ShadowDance

Ковчежето е от злато, бая зор е било да го разнасят по цялата карта.

Глави 20-24

Резюме: Ланфеар продължава с опитите си грубо да манипиулира Ранд with the power of her super hotness. Моарейн набира информация в затънтено село, Нинив преминава през теста за Посветена, а Егвийн си намира няколко приятелки в Кулата по ускорената процедура и изплаква очи със shirtless Галад.

Първите две глави, които са с Ранд, не ми бяха особено интересни. Сцената, в която Чедан Кал го привлича да прелива, бе единствената по-интригуваща. Хубаво описано, обаче защо точно айилския боен призив му дойде наум накрая и го извади от вцепенението, не ми стана ясно. Забавно беше, като ханджийката каза на Ранд да отиде в стаята на Ланфеар вечерта, нищо, че тя се цупи, за да се "сдобрят", и горкият съвсем се панира. Не ми стана ясно защо Ланфеар не използва принуда на кайриенския офицер вместо да трябва да се изнизва, за да не отговаря на неудобни въпроси.

Следващата глава е по-интересна, дава доста информация за връзката между стражниците и седайките. Това, че последните могат да използват връзката, за да принуждават стражниците да изпълняват заповедите им, си е доста неетично, особено отчитайки, че доколкото си спомням, това нещо не се казва на потенциалните стражници преди те да приемат да станат такива. Решението на Моарейн да прехвърли връзката след смъртта си на друга седайка без дори да пита Лан е доста messed up. освен това в главата има доста инфодъмпинг на разни теми. Нападението на дракхара и трансът, в който изпадна Моарейн, беше хубаво описано. Как е успял някой преливащ да я проследи чак до това село в Арафел, за да замаскира присъствието на дракхара, не е много ясно.

БТВ, Моарейн небрежно спомена в разговора с Вандийн на тема Преродения дракон "The Amyrlin knows as much as I, that I swear.", което можеше да е сериозен автогол, ако нещата се бяха развили по друг начин, защото директно обвързва Сюан с действията на Моарейн.

Главата с Нинив е определено най-добрата от тазседмичните. И трите ситуации, в които я поставя теста, са хубаво описани, а последните две са тежки дилеми със сериозно емоционално въздействие. Видението за Две Реки е може би най-силната сцена в целия роман. От друга страна обаче, колкото и да е добре написана главата сама по себе си, така да се рискуват хора, които могат да преливат, при положение, че са изключително ценен и ограничен ресурс, е не само безчовечно и неморално, но и крайно разточително. А и самата същност на теста, по време на който тестваните дори не помнят, че са жени, обучавани в Кулата, прави процедурата с доста questionable полза за отсяване на това кои са истински отдадените на Кулата. Друг проблем е, че да подложиш на такъв тест жена с 0 дена обучение в Бялата кула и очевидно към момента нулева лоялност към организацията, е откровено безумие.

В последната глава за седмицата пък Егвийн и Елейн стават приятелки след две минути разговор, сигурно е заради таверен ефект. Най-забавният момент определено е когато Егвийн след като и Мин веднага спомена Ранд след като се запозна с Егвийн, си каза "He should wear ram’s horns like a Trolloc". Малко преди това пък реакцията ѝ, след като научи, че Ранд е *gasp* разговарял с Елейн, бе ужасно лицемерна:

“Men,” Egwene muttered. “I dance a few dances with a nice boy, and Rand goes around looking like a dog with a sore tooth, but he—”

Накрая се появяват Гавин и Галад, които се шматкат из коридорите на Бялата Кула голи до кръста, все едно, че са герои в сериал по CW. Най-интересният въпрос в случая как Галад е успял да стигне от двора, в който се провеждат тренировките с меч, до стаята на Егвийн, без да бъде следван от тълпа свои фенки. Егвийн естествено не може да му устои, а и той си я харесва for some reason и дори веднага предлага да отидат на разходка. Горкият Гавин остава незабелязан.

