Amelia wrote:Днес приключих с лекциите си за този семестър. В общи линии, тоя Bachelor of Education е някакво постоянно откровение и аз просто си умирам от кеф в даскало, въпреки зора, гъзилиардите асайнменти и това, че от време на време трябва да работя в групи с някакви посредствени ненужни никому лица, които освен, че съществуват само за да хабят световните ресурси, ми късат нервите с това, че не осъзнават колко са зле. И трябва да ги влача на гърба си. Както и да е, работата с добрите ми групи пък компенсираше - ебаси колко е яко и вдъхновяващо да работиш с мотивирани хора, на които им пука и искат да научат, а не изчерпват цялата си личност със смешното студентско манталитетче, според което всичко се прави заради оценчицата!
Как да е, отплеснах се. Искам да разкажа за лектора ми по Issues in Learning and Teaching, който е едно прекрасно създание, заради което съм се дигала да ида и полумъртва на тези лекции. Най-яките лекции, които някога съм имала! Преподаваше ни история и философия на образованието основно като лексикален анализ на метафорите, които хората са ползвали през годините, за да опишат какво е знание, преподаване и учене. Не е реално колко АХА! преживявания имах в тези часове, щото езикът, който ползвам всеки ден изведнъж почваше да има някакъв много по-различен и дълбок смисъл! Та тоя човек е уникален - един на милиони. Изключителен индивид, докоснат от гения. И като всеки гений си има несъвършенствата - определено е някъде в аутистичния спектър, но е високофункционален и аутизма му просто го прави необичаен и интересен. Освен това е гей. И идва на лекции с различен костюм от 3 части всеки път. И ОМГ, роден е да носи тея костюми!
Та днес, това изумително същество завърши последната лекция от курса си с няколко мъдри мисли на неговата майка, която също е била учителка. Последната беше "You are the system. Stop complaining and do something about it." Когато стигна до нея, ни каза как майка му е напуснала учителското поприще, заради нещо, което се е случило с него. В началото се колебаеше дали да ни каже - каза, че ако почне да говори за това сигурно ще се разплаче пред нас. Но после ни каза. Като бил все още даскал в училище, един ден го викнали в директорския кабинет - там цялата управленска администрация на училището. Все мъже. И му казали, че някои родители не го искат около децата си, щото е гей. И понеже не могат да го уволнят за това, му предложили да му дадат две години стипендия да прави рисърч в университета. Той самият каза, че това е било доста добра сделка и му е отворило пътя към Академията. Но... И не довърши. На нас ни стана ясно обаче - въпреки успехите му в Академията, той никога няма да може да се върне в училище.
Той успя да не се разплаче все пак, ама аз почти заревах, а някъде от задните редици един мъжки глас извика "We love you!" и всички започнахме да ръкопляскаме.
Жалките човешки утайчици, отговорни за това отвратително унижение на този абсолютно прекрасен човек, които без съмнение са пръкнали и възпитали същите такива утайчици като тях, не знаят какво са загубили просто. Тоя тип Учители са, както казах, един на милиони. Е, благодарение на тези боклуци, аз имах привилегията Брент Дейвис да ми преподава.
Оттогава са минали години. Надявам се ситуацията в Канада да се е променила към по-добро. Но определено имаме още много лебец да изручаме като човечество, докато заприличаме на хора. Ма МНОГО далече сме от момента, в който нещата са ОК.
Такива истории все още се случват навсякъде и постоянно...
В който ред на мисли, ВСИЧКИ членове на бъдещия кабинет на Тръмп имат сериозни anti-LGBT credentials.
Дет вика Драгъна, дори само заради това си струваше да го изберем...