ShadowDance

shayhiri wrote: До 27-8г. не ми струваше нищо да съм с близо до 0% мазнини и в перфектна форма. ....
Японците отново са най-напред, глейте само кво правят и сравнете с нас или американците: http://www.nytimes.com/2008/06/13/world ... terstitial

0%? Това сериозно ли го твърдиш? А иначе статията е интересна и за пореден път ме убеждава че японците са меко казано особени. "Метабо"! шантава работа...

Ами, сериозно... Просто не знам колко се води мимимумът - 3% ли беше, колко. При мен тва е като съм на 77-80 кила - само мускули. Ше се постарая и сега да го върна и най-вече задържа, но както казах около 30г. тва вече е много трудно, особено ако си допуснал веднъж да си развалиш формата. Общо взето трябва да минеш изцяло и доживот на правилно хранене, физическата активност отделно.

Отравяне просто няма, в случая. Проблемите с холестерола, кръвната захар, кръвното налягане и т.н. след определена възраст (по-скоро 60 години) така или иначе си идват, което няма нищо общо с диетата до този момент. Така че, мисленето да се пазим от нещо, което така или иначе неизбежно ще си дойде е много, много погрешно. И с пазенето проблемите няма да са по-малко. Увереността ми идва от биологичния бекграунд в образованието, някаквата идейка какво да очаквам, базирано на проблемите, появили се при предходните поколения по мъжка линия в рода и твърдата вяра в недоказания факт, че тялото само си иска това, което му трябва и не иска това, което му вреди (както се оказа, че съм алергичен към боб, ама кат бех малък никой не го интересуваше, че го мразя).

А с това твърдения, че си само мускули рискуваш много...

LifeJoker wrote:Отравяне просто няма, в случая. Проблемите с холестерола, кръвната захар, кръвното налягане и т.н. след определена възраст (по-скоро 60 години) така или иначе си идват, което няма нищо общо с диетата до този момент. Така че, мисленето да се пазим от нещо, което така или иначе неизбежно ще си дойде е много, много погрешно. И с пазенето проблемите няма да са по-малко. Увереността ми идва от биологичния бекграунд в образованието, някаквата идейка какво да очаквам, базирано на проблемите, появили се при предходните поколения по мъжка линия в рода и твърдата вяра в недоказания факт, че тялото само си иска това, което му трябва и не иска това, което му вреди (както се оказа, че съм алергичен към боб, ама кат бех малък никой не го интересуваше, че го мразя).

Доста песимистично звучиш... Прекалено песимистично...
А за тялото какво искало - зависи дали е правилно адаптирано към подходяща храна от самото начало. Защото ако човек е израснал с храната, с която обикновено тъпчат децата, ще си мисли, че страшно му трябват сладки неща, например. Или тестени.

shayhiri wrote:Ами, сериозно... Просто не знам колко се води мимимумът - 3% ли беше, колко.

Стандарта т.е. да не си дебел а във форма е 11%. Ако си имал под 5% общо взето си бил изрезан кат културист, те поддържат по толкова и то с бесни тренировки. Ако не покажеш снимков материал нема да ти повярвам никога. И говоря за над 70 кила де, са мое да си 50 кила с 4% мазнини, но просто нема да си радост за окото

Тенкс. Ми сега питах един френд, дето са му ги мерили по специалните технологии, и той каза, че 5% е общо-взето абс. минимум за яко мускулесто тяло. Значи аз говоря за 6% да речем. Просто знам, че на 77кг с много мускули вече нямах и грам тлъстина за сваляне, независимо с глад или натоварвания.

Снимки трудно мога да ти намеря, шото тогава не бях ексцхибиционист. Но към края на лятото ше се видим на живо.

Отравяне просто няма, в случая. Проблемите с холестерола, кръвната захар, кръвното налягане и т.н. след определена възраст (по-скоро 60 години) така или иначе си идват, което няма нищо общо с диетата до този момент. Така че, мисленето да се пазим от нещо, което така или иначе неизбежно ще си дойде е много, много погрешно. И с пазенето проблемите няма да са по-малко. Увереността ми идва от биологичния бекграунд в образованието, някаквата идейка какво да очаквам, базирано на проблемите, появили се при предходните поколения по мъжка линия в рода и твърдата вяра в недоказания факт, че тялото само си иска това, което му трябва и не иска това, което му вреди (както се оказа, че съм алергичен към боб, ама кат бех малък никой не го интересуваше, че го мразя).

Тъй. Значи наистина сме на противоположни становища. Според мен генетиката влияе, но не ЧАК толкова. ВСИЧКО е в храната. (И стреса.) Човек е това, което яде. Дори генетично обусловените болести общо-взето пак сам си ги активизираш като се тъпчеш с отрови, няма да спра да го повтарям. Примерче: дядо ми от балканджиите почина на близо 90г. със същото идеално кръвно и същите идеални 184/74, които беше имал през целия си живот. Но това е човек, който винаги е ял скромно, живял сред природата, работил ежедневно и не се е впрягал за нищо, въпреки че комунистите го бяха пратили в лагер като "кулак", щото не си давал няколкото кравички.

ше продължа за храненето, че излизам

5-6% са оптималните мазнини за човек който тренира и то яко- като говорим за тегло над 80 кг.

Според мен генетиката влияе, но не ЧАК толкова. ВСИЧКО е в храната. (И стреса.)