Виждаме и, че Елейн се държи съвсем приятелски с Мин и в нито един момент не я третира като по-нисша от нея, въпреки че е non-channeller и commoner от страната, където Елейн е наследничка на трона. Заради тази и много други подобни сцени винаги ми е било странно, че в фендъма основното мнение е, че Елейн е надута благородничка, гледаща отвисоко на commoners. А и при толкова благороднички, обучаващи се в Кулата, тя избра за своя BFF Егвийн, селянката от една от най-забутаните местности в тази част от света.

Мнението ми до голяма степен се покрива с горното, така че този път май ще го давам по-накратко.

Това с Ранд и Чедан Кал ми се видя доста странно. В смисъл, друг път не помня ангреал направо да подтиква хората да го използват. Ранд и го видя, че "свети", нищо не беше хванал сайдин в момента. Другите ангреали и те ли светят за преливащите и аз да не съм разбрал някак? Не ми стана и ясно как точно смятат да го пренесат до столицата щом само топката в ръката на статуята е поне 20 разкрача в диаметър.

He wished he knew more of the Prophecies of the Dragon. The one time he heard a merchant’s guard telling a part of it, back in Emond’s Field, Nynaeve had broken a broom across the man’s shoulders. None of the little he had heard mentioned the Horn of Valere.

Ранд, ти нали не вярваше, че си Дракона, какво ти пука дали в пророчествата пише дали той ще надуе Рога или не? Ако беше само за манипулациите на седайките, на тях сигурно им е все тая, не е като всеки на улицата да знае от до пророчествата.

Защо на Ранд продължават да му викат лорд Ранд, вместо лорд ал-Тор? То май и другите лордове ги наричат по малко име, което ми звучи странно, всички са толкова горди от родовете си все пак.

When was the last time the Reds found two men channeling in less than a year? When did they last find one in five years?

В Червената аджа има 200+ седайки, ако правилно си спомням. По-малко от един преливащ мъж на пет години, на това му викам аз сладка работа, нищо чудно, че е най-голямата аджа.

Моарейн хубаво мисли за Лан, но не съм много сигурен как точно разбра, че любовта му с Нинив е чак толкова всепомитаща, че да не иска вече да ходи на самоубийствени мисии. И прехвърлянето на връзката без дори да го попита е интересен контраст с безкрайните тотално неоснователни оплаквания на Нинив от нея.

Първи две глави в Бялата кула - в едната имаме споменавания на бой с пръчки, в другата първия от много ритуали по време на които жените трябва да са голи. Интересно дали в сериала ще променят това или ще карат като "Вещерът" - "колкото и да се пъчим с нашия феминизъм, все пак не може без голи цици".

Виденията на Нинив са яки, но цялостната концепция от отказване от целия свят, за да служиш на Кулата, при положение, че повечето седайки общо взето си клатят краката вместо да правят нещо полезно, хич не ми допада. Не помнех, че призова портала да се върне отново, за едната бройка любовта към Лан да я докара до провал. Или може би щастлив живот в някакъв паралелен свят, в който няма Последната битка в тази епоха?

Да, Егвийн и нейните оплаквания относно Ранд са толкова лицемерни. Елейн е готина, само да не беше толкова досадната й любов към Ранд буквално от пръв поглед.

Egwene thought the girl was about her own age, but there was a dignity and self-possession about her that made her seem older. The plainly cut novice dress appeared somehow more, on her. Elegant. That was it.

Явно ако не беше престолонаследница или седайка, Елейн би могла без проблеми да направи кариера като модел.

Обаче оплакванията й по адрес на Галад са дразнещи, все едно правилните постъпки не биха могли да включват прояви на милосърдие, състрадание и т.н. Все едно е чела следващите книги и е видяла, че ще се присъедини към Белите плащове, защото засега не виждам причина за такова отношение към човека.

Интересно, че Моарейн и Сюан не са скрили способностите на Мин от другите седайки, това е доста нехарактерно за тях.

Matrim wrote: ↑

Mon Jan 20, 2020 10:02 pm

"колкото и да се пъчим с нашия феминизъм, все пак не може без голи цици".

