Тия дни изчетох наличното Beelzebub. Тая манга има толкова много проблеми, че не знам откъде да започна да ги изреждам. Безкрайно долнопробно четиво по толкова много начини.
Обаче как ме изкефи...
Не мога да си обясня що, ама се забавлявам безкрайно с нея - имаше моменти, на които съм се хилила с мощ. Примерно като цъкаха оня шутър групово. Бебето Зоро е гениално, барабар с пишчицата си и сичкото и искам да го гнявя докато не проплюе кръв. Типовете и типките са някви кефещи повечето - има бая секшуъл теншън между тях и могат да се заформят поне 3-4 доста сносни двойки. Тва заглавие ще е фенфик рай ако фенфик общността успее да го надуши.
Анимето по него как е? Наплякали ли са му тъжно тъпи филъри? Ако не са - ще взема да го бодна да видя какви гласове са им подбрали.
Другото, което прочетох е Majo (Witches) - кратичка манга за вещици, шамани и съвременния свят. Имаше хубави проникновения и в една от историите селската идилия на вещиците ми напълни душата. Обаче много прийчинг, много нещо...
The manga topic
Действително има моменти на почти напикаване от смях 
OVA-та на Beelzebub беше приятна (но кратка), обаче TV-то е толкова разводнено, че го дропнах след 10-тина серии. Дори фенсървисът с Хилдето и хулиганките, не успя да ме задържи. Без да съм чел мангата си мисля, че в TV-то са се опитали насилствено да MOE-визират Белбо и от това не излиза нищо. 
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Чета Prince of Tennis. Много е яка. Анимето май е било доста добра адаптация - аз го гледах почти цялото някога, ама после заминах за Канада и нещо го сецнах (бях си го донесла на ДВДта тука, ама те се прецакаха).
Не може да бие фаворитите ми Иппо и Инишъл Ди (мада мада дане), ама е доста добро. Това, че 13-14 годишните хлапаци в него се държат и изглеждат като някви 18-20 годишни юноши бледни ще го преживея, както някога го преживях и в анимето. Така поне мога да си оправдая рисърча за порно с тях.
А тоя мънечкия Ечизен е толкова готин отворко! Много ме кефи дечкото - надали има по-як 12-годишен шонен главен герой някъде там. Поне разните Нарутовци не могат на малкия му пръст да стъпят. Баща му е типичното еро-джиджи - тия някъде ги произвеждат на конвейер, сигурна съм.
Сега таман минах мача на Атобе и Тезука. Тезука е като няква детска версия на Такахаши Рьоске от Инишъл Ди-то, която още се учи как да се държи като строг и убергениален ментор без да изглежда че има завряна пръчка в гъза. Засега не се справя добре с това, в смисъл, пръчката в гъза му е ОЧЕВИДНА. Докато тая на Рьоске може преспокойно да мине за едно такова изящно аристократично поведение. Много го обичам Рьоскето - ужасно достоверна е гениалността му.
Фуджи ме кефи доста и искам да видя още от него, а двойката Ойши/Кикумару ако не е увековечена в няколко хиляди фенфика и доджина, ще съм безкрайно учудена и натъжена. Момо, Кайдо и Инуи ми скучнеят, ма и те си имат моментите.
Забиха романтичната нишка на Ечизен в нищото бтв. Где се запиля онова спънато девойче с плитките? Не съм я виждала от 100 години - само некви малки сополанковци стоят и се изумяват пред гения на нашите зад оградата на корта...
Не може да бие фаворитите ми Иппо и Инишъл Ди (мада мада дане), ама е доста добро. Това, че 13-14 годишните хлапаци в него се държат и изглеждат като някви 18-20 годишни юноши бледни ще го преживея, както някога го преживях и в анимето. Така поне мога да си оправдая рисърча за порно с тях.
А тоя мънечкия Ечизен е толкова готин отворко! Много ме кефи дечкото - надали има по-як 12-годишен шонен главен герой някъде там. Поне разните Нарутовци не могат на малкия му пръст да стъпят. Баща му е типичното еро-джиджи - тия някъде ги произвеждат на конвейер, сигурна съм.