съгласен, даже повече влияние има стреса- виждал съм го на практика. Човек много често си внушава че се "нуждае" от само защото го харесва. Това не е така- винаги с малко воля човек може да се ограничи- важи и за притрастяването. Аз от години пия по над 15 кафета на ден- от един месец почнах да се ограничавам до 3-4 , в началото ми беше гадно сега свикнах и не ми трябва поевече.
За гадните и неприятни храни това не важи естествено- щом си алергичен към нещо логично е да не го ядеш .

Генетиката не влияе на друго, освен на мнението на хората. Гените обуславят типа метаболизъм, донякъде. Има си едно нещо, което се нарича норма на реакция. Но когато генетично имаш предразположеност към подагра, примерно, и си го знаеш, то тогава наистина е безумие да си играеш с огъня. А тая предразположеност тръгва от гените, минава през белтъците и метаболизма и означава, че си склонен да натрупваш уреа по ставите, ако в диетата ти има прекалено много излишен белтък.
Но биологията не се изчерпва с генетика и има един клон, който се нарича биохимия. Биохимията се занимава основно с метаболизъм и заедно с физиологията отговаря на въпроси като "Защо ако на закуска ям само един грейпфрут, а на обяд някакви диетични храни всъщност трупам сланина, вместо да свалям по пет кила на ден?"
Та а пропо ям сладко по изключение, когато ми се яде, но тогава го ям в големи количества, което някой път ще докажа за себе си, че е пряко свързано с падане на кръвната захар.
И пак, какво значи по дяволите отрова? Как можеш да наричаш рафинирана захар отрова при условие, че с така превъзнасяните плодове (а сигурно и медец си хапваш, "органик" разбира се) поемаш същите количества от същото съединение в почти същата форма. че е гот да се ядат плодове, няма спор. Имат витамини, помагат срещу запек и т.н. Но когато се тъпчеш предимно с плодове стигаш точно до стреса, стрес за храносмилателната ти система и хормоналния ти баланс. Докато се адаптираш, тогава проблем няма, но когато се адаптираш към еднообразна храна, всяка стъпка встрани води до още по-сериозен стрес. Важно е разбира се диетата да е в съответствие с физическата и психическа натовареност. Ако се тъпчеш с въглехидрати и висиш пред компютъра цял ден рано или късно задника заприличва на летище. Ако караш на плодове и кисело млеко и блъскаш във фитнеса, нема и да разбереш как си казал пуф и си се превърнал в развалина. Всяко нещо в това тяло си има място и функция. Горд си, че нямаш мазнини. Еми и аз съм "сух" и затова всяка зима не мога да си намеря място от болки в бъбреците.

Не се хаби да спориш, какво разбираш ти с биологическото си образование в сравнение с Шайха, специалистът по всичко.

Бе нека си троши главата с плодово гладуване, то някои неща се проумяват най-добре от личен опит.
Тя Марфето цял чаршаф изписа на стр. 10 за осем свои познати, пробвали въпросното гладуване, ама кой да чете...

Ми при час изчакване между два опита не ми остана много какво друго да правя Освен да ям де

Дали съм качила незнам, ще чакам да ми мине протеиновия ден и тогава ще се меря, обаче, въпреки че си посъкратих менюто ми стана лошо:(
И си обещах да не се освинвам пак така. И се освиних-вчера направих прекрасен боб (дори и без мазнина стана страхотен! направо не можах да повярвам, вече само така ще си го готвя) и вместо една паница изядох две:(
Явно вече хич не ми понася на психиката диетата, ама ще се стягам и ще гледам да удържа нещата, и да не освинвам захранването повече.

Любимия ми обаче също свинства с мен в петък и днес се премери и е още 200гр надолу, е той си изяде само една порция боб вчера, ама все се надявам и аз да не съм качила

Хора, плашите ме. Двайсет страници, в които тоя или оня се жалва как дебелее, все едно това е сериозен проблем, съизмерим с всяка житейска трагедия, а Шайхири седи на трона на темата и реди литания от книгата на безграничния си опит. За първи път отварям и съм леко шашнат. (Обаче споко, пак ви обичам всичките.)

Не че не е образователно де, метаболизмът и генетиката ми се просветлиха малко. Тъй че има хляб в темата, ако ми простите тъпата шега.

За да си изкажа мнението, не мисля, че е здравословно да се отделя толкова внимание и мисъл на хранителния процес. Ядеш каквото ядеш, накрая умираш и няма значение с какви диети си го постигнал. Човек, който яде разнообразна храна, без да се освинва прекалено често, и води живот, различен от този на мечка в летаргия, не би трябвало да има проблеми с теглото. Ако има - значи се освинва прекалено често или мърда прекалено малко. В общи линии обаче диетите са безсмислено самонаказване, което премахва половината кеф в съществуването.

Това е моето неекспертно становище по въпроса и, честно да си кажа, така и искам да остане. Животът е по-лек, когато яденето ти е приятел, не враг.

Не пускам това свидетелство на откровената си простотия с цел да обидя някого тук, просто си казвам. Чревоугодникът в мен е ужасен от целта на темата и трябваше да реагирам.

Любимец, фундаментално мнение.

Любе, не ми се иска да повтарям Дем, но то обстоятелствата и сами ще те доведат дотам

Любимец, ако като малък са те хранили неправилно, както често се случва, според мен е желателно като пораснеш и започнеш да разсъждаваш самостоятелно, да се поинтересуваш коя храна как ти действа на здравето.
Естествено, че не е желателно да се вманиачаваме с разни светкавични диети и йо-йо ефекти, но да си чревоугодник, какъвто казваш, че си, може би отива леко към другата крайност.
Златната среда според мен е човек да намери храните, които му действат добре и да се придържа по-често към тях, а по-рядко да се глези с не чак толкова полезни храни (ако може и да зареже глезенето, още по-добре).