ShadowDance

Защото нали знаеш, че желанията и намеренията са едно, а действителното им осъществяване е съвсем друго. И ние може да се бием в гърдите как знаем какво трябва да е възпитанието, ама като ни дойде до главата, дали ще действаме по този начин?
Елементарен пример - съгласни сме, че не трябва да се оставят децата да ги "гледа" телевизорът. Обаче дали всички биха имали силата след работния ден, като ги чакат и куп домашни задачи, да се занимават и с детето (пак добре, ако е само едно)? Примерно да му четат книга, за да сме в темата за грамотността. Или ще го сложат пред телевизора с някое филмче - поне те лесно се намират в днешно време, - само мир да има, докато си свършат неотложните работи?

Morwen, чудесно разбирам гледната ти точка - в момента всички разсъждаваме някак "по принцип"

Лично аз съм един чудесен пример за това как родителската любов, толерантност и търпение понякога означават нереализиран потенциал.
Не знам дали имам талант в музиката, но знам със сигурност, че имам верен слух. Когато бях пикла, сама се записах на уроци по акордеон, щото мислех, че е щуро. Цъфнах вкъщи и съобщих, че ми трябва спешно акордеон, осигуриха ми веднаха, слава богу, под наем, защото отидох на точно три урока и реших, че не е щуро, особено солфежа беше мн тъп. Обявих, че искам да ми купят пиано. Не ми купиха пиано, защото беше скъпо нещо, но ми купиха китара малко след това, защото обявих, че искам да свиря на китара. Усвоих цял един урок - "Во саду ли в огороде", класика за всички видове инструменти. Усвоих и пет-шест песни на по три акорда. После китарата замина на тавана и никой не ме наби, само се помайтапиха с мене. А трябваше да ме спукат от бой още когато зарязах акордеона, ама съвсем физически трябваше да ме напляскат.

Не знам дали имам талант и в математиката. Имах амбициозна учителка в четвърти и пети клас, водеше ме по олимпиади, занимаваше се с мене специално и навиваше наште да ме пратят в математическа. После ми смениха другарката и аз реших, че математиката е скучна и по никой начин не е щуро човек да решава задачи по цял ден. Не ме пратиха в математическа. А можеше човек да излезе от мене.
Ей такива неща.

bsb - Еми, това е напълно излишно да го коментираме. Или ще имаме енергията да се занимаваме с тях, или няма да я имаме. Това е до изградени нагласи, ежедневна мотивация и още фактори, които просто нямам как да се обсъждат.

Методи обаче може и трябва да се обсъждат - да не говорим, че чучването пред телевизора го правят най-вече родители, които *нямат* представа и план как да си отгледат детето. Тия, дето имат, правят минимум половинчати опити. У достатъчно свои приятели и рода съм го наблюдавал.

JohanVladimir, ти сериозно ли? Да, родителите ти са се отказвали твърде лесно. Сигурно е трябвало да настояват още (ама не до дупка, все пак), да ти организират някой скандал за непостоянството, ама чак бой - определено не.

Моите родители пък имаха навика да ми се карат за всякакви неща. Това не доведе до чувствително повишаване на и без това доста високия ми успех, но доведе до това, че ужасно ме беше страх от провали и че пак ще ми се карат. Не исках да правя нищо извън задължителното - никакви олимпиади, никакви курсове, които те не са ми избрали и т.н. Нямах и никакви интереси, да не би и това да не харесат. Мен пък ме натискаха за математика. Записах математическа, защото имах най-добри оценки там. Не станах велик математик, напротив изведнъж в математическата се оказах средна ръка математик, нищо че в класа си преди бях първа, което още повече ме сдухваше. В крайна сметка в университета записах съвсем друга специалност. Да, благодарна съм на математическата за образованието, което ми е дала, но сигурно не само там се става човек.

