ShadowDance

БТВ, поведението на Елайда в последната глава е първия от многото примери в поредицата какво тъпо парче е. Абсолютно ненужно настройва Елейн срещу себе си, въпреки че знае, че след някоя и друга година Елейн ще стане Айез Седай и ще е по-силна от нея и ще може да ѝ го върне тъпкано. А и освен това Елайда желае до остане съветник на кралицата на Андор, и затова е идиотско да се държи така с наследничката на трона.

Глави 25-32

Резюме: Ранд и компания стигат до град Кайриен, община Кайриен, област Кайриен-град. Всички благородници там обаче решават, че Ранд е там, за да плете интриги. Том се оказва, че е жив и Ранд най-накрая му връща лютнята. Хората и тролоците на Фейн се опитват да хванат Ранд, той се крие в палатата на Илюминаторите, което води до пожар, който по-нататък има доста непредвидени последствия. Фейн си връща Рога, Ингтар и компания се събират с Ранд. Оказва се, че влиятелен благородник е поканил Фейн в имението си, затова "лорд" Ранд приема поканата за вечеринка там. Междувременно сеанчанците и Белите плащове се съревновават кой може да изтрепе повече хора в района на Томанска глава.

Коментари: Добре е, че Том се завърна, колкото и твърде трудно за вярване да е оцеляването му от дуел с мърдраал. Мърдраалът, видите ли, бързал и затова не го убил, а само ранил. Все едно това отнема повече време. Пък и нали уж раните от мечовете на мърдраалите само с магия се лекуваха? Или май само някои мърдраали имаха такива специални мечове. Не знам Том сам ли се опитва да се убеди, че Ранд не прелива и не го смятат седайките за Дракона или наистина не може да събере две и две.

Джордан, за съжаление, не го бива много в писането на интриги, а това е лошо, защото им е отделил ужасно много страници. Поне предложиха някаква обяснение защо всички имат такъв огромен интерес към Ранд - мислят, че може да е Гавин, но от друга страна не виждам как в цялата столица не се намери някой да им каже "Аз съм виждал Гавин, това не е той". Ако бяха пристигнали всички накуп - Ранд, Верин и шиенарците, тогава много повече щяха да се набиват на очи и да се подозрителни.

Оцеляването на Хюрин при кражбата на Рога беше поредната проява на странно милосърдие от страна на лошите, вярно, че очакваха да загине при пожара, но все пак. Тролоците, които се маскираха на марионетки също ме накараха да си кажа "Да бе, да". Какви са тия супер реалистични марионетки, особено при положения, че толкова пъти вече Джордан споменава острата воня на тролоците? За какъв дявол са му на Фейн тия тролоци по улиците, при положение, че може да намира Ранд и сам?

Нелош съспенс имаше и при криеницата в палатата на Илюминаторите, хич и не помнех, че Ранд първи използва фойерверк като оръжие. Ланфеар пак бе неадекватна, даже и Ранд взе да го забелязва. И разбира се, нямаше как да минем без добрата стара тропа с мъжа, който се хвърля върху жената, за да я предпази от някаква експлозия и тя го удря в отговор.

Срещата с айилеца беше тотално инфодъмпинг, но моментът, в който той предизвика Верин да го изпепели със светкавица беше як. Подозирам, че Джордан още не е бил решил всичко за айилците, защото този пич така лековато изтропа разни тайни за Мъдрите и Руйдийн на някаква рандъм седайка. Вълците вече наричат Ранд Shadowkiller, явно са по-прозорливи от хората.

Белите плащове трепят хора неясно защо, депресиращо реалистично е как наглед разумни хора като Борнхалд може да се оплакват от Разпитвачите, но не напускат организацията, в която членуват.

Никога не съм можел да визуализирам "насекомоподобните" шлемове на сеанчанците. Първа среща с Егеанин и дамане, за пореден път жена използва огнена магия, макар че уж били по-слаби жените в това, а и насред морето точно огън да палиш е твърде странно:

He was raising the glass to see what he could make out on the nearing Seanchan decks, when, with a roar, the surface of the sea broke into fountaining water and flame not a hundred paces from his larboard side. Before he had even begun to gape, another column of flame split the sea on the other side, and as he was spinning to stare at that, another burst up ahead.

Сигурен съм, че Домон щеше да се предаде и ако дамането беше създала някакви огромни вълни или буря. Виждаме и сеанчанските роби и поклоните до земи, които трябва да се правят пред благородниците им - но от друга страна там пък е и много по-лесно човек от простолюдието да стане благородник. Въобще, много добро въведение от гледна точка на светостроенето, светът става все по-сив.

Споменава се, че Дена щяла да е първата жена веселчун, Домон пък е изумен от това, че сеанчанците имат жени в армията си - поредното доказателство, че хората приказващи за матриархата в Колелото говорят глупости. Като стана дума за веселчуни, на купона в имението на Бартанес има цели трима, а уж благородниците не обичали такива селски забавления. Знам, че това е, за да може и Том да присъства, но ме подразни леко.

Дена и Том пък са поредната двойка, в която мъжът е значително по-стар от жената, особено ако не броим Зелените, които все пак изглеждат млади и като са на 200 години. Ранд за малко да разчупи схемата като го набараха три благороднички, но взе, че избяга панически, горкият.

Не знам защо всички покани за Ранд са на пергамент, след като в света на Колелото широко се използва хартия.

