ShadowDance

* 1000те страници на Кларк би трябвало да съдържат бая сюжет в себе си, за да е оправдано четенето им за мен. Това означава главните герои (и евентуално светът около тях) да преживяват съществени промени. По възможност да има целенасочена 3-актова структура. Колко от 1000-та страници са заети с това и колко с описания, бележки под линия, субплотове и герои от масовката, които не водят наникъде?

* Това е и дефиницията ми за "substance". Ако Хал Дънкан разказва история, добре. Ако само ми се прави на хитър с жонглиране на стилове, отминавам сергията му. Ако ще пишеш само за себе си и за шепа сноби, по-добре не се хващай или публикувай на блога си. Не казвам, че Дънкан е такъв, говоря принципно.

* Значи Ериксън е "най-доброто фентъзи, писано някога"? Дори и така да е, ще трябва да се задоволи с добавка към титлата: "в XXXL категорията на десеттомните епични сапунки". А аз такива не чета. Кофти, ма така е.

* За Фармър ти написах. Има ли кво съществено да ми даде? Както Зелазни ми даде диалога и образите в Амбър? Ако да, какво? Ако не, не ща и да го знам.

* Трябва ли да чета всеки жанр, за да знам, че не ми харесва? Ако Миевил излезе от ню уиърда, може и да го пробвам. Ако не - едва ли аз ще вляза при него.

* За Новик щеше да се чуе, ако предлагаше нещо повече от наглееща а ла Роулинг туистната употреба на архиклишета (Дракони, за Бога?! ). Не казвам, че е зле като Роулинг - виждаш, че съм я хакнал в почетния раздел - но и ти не можеш да кажеш нещо повече.

Жените имат една такава чувствителност. Фокусират се в/ху неща, за които мъжете не ги боли особено. Виж Фицльо на Хоб и не ми говори повече. А тя хем е от добрите.

(Както казах, горното е леко на майтап, но съдържа и очевидна истина.)

Виж кво, спри да философстваш и се захващай да четеш. За човек, който се прави на експерт в писането ти липсва огромно количество прочетена литература, особено фентъзи в случая. И би ли ми дал линк да прочета нещо твое?

Аз само да кажа, че съм покъртена от силата на аргумента "жена е, няма да я чета". След това откровение аз лично мисля да престана да чета синеоки писатели.

Морви, проблемът ми е никакъв, аз съм расов брюнет. С дълга коса.

Делегат, имаш право. Аз се опитвам да си мълча, ма Рол мине се не мине седмица и ме изръчка в ребрата. Така че не го приемайте съвсем сериозно. В смисъл - мисля го, но не бих тръгнал да го разправям.

Точно от фентъзито едва ли съм изгубил особено. Но ако има какво още да науча като стил и герои от някой баш-автор, с удоволствие. Нали затуй разпитвам за препоръки. Ако пък се намери случайно интересен сюжет, ще го изчета с удоволствие като обикновен читател. Ма нещо не попадам на такива.

Никога не бих качил моя книга в нет-а. Мога да ти изпратя част от "Танц с вятъра" на мейла, но по-добре да изчакаме скорошното издаване, вместо да ти я спойля. Та така, не знам дали трябва се хващам да чета, но да се хващам да пиша (не във форума) - определено.

Ще ми припомните ли името на фантаста дето казваше че не чете фентази и фантастика,за да не му се оводни писането ? Доста известен беше,между другото.

За Дейвид Едингс май бях чувал, че не четял фентъзи, за да се опазел от неволно плагиатство, за други не се сещам.

Хахаха, ма какъв принципен, пича. Де и Паолини да беше така. Тогава нямаше и ред да напише.

А мога ли и аз да изляза с горното оправдание? Или чак като пусна една-две трилогии.

Кофти, ма така е.

Така е, сигурен съм, че Ериксън сън не го лови от това, че ти му смяташ книгите за сапунка.

Ако ще пишеш само за себе си и за шепа сноби, по-добре не се хващай или публикувай на блога си.

Леле, Джойс и Пруст вече се въртят в гробовете си от възмущение! Добре, че не са следвали твоите правила, иначе и досега щяхме да четем книгите им от блоговете им.

