ShadowDance

Vivian wrote:Аватар си е готов, има си дата на разпространение дори за БГ.

В самия край на следващата година. Тоя филм откара три години само пост-продукция.

Vivian wrote:Според мен Камерън никога не е имал подхода на Спилбърг към кино-индустрията. Може би паралел между него и Лукас би бил по-удачен.

Точно тва ми е "проблемът" в случая, да. *

Обаче току що му догледах "Бездната" и съм изумен. Такива невероятни герои, съспенс и драма е изстискал от безумно скучната (поне за мен) концепция, че филмът разби на пух и прах хладните ми очаквания. Колкото и странно да е точно аз да го казвам, филмите на Камерън къртят точно с перфектния си наратив - а тва, че от '85 до '95 бил на гребена на вълната на най-модерните спецефекти е на далечен втори план.

В тази връзка - скептик съм точно относно НЕВИЖДАНАТА визия на Аватар. (Според мен революционните две декади отминаха и вече сме в Златната ера, в която можем да видим ВСИЧКО. Минусът е, че ВЕЧЕ сме виждали всичко, но аз съм си навит на още 50 години от същото. Единственото, което остава да се направи е ЦЯЛ филм със 100% реалистичен мо-кап, но тва е по частта на Земекис и Джаксън.) От историята би трябвало да очаквам само хубави неща след като, пак казвам, повечето филми на Камерън са с убийствен сценарий - и то негов си собствен. Въпросът беше, че феновете се точат баш на "невижданата визия".

* предвид тва по-горе, обаче, Лукас пасти да яде Камерън е точно в лигата на най-големите, ИСТИНСКИ кинотворци.

alex_sultanov wrote: * предвид тва по-горе, обаче, Лукас пасти да яде Камерън е точно в лигата на най-големите, ИСТИНСКИ кинотворци.

като вземем предвид реалността, има две възможности.
или ти си се объркал като си писал, или аз се бъркам като те чета.

Бтв, тази тема може да понесе only so much ненужен снобизъм и при положение, че вече имаме Рол, Силвър и Рази + още много засега непроявили се, айде не скачай и ти на вагона, плс.

Толкова ли не те кефи Камерън? Или говориш наизуст? Или наистина смяташ, че масовото кино не може да бъде същевременно и ДОБРО такова? Или и ти като Силвър теглиш чертата около Спилбърг (сякаш неговата сила не е точно в "комерсиалността") и неколцина други?

Все пак едно е да те кефи Камерън, съвсем друго е да го смяташ за един от "най-големите, ИСТИНСКИ кинотворци". Защото последното е една много специална група, членовете на която за мен поне далеч не са много. И Камерън не е тях, поне засега, въпреки че съм му фен.

Камерън за мен е абсолютно и неоспоримо най-добрият комерсиален режисьор ИЗОБЩО. Много пред Спилбърг, много пред Скот и т.н. Така че, Дем, приеми, че Алекс това има предвид. Той истински сериозно кино така и така не е гледал, нито му е интересно (няма ефекти), тъй че няма как и да говори за него

Това за Алекс и сериозното кино ми е ясно, просто му обясних защо някой може да има различно мнение по въпроса за Камерън, без да е хейтър или краен сноб.

Scourge сам ще обясни най-добре какво точно е имал предвид, ако смята за нужно.

Трябва да изгледам The Abyss най-накрая, отдавна му се каня. А и щом Алекс го препоръчва...

вие па.
единственото, което имах предвид, е че киното се дели на две: преди стар уорс, и след стар уорс.
в общи линии, стар уорс е най-големият методологичен скок в историята от грифит насам. при туй положение, да се казва "лукас пасти да яде", е, ъъъ, необмислено.

а "истинските кинотворци" малко ме вълнуват, както и "истинският метъл".
не правя справки за режисьора на www.true-cinema-artists.com , преди да реша дали нещо ме кефи или не.

Толкоз по-зле Единственото по-лошо нещо от снобизма е АНТИ-снобизмът. Глорификацията на личния вкус е най-сигурният начин човек да и затвори всякакви пътища към личностно развитие

нещо не си ме разбрал. аз СЪМ сноб.
по секви артси-фартси киновъпроси едва ли има някой тук, дето да не мога да го овъргалям словесно.
ма тва по никъв начин не променя по-горното мнение относно етикетчетата.

Досега друго впечатление създаваш, но щом си рекъл

На мен винаги ми е било ясно, че Scourge е киносноб, все пак беше изгледал целия Кар Вай примерно, ако не се лъжа.

@роланд:
нормално.
нали не очакваш да постна в тоя топик мнения на тема "няколко малко известни режисьора от италианския неореализъм", или "поетичният реализъм в чехословакия", или пък "защо дрейер е тех бест дайректър евъ"?
тряа си малко мярка.

Е що не? Пусни един такъв, напиши няколко реда за него, може пък да зарибиш някого

Аз за кво пуснах Мудисон? За да ми пише после единственият друг човек, който го знае.

не е същото. той си е съвременен режисьор.
а моята двд колекция е наполовина черно-бяла и отчасти сайлънт. аз съм от ония, дето критерион, еурека, bfi, кино интернешънъл и т.н. са им на букмаркс. ; )

съвременната публика е с по-разработен вкус и е визуално разглезена. киното като цяло се развива към по-голяма динамика (не само в действието, но и като изразни средства). ако се пусне съвременен филм на публиката от 30-те, в добрия случай няма да го разбере, в по-лошия ще е тотално объркана. по същия начин, нереално е да се очаква, че филми от онова време ще имат кой знае какъв ефект върху днешната публика. в общия случай ще изглеждат бавни и обстоятелствени. за да се хареса (или поне оцени) такъв филм, трябва да се гледа в контекст, за което вече се иска голяма инвестиция в конкретния период; да се култивира вкус, демек.

Имайки предвид повечето имена, споменати от Алекс досега, мисля, че е време да компенсираме с някой наистина снобски режисьор. Ето един, за който поне знам, че доста хора тук са му гледали филмите:

Андрей Тарковски
Жертвоприношение (1986)
Носталгия (1983)
Сталкер (1979)
Огледало (1975)
Соларис (1972)
Андрей Рубльов (1969)
Иваново детство (1962)

любими филми - Огледало, Андрей Рубльов, Сталкер

Какво да кжа за него, освен, че е един от най-великите. Още в началото на кариерата си изгражда своя стил, който е тотално в разрез с конвенционалните норми и масовия вкус, и се придържа до последната си творба към него, без да прави компромиси със собствените си идеи и визия.

Огледало е филм, който колкото и пъти да гледам, няма да ми омръзне, все откривам нови и нови неща и ми въздейства все така силно. Много малко филми дават на зрителя такова интензивно преживяване и въздействат толкова силно, при това без да разчитат на диалог и сюжет, а основно на силата на образите. Невинаги уникалният му подход успява напълно и някои от филмите му бяха сравнително разочароващи за мен (примерно Носталгия), но пък винаги са визуално на изключително ниво.