Page 15 of 19
Posted: Fri May 11, 2012 1:18 pm
by armageddon
Като цяло кърти мифки въпросното съмъри, но в крайна сметка от нискокачествен изходен материал не може да се получи кой знае колко добра преработка
Posted: Tue May 29, 2012 4:33 pm
by passer-by
Дръпнах си някакъв ПДФ в оригинал, в който книгата е 680 страници, или 650 чисто без телефонния указател на персонажите накрая.
Стигнах докъм примерно 35-а страница - пролога, първата глава на Тирион и първата на Денерис.
СКУКАТА Е УБИЙСТВЕНА И МНОГОСЛОВНА.
Всичко дотук можеше спокойно да се побере в 10-15 страници, а дори и те нямаше да са особено интересни, освен донякъде прологът, и то в не повече от две-три страници.
Тирион
- Spoiler: show
- успя за една глава да ми стане скоропостижно антипатичен, защото Мартин май е решил да го превърне в комплексирано злобарче-садистче, което третира простолюдието като боклук и иска то да се страхува от него. Джофри 2.0.
Що така, бе Джорджи?!
Денерис
- Spoiler: show
- май и тя е затъпяла откак стана кралица на Мийрийн. Кралската аудиенция беше БОЛКАТА. "Аз съм малко момиче и не разбирам от военни действия/дипломация/социални отношения/управление като цяло, но смятам, че правилното решение е..., а всички съветници да го духат". Детски капризи плюс лениво чудене дали Пешо или Гошо е по-сгоден за секс.
ВАЖНО.
Две глави, два основни персонажа, две лоботомии на въпросните, много и излишни подробности и за разнообразие тъпи и ненужни вътрешни терзания, хленчене и общи размишления, за които грам не ми пукаше.
Отврат.
Може би е малко рано за такава прогноза, но ми се струва, че ако Мартин смята да продължи в тоя дух да пише шеста и седма книга, ще има още разцепвания. Та дано се стегне или редакторът му да тропне с крак, че е крайно време (и в четвърта имаше нужда от редакторски юмрук по масата - колкото и да ми хареса, не липсваше развлачване), иначе Песента като нищо ще заформи бързата десятка тухли.
А първоначално е била замислена като трилогия...
Posted: Tue May 29, 2012 5:41 pm
by Томек
Ако съотношението обем/събития беше такова (35 към 15 страници), то с мед да го намажеш. Прочети книгата пък тогава сподели
Posted: Tue May 29, 2012 6:03 pm
by Lord
Факт е, че Мартин реално няма абсолютно fuckin никакво валидно оправдание за разделянето на четвърта книга в две части. Безпроблемно Пира и Танца можеха да се съберат в едно томче с големината на третото, примерно, или в най-крайния случай със сто - сто и петдесет страници повече.
Posted: Tue May 29, 2012 7:57 pm
by Trip
Ице, понеже ще я подпочвам и аз пета и видях, че си чел само малко, та кликнах спойлерите.
Това с Денерис го има дословно и в трета книга
Ама дословно - от ироничните "Аз съм малко момиче и не разбирам, но ще те нахраня, щото трябва да ти покажа кой е шефът", до "Джора или Даарио Нахарис, хмммм" При нея поне това, което си видял, е напълно ин керъктър, а Тирион в края на трета беше толкова изпълнен със (само)омраза и жлъч, че нищо чудно да му държи още. Тъй че не бих си правил изводи от по една глава
А прологът (само него съм чел) ми беше много добър керъктър дивелъпмънт и носеше бая атмосфера.
Posted: Tue May 29, 2012 8:22 pm
by Demandred
- Spoiler: show
- Поведението на Тирион е съвсем логично, все пак той далеч не е ангел (multiple murderer and all that...), винаги я е имала при нео една доста ясно изразена mean streak, а в този момент е в ужасно настроение по очевидни причини.
Posted: Tue May 29, 2012 9:05 pm
by passer-by
Прави сте, че не е редно да правя големи заключения по една глава, но като първи впечатления хич не бидох очарован.
Денерис в трета книга все пак показваше малко повече зрялост и адекватност под напрежение, а Тирион е минал през всякакви лайна и насмешки откакто е роден, та това, че е бастисал тейко си за мен не е оправдание да се превръща в заместител на Джофри - промяната в поведението и мислите му спрямо показаното в първите три книги ми идва малко твърде рязко. Убиец по принуда е едно, садист за удоволствие - съвсем друго.
