ShadowDance

Roland wrote:Самоцелна плетеница от несвързани помежду си истории за много преебани хора без посока и цел.

Болда за хората или за историята? Щото ако е за хората, може и историята да го подчертава структурално.

А ако посланието е, че и най-малкото (без)действие има непредвидими по мащаб последствия? Доста ефектно бе демонстрирано.

Освен това, дори да гледаш всяка от историите сама за себе си, пак са много по-въздействащи от повечето самостоятелни филми.

Ми на мен не ми бяха. Всяка история трябва да има цел. Безцелността също е цел, но тук не видях такава. Просто се наслоява атмосфера на преебаност и не схващаш за чий ти го показват това и кво се опитват да ти кажат с него. Не е антипослание, просто липса на послание.

Поне от това, което Иняриту твърдеше, основното послание би трябвало да е липсата на комуникация. Наистина, темата присъстваше (донякъде) и в трите истории, особено в тази в Япония, където според мен проблемът беше засегнат най-добре. По същото време обаче, трите истории бяха свързани с друга тема, а именно че дори дребните (без)действия водят то доста сериозни последствия, един вид теория на хаоса и ефекта на пеперудата.

Spoiler: show

Така решението на японеца да подари пушката си на мароканския си водач я довежда до селянина и децата му, които играейки си с нея прострелват героинята на Кейт Бланшет, което пък на свой ред забавя семейството да се прибере навреме, карайки бавачката на децата им да ги вземе със себе си в Мексико, и т.н.

Ако следваме основните части на историята, темата с последствията всъщност излиза по-важна, което оставя цялото занимаване с липсата на комуникация на по-заден план, а се предполага да е основното послание на филма.

В резултат имаме манджа с грозде, където нито предполагаемо основното послание е развито, нито пък темата с последствията от (без)действието на героите, затова и аз смятам, че "Вавилон" не е най-доброто на Иняриту, главно защото се опитва да се занимава с повече неща едновременно, и в резултат нито едно не е изпипано напълно. Разбира се, аз не смятам "Вавилон" за много слаб филм, на фона на това което ни залива в последните години, но можеше да е много по-добър.

И според мен 21 грама е по-добрият филм. Но тук ме разтърсиха и четирите истории - особено тази на японката. И все пак ако посланието му е било липсата на комуникация, то се е загубило някъде между личните драми на героите и показването на различните култури и светове, в които те живеят. Но това не прави филма по-лош. За мен определено е един от най-въздействащите филми, който съм гледал от доста време насам. Скоро ще го гледам пак и тогава вече ще имам по-добър поглед върху него. Просто първия път ми въздейства прекалено брутално, за да обръщам внимание на всичко.

Елизабет: Златната епоха е страхотен филм. Същият като първия всъщност, макар и с малко по-безличен поддържащ каст и по-концентриран върху ролята на Бланшет, което си е само плюс всъщност. Като цяло почива най-вече на актьорската игра, но и сюжетно си е хубав. А накрая дори има ефекти, с тая испанска армада. Малко, но перфектни. Изобщо препоръчвам горещо.

Бях убедена, че това не е твой тип филм, но че въпреки това ще го харесаш

Аз нямам "мой тип" филми за разлика от повечето хора наоколо Първият обаче като че ли ми харесва една идея повече.

Гледах "Стреляй смело" снощи. Безмозъчен, но забавен.

Опитах се да гледам "Фантомас" по телевизията онзи ден. БНТ трябва да бъдат осъдени за ужасяващия дублаж, с който го бяха уредили - тотално убийство на всякакъв хумор, унищожаване на образите и гавра с филм, който изигра доста важна роля в детството ми. Повече филми по тая телевизия няма да гледам.

Снощи пък дзаваха "Синбад: Легенда за седемте морета" по btv. Също толкова противно озвучаване... Героинята на Мишел Пфайфър звучеше като извадена от някой сапунен сериал... Само че това поне не е по вина на телевизията, понеже още преди доста време ми беше попаднала версия а същия филм със същото озвучаване. Не я гледах тогава, не я гледах и сега.

Ако продължат така, скоро и мен ще направят официален хейтър на всякакво българско озвучаване. Жалко.

То и филмчето не е кой знае какво, скоро няма да видим свястна екранизация по романите на Емилио Салгари.

Гледах 30 Days of Night и освен от няколко синематографични решения не ми хареса!

Малко закъснял, но ето коментарът ми за Елизабет: Златната епоха.

Определено добър филм, въпреки че според мен първият е по-добър. Филмът фокусира изключително върху Кейт Бланшет, което е хубаво само по себе си, но всички останали второстепенни герои, дори и тези с малко повече екранно време (най-вече Уолтър Райли, изигран от Клайв Оуен), остават прекалено схематични. Според мен това е недостатък, защото героинята на Кейт Бланшет изглеждаше далеч по-естествена в първия филм, когато се отразяваше и през второстепенните герои и отношенията и с тях. Все пак, отново прекрасно изпълнение от Кейт Бланшет, заради което си заслужава да се гледа филма.

Това, което най-много не ми хареса, обаче, е прекалената употреба на символиката във филма. Разбира се, това не е непременно огромен недостатък, и на някой друг това може да му хареса, но мен лично ме подразни. Просто в един момент ми се стори прекалено наблягането на това, кои са добрите и кои лошите (това беше особено очевадно с испанците), и според мен имаше малко повече сцени с въртящи се камери около Бланшет, бидейки представена за нещо като ангелът-хранител на Англия. Също така, сцената на брега, правейки доста ясни препратки към Жана Д'Арк също не ми допадна особено. Тук не говоря за историческа достоверност, въпреки че в голяма степен филмът следва действителните събития, просто според мен употребата на символика можеше да се ограничи.

Иначе филмът съдържа удивително много напрежение за кратката си продължителност (около час и четиридесет минути), и човек не усеща, как филмът преминава. Последно, не видях голям смисъл да се слагат талантливи актьори в толкова ограничени роли, които би могъл да изиграе който и да е - това най-вече за Саманта Мортън (Мери Стюарт) , Рис Айфънс (йезуитът), и Жорди Мойа (Филип II), но явно целта е била филмът да бъка от известни лица. Така или иначе, филмът си заслужава да се гледа на кино, даже накрая има ефектни бойни сцени с победата над испанската армада.

Аmerican Gangster е много як!Има много по реална атмосфера от The Departed и всичките актьори се спряват добре,дори и тези,които за сефте ги виждам (най-вече бели такива).Има бая сцени,в коитоДензъл Уошингтън седи и гледа гангстерски,а Ръсел Кроу пак вкарва нърдската походка от "Красив Ум"!
Единствено нещо,което не ми хареса беше,как

Spoiler: show

Дензъл Уошингтън беше all might gangster и после веднага клекна пред Ръсел Кроу и даже се кефеше!

Но определено ми хареса поуката:

Spoiler: show

"Не се обличай като pimp,че ще те погнат куките"!

"Блус Брадърс". Когато го препоръчах на Роланд, почти го бях забравил, и рекох да си го припомня. Кефи много. Музика и автомобилни преследнания на корем. Появяват се един куп музиканти, явно известни, за повечето от които, естествено, не бях чувал. Естествено, разпознават се веднага Джеймс Браун и Рей Чарлз, а също така и Арета Франклин. Абе, заслужава си.

"Блус Брадърс" кефи супер много. Дори и втората част. Сега като го спомена и на мен ми се догледа пак.