чул те госпоТ

бтв аз съм доста напред вече (за справка данданиите в кулата наистина са най-добрите в цялата книга) и не знаех, че Елейн е смятана за надута благородничка, при положение, че викам вече за Черната Аджа в по-късните книги и исках да прекинат Нанив и Егвийн кат пустиняк. Тия двете са такива невъобразими пачи натам, че дори гаджето на Перин не може да се мери, а тя е баси бота. Донякъде е яко, че джоджо обръща клишето и реалната благородничка е мега готината печена мацка, а тъпите селянки са точно това - прост народ, ама толкова са извърнати представите какво е допустимо дразнещ персонаж, че, барабар с Моарейн между другото, Егвийн и Нанив са такива лайна, единственото, за което може да се съжалява, че са на преден план те, а не Верин, Мин и Елейн. Лан и той не е много по-назад, но разбрах защо викат хората, че са съсипали Перин (язък).

Това, което не очаквах да се случи е да спаси Мат като персонаж. Неговата dnd кампания може да е с чийт кодовете, но като усещане и действие е светлинни години спрямо останалите.

Някак много бързо прочетох тези глави, май че са по-малки като обем, но и като действие са много наситени и плътни и никъде няма усещане за развлаченост (не преставам да се удивлявам какъв непрестанен екшън е в първите книги). Във всяка глава става нещо интересно.

Главите на Ранд за мен бяха интересни не толкова със самия него, той си е същият - освен дето вече свикна да се представя за лорд, хехе. Моарейн ще излезе права - облече го подходящо за ролята и той вече започва да се вживява. Сцената с Ранд и внезапната му връзка със статуята беше разкошна, аааа, древни загадки, какво по-хубаво от това във фентъзито. Бяха вкарани и интересни подробности за бита и душевността на кайриенците, които, по всичко личи, са едни изключително мили хора Но аз, мислейки си за коментара на Мат за тактиката на отстъпниците, обръщах повече внимание на Ланфеар. Стигнах до извода, че и тя (като Ишамаел) е зле. Не знам защо избра такъв предварително провален начин на действие, но ако целта й беше да получи влияние над Ранд и да го заплени, след първоначалния успех тук нещата отиваха все надолу. И тя вместо да се адаптира в действията си, да се опита да разбере какво го мотивира (загрижеността за близките му, а не възможността за слава), се държа като, ами, тъпа патка. Тоест, напълно се съгласих с Мат вече Но за мен това отваря въпроса защо отстъпниците са такива, едва ли са просто тъпи, изначално става въпрос за могъщи хора, притежаващи достатъчно смелост да минат на тъмната страна и достатъчно ум да оцелеят там. Почвам да си мисля, че са развратени и отслабени от безсмъртието, от силата си, от чувството за превъзходство. Слепи са за някакви неща. Което е добре за нашите Друг впечатляващ момент беше, че Ланфеар се уплаши от Ранд - наистина се уплаши от това на какво е способен, не беше преструвка.

Моарейн при сестрите - изненадващо, но този момент го помнех след всичките години. Защо - не знам Великолепен поглед отвътре към връзката на Моарейн с Лан. Изненадващо за мен, те всъщност изобщо не са в такава степен на сливане, каквато очаквах. Предвид близостта, показана между тях досега, и след двайсет години почти брак (защото то си е на практика това), очаквах да са едва ли не телепатично свързани. Но се оказа, че не е така. Може би защото и двамата са темерути и склонни да се ограждат със стени, и никой от тях не желае да разбие стената на другия. Което обяснява и защо не са станали любовници... Самият сюжет тук е малко странен, макар че е обяснено все пак - Моарейн иска да проучва, но не иска да го прави в Тар Валон, за да не бие на очи, затова отива при сестрите; единствено не разбрах защо не беше се обадила на Сюан, преди да тръгне. Лиандрин, която беше изчезнала след Моарейн, очевидно я е проследила и е изпратила тварта, която я нападна. Малко странно беше това с предсмъртните мисли, по-точно кога има време Моарейн да го премисли всичкото това, което й мина през ума. Но от друга страна, виждала съм разкази на хора, преживели смъртна опасност, как в такива моменти времето се забавя и почват едни пространни разсъждения, та може би дори е реалистично. И отново един от най-дразнещите за мен похвати в книги - нещо видяно или чуто почти подсеща героя за нещо, обаче не се казва какво е видяното/чутото и какво е нещото, за което аха да се досети героят. Аз в такива моменти се изнервям и също почвам да се опитвам да се сетя какво е това видяно/чуто нещо и какво ще се досети героят, и естествено не успявам, от което се изнервям още повече

