ShadowDance

@Marfa, найззззз.

Ахахахахахах, картинката с Кастро е велика!

Междувременно - Trump’s election stole my desire to look for a partner

Тая масова истерия придобива нови и нови измерения, щом хората се отказват да търсят любов заради победата на Тръмп...

Е, то по тая логика след Жан, Симеон и Бойко никой в България не би трябвало да има желание да си търси гадже.

Шоуто с преброяването е пълно. Половината машини за гласуване са потрошени.

Marfa wrote:Такова...

1.jpg

OMG.....................................

Amelia wrote:

Marfa wrote:Такова...

1.jpg

OMG.....................................

Добре, извинявайте, че и тука развалям шегата, ама нали знаете, че Джъстин е бил на 4 години при първото посещение на родителите му в Куба? Бебето на снимката е най-малкия му брат Мишел. В смисъл, мемето е забавно, а Маргарет Трюдо може и да е имала нещо с Кастро, но и тримата й синове са родени преди това.

Dr. Horrible wrote:Междувременно - Trump’s election stole my desire to look for a partner

Нееееееееееее, умирам Тия истерични реакции от лагера на Хилъри не спират да ме изумяват. А Уошингтън Пост продължава да дълбае дъното. Но поне мъжа, с когото е излизала тази, се е измъкнал...

Да, знаем. И все пак приликата е ошашавваща. Дори си играх да търся снимки на Фидел като млад. Разликите са, че е малко по-бузест, тъмноок е и е къдрокос. Толкоз. Знаем ли я Маргарет какви ги е вършила 4 г., преди да иде в Куба?

Изборът на Secretary of State се обърна в сезон на The Apprentice егати. Това нещо се протаква със седмици вече.

Но роди тази гениалност:

Еми струваше си победата на Тръмп - да гледаш реакциите на подобните авторката от Вашингтон Пост ще е чудесно забавление в следващите 8 години.

То не бяха сълзи, страх, сополи, драма ...

Дори и да докара трета световна война копеленцето - струва си

Струваше си наистина - най-малкото за да наблюдаваме как "сериозните" мейнстрийм медии се излагат като кифладжии:
http://time.com/4590994/popular-vote-ta ... ow_twitter

Ахахах американските либерали за порден път стигнаха дъното.

Къв е проблемът, че Тръмп е провел разговор с първата демократично избрана ЖЕНА(ФЕМИНИЗЪМ) президент на Тайван??? В крайна сметка по тоя начин признава демократични ценности и показва средев пръст на комунизма. Ся никой не пищеше, ами напротив аплодираха Обама за възстановяването на взаимоотношенията с Куба(комунистическа диктатура), ама Тръмп говорил с демократично избран лидер жена и "Свърши се ще се мре! Тоя колко е тъп!"

Не е толкова просто. Да се предизвикват китайците по такъв елементарен начин не е особено далновидно. Това е сериозен външнополитически въпрос и трябва да се пипа много внимателно, това, че от десетилетия насам не е имало такъв разговор между президентите на Тайван и САЩ не е случайно.

Demandred wrote:Не е толкова просто. Да се предизвикват китайците по такъв елементарен начин не е особено далновидно. Това е сериозен външнополитически въпрос и трябва да се пипа много внимателно, това, че от десетилетия насам не е имало такъв разговор между президентите на Тайван и САЩ не е случайно.

"We never pay any-one Dane-geld,
No matter how trifling the cost;
For the end of that game is oppression and shame,
And the nation that pays it is lost!"

Ходът беше абсолютно правилен ако тръмп иска да води хардлайн realpolitik с Китай. Защо да не бъдат предизвиквани? Последните 8 години на непредизвикателства какво донесоха? Доминантен китай в южна азия, който си анексира южнокитайско море.

И какво получи САЩ в замяна - голям кралимарковски хуй.

Единственото предизвикателство което на Китай наистина им пука е ако САЩ почнат да подкрепят демокрация и човешки права. Всичко друго е просто въпрос на договори.

Тук трябва да се съглася с Драгън. (Плюс няколко точки за Dane-geld.) Не разбирам логиката на това ходене на пръсти около Китай. Силата и влиянието на Китай нарастват, следователно Америка трябва... да ги остави да си разиграват коня без никаква съпротива? Що за глупост?

