мен.