Трябва ли да чета всеки жанр, за да знам, че не ми харесва?

Принципно е редно все пак да пробваш нещо, преди да отсечеш, че не ти харесва, особено когато то не може да те ухапе или да ти навреди по друг начин, ама щом не щеш няма да те насилваме я, стой си в неведение.

Виж Фицльо на Хоб и не ми говори повече.

Оф, пак ще кажеш, че се "шегуваш", но по същия начин може да зачеркнем всички мъже писатели заради Станек. Май само книги писани от хермафродити ще трябва да се четат, тежко ще е...

Сапунка (епична) викам на формат-а. Независимо кой пише в него. Дори Мартин не може да го промени, просто го използва оптимално. А "кофтито" беше по мой адрес. Ако можех още да чета сапунки, щях да вкарам доволно и Ериксън, но май съм отвикнал вече. Освен ако не се заточа някъде без нет и с ограничен брой жени.

shayhiri wrote:* 1000те страници на Кларк би трябвало да съдържат бая сюжет в себе си, за да е оправдано четенето им за мен. Това означава главните герои (и евентуално светът около тях) да преживяват съществени промени. По възможност да има целенасочена 3-актова структура. Колко от 1000-та страници са заети с това и колко с описания, бележки под линия, субплотове и герои от масовката, които не водят наникъде?

Смешно и тъжно някакси, по един унизителен начин... Но романът не страда от това де, зе си World Fantasy Award-а и Hugo-то кат стой та гледай.

shayhiri wrote:* Това е и дефиницията ми за "substance". Ако Хал Дънкан разказва история, добре. Ако само ми се прави на хитър с жонглиране на стилове, отминавам сергията му. Ако ще пишеш само за себе си и за шепа сноби, по-добре не се хващай или публикувай на блога си. Не казвам, че Дънкан е такъв, говоря принципно.

Литературата като такава трябва да се развива. За целта трябва да се правят експерименти. Вместо да се радваш, че някой се е опитал да ги направи в презрян "развлекателен" жанр като фентъзито, ти го отхвърляш като "сноб". Напомняш ми за един друг Сашо в момента...
А междувременно Дънкан се размина на косъм с World Fantasy Award за 2006

shayhiri wrote:* Значи Ериксън е "най-доброто фентъзи, писано някога"? Дори и така да е, ще трябва да се задоволи с добавка към титлата: "в XXXL категорията на десеттомните епични сапунки". А аз такива не чета. Кофти, ма така е.

Мне, няма да е с тая добавка, боя се. А и първите му пет книги са повече или по-малко структурирани като самостоятелни четива. Така че си спести уговорките и не коментирай повече Ериксън.

shayhiri wrote:* За Фармър ти написах. Има ли кво съществено да ми даде? Както Зелазни ми даде диалога и образите в Амбър? Ако да, какво? Ако не, не ща и да го знам.

Абе чакай да те питам - ТИ имаш ли кво съществено да ми дадеш, че да те чета? Диалози, нещо, образи? Ма такива, съизмерими със Зелазниевите? Не, подозирам, че не. И все пак ше те прочета, ако някога благоволиш да се издадеш, нали?

shayhiri wrote:* Трябва ли да чета всеки жанр, за да знам, че не ми харесва? Ако Миевил излезе от ню уиърда, може и да го пробвам. Ако не - едва ли аз ще вляза при него.

"Всеки" не, защото това означава и любовните романчета. Сериозните и амбициозни такива обаче - да, трябва да прочетеш по нещо от тях, за да знаеш, че не ти харесва.

shayhiri wrote:* За Новик щеше да се чуе, ако предлагаше нещо повече от наглееща а ла Роулинг туистната употреба на архиклишета (Дракони, за Бога?! ). Не казвам, че е зле като Роулинг - виждаш, че съм я хакнал в почетния раздел - но и ти не можеш да кажеш нещо повече.

