ShadowDance

Прочетох книгата- добра е (и сигурно ще завърши преди поредицата на Мартин ) .
Не знам на кой е заслугата героите да са по "стегнати", но не бива да се изключва вероятноста и Джордан да си е заложил това- все пак идеята му беше че това е последната книга и той сигурно е орязал доколкото може разните ненужни и досадни описания

Ок - само ранд се държи като путка в книгата. Но той си е неспасяем ...

И едно предсказание за 14-та книга. Ранд сам ще използва огромен стълб от baelfire върху себе си.

А на мен на места ми лиспва пълнотата на героите и на взаимоотношенията им. Информацията която ни е пусната е, че Джордан е написал някои от главите и макар, че не съм готов да заложа това може да се открои. Излишните страници с шиене на рокли и приготвяне на чай в някой от предишните томове е нещо съвсем различно. Доколкото мога да преценя при Сандерсън има едно взаимодействие на героите и случване на събитията като при Фийст - прави едно, прави две, прави три. Почти съм сигурен, че например повечето глави с Егвийн са писани от Сандерсън. Просто на места са като съшити с бели конци, а точно това никога не съм го забелязвал при Джордан. Джордан беше майстор на подтекста и изпипваше дори и малките сюжетни линийки.
Но не искам да звуча като че обвинявам Сандерсън, както казва той от една страна той си има собвтвен стил на писане а от друга все пак трябва да с епридържа и към стила на Джордан. Е няма майсторството на Джордан, но явно има желание и пак да подчератя с изключение на главите с Егвийн книгата е много добра.
Плявата с дългите описания на рокли и подобни нямаше и никога не е имала общо с качеството на всичко останало. Дразнешо е било понякога но реално всеки е свободен да прескача тия страници и да чете същественото а то е всичко останало.

coldie wrote:А на мен на места ми лиспва пълнотата на героите и на взаимоотношенията им. Информацията която ни е пусната е, че Джордан е написал някои от главите и макар, че не съм готов да заложа това може да се открои. Излишните страници с шиене на рокли и приготвяне на чай в някой от предишните томове е нещо съвсем различно. Доколкото мога да преценя при Сандерсън има едно взаимодействие на героите и случване на събитията като при Фийст - прави едно, прави две, прави три. Почти съм сигурен, че например повечето глави с Егвийн са писани от Сандерсън. Просто на места са като съшити с бели конци, а точно това никога не съм го забелязвал при Джордан. Джордан беше майстор на подтекста и изпипваше дори и малките сюжетни линийки.

Цялата сюжетна линия с Егвийн и кулата е съшита с бели конци някъде от шеста книга насам, когато по неведоми причини Егвийн я направиха Амирлин. Вече половин дузина томове тя е "умната" (в кавички, защото по стандартите на седайките не се иска много, за да изпъкваш с акъл), а останалите са патки. Същото е и в 12-ти том, мен ако питаш, но поне има развръзка най-накрая.

И аз кат Мат. Егвийн беше образец на тъпата зубрачка, която изкарва шестици като си научава уроците наизуст, а ако учителят сглупи и я прекъсне, тя и с пистолет в челото не може да продължи нататък. С други думи - същество, напълно лишено от способността за рационално мислене. Това правеше главите с нея някакъв див пълнеж. Признавам, че внезапната й метаморфоза в мислещо създание е шокираща - нещо, което без съмнение се дължи на Сандерсън. Все пак човекът е решил да вложи малко мисъл в действията на героите, които вече книги наред не се поздравяваха, че да не би случайно да си разкирят плановете. Нищо, че целта им е една и съща.

Spoiler: show

Бях чела оплаквания за това колко лесно били приключили с Пророка. Ами лесно беше, претупано беше, ама смисълът на съществуването на тоя тип така и остана напълно изсмукан от пръстите. Имаше го само колкото да се пречка. Напълно излишен герой, който или трябваше внезапно да претърпи развитие като Егвийн, което би довело до разделянето на книгата на шест вместо на три части, или просто трябваше да си вземе и да не се занимаваме повече с него.

Другите оплаквания бяха колко лесно Ранд приключи с Грендал. Ама що нямало било битка, ама не знам какво още там... Там е работата, че в тази книга на наблюдаваме един напълно различен Ранд, който не само, че не се държи като путка, ами след като се отървава от някои свои идеи-фикс, макар и по насилствен начин, започва да се държи като мислещо човешко същество. Подлудяването му е предадено извънредно добре. Това е хлапе на има-няма двайсетина години, което осъзнава, че живот за него повече няма да има, а има само дълг. Освен това съжителства с някакъв глас в главата си, изключително е объркан и е заобиколен отвсякъде само от хора, на които не може да се довери по никакъв начин, защото те го смятат за своя пионка и просто му дават наставления, без поне веднъж да си позволят да обяснят защо искат да направи нещата точно по тоя начин.