Сега таман минах мача на Атобе и Тезука. Тезука е като няква детска версия на Такахаши Рьоске от Инишъл Ди-то, която още се учи как да се държи като строг и убергениален ментор без да изглежда че има завряна пръчка в гъза. Засега не се справя добре с това, в смисъл, пръчката в гъза му е ОЧЕВИДНА. Докато тая на Рьоске може преспокойно да мине за едно такова изящно аристократично поведение. Много го обичам Рьоскето - ужасно достоверна е гениалността му.
Фуджи ме кефи доста и искам да видя още от него, а двойката Ойши/Кикумару ако не е увековечена в няколко хиляди фенфика и доджина, ще съм безкрайно учудена и натъжена. Момо, Кайдо и Инуи ми скучнеят, ма и те си имат моментите.
Забиха романтичната нишка на Ечизен в нищото бтв. Где се запиля онова спънато девойче с плитките? Не съм я виждала от 100 години - само некви малки сополанковци стоят и се изумяват пред гения на нашите зад оградата на корта...
Last edited by Amelia on Sun Dec 11, 2011 10:41 pm, edited 1 time in total.
Добре си е анименцето до края, който си е фен. Мангата трябва и аз да я подхвана значи. То егаси и романтиката с малкия келеш беше изобщо 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Аз съм си фен на анимето, а и на мангата, с все всичката му куца анимация и странни, абсурдни техники.
Уви, продължението е малко чепесто. Сега предстои да го анимират и него, та, да видим, какво ще да стане.
Уви, продължението е малко чепесто. Сега предстои да го анимират и него, та, да видим, какво ще да стане.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Дочетох Prince of Tennis. За мен тая манга свърши с края на Канто турнира, щото след него мангаката ептен скъса връзка с реалността и го изби на нема такива простотии.
Това е учебникарски пример на Strong Opponent Inflation капана, за който ни говорят в гениалното Even a Monkey Can Draw Manga. До средата на Канто турнира в тениса все още имаше следа от тенис и мачовете бяха яки и надъхващи. Тенис следата обаче изтъняваше с всеки следващ голям мач. По някое време се почна драгънболско пускане на аура и се заговори за states of actualization и прочее ню ейдж простотии. Злокобието нарасна като стигнаха до национално ниво и взеха да отварят различни нива (ВРАТИ копеле, кат ония дето Рок Лий ги отваряше) на екчуализейшън, с което се вкарахме в неква езотерика. Тенисът се превърна в ММА кървава масакра с 14 годишни окървавени създания по корта. Заради въпросната инфлация на опонентите финалът беше най-малоумното и антиклимактично нещо, което можеше да се случи в тая манга, а тъпотиите около Ечизен в последните глави са белег на много, много тъжен творчески запек.
Та така... Язък за симпатичните персонажи - тотално ги развалиха с тия аури и глупости. Продължението няма да го пипна и с двуметрова пръчка. На това му пиша 7/10 и се радвам, че ми се разкара от главата.
Това е учебникарски пример на Strong Opponent Inflation капана, за който ни говорят в гениалното Even a Monkey Can Draw Manga. До средата на Канто турнира в тениса все още имаше следа от тенис и мачовете бяха яки и надъхващи. Тенис следата обаче изтъняваше с всеки следващ голям мач. По някое време се почна драгънболско пускане на аура и се заговори за states of actualization и прочее ню ейдж простотии. Злокобието нарасна като стигнаха до национално ниво и взеха да отварят различни нива (ВРАТИ копеле, кат ония дето Рок Лий ги отваряше) на екчуализейшън, с което се вкарахме в неква езотерика. Тенисът се превърна в ММА кървава масакра с 14 годишни окървавени създания по корта. Заради въпросната инфлация на опонентите финалът беше най-малоумното и антиклимактично нещо, което можеше да се случи в тая манга, а тъпотиите около Ечизен в последните глави са белег на много, много тъжен творчески запек.
Та така... Язък за симпатичните персонажи - тотално ги развалиха с тия аури и глупости. Продължението няма да го пипна и с двуметрова пръчка. На това му пиша 7/10 и се радвам, че ми се разкара от главата.
