ShadowDance

Вчера дочетох Геншикен, което е нова 9ка в манга списъка ми. Страхотна манга! Аз и като аниме го харесвах много, ма мангата е още по-яка. Всъщност не съм гледала още втория сезон на анимето, та сега ще запълня тоя пропуск.

Баси, кат свое си го почувствах тва Геншикен! Верно, че не съм затънала в отакувщината като тамошните човечета, ама до няква степен съм им докарала психопатията. Сега се чудя дали мога да си намеря преведена на английски някоя яои еро-геймка. Може и хетеро. Доджин-порнажа и хентая иначе отдавна вече ги консумирам, барабар с някои отрасли на порно-манга индустрията, които не засегнаха в Геншикен, щото са хард кор (любимата си бара визирам). Някой ден ще направя поклонение на Акихабара и ще ида на коми-кет. Ще се утрепам от пазаруване. Поле ще хвърля всичкото порно, щото няма да ме пуснат да мина границата с него.

Единствения кусур, за който се сещам е леко насилената драма на едната девойка Огиуе. Иначе всичките персонажи ме кефеха, особено женските. Имало и свестни жени в тая медия - попадам на такива във второ поред заглавие!

Та след супер яката романтична нишка в Геншикен, ми се дочете още ученически/студентски романс и подхванах Каре Кано. Започна много обещаващо!!!

Дълбаейки в Eat-Man-а излезе, че наистина имало много тъпи моменти (които за удобство съм забравил ) .

Примерно от 15-том (първата история с къртицата) си спомнях само епичната визия, обяснението за прозвището на Болт, "професията" му и униформата му. Излиза, че самият сюжет е пълно безумие - маса народ измря само за да може тъпата еблива и отегчена шматка да намери истинското ски призвание . При това тя жената не е виновна, а зад всичко седи решението на Болт да я помъкне със себе си. В тази история едва ли не той е истинският злодей.

Забелязах и няколко често срещани дефекта, които съм пропуснал първия път. Понякога героите са разнооки и кривооки, а в част от панелите пропорциите на телата им са различни/сгрешени и прекалено разтеглени. Последното се случва предимно с мадамите, но и един-два пъти с Болт.

Пак има достатъчно готини аркове...но за съжаление по-малко отколкото ги помня.

Останаха ми още 4 тома.

Да, народът се самоубиваше vigorously заради оная пача, която виждаха за пръв път в живота си. Доста дебилновато беше. Не бих нарекла Болт злодея в случая, щото не ги убиваше той все пак. Те сами си взимаха решението да се пожертват за оная, макар че не ми е особено ясно що...

Каре Кано се влоши осезаемо след доброто начало. Мислех че ще имаме кръвопролитна междуполова война с надцаквания, пък те ни вкараха в няква благнееща скучна любов, в която не се случва нищо особено.

Чете ми се романтична манга, в която двамата главни се мразят и в червата и си причиняват ужасни неща преди да се заобичат. Искам да видя как едната крачка между любовта и омразата се извървява наопаки. НЕ искам да гледам безличен грижовен мъжки индивид и крехка кавай кукличка (или крехка генки кукличка, все в гъз). Искам равнопоставена и жестока битка между половете. Някви идеи?
Хана Йори Данго беше до няква степен такова в началото. Ама аз искам цяла такава манга.

Довърших Каре Кано и то ми хареса много въпреки мащабната катарзисна драма на някои от персонажите в него. Не ми се прави задълбочен анализ - ще кажа само, че си го добавям до Хана Йори Данго, Торадора и Фрутс Баскет като едно от много добрите шожота. Мисля, че Каре Кано ми допадна толкова щото нямаше нито един аутист в него, а само някви лица с психози. И щото главните се забиха още в първи том и оттам насетне имаше няква странна оф-бийт ЕВОЛЮЦИЯ на връзката им, а не стандартното японско танго, дето се денси в тия гимназии. И щото женските персонажи се бяха научили да ходят и да дишат без чужда помощ и доста от тях всъщност имаха АМБИЦИИ ЗА КАРИЕРА, да им се ненадеваш. Имаше само едно типично кавай кукле, а останалите ритаха задници. Изобщо, човечетата бяха истински личности и въпреки досадните и супер типични за жанра психоаналитични монолози, мелодрамата и супер захарната захарност, успяваха да демонстрират хубава житейска философия. Чувствам ги близки до собствените си виждания за света.

Сега май ще подхвана 20th Century Boys (най-сетне).

PS. Ха! Геншикен още вървял... 0_0
Толкова завършен стоеше (имахме си Енд ъф Геншикен и тенк ю от мангаката), а и го източих от бака-бт, където качват почти само свършени работи. Аууууууу, ей сега отивам да чета още!!!

Най-накрая приключих Eat-Man-а...определено не ми се стори толкова яко колкото на времето (то ми беше втората или третата манга). Има страшно тъпи аркове мамка му! И тези повторения на едни и същи trope-ове ...