Ранд вече е свикнал да командва, колкото и да протестира като му викат лорд и дори и като Ингтар дойде продължи да раздава заповеди. Добро попадение. Перин даже иска да сподели тайната за контактите си с вълците с него, но незнайно защо се отказва.

Ранд отчаяно се мъчи да не прелива, но не знам защо племенникът на Том му е пример за подражание, при положение, че той не успявал хептен да се въздържа, да не говорим, че Червените го спипват. От друга страна, не е като да познава други преливащи мъже, които са се справили по-добре. Харесва ми, че съвсем по човешки се опитва да се убеди, че макар, че другите не са успели да се въздържат и са полудели той някак си ще намери начин - и то без да бъде обучаван от Ишамаел.

The common room hardly seemed as if the building were on fire.

По време на пожара Ранд мисли като академик - в subjunctive mood. После върви обяснявай, че не си лорд. Като се замисля, би трябвало селяните в Андор, особено тези от Две Реки, да имат съвсем различен говор от благородниците в кралския двор, но освен Мургейз веднъж, май никой не забелязва такова нещо.

И за финал, още оплаквания на моята любима тема - пустеещите земи:

“Many of the farmers were afraid to go back to their lands near the Spine of the World, and they all came here, near enough. That’s why Galldrian has the river full of grain barges up from Andor and Tear.

Половината континент пустее, а тия селяни дремят в столицата? Същата столица, която айилците са опустошили едно време, значи даже и не може да ги предпази ако решат "диваците" пак да нахлуят.

В общи линии и моите впечатления са подобни на тези на @Matrim.
Хем имаше някакви много яки неща в главите, хем имаше и откровени глупости.

- Оцеляването на Том беше изсмукано от пръстите, но какво да се прави, Ранд явно има нужда от някаква father-figure при положение, че Там е далече на село.
- Повторната кражба на рога за пореден път показа,че лошите не ги бива много да си заличават следите.
- Криенето при Илюминаторите беше добре описано, вкара ме в атмосферата. Ланфеарката става все по-неадекватна, но наш Ранд пак не вдява, че не и е чиста работата. Или е много секси и него го тресат яко хормоните, или просто си е тъпичък.

Срещата с айилеца беше тотално инфодъмпинг, но моментът, в който той предизвика Верин да го изпепели със светкавица беше як. Подозирам, че Джордан още не е бил решил всичко за айилците, защото този пич така лековато изтропа разни тайни за Мъдрите и Руйдийн на някаква рандъм седайка.

- Абсолютно съгласен с това. В първите книги си личи, че Джордан не е имал ясен план за всичко и е импровизирал в движение.

Белите плащове трепят хора неясно защо, депресиращо реалистично е как наглед разумни хора като Борнхалд може да се оплакват от Разпитвачите, но не напускат организацията, в която членуват.

- Същото мнение и по тоя въпрос, ама какво да се прави - For the greater good...
- Срещата със саенчанците беше яка. Първото надникване в порядките и организацията им беше сред по-интересните неща в тази порция глави. Врътката с ползването на огън ми напомня малко за онези роми дето бяха крали желязо, което било супер тежко, ама те не знаели и си го изнесли... Та и тук така.
-

Spoiler: show

Дена и Том са ми трагичните образи в цялата тази история. Яд ме е, че е вкарана само като plot-device и за пореден път показва, че и Джордан може да е доста жесток.

Забравих да спомена, че слугата (со'джин май се казваха тия) на Тюрак е рус, а Егеанин е описана по следния начин "Her eyes were blue, it was true, and her skin exceedingly fair", но това не попречи на разни чели-недочели да тръбят как всички сеанчанци били PoC-та и така трябвало да е и в сериала.

Спойлър за следващите глави:

Spoiler: show

Да, Дена е тотално фриджната.

Matrim wrote: ↑

Mon Jan 27, 2020 3:24 pm

Никога не съм можел да визуализирам "насекомоподобните" шлемове на сеанчанците.

Нещо като самурайските шлемове трябва да са, със стилизирани антенки. Бронята във всеки случай прилича на японска.

Не знам защо всички покани за Ранд са на пергамент, след като в света на Колелото широко се използва хартия.

Пергаментът е по-луксозен. Как си представяш кайриенски лорд да използва проста хартия?

На мен ми бяха тежки тези глави, най-вече защото отново имаше описани убийства и жестокости. Детските трупове на бесилката дори не бяха най-неприятният момент. Главата с Домон и сеанчанците я прекъснах, защото ми дойде спирката, и после трябваше да се насиля да продължа. Егаси, или едно време съм имала по-здрав стомах, или просто не съм обърнала достатъчно внимание на тези неща при първото четене.

В същото време имаме идиотиите около Ранд. Ранд знае, че го гонят: тълпа мраколюбци, отряд тролоци и Падан Фейн, който има мистическата способност да го локализира. Какво прави нашият? Естествено, най-разумно е да заседне на едно място и да чака да го намерят. Изходът беше логичен - сгащиха го, впоследствие му откраднаха и съкровището. Цялата история с отиването му в лагера на ильоменатите ми напомни на попадането му в кралския двор от първа книга, когато се запозна с Елейн - пак някаква насилена ситуация, само за да се случат някакви неща. Според мен имаше много по-нормални варианти да се измъкне от преследвачите си из уличките. Дори и директна конфронтация - нали без проблем изби не знам си колко тролоци при предишния сблъсък? Както и да е, Ланфеар отново се появи, неясно защо, освен за да продължи с репликите в стил "много съм загадъчна" и след това много загадъчно да изчезне. Какво всъщност постигна тя при тази си поява? Единствените яки моменти около Ранд бяха два: първо, срещата с Том, просто защото аз съм фен на Том след първа книга и се радвам, че е жив Но доста дръпнато се държа старецът, чак се учудих, не беше особено трогнат от срещата им. И вторият момент беше в последната глава, разговорът между Бартанес и Ранд на банкета беше пълен с предизвикващи хилеж моменти.