Ама ще попрочета и нататък, ще видя търпят ли някакво смислено развитие. Засега ми е по-скоро регресия.
(Емо, прочети поне първите им глави преди да правиш аналогии с трета книга.
)
Развлачването и пълнежът обаче дразнят от воле. В тия първи 35 страници от 650 не стана почти нищо, а станалото не ми грабна вниманието кой знае колко - много думи за малко неща. Това важи и за пролога, ама знам, че Емо се кефи на стила повече, отколкото на сюжета, та разтягането на локуми надали ще го дразни колкото мен, стига да е в приятна за него опаковка.
П.П. Стилът на Мартин ми е приятен и на мен (макар и да предпочитам Пратчетовият, да речем), но това не ми е водещо. Искам да стават неща, и то смислени, и малко по-живичко, ако ще да може!
Posted: Tue May 29, 2012 9:23 pm
by Moridin
Началото е тегаво, после набира скорост (около главите на Джон), но след средата като се сливат сюжетните линии пак леко забатачва.
Уви Денерис си е така до края :/
тя е най-слабата част от книгата.
Но Давос и Теон компенсират
)
а и следващите пет-шест глави на Тирион са як травелог по Ессос
Posted: Tue May 29, 2012 9:26 pm
by passer-by
Е, ако началото е най-слабата част, това е добра новина.
Тирион значи се явява колега по екскурзоводство на Бриен, а? Тя в четвърта, той в пета? Ако е интересно, защо не?
Posted: Tue May 29, 2012 9:28 pm
by Trip
Ми не знам, аз като много прясно прочел 3-та и 4-та, мога да кажа, че 50% от обема на тия книги градят атмосфера с разни истории/бекграунд инфо/просто шляене и тем подобни. Може би след известно време другите 50% взимат превес в спомените на читателя и книгите му остават като сюжетни, но бих казал, че това далеч не е единственият фокус на Мартин, до степен всъщност дори да не е на първо място в повествованието.
Posted: Tue May 29, 2012 9:31 pm
by Interpreter
Последно, Церсей или Сърсей? Джайм или Джейми?
Аз съм за първото.
Posted: Tue May 29, 2012 9:32 pm
by passer-by
Възможно е, аз първите три съм ги чел в зората на издаването им у нас, та нищо чудно паметта ми милостиво да ги е изредактирала, ама бая неща си ставаха все пак в тях спрямо четвърта, която ми е по-прясна в съзнанието.
Posted: Tue May 29, 2012 9:33 pm
by passer-by
Interpreter wrote:Последно, Церсей или Сърсей? Джайм или Джейми?
Аз съм за първото.
Церсей ми е по-благозвучно, както и Джайм.
Posted: Tue May 29, 2012 9:40 pm
by Ambartanen
Тирион в началото на пета книга си е обзет от отчаяние и самосъжаление по съвсем разбираеми причини- цяла трета книга потъваше по надълбоко в това настроение и кулминира в убийствата на Шае и баща си. Първата му глава е само дни (или няколко седмици?) след този момент и съвсем естествено продължава от същото място.
- Spoiler: show
- За нещастие това му безполезно настроение е достатъчно да се опише в една-две глави, а то всъщност си остава напълно непроменено до края на книгата.
Все пак първата част от историята на Тирион е едно от по-добрите неща в книгата. Ако смяташ, че неговата първа глава е твърде провлачена, остатъкът от книгата ще е остро неприятна изненада.
Денерис винаги си е била глуповата и след смъртта на Дрого сюжетната й линия все ми се струва тягостна. В пета книга е особено дразнеща, защото покрива голяма част от обема на книгата без да получи някаква смислено развитие.
Posted: Tue May 29, 2012 9:44 pm
by passer-by
Ambartanen wrote:Все пак първата част от историята на Тирион е едно от по-добрите неща в книгата. Ако смяташ, че неговата първа глава е твърде провлачена, остатъкът от книгата ще е остро неприятна изненада.
ААААРРГХХХ!!!
Е, поне си понижавам очакванията още повече, дано е достатъчно.