Краят донякъде обясни какво е Болт...но нещо не ми е ясно защо е избрал да се занимава с такива дреболии каквито вършеше...
Шалтерът е дръпнат рязко, при това без кой знае колко любов и вдъхновение.
При предишният прочит в един момент ми се струваше, че всичките разхвърляни във времето елементи са част от някаква голяма и интересна схема. Оказа се, че това са едва ли не случайни събития през които Болт преминава с безизразната си физиономия.

Ако всичко се компресира в 6-7 тома от само добрите аркове, разкара се финалното обяснение, а историята остане отворена - би се получила доста по-добра манга.

Баси, тва 20th Century Boys колко добре почна и колко лошо взе да лъха нататък...

Началото ме отвя. Кенджи беше доста як по това време и последвалите събития ми навяха асоциации с Гурен Лаган. На това ниво на мангата, дебилната концепция все още не ни разбиваше с логическата си инконсистентност и се ядваше. Ставащото от 2015 година нататък обаче ме накара да си мисля, че целия свят в 21 век е замязал на Бойко Борисова България, с елемента на масова ритардщина, взет от The Idiocracy филма.

Некъв дълбок драматизъм се опитва да се съчетае с тотално недостоверен тоталитарно-терористичен сетинг. Сигурно ако имахме тоталитаризъм в детска градина за ритарди, би изглеждал така. Ма в свят с някви психически развити персонажи не мога да си го обясня тва наблюдаваното. И втф беше тая християнщина в Джапан??? Кви бяха тия папи, кво беше тва чудо? Мангаката дали е наясно, че голямата част от света, която има икономическо значение (САЩ, Англия, Русия, сичкото арабски свят и ВКЛЮЧИТЕЛНО самата Япония) дълбоко не се вълнува от съдбата на папата, щото не му изповядва религията. Е със заигравки с живота на Папата ли ще трогнем тоя свят начи???

Ами 10те еднакви цикъла биотероризъм? Ще рече човек, че на втория такъв хората вече ще са свикнали и ще знаят кво да правят със себе си и околните. А не да се изненадват кат софийски кмет при първия паднал сняг всеки път.

Боже, ей сега се сетих и за песента дето промени света. Тая за кърито и суда-лала.
Повториха я толкова пъти, че ми се прищя да се застрелям. Земи тоя Уудсток.
Другото, което ми скъса нервиците беше огромното количество ненужни никому клифхенгъри. Тая манга е крака. Буквално - рисунките на крака в нея са огромно количество. Показват ни крака, вместо да ни покажат лице, за да ни държат в напрежение чии крака са тва в крайна сметка. Дори когато ни е пределно ясно чии са въпросните крака, щото сме видели съпровождащото ги лице на предишната страница. Тоя постоянен коктийз, дето се случваше средно по 3 пъти на глава направи от тази манга, която и без това е ненужно развлечена, нещо доста трудно поносимо. Да не говорим, че след такова епично нагнетяване на атмосферата, ти очакваш да се случат ебахти му и великанските събития и оставаш разочарован, щото мангаката не си оправдава съспенса. "Видях нещо, твърде ужасно да бъде виждано, твърде ужасно да съществува" - и научаваш след много глави, че тва били тяло на дете с глава на възрастен в неква виртуална реалност или гласове и сенки на играещи си дечица. МНОУ СТРАШНО ИНДИЙД!!! На 9-тия път, когато сецнаха историята точно преди да ми разкрият кво примерно е станало с малкия сополанко оная нощ в училището, аз вече бях тотално в "Бе, що не си ебете майката!" настроение. А таман бях почнала да свиквам с непрекъснатите деус ин макина моменти, когато в 19ти том от 22 общо, ми вкараха НОВО човече с маска в историята и нова врътка с Френд, вероятно, за да може да се изцеди още някой друг лев от излизащи томчета. Бомбата, копеле, и робот номер 20. ЗАЩО? Това всичкото трябваше да свърши още през 2000-та година, щото нема потенциал за повече.

Персонажите ми бяха досадни и огромно количество от тях бяха ненужни. Примерно младия ченгел закво ни беше? Самата Канна ми лазеше по нервите и не видях да произведе нищо смислено и значително чак до края, където хипи-надрусаността надмина сякви граници и тя взе да си приказва с умрели хора от виртуални реалности по телепатичен път. Харесвах младия Кенджи и Очо във всичките му възрасти. Някои от другите дъртофели също бяха яки. Френдовете бяха ЗЛЕ всичките, особено втория за който все още не мога да разбера закво ни беше. Като дочетох и 21st Century Boys ми се плачеше от тъпотата на неговата концепция.

Пфех, поизлях си мъкичката и злобичката и ми олекна. Ако се чудите що не заебах мангата - карах по инерция след прекрасното начало, залъгана от клифхенгърите, че ще се случи нещо яко и епично. После беше твърде късно да я зарежа...