Иначе - интересни неща тук и там. Айилецът наистина се взе от нищото и не особено реалистично се разприказва, но пък най-после срещаме жив представител на този народ, за който толкова се говори до момента. Точно толкова плакатно-патетичен беше, колкото се очакваше Кайриенските порядки бяха забавни, изобщо икономическо-политическата обстановка в Кайриен ми събуди интереса. Основният ми въпрос е откъде има пари Галдриан за всичко Харчи огромни суми за хляб и зрелища, в добавка финансира изкопаване и пренасяне на огромна статуя за единия престиж. В същото време седи върху буре с барут - няма никакви резерви, производството на храна е ограничено, не е достатъчно силен политически. Как мисли да оцелее в дългосрочен план, не ми е ясно.

За мен тези глави определено са от най-слабите досега в препрочитането основно заради фокуса върху нелепата Daes Dae'Mar и обсебеността на кайриенците с нея. Пристига някакъв рандъмляк с хубав сюртук в града, настанява се в странноприемница, и всички благородници дни наред следят с затаен дъх какво ще направи и чия покана ще приеме, и са готови да убиват заради това. Всяко дребно нещо е третирано като въпрос на живот и смърт. Цялото нещо прилича на пародия, но е третирано абсолютно сериозно.

В следващите книги Джордан се справя доста по-добре с подобен род интриги, тук нещата са на доста аматьорско ниво в това отношение.

BTW, направи ми впечатление, че кралят на Кайриен купува жито от Андор и Тийр, за да храни живеещите в Foregate, които 20 години не са събрали смелост да се върнат в нападнатите от айилците източни земи. Не знам защо си мислят, че живеейки до крепостните стени на столицата са в по-голяма безопасност, при снобизма на местните лордове вероятността да не ги пуснат вътре в града в случай на нашествие е около 99,99%. Но ако ги хранят без пари, защо да се хабят да бачкат...

Не е ясно откъде кралят има пари за това, при положение, че половината кралство е необитавана пустош, а търговията през айилската пустиня, която е била основния източник на богатството на Кайриен преди войната с айилците, вече да не може да се извършва.

Завръщането на Том в повествованието беше едно от хубавите неща. Човекът е silver fox отвсякъде, навсякъде с лекота си намира млади гаджета, нищо, че е на 60 г. сигурно.

Най-забавният момент в тези глави беше възмущението на Том от появата на театъра в Рандланд:

“Do you know what that lack-wit Seaghan’s done now, girl?” Thom said, looking down at her. “He’s taken on a pack of louts who call themselves ‘players.’ They walk around pretending to be Rogosh Eagle-eye, and Blaes, and Gaidal Cain, and. . . . Aaagh! They hang a scrap of painted canvas behind them, supposed to make the audience believe these fools are in Matuchin Hall, or the high passes of the Mountains of Dhoom. I make the listener see every banner, smell every battle, feel every emotion. I make them believe they are Gaidal Cain. Seaghan will have his hall torn down around his ears if he puts this lot on to follow me.”

Постепенното свикване на Ранд с ролята на лидер е добре описано.

Най-интересната глава определено е тази относно събитията на Фалме. Сеанчанците са си доста противни тук, но интересни и много различни. Искреното им възмущение, че хората на този континент са нарушили клетвите си за вярност към рода на Артур Ястребовото Крило, който доколкото си спомням отдавна е изчезнал освен в Сеанчан, освен някои наследници на далечни братовчеди, показва колко силна е пропагандната машина на империята им.

но от друга страна там пък е и много по-лесно човек от простолюдието да стане благородник

Не съм много сигурен дали това е така. Да се правят благородници най-успелите в армията commoners доколкото си спомням си е нормална практика и в другите държави в Рандланд, или поне извън най-снобарските държави като Кайриен или Тийр. При сеанчанците процесът е по-бюрократизиран, но от друга страна според the Guide "Since Luthair’s conquest, Seanchan has evolved into a nation that is stratified and has very little movement between the ranks. That is not to say that there are no power struggles, only that almost all of them are between members of the same class. The society is based on the concept that everyone has a place in which to serve, and everyone should be in their place"

“Those eyes. That hair. I have heard the Andoran royal line has almost Aiel coloring in their hair and eyes.”
Rand stumbled, though the floor was smooth marble. “I’m not Aiel, Lord Barthanes, and I’m not of the royal line, either.”

Хубав пример, че някои неща Джордан е планирал много добре още от най-ранните томове.

No, Wise One. But you have the look of those who have made the journey to Rhuidean and survived. The years do not touch the Wise Ones in the same way as other women

Но пък понякога си позволява откровени retcons - в следващите томове виждаме, че айилските Мъдри нямат ageless лица, за разлика от седайките.

