ShadowDance

Бладурс 1 е много морално остаряла за разлика от двойката - не си я причинявайте, реално геймплея се състои в обикаляне из еднобразни зони и еднообразен бой с лъкове по едннобразни врази. Дънжъните, куестите и интеракциите между героите се броят на пръстите на едната ръка. Тъй като кастърите са нисък левъл нямат нито много магии за кастване нито са особено оригинални.

Уф, не мога да редактирам предния си пост. Идеята ми беше че сейва е половин час/30 минути по-назад и накрая омешах двете. Иначе благодаря за съвета, може да скоча направо на двойката. Аз именно за интеракциите със и между героите щях да играя, щото сюжетът доколкото знам е много типично епик фентъзи с предсказания, избрани и прочие.

Двойката има доста интересен като за клише сюжет, но има и под сюжети - всяка зона си има отделна история , всеки персонаж си има история има няколко организации.

Единицата има сюжет от две приказки за избрания и оттам нататък фрий роамваш зоните. (които са еднакви като география в убито зелено, камъни и дърва и пълни с орди еднообразни врази нисък левъл които ще биеш дълго и тягостно защото на ниския левъл шансовете за удар са минимални).

В този ред на мисли най-доброто парти е съставено от 6 човека с лък - лъковете вземат много повече от магиите. Клерика няма голям смисъл защото няма левъл за стабилни лекувания и повече ще се лекуваш със спане. Мейдж след средата на играта може да добавиш - тогава ще има повече от 2 магии които да не се изхабяват след първия бой от 20 боя в зоната.
Ако питаш за бест парти - има един рейджър Киван който след като го вземеш ако го изгониш си отива прманентно но пък по статистика е счупен отвсякъде - 18/12 сила, 17 декс, 14 конст и идва със специализация на дълъг лък +3 и двуръчен меч +2. Другия OP се нарича Coran мултиклас боец/крадец 14 сила, 20 декс +3 дълъг лък (нещо което играч не може да създаде с такъв клас). Общо взето с тия двамата всичко страшно пада под първото воле включително магьосниците.

RRSunknown wrote:Бладурс 1 е много морално остаряла за разлика от двойката - не си я причинявайте, реално геймплея се състои в обикаляне из еднобразни зони и еднообразен бой с лъкове по едннобразни врази. Дънжъните, куестите и интеракциите между героите се броят на пръстите на едната ръка. Тъй като кастърите са нисък левъл нямат нито много магии за кастване нито са особено оригинални.

Е, айде сега. Това не е Icewind Dale, та да гледаш само битките. Baldur's Gate 1 пак си струва заради персонажите, историята (донякъде) и цялостния олд-скуул RPG геймплей, а и е прекрасна интродукция към света на Baldur's Gate като цяло.
За мен основният й проблем е, че има някои билдове на персонажите и комбинации от персонажи, които са буквално обречени в последната битка.

Ами сега се мъча с Enchanced edition и ми скученее откъм геймплей а персонажите казват по 1 лаф на интродукция и дотам.

RRSunknown wrote:Ами сега се мъча с Enchanced edition и ми скученее откъм геймплей а персонажите казват по 1 лаф на интродукция и дотам.

Е, не е такава оргия като по-късните Bioware игри, но персонажите имат достатъчно характер, за да може човек да допълни останалото с въображение (това е D&D все пак и въображението е важно нещо). Някои от тях определено са по-добре направени и имат повече диалог (или в случая на Минск - по-малко). За всеки случай играта възнаграждава играча, ако порови из всяко ъгълче на картата. Има адски много скрити зони и интересни историйки. А и самият Baldur's Gate беше първият огромен хъб от този вид и до ден днешен си е чудесно място за куестване.

Бързите 2-3 часа с ботове на chivalry medieval warfare. Щото сървърите или са празни, или са в австралия, или има руснаци в тях и е ебня голяма. Почти като мултиплейъра на mount and blade warband. Тук разработчиците явно са отделили повече време на този компонент и реално механиките на играта са доста различни от това, дето беше преди години. Именно, за да не е като в mount and blade и яко да се експлоатират недостатъците на играта и да те вади от атмосферата.