Да, можеше вашите да те направят една акордеонистка или математичка. Да, загубила си това. А дали, докато бавно разгъваше акордеона след поредния ден прекаран в БАН, нямаше да си мислиш "Ех, да ме бяха оставили нашите на мира, да не ме бяха били, можеше нещата да тръгнат по друг начин - примерно да стана филолог, да се занимавам с разни интерсни неща, че дори да понапиша някоя книга..."

bsb wrote:Защото нали знаеш, че желанията и намеренията са едно, а действителното им осъществяване е съвсем друго. И ние може да се бием в гърдите как знаем какво трябва да е възпитанието, ама като ни дойде до главата, дали ще действаме по този начин?
Елементарен пример - съгласни сме, че не трябва да се оставят децата да ги "гледа" телевизорът. Обаче дали всички биха имали силата след работния ден, като ги чакат и куп домашни задачи, да се занимават и с детето (пак добре, ако е само едно)? Примерно да му четат книга, за да сме в темата за грамотността. Или ще го сложат пред телевизора с някое филмче - поне те лесно се намират в днешно време, - само мир да има, докато си свършат неотложните работи?

За тая работа има баби. Баба сядаше винаги следобед с мен и сестра ми и ни четеше Хитър Петър и стихчета от Иван Вазов. Странното е че чак сега се сещам за това и потенциалната роля която е изиграло в желанието ми да чета. И между другото като малък повече ме интересуваха разни книжки за динозаври, насекоми, по-късно и история отколкото книжки тип "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада". От тия помня да съм чел само Ян Бибиян и Емил от Льонеберя.

bsb wrote:Понеже доколкото виждам, ти си един от най-добрите в класа, щом ходиш на олимпиада по английски, че дори и печелиш. Което вероятно значи, че останалите са по-зле от теб.

...като не съм чел 5 урока и седна да ги чета, ги научавам след едно прочитане...

Не ги научаваш, а ги запомняш. Има доста голяма разлика. Повечето сме били така - четеш урока в междучасието преди часа и, общо взето, си готов. Само дето това не действа при учители, които си гледат работата.

Иначе си спомням каква беше твоята философия - "аз ще ставам лекар, нищо освен биология не ми трябва". Не е разумна, обаче ще го разбереш след години

Другите знаят английски в некви степени по-малко от мен, а като цяло имат по-добри оценки и са по-схватливи от мен. По физика без да учат си схващат уроците, а един от тях беше на национален кръг на олимпиада по химия. Така че не мисля че точно приятелите ми от класа са прости. Е, освен Киро, ама с него мога да си говоря за Наруто.
А за научаването, ми не знам дали съм го научил или не, но сега като се замисля ми се струва че по история си го знам. Не помня дати и подробности но помня да кажем, важните реформи при Наполеон.

На кой му пука за такива глупости.

JohanVladimir, остави това, а кажи как е китарата, в какво състояние е, продаваш/подаряваш/изхвърляш/гориш/пребоядисваш/преотстъпваш ли я, с какви струни е.

Нали е акустична? - какво е дървото, каква е марката, колко е широк грифът, та ако е такава, пак за струните (метални или найлон), има ли пера с нея, в какво състояние са (деба, трябва да науча най-после терминологията на български, момент да видя уикипедиа - ах, да) ключовете (тва горе, дето се омотават струните), демек има ли ръжда по тях, самите ключове метални или пластмасови са. Тялото на китарата какво е (кутията)? Имам предвид като големина и дали долната страна е огледален образ на горната (около грифа). С други думи - до кое прагче стига грифът преди да бъде погълнат от кутията. Ако кутията е огледална ще да е до 12 прагче, ако не е, числото ще е по-голямо и ще изглежда сякаш е отхапана част от нея.

В момента осъзнавам, че трябваше да пиша това на лично, ама нямам изгледи да се мотам скоро до София (слагам те там дори и да не си), та ако продаваш някой друг може да е заинтересован и да ти мрънка на лични. Ако не, и продаваш, все ще измислим нещо, щом не си свирила на нея досега, надявам се не бързаш да се отървеш от нея, та да ме изчакаш година-две няма да е катастрофално

По темата: тоя грешно написан българин с главна буква и разстоянието между думата и въпросителния знак в името на темата ме побъркват.

Много е яка цялата тая теоретизация тука все от хора, които и половин дете нямат.