“I would very much like to meet this girl. If she can use a Portal Stone. . . . Even that name is not very widely known.” She gave herself a shake. “Well, that is for another time. A tall girl should not be difficult to find in the Cairhienin Houses

Ранд явно не е описал много добре Selene, щом Верин счита, че най-отличителната ѝ особеност е ръста, а не това, че е най-голямата красавица на света.

В същото време имаме идиотиите около Ранд. Ранд знае, че го гонят: тълпа мраколюбци, отряд тролоци и Падан Фейн, който има мистическата способност да го локализира. Какво прави нашият? Естествено, най-разумно е да заседне на едно място и да чака да го намерят. Изходът беше логичен - сгащиха го, впоследствие му откраднаха и съкровището.

Да, особено като се има предвид, че в Бейрлон и в Кемлин трябваше да бягат презглава от съответните странноприемници. Щеше да е гениално ако беше отворил сандъка и сложил малко баласт, за да не личи, че е празен, и после да гледа сеир като Фейн го открадне.

Основният ми въпрос е откъде има пари Галдриан за всичко Харчи огромни суми за хляб и зрелища, в добавка финансира изкопаване и пренасяне на огромна статуя за единия престиж. В същото време седи върху буре с барут - няма никакви резерви, производството на храна е ограничено, не е достатъчно силен политически.

Взима заеми, предполагам, но цялостната ситуация със селяните е много насилена. Избягали от шубе от айилците - в столицата, която била опожарена от същите тия айилци?!? Може би просто претендират, че ги е шубе, за да получават безплатна храна, that's my story and I am sticking to it. Иначе на Джордан не му е силата икономиката, те и Белите плащове не би следвало да имат пари да поддържат десет-хилядна (уж) елитна кавалерийска армия, ама имат.

Нещо като самурайските шлемове трябва да са, със стилизирани антенки.

Това е добра визуализация, като се замисля, ако не бяхме свикнали да си мислим "Абе те японците са си странни по начало", тия техни шлемове можеше да ги имаме за по-плашещи, а не само за екзотични. Но е странно как всички описват тия пусти сеанчански шлемове като насекомоподобни, а не по някакъв друг начин.

Глави 33-40

Резюме: Фейн и бандата му се измъкват през Пътищата, Ранд и компания не могат да ги последват, защото Черният вятър е на пост. Някакви убийци незнайно защо решават да утрепят Дена, за да получат повече информация за "лорд Ранд". Ранд и компания посещават стединг и пробват друг Портал, но пак не става работата. Затова се телепортират до Томанска глава чрез Портален камък, но губят няколко месеца. В това време, Егвийн, Нинив и Елейн се учат как се мият чинии, така де, как се прелива. Лиандрин ги подмамва и сеанчанците пленяват Егвийн и Мин. Фейн пък чака Ранд във Фалме because prophecy.

Коментари: Не се случват много неща в тия осем глави. Окаишването на Егвийн е важно, но разходката до стединга можеха спокойно да ни я спестят.

Най-добрата сцена е тази с паралелните светове, в които Ранд все губеше, макар, че не ми е много ясно защо толкова много години минават преди Сянката да настъпи в повечето от тях. Преди споменавало ли се е, че преливането при мъжете води и до някаква гангрена или каквото там е този "rot"? Бях останал с впечатлението, че "само" полудяват мъжете от покварата. И въпреки всички видения с " I have won again, Lews Therin", Ранд упорито отказва да повярва, че е Драконът.

Главата "Дамане" е трудна за четене, колкото и да не обичам Егвийн. Ще се опитам по-нататък да обръщам внимание доколко промяната в държанието й към по-зле е причинена от PTSD от периода, в който е дамане. Интересно, че тя успя да пипне нашийника без нищо да й стане, по-нататък става ясно, че нашийниците могат да се отварят без никакво преливане - как досега никоя дамане не е успяла? Сул-дам/дамане системата е много интересна и сравнително оригинална, макар и да е трудно да се повярва, че досега на никой не му е просветнало, че и сул-дамките могат да преливат.

Сюрот и Лиандрин си говорят преспокойно за общия си господар, С'рот прави сделка със седайка и я оставя да си тръгне - вярно, че сеанчанците слушат покорно Кръвта, но това ми се видя ненужно рисковано. Откъде да знае Сюрот дали няма някой шпионин на Тюрак сред войниците?

Дена е пример като по учебник за фриджване. На мен поне ми е дълбоко неясно защо убийците на краля я заколиха - това по какъв начин би накарало Том да им даде информация за "лорд Ранд ал-Тор"? И разбира се, това, че ханджийката разпозна единият убиец като човек на Галдриан е доста трудно за вярване. Бих очаквал и Том да доста по-ядосан на Ранд след тази случка, но йок.

The woman had not wanted to give up her horse, no more than any of the Darkfriends who had followed him had wanted to be left alone in the hills with the Trollocs, without Fain’s protecting presence. He had solved both problems easily. Meat in a Trolloc cookpot had no need of a horse.

Колкото и да е досаден Фейн като цяло, неговата гледна точка има някои такива смразяващи моменти, които показват, че Джордан може да описва такива зверства без никаква описателност и пак да ни кара да потръпваме.

Историйката с това как прадедите на Фейн си предавали ковчежето с Рога едно хилядолетие, защото никой не знаел как се отваря, ама той сега бил на път да разбере беше толкова нелепа. Почти колкото факта, че Тюрак успя веднага да го отвори, защото видите ли имало такива ковчежета в Приказния век.