Амели, точно и моето мнение е такова. Финалната битка е просто пълно безумие. Но аз си се кефя на ранните серии и понякога дори си ги гледам. Казвам ти, ако си мислиш, че това в края е зле, просто ще се ужасиш от това, колко е зле продължението. Е там вече засмуква по-кофти от развалена прахусмукачка на турбо режим.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Изчетох наличната Куреагехиме манга. Анимето се движи доста плътно по нея, само финалът е супер променен, щото и мангата е доста далече от финал. Това заглавие определено предпочитам да го консумирам като манга, заради две героини, чиито крясъци не ми понасят на тъпанчетата. Много е яко! Пъти по-яко от дупката Кими ни Тодоке примерно. Има по нещичко от Нодаме и Skip Beat ама засега не е успяло да зацикли като последното.
Курагехиме е леко, с приятен хумор и много откачени персонажи. Дълбоките катарзисни драми не са почнали още - там където има някви наченки на драма, те са удавени в глупостите на персонажите. Засега се заформят 2 или 3 потенциални любовни истории, като всичките ми допадат. Бтв мангаката е хахава веселячка като персонажите си. Има малко комиксче в края на всяко танкобонче, в което разказва за отаку-простотиите, които прави. Асистентките й и те са отаку. Ще си го следя това, че ме зариби.
Иначе сега хванах да чета Мирай Ники, което май ще пускат и като аниме скоро, ако не е тръгнало вече. Почна обещаващо и после се превърна в Death Note за бедни и умствено сакати, ама да видим. Може нататък да се оправи. Все пак съм едва на 1ви том още.
Курагехиме е леко, с приятен хумор и много откачени персонажи. Дълбоките катарзисни драми не са почнали още - там където има някви наченки на драма, те са удавени в глупостите на персонажите. Засега се заформят 2 или 3 потенциални любовни истории, като всичките ми допадат. Бтв мангаката е хахава веселячка като персонажите си. Има малко комиксче в края на всяко танкобонче, в което разказва за отаку-простотиите, които прави. Асистентките й и те са отаку. Ще си го следя това, че ме зариби.
Иначе сега хванах да чета Мирай Ники, което май ще пускат и като аниме скоро, ако не е тръгнало вече. Почна обещаващо и после се превърна в Death Note за бедни и умствено сакати, ама да видим. Може нататък да се оправи. Все пак съм едва на 1ви том още.
Доколкото разбрах мангата кефи повече дори Мирай Ники се напълни с изцъклени кавай момиченца-психопатки, а преди малко се появи и някво детенце. То обгази главния герой с циановодородна киселина. Реших да спра да чета мангата, когато оня се разповръща, за да се избави от отровата, която току що беше вдишал.
Много тъпа манга.
Анимето по нея ще го пропусна с всичка сила.
Много тъпа манга.
Анимето по нея ще го пропусна с всичка сила.
Прочетох мангата Weiss Kreuz и 2 тома от продължението й Weiss Kreuz - Side B. Твърде тъпи бяха. Твърде. Анимето изглежда по-добре.
A преди 2-3 седмици прочетох и мангата National Quiz, ма забравих да си кажа тук. Доста е яка - няква трескаво и налудничаво действие с трескави и налудничави персонажи. Артът е особен и пасва супер добре на трескавостта и налудничавостта.
A преди 2-3 седмици прочетох и мангата National Quiz, ма забравих да си кажа тук. Доста е яка - няква трескаво и налудничаво действие с трескави и налудничави персонажи. Артът е особен и пасва супер добре на трескавостта и налудничавостта.
Изчетох повече от половината на Yotsubato! магната. Много лесно и бързо се чете и е доста приятна.
Сега видях че и от продължението на ГТО има към 55 преведени чаптъра, така че и тях ще ги прочета.
Ето тук има манга препоръки, ако някой се интересува:
http://animu-mango.wikia.com/wiki/Manga_Recommendations
Сега видях че и от продължението на ГТО има към 55 преведени чаптъра, така че и тях ще ги прочета.
Ето тук има манга препоръки, ако някой се интересува:
http://animu-mango.wikia.com/wiki/Manga_Recommendations
Много е сладко Yotsubato-тото, нали?
Аз имам да наваксвам няколко глави, ама все отлагам заради анимета.
Аз имам да наваксвам няколко глави, ама все отлагам заради анимета.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests