ShadowDance

Освен дето това е "някакво си фентъзи" и като такова е beneath you, а при Ериксън обясненията са мънички и разпръснати.

Иначе логика има, просто няма единна система. Освен това по отношение на информацията той е възприел особен подход - никой герой не говори с авторовия глас. Това означава, че ВСЯКА информация, която получи читателят, всъщност идва само от конкретния герой и може да си противоречи с казаното от друг.

Бтв, камичокът беше за комуникация между Куик Бен и Калам, ако си спомням правилно, не за телепортация.

Що се отнася до Дайвърсите и Соултейкъните, преминаването им през уоръните (както и друг фактор, който става ясен в трета книга) ги беше направил абсолютно непроходими и почти стопроцентово смъртоносни - факт, който нещо пропускаш в момента.

Аре четете кримсън гарда де!

Изобщо не е "някакво си фентъзи" и абсолютно не е beneath me. Ако беше такова нямаше да го обсъждаме. (Така омаловажаваш и твоите и чуждите усилия в тази дискусия впрочем.) Аз лично смятам, че е полезно всяка книга смятана за добра да бъде малко "baptised in blood" преди да я приемем за такава.

Бтв, камичокът беше за комуникация между Куик Бен и Калам, ако си спомням правилно, не за телепортация.

Що се отнася до Дайвърсите и Соултейкъните, преминаването им през уоръните (както и друг фактор, който става ясен в трета книга) ги беше направил абсолютно непроходими и почти стопроцентово смъртоносни - факт, който нещо пропускаш в момента.

Не си спомняш всички подробности според мен, но да го оставим това на мира...

Moridin wrote:Аре четете кримсън гарда де!

I'm sorry, but I'm severely not interested...

Дочетох осмата част. Малко е да се каже, че съм разочарован. Общо взето само главната сюжетна линия ставаше за нещо, останалите варираха от тъпи през остро излишни до безумно тъпи. А философията - сори, но от един момент нататък просто я прескачах, няма нужда да е на всяка проклета страница. Направо се чудя как са останали хора в тоя свят, при тая депресивност човек би си казал, че досега почти всички да са се самоубили. И хич не обичам като ми тикат "развитието на героите" в лицето. Примерно безкрайните размисли на Видикас на тема как бедните сами са си виновни - то само от думите и поведението му и дебил би се досетил, че такова му е отношението към по низшите от него, каква нужда имаше да се пълнят страниците с плява на темата?
Даже и Карса горкия взе да се чуди дали решението му е правилно, но май реши, че и да не е няма си друга работа така че ще си кара както си е намислил.

ГИГА-ХИПЕР-ТРИПЕР–СПОЙЛЪРИ ЗА ОСМИ ТОМ!!!

Spoiler: show

Интрижките на Видикас и приятелчетата му...talk about dozens of pointless pages. Бяха толкова очевидно обречени на провал, че нямаше накъде повече, да не говорим, че бяха като некадърно копие на събитията в първа книга. Чалис и Кокус си бяха скучни в първа книга, но тогава поне бяха нещо сравнително свежо.

The Dying God - толкова жалък и рандъм лошковец, че чак болеше. А Клип защо не го убиха накрая ще остане една от загадките на битието.

Trygalle Guild - поредната рандъм историйка на пътуване от точка до точка Б с мега безлични герои, които направо ме хана яд, че оцеляха до един.

И въобще както се споменава в андъм пост на малазанкия форум, който току що видях "922 pages for 1 character to die is a tad much. "

Също така да имаш сигурно двайсет страници за Леф и аверчето му и около една за Lady Envy и нула какво по дяволите става в Малазанската империя (която се пада съсед на Даруджхистан) е доста WTF.

Тотална липса на качествен хумор, изключая една две реплики на
Shadowthrone. Искарал Пуст беше толкова жалък, че почти надмина Крупе в това отношение.

Нула военни действия, ако не броим армията на мъртвите се бори с хаоса, което беше така описано, че аз така и не чатнах в какво се изразяваше тоя бой. Epic fail.

Ааа... пчих! Sorry
Всъщност, не съм много съгласен с подобни крайни мнения за 8-ми том. Книжката е приятна. Вярно, има доста реминисценции, подканящи читателя да си попрелисти предишните томове, но това е нормално за грандиозен проект като този, навлизащ в своя зенит. Както съм споделял неведнъж, единственото, което малко не ми допада на моменти е многословността и излишните епитети (като her pallid white skin примерно, но след като имаме същества и със зелена кожа, защо тази на Чалис да не е "бледно бяла"?)
Иначе някои от стихотворенията в началото на главите са на път да се получат доста смислени и ритмични, дори малко повече, отколкото в оригинала. Тъй че почитателите на поредицата, игнориращи превода може и да загубят

Well wow...

Тамън дочетох първата книжка и сега чета втората и яко радва. А за лекции на последния ред да си седнеш и да четеш е перфектна.

< Ааа фък къв е тоя аватар от преди онемнайсе милиарда години .

По натам ще се сменя.

Moridin wrote:

Some guy at the Malazan forum wrote:Remember, Erikson.. people can be introspective and philosophical WHILE chopping heads off and running from their own cussers

Даам... но само най-бруталните копелета. Повечето нормални герои като Фелисин например са дълбоко афектирани от гледки като отрязани глави и така нататък.

Просто според мен това е част от атмосферата на книгата - че героите не са от типа лесно-впечатляващи-се - свикнали са един вид с цялата жестокост на света в който живеят - и това прави моментите когато наистина има какво да ги вцепени от ужас наистина значими.

http://subterraneanpress.com/index.php/ ... e-printer/
предстоящо лъскаво издание с картинки

Знаем.

Страхотно е нарисуван Аномандър Рейк, направо те предизвиква да си вземеш книгата само заради корицата

Значи, осъзнавам, че най-вероятно мнението, което ще изкажа няма да е напълно..."квалифицирано", тъй като не съм чела маса неща в жанра (които би трябвало да съм), но реших да споделя впечатления след изчитането на всички книжки за близо около месец (и нещо може би?):

За мен беше внушително четиво, като разбира се, не харесах напълно всички части, но беше нещо, което не се оставя. На първо впечатление мога да кажа, че има страхотен размах и то съзнателен такъв (вероятно леееко Милтъновски, демек прекалено съзнателен) като напомня изклюително много на някаква доста внушителна кръстоска между Омир, Милтън, Чосър, лекичко Шекспир на моменти и няколко скандинавски епоса, в които съм се зачитала покрай Беоулф. (както и си личи, че човекът амбициозно е чел няколко труда по антропология )Така че на интер-текстуално ниво ми беше напълно интересно. Освен това, със "себе-съзнаването" за епос не искам да отправя една гадна критика. Въобще не. Аз съм човек, който предпочита писателите, уповаващи се на здрав разум и достатъчно планиране, пред тези, които се оставят на вдъхновението (сухарско, осъзнавам).

Първата книга ми беше ужасно мъчна, докато тръгне цялото нещо по що-годе свестен начин. Има страхотно много герои, изключително заплетен бекграунд, напълно подорбна история и....в даден момент малко ти се завива свят. Но ме амбицира да дочета цялото нещо и при все че съществуваше възможността да е едно от онези "неблагодарни" четива, които след мъки те оставят силно неудовлетворен, беше възнаграждаващо.

Многото пластове история/митове и цялата идея за текст тип палимпсест беше най-чудесно изпълнена в третата книга. Там се натъкнах на един от основните проблеми за мен в цялата сага, обаче -всичко беше леко оувър драматично. Осъзнавам, че епическият жанр го налага, но в даден момент беше оувър дъ топ.

Докато различните гледни точки бяха радваща изненада, не мога с чиста съвест да призная, че на моменти речевите характеристики на героите не бяха малко сходни (като изключим тези дето бяха най-чудноватите персонажи).

Липсващо звено за мен се оказа неналичието на по-минорни чувства, или поне неналичието на описание на тези, като почти всичко се свеждаше до доста войнишко-братски отношения. Определено е чийзи изискване, но тъй като цялото нещо претендира и за добра доза автентичност при описанието (описанията на бой, побой, изнасилвания и други гадости и gory работи са страхотни, при все негодни за човек със слаб стомах!), мисля, че щеше да е добра идея да присъства поне зачатък на нещо различно от comrade сорт взаимоотношения.

Като цяло бих могла да го опрелича на един хубав, здрав, мъжки военен филм от рода на Апокалипсис Сега...

Ако се сетя още нещо впоследсвтие ще си добавям...

Боже какъв нетрадиционен анализ

само не разбрах това с минорните чувства. поредицата прелива до три боя над главата с мрънкане, сплин и светска нега, почти до степен да конкурира гениалната реплика на Еди Иззард: "Ah.."

или минорни при теб значи нещо друго?

има(ше) и няколко любови из серията бтв, не че бяха фокус разбира се..

за антропологията - човекът това му е нАуката, едва ли само няколко е изчел

за епиката и драматизма - за мен основният проблем на последните три книги е именно липсата на такива

и то е сериозен проблем, който в крайна сметка ще свали субстанциална част от личната ми оценка за епоса, тъй като въпреки нетрадиционното за жанра задълбаване в Големите Размисли, поредицата не е нещо чак толкова особено кат философия, че да оправдае силно затруднената от липсата на mind-entangling епика четивност. От друга страна тайно мисля, че жените и без това не разбират особено усещането от епиката, та може при теб да е различно

само не разбрах това с минорните чувства. поредицата прелива до три боя над главата с мрънкане, сплин и светска нега, почти до степен да конкурира гениалната реплика на Еди Иззард: "Ah.."

или минорни при теб значи нещо друго?

Да, мрънкане имаше. Както и колко на зле вървят нещата. Липсваше някак си емпатия и чувствата от този спектър...поне за мен де.

за антропологията - човекът това му е нАуката, едва ли само няколко е изчел

Знам, бяха ме подготвили по въпроса.

за епиката и драматизма - за мен основният проблем на последните три книги е именно липсата на такива

Последната книга беше наистина ужасна...

От друга страна тайно мисля, че жените и без това не разбират особено усещането от епиката, та може при теб да е различно

Не знам за жените като цяло, но при мен липсва такъв усет...май...вероятно...