“My heart may burst before we reach the stables,” Elayne murmured. “Is this what an adventure is like all the time, Egwene? Your heart in your mouth, and your stomach in your feet?”
“I suppose it is,” Egwene said slowly. She found it hard to think that there had been a time when she had been eager to have an adventure, to do something dangerous and exciting like the people in stories.

Да бе, да. И тричките ще продължавате да поемате глупави рискове отново и отново, ще ви пленяват толкова пъти, че съм им загубил бройката. Джордан и неговата любов към rescue plots...

Rand, you wool-headed idiot, she thought, why can’t you just once get yourself into some kind of trouble that doesn’t force me to act like the heroine in a story?

Но пък заради такива моменти, понякога ми се иска сеанчанците да бяха държали Егвийн като дамане още няколкостотин години.

“However much you say you do not care,” Elayne said, “I think you’d approve less than Mother would. He is interesting, Egwene. More interesting than any man I’ve ever met, even if he is a shepherd.

Това хормоните са голяма работа. Елейн видя Ранд за има-няма половин час и вече реши, че е най-интересният мъж, който е виждала през живота си. Пак добре, че с Егвийн не се изпокараха заради тоя пусти снажен левент Ранд.

Яко беше като Нинив показа зъбите си и уби няколко сеанчанеца, но защо пак със светкавица и огнено кълбо? В първите книги като, че ли Джордан не си е давал много зор да измисля по-оригинални методи за използване на Силата в битка. Но пък, може да е за добро, автори като Сандерсън обръщат прекалено много внимание на такива неща за сметка на всичко останало.

“I would not mind a Domani dress—though Mother would surely have a fit if she ever found out I’d worn one, and Lini would never let me hear the end of it

За малко да ги пленят или даже убият, но минути по-късно Елейн си мечтае да облече една от прословутите домански рокли. Priorities!

За следващите две седмици предлагам по пет глави, за да стигнем точно до края на втори том.

Смъртта на Дена е поредния пример колко нелепа е Играта на домове в този том. Но поне тя доведе до може би най-добрата реплика на Том в цялата поредица:

“I’m only an old gleeman,” he said from the door. And Rand al’Thor is only a shepherd, but we both do what we must. “Who could I possibly be dangerous to?”

На мен главите в стединга ми бяха сравнително интересни. Малко странно бе, че айилките толкова лесно забравиха за споразумението с огиерите за ненасилие в стединга и аха да се изпотрепят с нашите. А ако Мат и Перин са прави, че са дошли да търсят He Who Comes With the Dawn, би трябвало повече да се заинтересоват от Ранд, защото хора с неговия ръст и цвят на косата и очите са изключително редки извън Айилската пустош.

Огиерите са тотално матриархално общество, и според Ранд май и в Две Реки е така, сигурно заради the power of glare.

Rand frowned, remembering how Egwene had begun following him around when they were both little. It was then that Mistress al’Vere had begun taking a special interest in him, more than in any of the other boys. Later, some girls would dance with him on feastdays and some would not, and those who would were always Egwene’s friends, while those who would not were girls Egwene did not like.

Егвийн e командвала всички момичета в селото, явно има най-пронизващия glare. Или може би майка ѝ е уредила това...

Anyway, в тия глави Джордан е сгафил леко, понеже Верин успя да установи какво е състоянието на пострадалия от Мачин Шин огиер, въпреки че в стединга не може да прелива. И като стана дума за Мачин Шин, така и не ми стана ясно защо дебне Ранд на порталите. Не е заради Фейн, защоот Фейн очакваше Ранд да пристигне в Фалем няколко дни след него.

“Elayne,” Nynaeve said gently, “Egwene and I are the boys’ kith from Emond’s Field. You are the Daughter-Heir of Andor. If you disappear from the White Tower, why, it—it could start a war.”
“Mother wouldn’t start a war with Tar Valon if they dried and salted me, which they may be trying to do. If you three can go off and have an adventure, you needn’t think I am going to stay here and wash dishes, and scrub floors, and have some Accepted berating me because I didn’t make the fire the exact shade of blue she wanted.

Доста невероятно е единствената наследничка на трона да говори по този начин. Особено при положение, че тя знае отлично какво е станало последния път, когато щерката-наследница на Андор е изчезнала безследно - две години гражданска война. По-убедително щеще да е, ако е причината за идването ѝ в Фалме бяха само виденията на Мин, че ще ѝ се случи нещо лошо, ако остане и опасенията какво може да ѝ направи Черната аджа.

“A Waygate,” Elayne breathed. “I did not think the Ways could be used any longer. At least, I did not think their use was allowed.”

Интересно, че дори след няколко месеца близко приятелство с Егвийн и Нинив Елейн все още не знае, че те двете са минавали наскоро през Пътищата. Хората от Две Реки наистина обичат да си пазят тайните дори когато това е безсмислено.

Не помнех, че Нинив утрепа няколко сеанчански войници при стълкновението край портала до Фалме. Вярно, при самозащита, но очаквах да има по-сериозна реакция от нея на това, че е убила хора. Нинив е доста по-силна в преливането, но двете с Елейн са били обучавани горе-долу еднакво време, та не е съвсем ясно Нинив към този момент е доста по-напред с материала. Това май е единственият случай в цялата поредица, в който Елейн показа предпазливост и разумно избяга, когато противникът беше доста по-многоброен. Всъщност не се сещам и някой друг от главните герои да го прави оттук нататък, всичките са смели до безразсъдство.