Частта с изпитанията на Нинив беше това, което ми хареса най-много от тези глави. Дори се просълзих по едно време. Знам, че вече съм го писала, но толкова е яка Нинив от нейна гледна точка! (Ако вярвам на бледите си спомени, сверени с написаното по-горе от Трубадур, това последното трябва да се чете "толкова е яка все още".) Харесва ми как притежава някаква невероятна мощ в употребата на силата и как гневът й е всепомитащ, но тя успява да го овладее, харесва ми, че зад дръпнатото й държание стои загриженост за нейните хора, харесва ми, че има и скрита мека страна... Впечатли ме, че това, което я накара да се върне от третото изпитание, беше мисълта за Егвийн. И естествено, самата сцена с обясненията на Шериам, древните артефакти, церемонията беше яка.

Помеждувременно главата с първите стъпки на Егвийн като студентка първи курс в София новачка, освен случващото се с героите, предоставя интересен поглед към порядките в Кулата. Стори ми се, че сприятеляването й с Елейн и Мин беше твърде скоростно, но защо не, в крайна сметка. Не ме подразни лицемерието, отбелязано в коментарите по-горе - възприех го като човещинка, пък и тя по-скоро с ирония го мисли това за Ранд, поне така ми се стори.
За отбелязване е появата на Логаин, който за две секунди екранно време продължава да впечатлява и да поддържа статус на привлекателно трагичен романтичен герой; ако това беше аниме, щеше да е с един от ония басови гласове.
Между другото, срещата с Мин и след това с Галад и Гавин стана в някакъв вътрешен двор с градинка, така че младежите все пак не са се разкарвали без ризи из самата вътрешност на сградата. Хехе, най-сетне да има малко плакнене на очи (въображаемо) и за женската част от аудиторията, след бялата кожа и голите крака на Ланфеар в предишните глави Съжалявам, че Джордан уж описва забравянето на Егвийн при запознанството с Галад, но всъщност не го описва. Според мен този тип зависвания се дължат не на изпразнен ум, а обратното - на прекалено много мисли. Щеше да е забавно да видим с какъв цвят очи си представя дечицата им Елейн наистина никак не е високомерна тук, нито пък нататък имам такъв спомен... Елайда я отряза много грубо и това беше доста разтърсващ момент, но тя се съвзе бързо. Мин горката е най-прецакана, това да знаеш разни неща и да преценяваш на кого какво да кажеш не е лесно. Между другото, тук за пръв път се споменава, че тя и Ранд ще бъдат заедно И човек не може да не й съчувства, когато си мисли в какво се е забъркала и къде се е натресла.

Matrim wrote: ↑

Mon Jan 20, 2020 10:02 pm

back in Emond’s Field, Nynaeve had broken a broom across the man’s shoulders

Малък щрих към портрета на Нинив и обяснение защо никой в селото не смее да я ядоса И все пак, не знам как й се е разминавал боят.

@Demandred: Според мен Ланфеар се изниза не толкова заради офицера, а повече заради това, че видя, че не й се получават нещата с Ранд. Така и не успя да го накара да я послуша, освен това се уплаши от това на какво е способен със силата.

И аз с това впечатление останах, че й писна усилията й да остават незабелязани. А и има общо с бъдещия й модел на действие. Властничи, пръска сексапил, не дава да й се каже дума и очаква това да е достатъчно да омайва. Много правилна тсундере мацка, нищо че сценарият изисква да е тъпичка на моменти.

