ShadowDance

Martix wrote: ↑

Wed Feb 21, 2018 8:36 pm

Здрасти, fellow Spec Ops fan here. Не искам да чупя хатъра на всички, но доколкото съм чел всъщност играта е щяла неиронично да е generic heroguy shooter през по-голямата част на development-а и накрая след поредния слаб targeted test са им натресли (тук малко преувеличавам, може и да не са им го натресли, а да са си намерили) нов writer, който е измилсил всичко това със subversion-а на shooter жанра и антивоенната тематика. Колкото до геймплея, наистина толкова си могат. Не случайно сега правят MOBA игра. Играта наистина е топ, но това съвсем не е нарочно, щото е правена от гении. Съвсем случайно се е получило толкова яка комбинация, което е още по-мега

Интересна история. Тия пичове трябва да го позлатят тоя сценарист тогава, щото това като героичен шутър така щеше да танкне, че... Тя и по принцип не беше успешна финансово, ама като Call of Duty клонинг хич не си я представям.

Ordo Malleus wrote: ↑

Wed Feb 21, 2018 7:34 pm

Радвам се, Spec Ops: The Line отборът във форума расте Кажи с кой край завърши и прегледа ли ги другите?

П.П. И 4-те са железни, не мога да повярвам как всички се връзват.

С този, след който има само финални надписи.
Иначе, изиграх и другите три. Мда, и четирите са страхотни, обосновани и смазващи.

Сега, дали толкова си могат или не от Yager не знам, но както каза Мартикс, това което се е получило е мега. Още по-мега е, че (ако) е случайно.

Реално, геймплейът страшно ми хареса, заради минимализма и монотонността си. Ходиш и пуцаш, малко адреналинец и продължаваш да пуцаш, и пуцаш, адреналин, и после пак пуцаш, и пуцаш, и пуцаш, и пуцаш, и пуцаш. Докара ме до физическо изтощение (особено, ако преиграваш една и съща битка - от последните 3-4 чаптъра, - за n-ти път, заради тъпата упоритост) и до размисли, "какъв е целия смисъл от това пуцане и убиване".
Случайно или не, играта е почупваща, а Дубайският сетинг е страхотно избран. Сблъсъкът между природата и гаргантюанската показност на капитализма е, дет дума трубадура, визуална прелест.

п.п.
в другиден я почвам на FUBAR

п.п.п.
усещам как повечето заглавия от Топ 10-те ми любими игри изпадат и как за няколко месеца коренно си промених листа.

penzata wrote: ↑

Wed Feb 21, 2018 10:06 pm

С този, след който има само финални надписи.
Иначе, изиграх и другите три. Мда, и четирите са страхотни, обосновани и смазващи.

Дам, и аз първият път така го изиграх. До ден днешен не мога да си "избера" най-добрия обаче.

Spoiler: show

Все пак, може би този в който стреляш по спасителния отряд, но те надделяват. "Remember back in Kabul, John, before things got bad? We were talking, about nothing really...", докато Уокър леко потреперва в кръвта си. Много е peaceful цялата сцена, и музиката и... баси.

Тая игра, бтв, половината е войс-актинг и музика. Поздрав:
https://www.youtube.com/watch?v=dAmlccziddM

Ordo Malleus wrote: ↑

Wed Feb 21, 2018 9:06 pm

Интересна история. Тия пичове трябва да го позлатят тоя сценарист тогава,

Трябва си, но както каза, комерсиален фхллоп... Вече всички писатели, работили по Spec Ops работят в други компании, от рода на EA и Ubisoft, а Yager отдавна не се занимават с narrative игри. Аз все пак още си ги обичам, колкото и да вървят към фалит (честно, не знам кой им дава пари за заплати на 130 човека персонал вече 5-та година да правят това мъртвородено Dreadnought).

Относно финалите в Spec Ops:

Spoiler: show

Сцената с потрепващия и давещ се в собствената си кръв Уокър е в пълен контраст с музиката и спокойния тон на войсоувъра, което още повече подсилва безсмислеността от всичко, което се е случило в играта.

Първият, с който и двамата сме завършили, е доста трагичен с цикличността си: първо Конрад, после Уокър, след това ще бъде някой друг и следващ. И пак, заслужен или не, Уокър, а и играчът получават някакъв мним покой, въпреки пълната безизходица на сцената с пръснатия череп на фона на разрухата в Дубай.