Matrim wrote: ↑

Mon Feb 03, 2020 3:36 pm

Най-добрата сцена е тази с паралелните светове, в които Ранд все губеше, макар, че не ми е много ясно защо толкова много години минават преди Сянката да настъпи в повечето от тях. Преди споменавало ли се е, че преливането при мъжете води и до някаква гангрена или каквото там е този "rot"? Бях останал с впечатлението, че "само" полудяват мъжете от покварата.

Беше споменато някъде в текста, май от Моарейн, но със сигурност в glossary-то на първи том си го пише. Страхотна сцена е наистина.

За малко да ги пленят или даже убият, но минути по-късно Елейн си мечтае да облече една от прословутите домански рокли. Priorities!

Модата си е важна. Елейн в течението на времето обиколи къде ли не и естествено си набави рокли от повечето държави в Рандланд. Обаче май нямаха пари за хубава доманска рокля в Фалме, поне преди да дойдат Моарейн и Верин, язък...

I have no idea how much money you have, but I have only ten gold marks and perhaps twice that in silver. That will keep us two or three weeks, but I don’t know what we will do after that.”
“A few months as a novice in Tar Valon,” Nynaeve said, laughing, “has not stopped you thinking like the heir to a throne. I don’t have a tenth what you do, but altogether it will keep us two or three months, in comfort.

В следващите глави обаче се оказа, че всъщност наследничката на трона е по-права в случая и не изкараха дълго с тия пари. Нинив през цялата поредица се изненадва и недоволства, че цените извън Две Реки, особено в пристанищни градове, са доста по-високи, отколкото в родното ѝ село. И бакшиши дава по стандартите на Две Реки и всички я мислят за стисната.

Тези глави ми бяха по-скучни от предишната партида.
Все пак малко highlights:
- Смъртта на Дена беше много ВТФ момент, но репликата на Том беше доста смразяваща кръвта и момента беше силен.
- Сцените в стединга бяха ОК. И на мен като на Дем ми беше странно девите как бързо се закачулиха пък уж чест и туй-онуй. Иначе видяхме бъдещата изгора на Лолиал Това с Верин също беше лека недомислица, ама айде да кажем, че още се е учил в тези томове.
- Мислите на Фейн и събитията с мраколюбците бяха доста смразяващи без всъщност да са описани подробно. Джордан е доста добър в това.
- Сцените с порталния камък бяха най-доброто и разтърсващото от тази партида глави. Чак ми стана гадно за Ранд.
- Егвийн, Нинив и Елейн бяха абсолютни патки. Идва начи някаква съмнителна червена аджа и ти вика - аз бачкам с Моарейн, аре да ви водя на Томанската глава. И нашите хукват. Няма съмнения, няма въпроси защо някакви две кифли са единствената надежда на тримата глупаци. Дай да се хвърлим сляпо в кълчищата. Въобще почват все повече да ме дразнят, така че all is well in the world.
- Слу-дам/дамане частта беше доста гадна. Припомних си колко ги мразех едно време.
- Отварянето на кутията с Рога също влиза във ВТФ моментите. Явно всите кутии от Приказния век се отварят хе така по един и същи начин.

За Мачин Шин едно време имах теория, че всъщност е разумен и усеща, че Ранд е Дракона и е заплаха. На този етап обаче нямам потвърждение.

Не ме подразни това, че вярват на Лиандрин, все пак тя им заяви в прав текст, че Моарейн я праща, че Ранд е в опасност и т.н. Обаче недоумявам защо толкова спокойно приеха новината за съществуването на Черната аджа. Даже и като я плениха Егвийн пак не загря кой аджеба е този господар, за който си говореха Лиандрин и Сюрот.

Иначе за възможната дупка в сюжета с Верин, ето какво казва FAQ, аз нямам никакви спомени за тия събития в девета книга, но сигурно са прави хората:

VERINISM: Verin and the art of Stedding Channeling: in [TGH: 29, Among the Elders, 435], she inspects an Ogier who lost his mind to Machin Shin in the Ways. For all intents and purposes, it looks like she's Delving him with the OP. However, she is in a stedding, where touching the OP is impossible. Even more, nobody thinks this is weird!

EXPLANATION: At a post-ACOS signing [Vancouver, 24 August, 1996], RJ told Lara Beaton that "we're going to find out something in the next few books about people without souls and characteristics of them. (he started out saying that we're going to find out something significant about Verin, then stopped)." After Perrin's too-long sojourn in the wolf dream in WH, we learn that Aes Sedai are apparently familiar with these characteristics. Berelain, to Perrin: "'You slept like a man already dead. [Annoura] said you almost felt like someone who had lost his soul, cold no matter how many blankets were piled on you. I felt it, as well, when I touched you'" [WH: 5, Flags, 145]. So evidently, anyone who knows what they're looking for can tell when the soul is gone from a body, and Verin's examination of the Ogier in the stedding didn't have to involve channeling at all.

Verin could also have used a Well, per WH. Though a rather ex post facto solution to the discrepancy (and superfluous, given the above about soulless bodies), we now know that channeling is possible in a stedding. We have no evidence, however, that Verin actually possesses a Well, though if she did it would be interesting to speculate on how that relates to her arrest warrant in Far Madding...