Като цяло поредицата иначе си е аниме 101, още преди тия клишета да са погубили медиума в мейнстрийм отношение. Като характери, развитие на герои и екшън направо се чудя до едни и същи заключения ли са достигнали или Колелото е много популярно в Япония.

И аз ги чета доста бързо главите напоследък, ако искате може да се върнем към осем на седмица, защото Жоро май няма изгледи да навакса в близко бъдеще, уви.

Ако вярвам на бледите си спомени, сверени с написаното по-горе от Трубадур, това последното трябва да се чете "толкова е яка все още

Не знам докъде е стигнал трубадура, но повечето читатели, включително моя милост, смятат, че при Нинив има голямо подобрение с напредването на поредицата.

И отново един от най-дразнещите за мен похвати в книги - нещо видяно или чуто почти подсеща героя за нещо, обаче не се казва какво е видяното/чутото и какво е нещото, за което аха да се досети героят. Аз в такива моменти се изнервям и също почвам да се опитвам да се сетя какво е това видяно/чуто нещо и какво ще се досети героят, и естествено не успявам, от което се изнервям още повече

Да си призная, и аз нямам никаква представа за какво аха да се досети Моарейн. Не мисля, че има особено голямо значение за по-нататъшните развития обаче.

Малък щрих към портрета на Нинив и обяснение защо никой в селото не смее да я ядоса

За селото ясно, но аз се питам как я търпят разните търговци и техните бодигардове? Толкова ли им е важна търговията с това затънтено селце, че чак и бой ядат без протести?

Но за мен това отваря въпроса защо отстъпниците са такива, едва ли са просто тъпи

Famous last words.

бтв аз съм доста напред вече (за справка данданиите в кулата наистина са най-добрите в цялата книга) и не знаех, че Елейн е смятана за надута благородничка, при положение, че викам вече за Черната Аджа в по-късните книги и исках да прекинат Нанив и Егвийн кат пустиняк

Мисля, че причината е, че в един кратък период към средата на поредицата се държеше надуто с Мат след като Егвийн и Нинив я бяха убедили, че той е пълен непрокопсаник и самият Мат не направи много, за да опровергае това впечатление. И понеже фендъмът е пълен с Мат фенбойчета, стой та гледай. Не казвам, че всеки трябва да харесва Елейн, но при положение, че има буквално стотици по-арогантни персонажи, предимно рандъм седайки, тази критика към нея винаги ми се е струвала много идиотска.

Аз съм докъм 60% на първата, ама реших да не пиша, че не виждам как да се впиша в дискусията, а и не искам да чета, че съм забравил всичко опитвам да приключа първата скоростно и да стигна поне до втората.

Две книги съм напред. Не знам по натам какво става с Nynaeve (тва сериозно ли се чете като НИнив ебаси, аз си карам с нанив , се тая) но вкарва доста лигав демидж мацката. Особено крякането й с Егвийн, където и двете са дотолкова непоносими, че сам Джордан се е осъзнал и се опитва да си разплете възела (без да успее разбира се) правят общите им глави пълен кошмар. Встрани от това, че аз като цяло имам непоносимост към твърде ядосани типажи, които грам не могат да се контролират, дори около хора, които не им мислят лошото правят специално нея много отблъскваща. А Егвийн просто сякаш от нищото се счупи. Вярно че поне досега в тия книги тя си изпати най-много и донякъде може да се оправдае тъпотията й, то при Нинивката, че не могат да й избият селото от нея въобще не й помага.

Трябва да четеш и речника в края на книгите, изпускаш важни подробности Найнийв е "ahl-MEER-ah, NIGH-neev". А Егвийн е "eh-GWAIN". Аз до такава степен съм свикнала с българските им имена, че не мога да възприема оригиналните.

Matrim wrote: ↑

Tue Jan 21, 2020 3:00 pm

Famous last words.

За осем глави съм ок, нека и другите да кажат.