Този, в който Уокър е ласт мен стендинг и репликата "Gentleman, welcome to Dubai" е може би най-зверският, показващ изключителното чудовище, което ражда войната, което в no man's land е като Бог. Бог, който ще продължава да сее разруха, преди да бъде детрониран от друг такъв.

И, докато в тези три финала има някаква своего рода кулминация, смятам четвъртият за най-мрачния, студен и потресаващ, заради антиклимакса му: Уокър е прибран по живо, по здраво, след всичко, което е извършил. "How did you survive all of this? Who said I did."

Музиката на играта наистина е убийствена. Огромният контраст между пъроначалните рок парчета, присъщи за американските военни филми, с музиката, към която даде линк (данке за поздрава ) е смазващ.

за мислите по финалите. Деймн...

Три неща:
- @Claymore беше писал някаква курсова или доклад или нещо такова за играта, да хване да го сподели, ако може.

- сега се заглеждам в трейлърите и ми се струва напълно правдоподобно цялата концепция да е била сменена on the fly. А простият маркетинг отдел да не е получил мемото, щото я представят баш като дженерик шутър. Има фен трейлъри, които много по-добре улавят какво всъщност Е Spec Ops. Голяма грешка в това отношение и мисля, че още навремето четох как цялата им рекламна стратегия е била генерално сбъркана.

- нещо от историята:

Spoiler: show

Какво смятате за теорията - която май не е теория, щото един създателите я беше потвърдил май в някакво интервю - че всичко след катастрофата с хеликоптера е някакъв личен ад на Уокър (тоест, че умира там и останалата част е неговото Чистилище)?

Не ми харесва, звучи по-претенциозно от необходимото и в крайна сметка принизява целия експириънс до it was just a dream. Още повече като вземем предвид, че Уокър и ко. буквално извършват няколко военни престъпления и то от най-тежък вид (единственото, което не правят е да изнасилят някого, всичко останало е тотален догшит от тяхна страна), заради което предпочитам идеята, че всичко е истина, а не шматкане из отвъдното.

Всъщност,
това работи (като теория или не), поради няколко причини; изобщо не принизява експириънса, а прави играта още по-безпощадна, зловеща и смразяваща; друг е въпроса дали би се харесало или не на играчите, защото е bleak as fuck:

Spoiler: show

- Уокър умира в катастрофата с хеликоптера в началото на играта, но реално тази катастрофа се случва чак накрая на чаптър 12; количеството извършени зверства и военни престъпления преди нея са реални и мащабът им е огромен;

- след това начало на играта имаме едно earlier, което е един вид ретроспекция от страна на Уокър, отново преживяване на зверствата от чаптъри 1-12 (защото той друго не знае) и хипотетична възможност да "изкупи" греховете си в Чистилището. Обаче той преповтаря абсолютно всички реални зверства, които е извършил до този момент (де факто преди да умре), заедно с екзалтираното унищожение, което стоварва от небесата върху купищата войници и небостъргачи, непосредствено преди катастрофата.
Изключително бруталното нещо е, че самият играч "осъзнава" как Уокър е само инструмент в неговите ръце и реално той "позволява" повторното извършване на зверствата (подкрепено с това, че играта реално не ти позволява да имаш избор), лишавайки Уокър от всякаква надежда за изкупление; и играчът, и Уокър са обречени;

- след дванадесет чаптъра стигаме до показването на самата катастрофа за втори път. В този момент Уокър казва: "Wait. Wait, this isn't right. [Well, it's too late now!] Nah... I mean... we did this already!", защото вече го е преживявал; и преживява отново смъртта си;

- заради това и началото на чаптър 13, озаглавен Adams, чието име е двусмислено и работи като алюзия за библейското начало, но в случая на Уокър и мн.ч. на "Адам" са по-скоро начала, цикличност, на неговия Ад, е със сюрреалистичната червена (кървава) сцена и думите: "Open your eyes, Walker. I need you to see what you've done. Dubai should have died long ago. We were ordered to abandon these people. Instead, we chose damnation.; последните два чаптъра Bridge и Welcome подсилват тази цикличност на Уокъровия Ад; той е "осъден" да преживява собствените зверства отново и отново;

- нещата от чаптъри 1-12 действително са се случили; след това същите тези чаптъри са Чистилището на Уокър; 13-15 са неговият Ад;

- ясно е и намигането към филма Jacob's Ladder;

Така може, напълно изключих, че това с хеликоптера се случва 2 пъти и че отварящата сцена не е хронологически първата

Чак сега гледах трейлърите. Ордо, прав си, потресаващи са. Особено launch трейлъра. Изключително подвеждащ. Предходните им също блъскат на дженерик шутър, ама това им е launch трейлъра, за бога. Как може така брутално да се самопрецакаш на финалната права. Дори и да е по вина на маркетинг отдела, никой ли от разработчиците не е гледал този трейлър?