Аз дълги години съм мислила над тая история с Верин. Накрая реших, че понеже порталът към Пътищата все пак е извън стединг, та може да са стояли точно до него, като домъкнаха оня огиер. Не съм права, вероятно, но предвид че Джордан вече беше изтъкнал, че там не може да се прелива, си измислих това обяснение.

Точно насред стединга се случи това, преди да отидат на портала.

Глави 41-45

Резюме: Ранд и компания установяват, че Фейн е във Фалме, а читателите са в потрес от този неочакван обрат. Нинив, Елейн и Мин започват изпълнението на плана за освобождаване на Егвийн. Тюрак сгащва нашите хора тъкмо когато най-накрая намират Рога и камата. Ранд обаче е вдигнал много нива на "One-handed sword" и вижда сметката на Тюрак.

Коментар: В тези глави най-много ми хареса как Нинив "показа зъби". Измислиха с Елейн план как да освободят Егвийн и пристъпиха към действие. Само се чудя как не ги засякоха като се размотаваха из Фалме, в девета книга в Ебу Дар изглеждаше, че всяко излизане на улицата е супер рисковано за жени, които могат да преливат, а тук само държаха известна дистанция. Поклоните при всяко преминаване на сеанчанец май ги няма по-нататък, или аз съм ги забравил.

При препрочитане, припряността на Ингтар наистина се набива в очи - "Искам Рога тук и сега!".

Верин каза на Ранд, че сул-дамките може да го засекат ако прелива - по-нататък това засичане е много по-трудно. Може би Джордан си търсеше оправдание Ранд да не използва Силата срещу Тюрак.

Бях забравил, че Мат заколи някакъв сеанчанец с камата, това със слугите, дето не вдигнаха тревога, защото били много покорни беше малко тъпичко.

“They can’t even help themselves, Min. I only talked to one—her name is Ryma; the sul’dam don’t call her that, but that’s her name; she wanted to make sure I knew it—and she told me there is another. She told me in between bouts of tears. She’s Aes Sedai, and she was crying, Min! She has a collar on her neck, they make her answer to Pura, and she can’t do anything more about it than I can. They captured her when Falme fell. She was crying because she’s beginning to stop fighting against it, because she cannot take being punished anymore. She was crying because she wants to take her own life, and she cannot even do that without permission. Light, I know how she feels!”

Колкото и да ме дразнят като цяло седайките, няма как човек да не съчувства на даманетата. Цялата система хем е нечовешка, хем изобщо не решава проблема.

“That color becomes you,” Nynaeve continued. “You should have taken up dresses long since. Though I’ve thought of breeches myself since I saw them on you.” Her voice sharpened as she drew close enough to see Min’s face. “What is the matter?”

Най-забавният момент - Нинив и Елейн виждат Мин и първата реплика на Нинив е на тема мода.

Естествено Домон е там, за да е опция за бягство.

“I wish Rand were here.” Elayne sighed, and when they both looked at her, she blushed and quickly added, “Well, he does have a sword. I wish we had somebody with a sword. Ten of them. A hundred.”

Елейн реши, че 10 или 100 човека могат да отупат сеанчанците. И се оказа права. Ако са Героите на Рога, обаче.

Nynaeve’s mouth tightened as her eyes followed the sul’dam and the damane through the crowd. Even after weeks in the town, the sight sickened her. Perhaps it sickened her more, now. She could not imagine doing that to any woman, not even Moiraine or Liandrin.

Огромната неприязън на Нинив към Моарейн продължава да ме дразни.

Хиляда Бели плащове стигат Фалме незабелязани... да бе, да. Сеанчанците имат и летящи създания с ездачи, а и да нямаха, 1000 конници много трудно ще минат незабелязани, особено ако са кретени като Белите плащове. И не знам с какъв акъл командирът им реши, че ще има какъвто и да е шанс да победи сеанчанците.

За пореден път клифхенгър до клифхенгъра във финала на книгата.

Аз пропуснах да пиша за предишната порция глави, затова сега ще отбележа накратко и за тях.

Не успях да се впечатля достатъчно от нелепата смърт на Дена, защото Ян ме беше оспойлил, че ще я убият. На въпроса защо е било нужно убийците да я заколят - според мен просто за да не вдига шум и за да могат спокойно да направят засадата за Том, не че са очаквали нейната смърт да му помогне да се разприказва. Обаче Том Мерилин продължава да бъде най-коравият герой в тази поредица (до момента де) след Лан. Като се има предвид факторът с възрастта му и радващата ме липса на морални скрупули - може би е дори по-бадас. Като се беше засилил с убийство в погледа да намери "още един човек, който трябва да умре", чак се уплаших, че има предвид Ранд. Все пак индиректно Ранд беше виновен за това, което се случи, защото заприказва Том на банкета, когато трябваше да знае, че това ще му навлече нежелан интерес и неприятности.

Ситуацията в Кайриен доста бързо отиде по дяволите, което ми хареса, защото беше логично развитие. Интересно обаче кой беше убил Бартанес, да не би самият Ишамаел? И с какъв мотив? Фейн и тролоците вече бяха заминали през портала към този момент.

Стедингът ми хареса, малко разведряване на настроението имаше с опасението на Лоиал да не го хванат за жених И срещата с трите аийлки беше яка. Колкото до преливането на Верин в стединга, ами аз нямам проблем да приема най-простата версия, а именно че авторът малко се е объркал - и той е човек, стават такива неща - вместо да се връзвам на фльонга, опитвайки се да намеря обяснение, което не нарушава логиката на света в книгата.