Аз чета неква сборна колекцията, където всички книги са заедно в един файл и нямам речник, освен това (заради малазана) правя некви успоредни преглеждания на текста на беге и английски, щото ми хареса преводът първоначално, ама като видях, че е същият преводач като малазан си сравнявам от време на време да няма добавки и твърде много селскостопански речник. И накрая си минах на английски с кривопрочетените имена на български. Това си го имам от едно време, ама ако са много заъртяни имената накрая героите минават на инициали.

Доста кратички ми се видяха главите, но пък изпълнени със събития.

• Моментът с Ранд и Чедан Кал беше доста як, макар и малце ВТФ. Цялата концепция около местенето също беше безумна, но карай да върви. Те кайренците са странни.

• Съветите на ханджийката към Ранд ме накараха искрено да се усмихна. Получихме и първи поглед към Играта на тронове така де политическите игрички на благородниците.

• Ланфеарката малко ме изненада с поведението си. Нямаше логика да си бие камшика така, освен дето може би се поизнерви, че нещо не стават нещата с овчарчето Калитко.

• Моарейн/Лан частта хвърли още малко светлина върху отношенията им. Ясно защо Лан се издразни на действията и с уреждането за прехвърлянето на връзката. Описанието на сблъсъка с дракхара беше много добро. Вече как някой беше успял да го замаскира е тема на друг разговор. Но тя логиката чат-пат си взима почивка в тая поредица.

• За моя изненада най-яката част беше в Бялата кула с изпитанието на Нинив за посветена. Беше добре описано, събитията бяха въздействащи и въобще Нинивката има потенциал да е един от малкото търпими женски образи.

• Цялата работа с тестовете през трите ангреала обаче е тотално нелогична и е загуба на ценни ресурси. И без това има липса на новачки, дай да изтрепем няква част от тях с тоя тест, ей така за спорта.

• Срещата с Елейн, Мин и ходещия мокър-сън-на-всяка-жена Галад беше като от второразреден любовен роман. Чак ми стана мъчно за Гавин, но пък се сещам и той какъв тъпак го раздаваше в по-късните книги, така че бързо ми мина. Иначе Елейн яко дразни с тая си омраза към Галад. Да, пичът е dumb as a doornail, ама и тя го дава кат някакво разглезено лапе... Wait, тя е разглезено лапе, така че всичко е точно.

Как да е, книгата кефи и ми припомни защо бях влюбен в тая поредица и даже фен сайт на колелото бях направил и поддържах известно време.

Като гледам няма протести, затова за понеделник ще четем осем глави.

А Егвийн просто сякаш от нищото се счупи.

Егвийн е по принципа "По католик и от папата" и щом е решила да става седайка, проявява и почти всички техни характерни отрицателни черти - лицемерие, отказ от вслушване в чуждите мнения, гледане на всичко през призмата на интересите и тъпите традиции на Кулата и т.н. Поне трябва да й се признае, че не е арогантна и все пак слуша често Нинив и Елейн.

Слуша ги, ама винаги мрънка, дзривява се как можело да не я питат, защо пък плана на еди коя си ще слушат, а не нейния (дори като няма такъв), желание да се прави на голяма работа и оная другата като й отвърне по още по-малоумен начин и също си влачи гъза по земята, цупи се, груба е, просто Елейн блести между двете като ебаси мацката. Дори Мат като беше кенеф към Ранд не достигаше такива висини на директно дразнене на читетеля, а и имаше извинение... донякъде.

Да сме честни Егвийн също (но това е вече след средата на третата книга, когато и отношенията между нея и Нинив наистина пилят нерви) поради боравенето с даден инструмент може да я оневини малко човек. Въобще засега от двете тя е по-търпимата. Нинив буквално иска да е седайка, за да рита Моарейн по кокалчетата, което е ебаси мотивацията. Елейн освен, че е и задължена да е там от традиции, не плаче толкова, че е в кулата, а Егвийн сякаш помни, че все пак ще пукне, ако не е обучена, но тази толкова важна причина много бързо беше измита и почти не се споменава. Но и то лесно се свиква с хубавото (да притежаваш такава сила все пак си е доста яко), което прави проблемите на седайките, а и цялото им тъпанарско отношение помежду тях си и всички останали още по-дразнещо.