Я да видим - беше номинирана за Хюго? Товас брои ли се като казване на нещо повече? И не знам как точно си дефинираш "наглееща туистната употреба на архиклишета", но именно извъртането на клишета е създало света на Толкин, така че ти препоръчвам да внимаваш с подобни изказвания, понеже ти вкарват брутални автоголове. Драконите при Новик са самолети-бомбардировачи. Използвани са в контекста на модерно водене на войни и като усещане нямат НИЩИЧКО общо с фентъзи-дракона. Впрочем, ти ЧЕЛ ли си Роулинг, деба?

shayhiri wrote:Жените имат една такава чувствителност. Фокусират се в/ху неща, за които мъжете не ги боли особено. Виж Фицльо на Хоб и не ми говори повече. А тя хем е от добрите.

(Както казах, горното е леко на майтап, но съдържа и очевидна истина.)

Хмм, странно, но "Фицльо" е един от най-качествените фентъзи персонажи, за които съм чел. А Бюджолдовият Майлс не само не отстъпва с нищо на Мартиновия Тирион, ами и кефи дори повече от него.

Абсолютно съгласен за Фиц, но това не променя факта, че е дразнеща ****а. Каквато само една жена (или педал) може да напише. (Отбелязвам препоръката за Майлс.) Всъщност точно характеризацията при Хоб осмисли четенето на първата й книга, така че не се оплаквам. Но липсата на сюжет ме отказа да продължа.

Ей това може би не си го видял:

shayhiri wrote:Почвам да отговарям на големия пост на Рол:

Значи кви повече причини искаш? Ясно, че когато говорим за читателски проблеми с добри автори, става въпрос за напълно субективни фактори.

* Кажете конкретен роман на Баркър, който се вписва в изискванията ми. Допускам, че има такъв.

* Многото текст очевидно не ми е никакъв проблем като читател, особено ако е оправдан. Като писател обаче ме отвращава и това сериозно влияе на читателския ми вкус. Трябва не само да има кво да кажеш, а и да го казваш по възможно най-лаконичния и елегантен начин. Без да затъваш в есета, митологии или сапунки. Бакър ми се дъни там (поне отчасти).

* Говорейки за Лий Бракет, цитирах точно нейните жанрови предпочитания. Казах ясно вече, че се майтапя (основно) за жените авторки на фентъзи. Има и добри. Има и такива, които харесвам.

* Бюджолд най-вероятно е от тях, но ще почакам някой/нещо да ме убеди първо.

Щото остана на предишната страница. Ако ше коментираш и него, кажи, че да ти отговоря нацяло.

shayhiri wrote:Абсолютно съгласен за Фиц, но това не променя факта, че е дразнеща ****а. Каквато само една жена (или педал) може да напише. (Отбелязвам препоръката за Майлс.) Всъщност точно характеризацията при Хоб осмисли четенето на първата й книга, така че не се оплаквам. Но липсата на сюжет ме отказа да продължа.

Те това изби рибата. В едно от най-качествените керъктър-дривън фентъзита липсвал сюжет викаш... Ми може би, ако беше прочел книгите щеше да схванеш, че си в грешка. Ама не, чакай, ти си безгрешен и квалифицираш автори, и филми и всичко май, без дори да си го помирисвал.
А ако в още един твой пост видя нещо подобно на болднатото ще почна да те трия...

Ян, трябва ли винаги да се отвличаме? Айде веднъж за разнообразие да пробваме да говорим нормално във форума, както правим с Рол.

Първо, керъктър-дривън романите, независимо от жанра, се водят такива точно защото наблягат на развитието и охарактеризирането на героите за сметка на сюжета. Ти явно го разбираш точно наопаки, така че би ли разяснил?

Второ, Фиц е един от най-мразените образи във фентъзито точно поради изтъкнатата от мен причина. Това, че е и един от най-обичаните не променя предишния факт.

Трето, айде да видим кво точно се случи в първия Асасин. Не беше ли една 600стр. тухла, в която абсолютно нищо извън подготовката и екзистенциалните терзания на Фиц не се случи? Дори не стигнаха до Пиратите. В края се сблъска набързо (отникъде) с лошия и тва беше!

И четвърто, сериозно ли смятате, че полът на автора не се отразява на възприятията, чувствата, приоретизацията и вътрешната му логика?

Чудя се дали някой ден ще приемеш, че някои правила може и да имат изключения

Мне, Алекс, не планирам да отговарям на тоя пост. Не виждам с какво