60+ часа Into Dragon Age Inquisition. Още не съм минал и половината, момчета, аз май малко се преебах.
Най-големия ми проблем с тази игра е, че по модерен Bioware-ски маниер продуктът като цяло е топ ъф дъ топ, но е casual-изиран до крайности.
Целият campaign design е отишъл в осигуряване на постоянна "feel good" аура за главния герой (сиреч аватара на играча). Всички се редят на опашки да ми благодарят постоянно, че самото ми присъствие крепи съдбата на света, всички мисии са винаги 100% успешни, всички планове на лошковците биват винаги осуетени. За да не скучаем пък, на всичките 15-тина карти винаги се случва някой пъклен план на лошковците, често напълно несвързан с end goal-а им и по-скоро римуващ се с тука има древни руини, вътре има древен амулет на силата, дай да пратим henchmen-и да го вземат преди инквизицията (като въпросния амулет не помага нито на нас, нито на тях, абе бой да става).
Светът е static и както е обичайно за подобни RPG-та нищо не се случва извън камера, никой не предприема нищо за да се бори с Вселенското зло, you are the man, драги играчо, ти трябва да изпълниш всички мисии.
Единствената глътка свеж въздух сред това смути от виртуални свирки са компаниъните, които са най-разннобразни и интересни от всички досегашни Bioware игри. Как нямаше един generic рицар (добре де Cassandra и Blackwall са generic Рицари).
Вместо това имаме разкошът Iron Bull (който от сега си заплюх за love interest, и то не защото играя female Qunari),
Cole (master asassin Spirit, който чете мислите на фората и им помага в трудностите, каквито и да са те),
Varric (единственото попадение на Dragon Age 2, се завръща, по-космат отвсякога),
Dorian (wisecracking магьосник от Tevinter, абе това си е пак Варик, но се бръсне)
Vivian (french noble woman, на която каквото и да облечеш винаги е в стилна бална рокля по време на мисиите, носи тиара и е шефче та дрънка)
Solas (елфически магьосник интроверт, който си прекарва времето да влиза във Fade-а и да разговаря с духове)
Sera (seriously, fuck Sera!!! Единствената причина да се съм я изхвърлил от инквизицията, е че нямам друг melee rogue, обаче на следващата изцепка си заминава, кълна се)
Ако се абстрахираме от generic main campaign-а обаче, DA:I е върха в кариерата на Bioware, играта е огромна и си личи, че е правена с любов. Картите са грамадански, но hand crafted и пълни с детайли и як терен, освен това за вертикални as fuck.
Worldbuilding-а е направо love letter към света на DA. Имаме Tevinter, Qunari и Nevarra, и изобщо каквато се сетите перспектива. Сякаш са решили, че няма да има 4-та игра и са изсипали всичко накуп.
Развитието на инквизицията също беше направено яко, в началото никой не те има за нищо и с времето от услуга на услуга, ставаш голям играч. Обаче където съм аз вече малко писва, щото вече съм Исус Христос на Земята, инквизицията вече държи почти всички владетели в малкия си джоб(скоро ще са всички) и не вижзам накъде ще се развивам повече, май следват 50 часа гринд на side мисии без много payoff.
Бойната система е non responsive и досадна, но поне е flashy. Тактики и паузиране не ползвам много, щото играя на нормал, но си представям, че на висока трудност, интерфейсът може да предизвика повече псувни, от гадините, с които се биеш.
World Map макро играта (War Council) изглежда вдъхновена от Fallen London и е as non generic, as possible при такъв Mobile Game type game play.
Като цяло не е шедьовър (а и има Witcher 3), но като value proposition DA:I няма равна. Вътра има материал поне за 200 долара и всяка сума под това е сделка.
Просто си адски заблуден .