Този, който им е от E3, две години преди излизането на играта, не е възможно най-добрия, но при него присъствието на Rooster на Alice in Chains вдига в пъти качеството му, а и самата песен подсказва за същността на играта.

Ох, гледам че @penzata е пуснал ревю на Hellblade. Точно я бях почнал преди 2-3 седмици, вече като имам лаптоп, който може да я подкара на макс, и съм до след първия бос. Must Not Read

спойлерс фрий

След Resogun, Matterfall и епичната Nex Machina , бъцам локал ко-оп на Alienation. Еми, Housemarque нямат празно. За изометричен аркаден туин-стик шутър, играта притежава огромни карти. Специфичните им локации (Припят, Аляска, Небраска, Бразилия, в които съм бил до момента) са изградени със страхотен детайл и притежеват по няколко различни мисии на карта. Абилититата за всеки един от трите вида героя са подбрани идеално спрямо класа им и на практика всяко едно от тях е използваемо, а възможностите за ъпгрейдване на оръжията са огромни. Разнообразието на вразите е голямо и всяка карта е бъкана с най-различни босове и ивенти, встрани от главната мисия, което прави и грайндването за чарколяци и ресурси (което по принцип не харесвам) страшно увлекателно и с кеф може да си минеш цялата карта по няколко пъти без да ти дотегне. Просто геймплейът е страшно пристрастяващ.
Alienation е адски солидна игра.

Присетих се за два цитата от Spec Ops: The Line:

The truth, Walker, is that you're here because you wanted to feel like something you're not: a hero.

Ако беше използван този цитат - с цялата двусмисленост, която носи в себе си, - на фона на Rooster на Alice in Chains за началото на трейлър за рекламната кампания на играта и бяха завършили с този

There were over five thousand people alive in Dubai, the day before you arrived. How many are alive today, I wonder? How many will be alive tomorrow?

вместо всичките обичайно гръмки цитати, толкова точно щяха да уцелят същността ѝ, че още повече ме хваща яд на тъпия маркетинг.

Напоследък, т.е. в събота и неделя, играхме The Witness. Ма толкова па да не е за мен тая игра... Разбирам защо съществува по тоя начин, ама серизно, ain't nobody got time for this shit. С Александър до края не знаехме, че няма кохерентна история, понеже не се бяхме оспойлили за това. Александър е фен на Braid, което има история, та мислеше, че и The Witness ще е нещо такова. А то и си мязаше на игра с история, поне според видеата, които отворихме и гледахме и разните касетки с дълбокомудрени дълбокомудрености, разпиляни навсякъде. И понеже след 10+ часа почти непрестанна игра ни хвана саклета и ни писна да решаваме еднотипни пъзели, нейде на 300-тния пъзел решихме просто да видим решенията на останалите в интернет и да стигнем вече до края на сюжета. Щото, както казах, AIN'T NOBODY GOT TIME FOR THIS SHIT.

Да, играта е много красива, дзен идеите са оригинални, заиграването с различните перспективи е доста хитро и навсякъде е пълно със скрити environmental puzzles или easter eggs. Също, изпитвам уважение към това, че пъзелите са ужасно разнообразни въпреки покъртително еднотипната им механика. Но това не е игра, която се бинджва ударно за ден-два, както ние обичаме да играем в къщи. Играта е медитация, а аз медитациите не ги умея. Отделно, някои сегменти в нея ВОНЯХА на pseudoprofound bullshit и това за съжаление задава и тон на философските разсъждения, които ни се представиха с тая игра. Две от видеата в киното бяха абсолютен бълвоч, произведен от типичните шарлатани, пардон, spiritual leaders, които пъплят по света и си търсят лапнишарани пред които да изливат секси думи, без да казват квото и да е смислено с тях.

Изобщо ФАК тази игра. Отчитам я като загуба на време - в общи линии, ако не си склонен да се захласнеш по визията, писва ти бързо от еднотипен геймплей и нямаш намерение да се ровиш из ландшафта за всеки easter egg, можеш да видиш всичко по-интересно в рамките на 2 часа.