За първи път от 7-ма да кажем книга Ранд се появява в човешки облик. Виждаме безсилието му, мъката от осъзнаването на безсилието му, тежестта на взетите решения, а главата, в която едва не издухва Шарката, е огледален образ на първия пролог от Окото на света. Не бих се изненадала в нея Джордън да има силно присъствие.

Моментите с гладенето на гънките на полите в предните книги можеха да бъдат прескочени, дет вика coldie, ама там е работата, че например в десета книга ако това беше прескочено, остават да има да няма двайсетина четивни страници.

Все пак, мисля, че фендъмът не следва да се сърди. Книгата е писана от друг човек с или без бележките на покойния Джордън, мир на праха му. Стилът може да е по-простичък, признавам, но просто авторът е друг. Човекът няма как да пише като Джордън, той е друг човек. Продължил е историята според собствените си възможности и според собствените си възгледи, а аз например съм много доволна от резултата. Единственото, което ми е трудно да преглътна, е внезапната промяна на Егвийн, но няма как. Другият вариант би бил някой да й тегли ножа като на Пророка и да се тури друг герой на нейното място, ама няма как да стане, не и в толкова малко книги. Очевидно според мен, че Джордън така и така й беше отредил велика роля, просто Сандерсън помогна това да бъде изпълнено. Оная самовлюбена гъска просто не би могла да свърши нещата, които й бяха отредени. Да речем, че боят с чехъл по задника просто й е понаместил мозъка, който явно се е намирал някъде там.

Много по-лесно е да приема, че най-накрая Егвийн проявява здрав разум, отколкото това, че 5 тома досега другите седайки се държаха като тотални олигофренки, за да може просто тъпата Егвийн да ги надхитря постоянно. Сега поне Егвийн се държи сравнително умно, а седайките са на задоволително ниво, което е далеч по-смислено и поне за мен приятно за четене от насиленото малоумие на героите, за да си върже Джрдан сюжета, което наблюдавахме досега.

Мнението ми накратко :

Най-доброто колело след Окото на света досега. (Окото беше най-добро поради факта че никой преди Джордан не беше опитвал да направи толкова голям и мащабен консистентен фентъзи свят)

Плюсове:

Липса на Елейн

Минимална поява на Перин и Авиенда ( като по изключение почти не дразнят)

Смърта на пророка и издигането на Файле от тъпа мучаща крава в влажен поглед до не толкова тъпа мучаща крава с влажен поглед.

Всичко с егвийн и сюан ( Не вярвам че го пиша това)

За жалост груповото поумняване само частично е засегнало Ранд и обкръжението му.

За Пророка сте в огромна грешка според мен - не случайно му струва че вижда дракона, не случайно се казва че Самаил разпознал делата на Демандред на юг и не случайно именно пророка остави в пъен хаос две държави.

Което не променя факта, че тоя е пълнеж и всичко, което е станало дотук, съвсем спокойно можеше да мине и без него.

Ако той е пълнеж значи цялата поредица е пълнеж и дай изобщо нищо да не се случва в нея.

А, това е от Ония спорове, явно... ОК, прав си. Ако не беше Пророка, поредицата нямаше да я има. Признавам грешката си и повече няма да коментирам този персонаж.

Ами в крайна сметка говориш за доста голям персонаж с голямо влияние върху половината книга. Ако го нямаше пророка половината събитие или нямаше да са се случили изобщо а много второстепенни персонажи щяха да са безмислени.

RRSunknown wrote:За Пророка сте в огромна грешка според мен - не случайно му струва че вижда дракона, не случайно се казва че Самаил разпознал делата на Демандред на юг и не случайно именно пророка остави в пъен хаос две държави.

Голямо чудо, в кажи-речи всички други държави са си в хаос и то без да им се отделят по хиляда страници скука за описване на всички детайли как точно това става във всяка една. Освен Андор, that is.

Плюс туй

Spoiler: show

то си стана общо-взето ясно, че Демандред явно вършее из Пограничниците, оттегляйки ги от постовете им и оставяйки тези зони незащитени от тварите от Погибелта.

Ма се едно. Дет вика Мат, те всички държави врат и кипят и без Пророци и купища осмостепенни герои около тях, дето нито ги помня кви са, нито искам да си спомня.

Обаче факт е, че нямам търпение да излезе следващата книгата.

Пророка имаше голяма роля във всяването на хаос и разруха, което е основна цел на Тъмния преди Последната битка. Сега, друг е въпроса, че всеки със здрав разум отдавна трябваше да направи това, дето му причиниха в тоя том... но Перин мисли бавно, нали...

А Егвийн се задейства самостоятелно още от 11 книга, където единствената глава с нея е една от най-добрите.