Най-якият момент беше при преминаването през портала с алтернативните животи на Ранд, с десетките варианти, всичките докоснати от сянката. Много въздействащ момент, философски и разтърсващ. И някак прави Ранд по-човечен.

Основният въпрос в историята на девойките за мен беше "Къде е Моарейн?". Може да е странно, но аз я държа отговорна за това тяхно премеждие. За последно я видяхме нападната в градината на сестрите, и, както става ясно, три месеца по-късно от нея няма ни вест, ни кост. Очевидно не си е дала труда да предупреди някого за черните, което би помогнало на нашите да избегнат капана. Можеше един гълъб да прати поне до Сюан, тя щеше да направи връзката с Лиандрин. За мен това е безотговорно поведение. От друга страна, очевидно е някакъв съзнателен план на Джордан да не я спомене повече след онзи момент, защото в следващите 5 глави намеква, че е пленена от сеанчанците, а Лан убит (разказът за пленяването на втората седайка-дамане), което доста сгъстява краските на отчаяние и безнадеждност за човек, който чете за пръв път. Не че има нужда, според мен, и без това си е доста тежко.

Сеанчанците са ужасни с това отношение към хората като към вещи и обезценяването на личността, както и с описаните иносказателно зверства, които вършат. Съзнанието, че Джордан не ги е измислил от нищото и че тия неща ги има в реалния ни свят не ми помага да се почувствам по-добре. Ситуацията на Егвийн и изобщо всички дамане е крайно жестока За да не задълбавам в нея, обръщам внимание на един страничен момент: или сеанчанците са прекалено небрежни със своите дамане, които уж за тях са рядко и ценно притежание ("има много повече сул-дам, отколкото дамане"), или седайките са излишно предпазливи в обучението на новачките. През цялото обучение в Кулата се повтаря как не трябва да преливат без надзор и не трябва да опитват нови неща, и колко е опасно за тях и как може да им стане нещо, докато сеанчанците ги пускат в дълбокото с "я опитай да взривиш това, а можеш ли да засечеш тука желязо в земята?".

Тъкмо когато се питах какво стана с Бейл Домон, защото и него не го видяхме повече, и той първо беше споменат, а после и се появи лично. По принцип ми харесва, че всички разпръснати сюжетни нишки се събират, Чедата на светлината и те в кюпа. И даже не може човек да обвини автора в прекалено изкуствено нагласяване на нещата, защото имаме вътрешна логика с Колелото, което си тъче, и таверени в добавка.

Като стана дума за Чедата на светлината, командир Джофрам Борнхалд наистина е прекалено свестен, за да е в такава организация, пък и на висок пост. Работата с идиоти е способна да убие и най-силната вътрешна мотивация, а той дори има и някакви морални принципи, защото гледа да не причинява излишно страдание на хорицата, с които взаимодейства по служебен дълг. Така че наистина е необяснимо какво прави там. Между другото, Борнхалд не мисли, че ще победи сеанчанците. Приготвил се е да умре в битката, но явно не вижда друг път пред себе си.

Много яка последна (за момента) глава, за мен се открояват моментите с пленяването на сул-дамката (Нинив беше епична като героиня на Пратчет) и дуелът между Ранд и Тюрак. А Ингтар наистина никак не е подозрителен с тия реплики за рога и желанието да го докопа на всяка цена.

Да, и на мен ми се видя прекалено как за Нинив няма разлика между Моарейн и Лиандрин

А, пропуснах да спомена един момент - когато тръгваха от Кулата, Елейн се присъедини към Егвийн и Нинив с абсолютно същия аргумент, с който Егвийн в първа книга се присламчи към групичката на тръгване от Емондово Поле - буквално със същата реплика, "няма само вие да се радвате на приключения, искам и аз". Почвам да си мисля, че това не е слаб момент в повествованието, а нарочен похват на автора, може би обясним отново с неведомия план на Колелото.

Demandred wrote: ↑

Mon Feb 03, 2020 6:14 pm

Нинив е доста по-силна в преливането, но двете с Елейн са били обучавани горе-долу еднакво време, та не е съвсем ясно Нинив към този момент е доста по-напред с материала.

Споменава се как Нинив се е поучила от начина, по който сеанчанците я атакуват и е копирала техните атаки. По принип тя бързо схваща, достатъчно й е да види как някой прави нещо със силата и може да го копира, както направи със Сюан на кораба.

В следващите глави обаче се оказа, че всъщност наследничката на трона е по-права в случая и не изкараха дълго с тия пари. Нинив през цялата поредица се изненадва и недоволства, че цените извън Две Реки, особено в пристанищни градове, са доста по-високи, отколкото в родното ѝ село. И бакшиши дава по стандартите на Две Реки и всички я мислят за стисната.

Все пак в района има война, което е предпоставка за рязко повишаване на цените, Нинив просто може да не е очаквала всичко да е чак толкова по-скъпо.

И още един момент, забеляза ли някой как Мат на висок глас каза пред един куп народ, че Ранд може да прелива? Докато яздеха след портала, насред някакъв разговор с участието на Ранд, Мат, Перин, Верин и Ингтар, така че поне те със сигурност са чули. Аз тогава си помислих, че след портала явно всички от групата са разбрали, че Ранд прелива, обаче не - малко по-късно става ясно, че все още е тайна и че явно не са го чули, което пак е необяснимо, защото всички яздеха заедно.