Да не говорим за невероятното лицемерие самозвани либерали да поддържат политика на appeasement спрямо комунистическа диктатура, системно нарушаваща човешките права на гражданите си, за сметка на демократична държава като Тайван. Или подкрепяш човешките права и демокрацията навсякъде и за всички, или не.

Впрочем, ето няколко нелоши статии по въпроса:

What Taiwan's Leader Sees In Donald Trump (New Yorker)
Taiwan Feels Forgotten. But Not By Donald Trump. (New York Times)
Americans should stop using Taiwan to score political points against Trump and China (Washington Post)

А коментарите под този материал на Гардиън са страхотни, особено ето този.

Днес приключих с лекциите си за този семестър. В общи линии, тоя Bachelor of Education е някакво постоянно откровение и аз просто си умирам от кеф в даскало, въпреки зора, гъзилиардите асайнменти и това, че от време на време трябва да работя в групи с някакви посредствени ненужни никому лица, които освен, че съществуват само за да хабят световните ресурси, ми късат нервите с това, че не осъзнават колко са зле. И трябва да ги влача на гърба си. Както и да е, работата с добрите ми групи пък компенсираше - ебаси колко е яко и вдъхновяващо да работиш с мотивирани хора, на които им пука и искат да научат, а не изчерпват цялата си личност със смешното студентско манталитетче, според което всичко се прави заради оценчицата!

Как да е, отплеснах се. Искам да разкажа за лектора ми по Issues in Learning and Teaching, който е едно прекрасно създание, заради което съм се дигала да ида и полумъртва на тези лекции. Най-яките лекции, които някога съм имала! Преподаваше ни история и философия на образованието основно като лексикален анализ на метафорите, които хората са ползвали през годините, за да опишат какво е знание, преподаване и учене. Не е реално колко АХА! преживявания имах в тези часове, щото езикът, който ползвам всеки ден изведнъж почваше да има някакъв много по-различен и дълбок смисъл! Та тоя човек е уникален - един на милиони. Изключителен индивид, докоснат от гения. И като всеки гений си има несъвършенствата - определено е някъде в аутистичния спектър, но е високофункционален и аутизма му просто го прави необичаен и интересен. Освен това е гей. И идва на лекции с различен костюм от 3 части всеки път. И ОМГ, роден е да носи тея костюми!

Та днес, това изумително същество завърши последната лекция от курса си с няколко мъдри мисли на неговата майка, която също е била учителка. Последната беше "You are the system. Stop complaining and do something about it." Когато стигна до нея, ни каза как майка му е напуснала учителското поприще, заради нещо, което се е случило с него. В началото се колебаеше дали да ни каже - каза, че ако почне да говори за това сигурно ще се разплаче пред нас. Но после ни каза. Като бил все още даскал в училище, един ден го викнали в директорския кабинет - там цялата управленска администрация на училището. Все мъже. И му казали, че някои родители не го искат около децата си, щото е гей. И понеже не могат да го уволнят за това, му предложили да му дадат две години стипендия да прави рисърч в университета. Той самият каза, че това е било доста добра сделка и му е отворило пътя към Академията. Но... И не довърши. На нас ни стана ясно обаче - въпреки успехите му в Академията, той никога няма да може да се върне в училище.

Той успя да не се разплаче все пак, ама аз почти заревах, а някъде от задните редици един мъжки глас извика "We love you!" и всички започнахме да ръкопляскаме.

Жалките човешки утайчици, отговорни за това отвратително унижение на този абсолютно прекрасен човек, които без съмнение са пръкнали и възпитали същите такива утайчици като тях, не знаят какво са загубили просто. Тоя тип Учители са, както казах, един на милиони. Е, благодарение на тези боклуци, аз имах привилегията Брент Дейвис да ми преподава.

Оттогава са минали години. Надявам се ситуацията в Канада да се е променила към по-добро. Но определено имаме още много лебец да изручаме като човечество, докато заприличаме на хора. Ма МНОГО далече сме от момента, в който нещата са ОК.