ShadowDance

Ще си позволя да заема думите ти за Transistor.

The Witness

Martix wrote: ↑

Thu Oct 05, 2017 10:58 am

.......... е игра, която изисква почти религиозна обич, и фенбойщината ми по нея е опасно близко до присъединяване към култ.

Малко неща са имали (имат) подобно огромно влияние върху мен.

Оф на мен много ми харесва и обожавах просто да седя и да зяпам острова... но наистина съм твърде тъп за тия игри. Всички казват "нее, недей да ползваш уоктру" само дето аз още в началото бях зациклил. После минах три местности без големи проблеми, реших да отида в блатото май и уж ползва познати принципи, а в един момент просто не ми се получават пъзелите, та се отказах. Все пак аз съм човекът който беше изумен като разбра че разни хора въртяли Портал за 4-5 часа първия път, а на мен ми отне 9.

Не мисля, че е до умнотия или тъпотия. По-скоро е до желанието и упоритостта да научиш нещо дотолкова непознато, което дори и огромния фундамент от познания, които имаме благодарение на свободния достъп до всичко, да не може да го обвърже с нещо познато. И абстрахирайки се от всичките си знания, да позволиш на това ново и непознато нещо да положи собствен фундамент от правила и методи в съзнанието ти, с които да ти разкрие смисъла си.

А това, че всички пъзели са обвързани с геометрията е гениално нещо.

@penzata за мега яки игри пишеш
предполагам си играл Саморост-ите?

Мне (както и една камара други ), ама навремето и Машинариума не я играх. Иначе съм хвърлял око на тройката, но скоро абсурд да и дойде времето.

п.п. Данке.

Машинариума има ебаси якия жив концерт с млатене на кофи за боклук и тръби

Xellos wrote: ↑

Fri Nov 15, 2013 10:52 pm

Contrast
http://www.youtube.com/watch?v=fcbXPYygyC8

забавна игричка

Тъкмо стигнах до нея и я изиграхме за има няма няколко часа. Супер приятна и готина игрица. Музиката и атмосферата са чудесни. Пъзелите са приятни и не особено трудни. Имаше малко драма с контролите докато свикна да shift in и out- вам, но като цяло ми беше доста приятна за игра.

Минах Ghost 1.0 (следващата игра от пичовете, направили Unepic). Играта е много готина комбинация от Метроидвания с бойната система на Abuse (ако не сте чували за Abuse... значи още не сте дъртаци на средна възраст ), повече или по-малко киберпънк като свят: https://www.youtube.com/watch?v=ftKqXGw4MrE
За игралите Unepic - подобрение по всички линии, доста по-красива и шарена графика, много по-активна механика на битките. За съжаление са намалили дебелашкия хумор и почти са махнали политически некоректната простащина, но пък за сметка на това са диалозите са достатъчно приятни, както и закачките с разни sci-fi филми. Препоръчвам с две ръце.

Плацикам се в SubNautica малко тия дни и кефа е голям в първите часове. Нещо като сървайвълче в красивичък, макар и още беден чужд свят от главно водица и крафтене. Има и режими за тестване, който не му се губи време като мен да осолява извънземна риба.
https://unknownworlds.com/subnautica/

Hellblade: Senua's Sacrifice е отвяваща игра, която те сграбчва за гърлото с една ръка, а с другата ти изтръгва сърцето; захвърля тялото ти на земята, блъска те, разпарчетосва те и накрая, когато изпитваш болка с всеки къс от тялото, внимателно събира парчетата и ти дава покоя, от който те е лишавала през цялото време.
Hellblade е далеч от стандартния 3rd person екшън-адвенчър и се различава драстично от предходните игри на Ninja Theory - Heavenly Sword, Enslaved и рибуута DmC: Devil May Cry. И няма как да бъде по друг начин, когато историята на играта се гмурка в бездната на психичните заболявания и психозата и ни дава един от най-ненадеждните, плашещи и същевременно трагично-чаровни главни герои, не само в гейминга, но в изкуството като цяло.
Ninja Theory са сътворили игра, която е не само визуално пиршество (самите те определят Hellblade като "независима ААА игра"), но и преживяване, различно от повечето игри, нагазвайки в необятната, ненадеждна, плашеща, неразбираема и ужасяваща територия на психичните разтройства.


Ninja Theory се превърнаха в един от най-любимите ми разработчици. Не е истина какво са сътворили и с рибуута на Devil May Cry. Визуално, графиката и арта на играта са прекрасни, коренно различаващи се от всички други части на поредицата и от излязлата по същото време осъвременена Devil May Cry 4: Special Edition. Контролите са направени изключително мазно, правейки комбинациите за различните атаки лесно изпълними и удовлетворяващи. А сменената визия на главния герой е едно от най-смелите решения, които съм виждал във франчайзова поредица изобщо. Ако съществува класация за най-добри нови дизайни на емблематични герои, то Данте със сигурност би бил на първо място.
DmC: Devil May Cry Definitive Edition е страшно пристрастяващ хак енд слаш.

Египетският Асасин е О Г Р О М Е Н! Един път юбисофт да доят кравата както си трябва .

Благодарности на @Ordo Malleus за Spec Ops: The Line. Сега съм изтощен да пиша каквото и да е, а и ти доста от нещата си ги казал в ревюто, затова си пускам Apocalypse Now Redux да се досмажа.

п.п. частта в, която Уокър иска да изпробва минигъна на хеликоптера и съпровождащия адреналин от масовата разруха на един "самопровъзгласил се" Бог над високите небостъргачи в Дубай и следващите сцени на земята с неспиращата, безсмислена и изтощителна битка и убийства, страхотно показва деконструкцията на войната, която тази игра постига. Две сцени, една след друга, в двата полюса. Бахти и смазващата игра.

Радвам се, Spec Ops: The Line отборът във форума расте Кажи с кой край завърши и прегледа ли ги другите?

П.П. И 4-те са железни, не мога да повярвам как всички се връзват.

Мен доста ме е яд на тая игра, визуално е прелест, историята е мега, ама геймплеят е дърво (и не ме еня, че това е идеята) за мен геймплеят винаги е над всичко и като е посредствен, дори с цел, а и в случая толкова са си и могли, нека не си кривим душата, определено накрая е малко гъзно усещането.

вкл. на мултиплейър обаче беше ебаси шамара и после не е истина как един от дивелъпърите сереше с право на разпространителите си.

Здрасти, fellow Spec Ops fan here. Не искам да чупя хатъра на всички, но доколкото съм чел всъщност играта е щяла неиронично да е generic heroguy shooter през по-голямата част на development-а и накрая след поредния слаб targeted test са им натресли (тук малко преувеличавам, може и да не са им го натресли, а да са си намерили) нов writer, който е измилсил всичко това със subversion-а на shooter жанра и антивоенната тематика. Колкото до геймплея, наистина толкова си могат. Не случайно сега правят MOBA игра. Играта наистина е топ, но това съвсем не е нарочно, щото е правена от гении. Съвсем случайно се е получило толкова яка комбинация, което е още по-мега