Ми да се включа и аз - моите па ще ги направя зорлем на изваяни спортисти, с абсолютен вакуум в главата. Ще имат сексуално богат живот, ще се плъзгат по тангентата на всички метафизични въпроси, ще живеят в bliss-а на ignorance-а и ще са десетки пъти по-щастливи и здрави от родителите си.
Ще ме снабдят с внуци, когато станат на 19 и аз с тях ще процедирам в зависимост от резултатите от предишния експеримент.

трубадур wrote:.....
По темата: тоя грешно написан българин с главна буква и разстоянието между думата и въпросителния знак в името на темата ме побъркват.

Сериозно ли говориш? Не виждам усмивчица, сигурно говориш сериозно. В такъв случай май ти трябва почивка за възстановяване на силите :)

Като става дума за деца, дори на шега бой ми звучи отвратително и се съгласявам с Морвен. Достатъчно е, че и "най-добрият" родител не може да избегне травмите, които си се получават съвсем естествено в ранна възраст. И е невъзможно родител да не прожектира свои нереализирани мечти у детето си. Въпросът е дали го прави с добро или лошо.

Гаден е феноменът тип "Учи, че да не се трепаш" - не обясняват на децата си колко е интересен светът - и така детето остава с грешно впечатление за знанието, дори и да учи (особено в България). Като някакъв императив - блеах. Друго си е просто и самият родител да е любопитен и да покаже със смях някоя нова книжка или проект-разбивач. Иначе хората от този тип "Учи, че да не се трепаш" са много и са обикновено два вида:
1) Смачкани от живота, трепейки се
2) Псевдо-преуспяли родители, трепели се да учат без да имат какъвто и да е интерес или любов към знанието (по-лошия вариант) - много ми е странно като видя хора, които просто нямат любопитство към нищо и оперират като някакви роботи всеки ден, дрънкайки едни и същи глупости

То и самата мисъл е лишена от логика, но да кажем, че го вярват това родителите. Лошото е, че ей така объркват децата си още от рано.

Но къде къде по-важно е човек МНОГО добре да се замисли дали е способен да отгледа деца (ако изпитва чувство за вина често естествено, има ги всякакви), защото толкова е смешно как хората постоянно си ръсят семето, объркани горките, даже жалко настървени да не повторят грешките на собствените си родители и 99 % от тях, че и задълбават бездната. Сега, не ми е за да ги съдя - то си е ясно защо повечето от нас обичаме баба и дядо повече (вече за 2ри път експериментът е по-лесен). Човешкият мозък е толкова НЕеволюирал все още за епохата, която живее днес, че чак плаши - примери:

1) за оцеляване днес няма особена нужда от толкова много секс и самите secondary sexual characteristics, които ни възбуждат са просто СМЕШНИ на фона на 21ви век; айде 4:3 hip пропорцията при жените и симетрия говори за здраве и се вписва, ами женския мозък? Защо още се търсят мускулести силни мъже (говоря за генетика и масата пак, ясно че си имаме фетиши) като МНОГО време е минало от туп-туп защитата при пещерняческо време.

2) огромното удоволствие при високо-калорична храна, което е също голяма отживелица за развитите държави, в които няма истински глад от векове (говоря глобално)

И сума ти още примери... Човек да се пули и чуди колко смешно и глупаво още оперираме. Но малко се отклоних от темата.

Интересно ми е колко от вас бихте сериозно се преценили дали ставате за родител (в момента) или просто ще следваме биологичния императив? Интересно ми е от статистическа гледна точка просто

Aз например, твърдо не бих имал деца (поне засега), тъй като искам хубави неща за тях и добро бъдеще, а аз все още себе си не мога да се гледам като хората, камо ли деца... Сега, в бъдеще (надали) може да съм по-способен Може да ми е гадно, но обратното би било чист егоизъм (като откачените лелички на 60 с готвенето на деца в чужда матка, все едно си купуват поредната нова котка)

Та, какво мислите?