Щото в реален бой да се въртиш на едно място с поглед, забит в земята или да подскачаш като бълха ще те преклъца доста бързо. Автентичното усещане за средновековно клане не е мръднало. Кърваво, гадно и брутално. Изключително интиутивно, има огромно количество дребни хрумвания, които след като си ги опитал е трудно да подхванеш друга игра в тази епоха и да не ти се струва дървена.

Тъпото е, че сам си правиш карта и пр. си заключен от модовете на играта и не можеш да съкращаваш времето на чакане преди и след мача, нужното количество покосени тъпаци, преди да приключи картата. Трябва да е като CS бухам, че искам да цъкам тая карта в следващите 200 минути и просто ме оставяш да вършея. Ще трябва да видя какво казва конзолата по този въпрос, но бързият гугъл вчера не даде индикации, че има команди за подобни благинки.

Преигравам God Of War, но този път на PS3. Играта е все така смазващо яка (и фрустрираща на моменти).

Вчера довърших Life is Strange. Нямам какво да кажа, освен че ДА, играта има проблеми, но това което прави добре, го прави толкова добре че приличат на бели кахъри. Особено предвид сушата на такива по-"реалистични" истории от големи издатели, и то с толкова силен предимно женски каст. И не съм съгласен че финала кара всичките ти избори преди това да нямат смисъл и значение. За самата Макс, както и за мен, емоциите които изикаха у мен определено не изчезнаха с превъртането на времето в разните епизоди. Иначе имам критики към и към двата финала, но избрах "егоистичния" защото играта толкова опяваше за другата опция, пък и след толкова проблеми не беше ясно дали още едно превъртане няма да навреди още повече. И освен това, за мен поне, да приемеш ужасната реалност която не можеш да промениш, освен на ТЕЖКА цена, показва много повече зрялост и приемане на човешката способност да се греши и на безсилието ни. А и ако бях взел другият финал, Макс нямаше да си спомня нищо от предните епизоди. Но при все че избрах егоистичния избор, не беше лесно и пак се просълзих на финала. С нетърпение очаквам да видя как Донтнод се справят с непознат жанр във Vampyr , както и се надявам да има втори сезон на Life is Strange със други персонажи и сетинг, и може би други способности.

Не е зле Лайфа, ма на фона на BTS ми слабее. Ако има на кво да играеш Beyond two souls подозирам ще те изкърти от всички посоки като история и геймплей и филм. Аз уви си го гледам като филм в тубата и съм еееей така . Мейкингите също са яки за гледане - https://www.youtube.com/watch?v=1xw3uxnynVw https://www.youtube.com/watch?v=5DwHjNenAmw, а на Уилям Дефо не съм му се радвал толкова от Бондок-а насам.

Оставете го тоя Life. Излезе последен епизод на Dreamfall Chapters.

Нямам конзоли и пари за тях, но не съм и сигурен че Бийонд толкова би ме изкъртило, при все че сигурно е добра. Просто защото Лайфа ме хвана на въдицата и ме издърпа със тийн драма премиса и колко добре улавя чувството да си тийнейджър когато едновременно те друсат хормони и емоции КОИТО СА НАЙ-ВАЖНИТЕ ЕВЪР и между тва има интервали в които просто се размотаваш и тъпееш от скука. Или просто цялостно позитивни и рядко срещани във видео игри моменти, като в трети епизод когато лежите по гащи с Клои и слушате музика в мързеливата утринна светлина, след като сте плували в басейна. Иначе може да изгледам Beyond Two Souls в Ютуб и аз, навремето 2008 когато поради бъгове не ми тръгваше Алиса от 2001, изгледах цялата игра в тубата.

Martix wrote:Оставете го тоя Life. Излезе последен епизод на Dreamfall Chapters.

Знам, обаче поради някаква причина ме е страх да го изиграя за да не бъда разочарован. Не че имам основание да мисля така, просто като знам че ако не се случи чудо, това е краят и за Зоуи, и за Ейприл, ми се ще да е перфектният финал. Какъвто ще бъде докато не седна сам да го изиграя. Като ми мине последния изпит вдругиден ще седна да изиграя пета книга.

Изиграх Dreamfall Chapters.

