ShadowDance

ОМГ епизода!!!

Наскоро разправях на Сашо как не мога да реша кой искам да седне на тъпия железен трон, дето толкова се напинят за него. В смисъл, всички потенциални крале и кралици (без Джофри) изглеждат подходящи кандидати. Обаче след тоя епизод Денерис ги мина сичките с много обиколки... Епична беше. Епична.

Като цяло, отдавна не сме имали епизод, в който НЯМАШЕ ПРАЗНО. Изгледах го два пъти един след друг.

Ех, този епизод....В такива моменти ми става откровено тъжно за всичките ми доста малко приятели, които не гледат сериала по една или друга причина, просто ги СЪЖАЛЯВАМ

Иначе извън очевидните неща - доста ми допаднаха някои тънки разлики спрямо книгите и въобще след този епизод съм официално спокоен, че когато сериалът изпревари книгите (което неминуемо ще се случи, ако не развлачат всичко до неузнаваемост) - Играта на Тронове е в сигурни ръце .

Хаха, той Ицо написал същото на предната страница, найс:)

Много, много силен, да.
Харесаха ми изобличенията в думи на това що е Серсей и на това що е Петир. (А и на това що е Варис.)

Петир и книгите:

Spoiler: show

В книгите Мартин в символичен план много упорито го прави King of Ashes наистина и колкото повече "власт" докопва, толкова повече всичко останало в трета, четвърта и пета книга показва колко пирови се очертават всички тия интригантски победички и колко далеч не са всичко и дори не са сред важните неща. Готино, че дадоха израз в прав текст на този смислов слой, при това в супер-як диалог и в устата на супер-як герой.

А самият Варис в сериала пък упорито ми създава усещането, че абсолютно всяко негово действие е част от някакъв невъобразим long con.

По много готин начин наблегнаха на това с магьосника, без всъщност да натъртват грубо - а вместо това те оставят да се сетиш как Варис още в Блекуотър искаше да подготви Тирион с историята за обрязването (вероятно магьосникът още е пътувал по онова време), което пък навежда на мисълта, че оттогава още е опитвал да му сподели някакви неща за властта, за оцеляването и т.н., но това, че беше в този епизод, го обвърза с една от темите на епизода, както и на Теон сцената (много яка и тя). Като цяло, имаше сваляне на картите от всички страни.

Много ми харесaха и неща като преходът между сцената на Джейми и тази на Серсей - той гледа в пламъците на огъня, тя гледа в пламъците на свещта; Джофри и историята на лудите Таргариени + епичния, но и налудничав епикнес на Денерис, която мина през цялата сцена абсолютно немигащо и като в някакво опиянение; умното подаване на инфо за родовете през ебаването на Олена с прислужницата; киселия привкус на приятелството между Марджъри и Санса, най-вече заради обещанието за Лорас и грейналата Санса (след като всички знаем Лорас какъв е); много умния писателски трик да охарактеризират допълнително и за четвърти пореден епизод Катлин през сънищата на Бран.

Spoiler: show

Някой друг да забеляза колко е бледа в тази сцена? На практика синя. М?

Всъщност е страхотно човек да седне за половин час и да метне мрежата през епизоди и сезони, за да види колко е мислено и премисляно всичко и колко всъщност се разчита на детайла и на чувството за структура на зрителя, за да извлече смисъл от нещата.

Едит: Ах, брутално, гледам пак първата сцена. Когато го наритаха в калта, Джейми посегна за меча с дясната си ръка. Blink-and-you'll-miss-it момент, но евала, че дават шанс на човек да го види без малоумни клоусъпи и отчаяни гримаси. А в края визуалната перспектива и относителните размери на драконите отгоре и армията отдолу. Въобще, нивото на разказване през образи ми се струва много високо в тоя сериал.

Емо, най-вероятно ти е отнело някакво време да напишеш това по-горе, така че съм длъжен да ти споделя, че както никога го прочетох абсолютно цялото и ми допадна доста (както никога е за четенето, а не за допадането;)).

Ботъмлайн - двамата пича очевидно освен, че са верни фенове на поредицата и света, са и доста, доста кадърни и интелигентни филммейкъри, което е прекрасно. Въобще лично за мен е доста близо моментът, в който чакам с по-голямо нетърпение новия сезон на сериала отколкото новата част на книжната поредица.

Катго го каза Трип това за Петир, верно се усетих че точно такъв е образът на Кутрето - Харънхъл, Орлово гнездо, Санса... Това дава доста добра прогноза за бъдещето му развитие в книгите.

Trip wrote:Много, много силен, да.
А самият Варис в сериала пък упорито ми създава усещането, че абсолютно всяко негово действие е част от някакъв невъобразим long con.

Имам чувството, че Варис прави точно това, което описа в първият си мотивационен диалог с Нед Старк - когато говориха в тъмниците. Не си спомням думите, но беше нещо от сорта, че просто иска мир. Евнухът е доста искрен на моменти и се възползва как всички търсят лъжата и манипулацията зад всяка негова дума.

Е, за челите книгите е малко по-ясно каква му е agenda-та, макар че не се знае точно какъв туист би могло да има и там, но мирът сам по себе си, в най-общия смисъл на думата, не мисля, че му е във фокуса, макар че според мен наистина си предстява някаква своя си дефиниция на мир за това, към което се стреми.

Е конкретните му дими в първи сезон бяха "I serve the realm", а не конкретен крал или кралица. Сега ясно, че нещата изкристализираха могъщо в пета книга и конкретно епилогът й, но в сериала може и да не го направят така.

Бтв това с магьосника го нямаше в книгата, нали? В смисъл диалогът си беше едно към едно, но после самото показване на живия труп го нямаше май?

Tц - то може и някви детайли в диалога да са променили покрай това, не помня. Примерно тва на Тирион "Да, ама аз искам истинско отмъщение." и Варис после му показва, че John Doe has the upper hand after all. Струва ми се като за сериала вкарана тая динамика - "Не ми разказвай призни приказк... опа..."

Да, моментът с отмъщението не беше застъпен по този начин въобще...

Аз не знам имаше ли го въобще това у Варис в книгите, желанието за отмъщение. Но тук по-скоро добре, че го има, щото и на вид, и на поведение е крайно unrelatable като личност, та трябват такива детайли.

Не, нямаше го. В книгите Варис рядко изразява каквото и да е емоция или лично отношение към когото и да било (до епилога на пета). И тук е така донякъде, но тенк Год са осъзнали, че господин Хил е един от най-талантливите актьори, с които разполагат, така че образът му е обогатен доста кадърно.

Бтв много ми допадна как единствената сцена с Денерис е епизода беше Смазващата (ТМ) и нямаше други с нея. Още по-голямо въздействие се получи така.

А и някак доскучава такъв един герой, ако го показваш еднакъв постоянно - решението е или да му придадеш някаква многостранност, или да не го показваш често, ама в случая със сериала и Хил няма как да стане второто

Ordo Malleus wrote: Имам чувството, че Варис прави точно това, което описа в първият си мотивационен диалог с Нед Старк - когато говориха в тъмниците. Не си спомням думите, но беше нещо от сорта, че просто иска мир. Евнухът е доста искрен на моменти и се възползва как всички търсят лъжата и манипулацията зад всяка негова дума.

Горе-долу по същото време Варис подготвяше заедно с Илирио нашествието на дотраките на Дрого, така че явно мирът въобще не му е приоритет.

Абе Варис май под мир разбира владетел Таргариен. Дали е щото знае за пророчеството? Може би за такъв мир мисли.