Четейки последните постове, се присетих за една приказка на Чък Норис. Естествено, човекът я е изказал за нещо, от което разбира наистина и това няма как да му се отрече - преподаването на бойни изкуства. Та той казва, че вроденият талант за бойни изкуства е нещо вредно, защото благодарение на него ученикът ставал мързелив и не си давал труда наистина да заучи техниките, а това рано или късно водело до лоши резултати. Чък Норис предпочита ученик, който няма огромен талант, но ще положи необходимите усилия, за да постигне майсторство.
(Офтопик, обаче в бойните изкуства такива са адски малко, всъщност. Подозирам, че с всички изкуства е така. Куп хора започват адски ентусиазирано, надъхано, знаещи, че ще овладеят Изкуството - каквото и да е то - и след като установят, че за два месеца не са постигнали абсолютно никакъв напредък, просто се отказват.)
И все пак природните дадености не трябва да се пренебрегват. Не съм нито кадърен айкидист - всъщност бях приличен за времето, което прекарах в тренировки, обаче поради ред причини ми се наложи да спра, нито съм добър китарист. И все пак и в свиренето, и в тренировките вродената гъвкавост на китките ми помогна адски много. Особено в тренировките, нали...

Та каква ми беше мисълта... Май че талантът и развитието му вървят ръка за ръка. Или че без талант може, ама без развитие не може, с каквато и област да се захване човек. Деанам...

Защо жените харесват мускулести мъже???
Щото те имат много повече стамина по време на секс. Нема "ма уморих се, ма задъхах се, ма кръста ме заболя, ма ако искаш и ти да свършиш - на ти вибратор". Сексът днес се прави за удоволствие, а не толкова за оцеляване, както календарът каза, и пич, който ебе все едно си прави всекидневните серийки във фитнеса, ебе по-добре от такъв, който има мускулна маса, с която едва носи себе си.
Освен това все някой трябва да отваря затегнати капачки на буркани и бутилки, да размества секциите и канапетата по време на ремонт и ако се наложи - да носи торби с цимент, без да си счупи гръбнака.
Така че не се оправдавайте с века, ами заминавайте във фитнеса!

едит: Ние със Сашко сме преценили, че не ставаме за родители, поради което не сме и станали родители все още. Някой път, като имаме малко повече яснота накъде сме тръгнали, ще помислим и за това. Засега не са ни достатъчно стабилни доходите.

tigermaster wrote:Та каква ми беше мисълта... Май че талантът и развитието му вървят ръка за ръка. Или че без талант може, ама без развитие не може, с каквато и област да се захване човек. Деанам...

False.

От много акълуване никой не иска да има деца и в поредното пребровяване пак ще излезе че сме намалели а тези които са се родили са от родители на които не им се разсъждава и така се върти кръга

В петък тепърва ставам на 21, по-старите да го мислят Не съм се разбързал.

Амелия, колкото и да го обличаме в шеги, в гадна епоха сме се родили. Знаеш, че и теб дълбоко истината те жегва.

@ трубадур
Съжалявам, не се продава. Омъжих се за човек с малко по-зли родители от моите, който свири на пиано от 4-годишен и на разни други инструменти също.

А като споменавам мъжа си.

Morwen wrote:А дали, докато бавно разгъваше акордеона след поредния ден прекаран в БАН, нямаше да си мислиш "Ех, да ме бяха оставили нашите на мира, да не ме бяха били, можеше нещата да тръгнат по друг начин - примерно да стана филолог, да се занимавам с разни интерсни неща, че дори да понапиша някоя книга..."

Семейните предания разказват, че когато бил на 7 годинки, в пристъп на праведен гняв и отчаяние се кълнял как само да порасне и тва пиано на малки парченца ше го направи.
Аз пък помня как 20 години по-късно, сядайки пред пианото след много дълго прекъсване, изпада в също такъв гняв и отчаяние, че Апасионатата не му излиза така гладко, както докато са го биели да свири редовно.
Та крайният извод е: човек винаги намира за какво да мрънка

Edit: Надявам се вече стана ясно, че говоря за боя като за метафора на всякакъв тип принуда, упражнявана върху малкото диване, за да направи то квото не му е кеф. Включително прилъгване с планини от шоколад, плейстейшън и ново колело.