Gorogoa: (трейлър)
След шест години разработване,
пъзелът на художника Джейсън Робъртс най-накрая излезе точно преди Коледа.
Самият трейлър е много по-красноречив, за това какво представлява самата игра от следващите ми думи, затова ще съм кратичък.
Като геймплей, Gorogoa може да се вмести някъде в пъзел point-and-click жанра, но играта е много повече от това. Пъзелите по великолепен начин взаимодействат със сюжета на играта и, заради механиката им, получаваме една страхотна нелинейна история. Всички картини са ръчно рисувани от Робъртс, а това праща Gorogoa в жанра на графичните новели.
Играта е кратичка. Час - час и половина, може би, са нужни, за да се превърти, което по никакъв начин не отнема нищично от чара ѝ. Самите пъзели не са трудни: в началото се изисква малко време, за да разбереш по какъв начин се
работи с тях и после затвърждаваш наученото, но това не мога да го определя като минус, а тъкмо обратното. Заради нелинейно разказаната история, която е представена само от визуални картини и действия, и краткото ѝ времетраене човек лесно може да пропусне някои фрагменти от самата история, което си е предпоставка за няколко превъртания. Но дори и само да се наслаждаваш и наблюдаваш начина, по който работят механиките на пъзелите и взаимодействията на картините една с друга си заслужава захващането с Gorogoa.
Gorogoa е име на въображаемо същество, измислено от Робърт,с когато бил малък, и той дава това име на играта си, защото тя не фигурира в нито един език и заедно с пълната липса на диалог и текст в играта, я прави достъпна за всички.
Gorogoa e очарователно бижу.
Dust: An Elysian Tail:
Играта ме залепи за компа за няколко плътни дни между празниците.
Dust е меко казано side-scrolling-Metroidvania екшън адвенчър с базови рпг елементи и великолепен арт. Демек всичко, което е нужно да се размажеш от кеф.
Историята е семпличка, но това не пречи по никакъв начин. Всички персонажи са антропоморфни животни, което доближава играта и до старите великолепни анимационни филми. Освен Dust, с когото се играе през цялото време, компания на него и на играча правят и неговия говорещ меч Мечът на Ара и Фиджет, която е не само един вид сайдкик (с нея се правят магиите), но и изворът на хумор за самата игра: Фиджет счупва от умопомрачаващи мета коментари, отностно някои действия в играта и към гейминга като цяло, чупи четвъртата стена и залива с ирония и карикатурен хумор. Фиджет е божествено малко гушкащо нещо.
Като геймплей играта е опростена: има-няма 5-6 комбота в цялата игра, но точно тази репетативност, заедно с яките персонажи, приятната музика и страхотния арт, ме прикова към Dust и ме накара да мина абсолютно всичко на 100%, просто защото е страхотно изживяване, а и страшно ми хареса системата, в която не трябва да грайндиш кат гламав за нещо, което ти трябва, а просто след като го продадеш веднъж в стора, магазинерът
почва да го доставя.
Забравих, че в играта има скрити дузина фрьенда, които след като спасиш, не само ти дават 5% health, но и смазват от фен сървиз.
Resogun:
Сайд-скролинг-шут-ем-ъп, базиран на воксели, в цилидричен свят от финладците Housemarque.
Да, толкова е лудница, колкото и звучи. Играта е зарибявка на n-та степен. Вечер сядам да поцъкам една-две карти и удрям по два-три часа без да се усетя. Общо взето летиш с кораба по цилиндричната карта, пуцаш други кораби и спасяваш хюмъните от ейлиъните.
Много, много яка аркадна игра с пет нива (карти), няколко нива на (истинска) трудност, як саундтрак и възможност за купища часове геймплей. Допълнително си записах и двa експенжъна, всеки с по два мод-а, и играта стана още по-огромна. Commando mode-a е епичен фен сървиз: той е единствения, в който не играеш с кораб, а с човек, чийто глас силно блъска на Шварценегеровия, барабар с по-ранния му акцент.
Nex Machina:
Тази игра е отвяваща и безупречно съвършена. Създадена отново от аркадните маниаци финландците Housemarque, в колаборация с техния идол, аркадната легенда и дизайнер Юджийн Джарвис, Nex Machina е нещо почти неописуемо.
Съвършена архитектура на нивата с великолепна графика. Чутовен саундтрак. Страхотно изпипан геймплей със страшно прецизно направени контроли. И въпреки това, речникът ми е несъвършен, за да съумея наистина да опиша какво представлява тази игра.
Nex Machina се превърна в любимата ми игра. А и няма как да не уважаваш игра, която в началото те
съветва да почнеш на rookie, за да видиш с какво се сблъскваш, защото дори и на най-малката трудност играта е трудна. Натам става още по-зле.
Но никога не е несправедлива.
Жалко е, че въпреки похвалите от критиката и геймърите, Nex Machina е имала недостатъчно продажби (възвращаемост), както са и повечето игри на Housemarque, и преди два месеца финладците официално обявиха, че "аркадните игри са мъртви" и след двадесет години работа в този жанр ще се пренасочат към друг. Което може и да е за добро, но е адски тъжно, че се оттеглят от този жанр, защото без тях аркадните игри наистина ще умрат.
