ShadowDance

пак умират от огън

Ънлайк дъ рест ъв ъс...

Ghibli wrote:Все едно не сме чели една и съща книга
На мен Бела ми стана интересна още от първия абзац, защото

Spoiler: show

жертването на собствения живот без капка нерешителност и колебание всъщност не е толкова често срещано и си е доста геройско. Ще ми се да не ми казваш, че тази част е мелодраматична, клиширана и изкуствена, защото всъщност не беше. Пък и май не си стигнала до края, където е тази сцена.

След това ми стана интересна със

Spoiler: show

факта, че е способна на 17 (явно и от преди това) да се грижи за майка си и да взима сама решенията в живота си. Че е дотам зряла, че може да прецени ситуацията и да замине в дивото, изоставяйки всичко, което обича, за да й улесни живота. Това във възраст, в която повечето младежи не само висят на гърба на родителите си и не поемат отговорност за нищо, но и не смятат, че има какъвто и да било друг нормален начин да живеят. По-нататък ми хареса склонността й премисля всичко. И далеч не е само времето и Едуард. Анализира отношенията си с околните непрекъснато, разсъждава за последиците от най-дребните действия (в един момент в трета книга цялото това мислене дори става леко досадно, а ти твърдиш, че го няма). Наблюдава и забелязва много детайли. Шегува се със себе си и слабостите си (примерно това, че е бледа, или че е тромава) и не се държи като госпожичка в беда, а точно обратното - не циври и не се превзема, когато й се случи нещо, дори по-сериозна травма или инцидент като този с колата. Не й е приятно непрекъснато да я спасяват и не го търси. И т.н., но честно казано имам известни съмнения, че някога бихме постигнали съгласие по този въпрос

Бтв, освен заради причините в дългия списък, аз обичам моя мъж, защото е той. Напълно нерационална и леко безсмислена на семантично ниво причина

Няма "просто защото е той". Никой не обича някой друг, или пък харесва нещо само щото той/то съществува. Но това вече е няква отвлечена психология, която не е за тук.

Колкото до Бела - грижата за майка й ми е напълно несъвместима с бебешката й непохватност и типичния пуберизъм за отвращението от банята, която ще дели с баща си. Липсата на координация, която е "наследила" от баща си, ми е напълно несъвместима с полицейската му професия. За 70 страници анализ на отношенията с околните не видях. Видях, че вниманието на момчетата я дразни, което също е неадекватно, но си е съвсем шожо. Неприятни и типични шожо тросвания има и при дамсел ин дистрес ситуациите. И т.н. Но да, никога няма да сме на едно мнение с теб по този параграф.

Кво им е лошото на сайънс вампирите бря? Само дето малко не ми е ясно кво може да им става на диамантената кожа от огън и що е нужно слънце да видиш, че е диамантена - това на всякаква светлина си личи.

Що се отнася до "прокълнатостта", Едуард май не се харесваше особено. Считаше се за зъл. Не изглеждаше като да приема вампиризма си като благословия.

Това той лично какво смята, е ирелевантно. Митосът на романа не го слага при Прокълнатите.

Amelia wrote:Няма "просто защото е той". Никой не обича някой друг, или пък харесва нещо само щото той/то съществува. Но това вече е няква отвлечена психология, която не е за тук.

ОМГ, благодаря, че ми обясни какво точно чувствам и защо

Ми зависи как дефинираш "прокълнат". Между другото така пък Едуард изглежда неадекватен.

Моля, Гибли, пак заповядай. Аз понеже за разлика от Бела наистина съм церебрална, винаги търся обяснения за всичко. И винаги намирам.

Must be a sad and well explained existence...

Ставаш наистина неадекватно дребнава. Едуард трябва да убива хора, за да е това, което природата иска от него. Това го кара да се чувства като чудовище. Както всеки човек със съвест. Неадекватни ли са разкаялите се убийци, които се смятат за прокълнати, дори де факто мож би да не са?

It's thrilling. And so much fun.

Да ти се налага да убиваш заради природата си, а да не искаш, си е прокоба, да. Няма нужда да имаш библейска концепция, за да имаш проклятие. Това е адекватно, да.

Мерси

Ще съм много благодарна ако ми дадеш примерна литература - бих чела нещо такова.

Тези дни ще ти изготвя списъче и ще ти го ПМ-на.

Да, те могат да оцелеят сами повече от 15 минути и дори могат да си намерят работа и да започнат кариера

Ми те и непохватните могат.

За 70-те страници, в които витах в главата на Бела и през които ежедневието й беше описано почти с подробности, включващи посещенията й в кенефа, тя показа интерес само и единствено към:
- Едуард
- времето

Откровено казано с такова семейство и принципно такива неща, свързани с родителите се получава да имаш периоди, в които да мислиш само и единствено за един човек и за времето.

Вивиян, мерси много за списъка!

А за родителите... Аз самата имам супер инфантилна и ексцентрична майка, която се е налагало да дундуркам през годините + титаничните количества домашни любимци, които тя влачеше вкъщи. Грижите за къщата бяха моя отговорност, щото като бях на 15-16 пък нашите се изнесоха да живеят в новата ни къща в Драгичево, а аз и брат ми останахме в гарсониерата в София, заедно с редица псета, котки, костенурки и т.н... Учех много, бачках. Живея като възрастен от 15-годишна. Би трябвало Бела да ми е адски близка като персонаж и да я харесвам, но това не се получава. Може би щото виждам точно едно мое осакатено сиво аз без нито една цветна екстра. Моят мозък никога не е забивал във времето и някоя личност, дори когато си падах по някого - той е толкова неспокоен и постоянно предъвкващ нещо, че не мога да спя от него. Като изключим големите количества приятели и професионалните си увлечения, имах музиката, имах книгите, имах филмите, после и анимето. Винаги съм имала хоби. Някви интереси. Нещо, което да ме направи да изпъкна сред околните. Са, Бела не е длъжна да е неврастеничка като мен, но поне някакъв характер да беше показала. Така е като картонено човече - нереалистична, двумерна и много скучна. Като се сложат редицата слабости вече става и дразнеща.
Интелигентните интроверти обикновено са много богати в главата. Имам много такива познати и приятели - всичките са със страхотна фантазия и ебати динамичния живот. Само дето го живеят в себе си. Бела се предполага да е такава до почти аутична степен, щом Едуард не може да й чете мислите. Еми не се е получило добре.

Много грешиш

Бтв, айде да спрем малко с монументално личните изживявания, свързани с книгата. В смисъл, ако ше се критикува Майер или Здрач (или ако ще се хвали for that matter), има смисъл това да се прави с нещо поне малко конкретно и подлежащо на реален анализ в книгата. Фактология, един вид. Това, че Бела не се държала като приятелите на Амелия не води до нищо конкретно

Моят мозък никога не е забивал във времето и някоя личност, дори когато си падах по някого - той е толкова неспокоен и постоянно предъвкващ нещо, че не мога да спя от него.

Различните хора просто отреагират по различен начин.

Roland wrote: Това, че Бела не се държала като приятелите на Амелия не води до нищо конкретно

Води. Тя рилейтва произведението до пърсънъл експириънс.

Мнем. Ползвам пърсънъл експириънса си само за да дам илюстративни примери за тезите си.