Тая Opus Magnum изглежда като 2D remake на предишната им игра Infinifactory, а като си спомням тя колко е трудна, май ще скипна. Твърде е сложна за простия ми ум.
Иначе продължавам да се боря с друга игра, хвалена от Блоу,
Stephen's Sausage Roll и гадинката не спира да ме изумява с количеството нови механики, които успява да добави, и елегантността, с която ги добавя, без да променя правилата или да чийтва по друг начин (като изключим софт чийта, че ранните нива просто нямат нужда от тези механики за да бъдат решени).
Просто изведнъж осъзнаваш, че през цялото време си можел да въртиш наденичките и ->така<-
И тъй като тази игра, за разлика от The Witness, не е open world, и трябва да минеш всяко ниво, за да я превъртиш, май ще въртя наденички до пенсия. Не е за хора със слаби нерви, или вегетарианци, е което казвам
edit: А относно
Kingdom Come, ся, геймплея е важен и тн., ама аз съм по-хайпнат за обещанията за кампанията, че се развива в реално време, и ако много се размотаваш Skyrim style да гониш пеперуди, може да изпуснеш обсадата на века и горко да съжаляваш. Винаги съм харесвал девелопъри, които си третират игрите като светове, които строят, а не като дисниленд паркове за играча.
Което ми напомня, че продължавам да отлагам цъкането на Pathologic, а remake-а май ще излиза тая година.