Не е перфектна и бюджетните ограничения си личат доста, ако се напъна мога да извадя 5-6 минуса, но е точно това, което трябваше да бъде. А и кой човек със сърце би тръгнал да вади минуси точно на Dreamfall?


+Край на историята на Dreamfall, който успява някак си да завърши всичките 10000 cliffhanger-а оставени в края на Dreamfall TLJ, и то по логичен и смислен начин, без да изпада в насосване и прекомерен fan service.
+Монументален микс от writing + voice acting. В тази игра има десетки диалози, толкова яки, че искам да си ги татуирам. Ragnar Tornquist е моя идол. Както в предишните 2 игри, хумористичните коментари на героите са highlight-а.
+В диалозите, мислите на героя ти (Зои или Киан) са fully voice act-нати, Усещането да прослушаш 3 изречения разсъждение за смисъла на мисията си и намесите на съдбата, и след това да избереш тази опция и героя ти да каже на глас само "Does it even matter" е безценно.
+Локациите изглеждат страхотно
+Path Branching-а в играта е по-добре направен от този в Bioware игрите (DA,ME). Едновременно от всички решения има някакво смислено последствие и всичките тези решения не променят цялостната история на играта и не предоставят различни ending-и. Много добър баланс.
+Потенциал за много преиграване, благодарение на споменатия branching. Дори има мисии, на които може да се провалиш, след което животът ти става тежък.

-Саундтракът не е лош, но няма да спечели награди
-Героите не претърпяват кой знае какво развитие. Киан е дърво, дърво беше, и дърво ще си остане (при Zoe заменете думата дърво с ).
-малко локации и дървени анимации. Има го дори любимото ми Fade to Black вместо да анимираме как героите ръкостискат или правят нещо по-динамично
-subpar gameplay - доста от пъзелите са измерими с pixel hunting в open end среда(поне са забавни), стелт системата е смешка, бойна система няма (което ни ограбва от възможността да имахме puzzle/dialogue based progression за Зои и intimidation/бой за Kian, който е войн, нали).
-Likho < Varrus(от ME)


/10

Еми това беше. Слабото финансово представяне на играта почти напълно изключва вероятността да видим The Longest Journey Home, което е престъпление срещу изкуството, но какво да се прави.

Като стана милиардер ще дам на Рагнар 100-тина милиона да ги прави каквото намери за добре, no questions asked. Засега просто ще си купувам всички негови игри и ще се надявам RTG да не фалират.

пп. Ако някой може да ми каже откъде да докопам high res версия на лилавата картина от стаята на Сага, ще съм задължен. Искам го това за wallpaper :<

АААААААААААААААААААААА. MAD MAX. Кво направи тва бе? От всички отворени изгъзици тройка А заглавия, тва изрива всичката конкуренция. Най-добарата бойна стистема с возила от ебем ти кога, даже май няма конкуренция. Най-добре представената млатеща система, тотално взета от батман, да, ма нагрухтяна до съвършенство. Нема да ми летиш като педеразпутняк из нивата, ми си здраво закован за земята и млатиш, докато те млатят. Тежки, зверски, брутални удари. По-добро е дори от клането в Shadow of Mordor. Макс е мега печен пичага с перфектен актьор зад себе си. В играта няма много диалог, но е качествен. Гърбатият гном е най-добрият ми приятел на планетата. Те така се прави помощен персонал. Визуално е прелест. За игра, дека джиткаш само в пустинята куестовете са приятно разнообразни. Почти непрекъснат геймплей с часове, а кът сцените са с филмово качество.

А за колата ти, дето е основен двигател на сюжета, мога да пиша любовна поезия. Обичам си я. А ненавиждам коли по принцип у реалния живот.

Купих си я почти като излезе и имах някакви си 3-4 часа в нея. Тия дни ми се играеше нещо пустинно, ама безумно моднатият ми NEW VEGAS тотално сдаде багажа. И тва се оказа достоен заместител. Евала на аваланшите. Ще зема най-после да им пробвам just cause двойката. Но след като изцикля всичко, което мога с Макс. Туй нящо е отворен свят, в който искам да изпълнявам почти всяка функция, която ми се предлага. Мега е.

Ае улатайте Rainbow Six е с безплатен уикенд.