Баси, очаквах толкова много от тая манга... Монстъра беше класи над това, поне в аниме варианта си.

Баси, тва 20th Century Boys колко добре почна и колко лошо взе да лъха нататък...

+1000. От един момент нататък почват някакви обрати на случаен принцип и аз съвсем изтървах нишката на повествованието. Героите и те стават почти неузнаваеми.

Май трябва да се стегна да изчета отначало 20th Century Boys (а не от 16-ти том нататък, както смятах).
Нещо не помня (до 16-ти) да беше толкова зле колкото го описва Amelia.
Да, това с Папата беше глупост, а "Видях нещо, твърде ужасно..." беше гаден номер...но на второто се хилих, когато го изясниха (доколкото помня това беше механизмът на шоуто - показват ти нещо фантастично, което всъщност има съвсем земно обяснение - берач на халюциногенни гъби, бутафорни платформи вместо крачещи mech-ове и т.н.).

Интересно ми е дали сега мангата ще ми падне в очите и защо тогава ми е изглеждала чак толкова велика.

Относно сравнението с анимето на Monster-а (защото не съм чел мангата). Каквито и дефекти да има в 20th Century Boys историята и героите в него са ми 100 пъти по-завладяващи от японски вариант на The Fugitive, който се развива в европейска обстановка.
Да не говорим, че в Monster-а липсва извратения черен хумор от 20th, а и във всяка серия ми беше писнало да повтарят схемата "ооо, той е японец значи е гад...ооо, той е доктор значи е още по-голяма гад...ооо, той е търсен убиец...ооо, той говори възпитано и е много учтив, значи ми е най-добрият приятел..." след 20 серии (и почти 40 демонстрации на схемата) почна да ми идва в повече. От нея и от свръхразтеглената драма не можех да видя истинските интересни неща, като загадките, вписващите се един в друг планове на Monster-а и пр. и пр.

До 16ти том влошаването вече се чувстваше осезаемо, но човек все още си казва - бе мое и да се оправи, кво. Но след 16ти том следват още 8, за да може мангата съвсем да се разсмърди. Ако тая манга беше 10-тина тома, щеше да е доста по-добра...

Монстър не си го спомням много добре - набирам сили да прочета мангата (сега чета ФМА и до момента ме кефи доста) - но помня, че там му се беше получило малко по-добре с нагнетяването на страха около образа на Йохан. Оня беше доста по-достоверен в злината си отколкото Френд в магнетичността си. И останалите персонажи ме кефеха повече. Тук от всичката сволач, голяма част от която можехме преспокойно да пропуснем, щото нямаше кой знае кво значение за повествованието, само Очо, младия Кенджи и малкия сополанко ми харесаха.

Изчетох ФМА и съм доста доволна. Има ПЪТИ по-кохерентен и смислен сюжет от оная кошмарна псевдомистична повърня в първия сериал. Освен това липсваше повсеместно просмуканата мелодрама - не че нямаше и такава, ама доста по-балансирано ни я представяха. И имаше достатъчно хумор да компенсира. Успя да ме разхили добре на моменти - примерно когато Уинри гонеже Ед с резачка в няква пейзажна картинка или пък когато Ед и Ал изнасяха някви химери на Кимбли и се правеха, че не разбират кого атакуват.

Персонажите бяха доста готини, въпреки постоянната им "мамору" рутина. Дори Скар, Уинри, Ед и Ал, които в анимето ми лазеха по нервите, успяха да ми харесат тука. Най-любимите ми любимци обаче си бяха типчетата от Армията - там се размазвах от кеф като си обменяха кодирана информация. Развих особено силни симпатии към Жан Хевок - голям сладур беше. Хомункулусите също бяха доста по-яки от аниме вариантите си, но за съжаление нещо цялата оная врътка с Father-а и Бог силно не ми допадна. Китайците ми бяха супер странни в тоя сетинг, ама се изтрайваха някак. Като цяло имам дълбоко позитивни чувства към това заглавие, ако и да не го намирам за алфата и омегата на аниме/манга индустрията. Прилично шоненче отсекъде и понеже е правено от жена, имаше и малко романтика. Трябва и мъжките мангаки да се научат как да го правят това - японската народопсихология ТРЯБВА да се промени скоро, иначе тая нация ще се затърка сама.

Кажете, има ли смисъл да се захващам с втория сериал? Бих го гледала това анимирано - някои от битките изглеждаха доста яки. Ма да не са наслагали няква убер драматична музика, дето да утрепа целия хумор?

Нали, нали? Виде ли сега че мангата е по - яка от анимето. За мен момента когато разбрах че наистина задобря беше при битката Рой/Лъст. Иначе аз впечатления от вторият сериал имам само от AMV и се чудех и аз дали да го почвам. Иначе съм остро съгласен че това че е писано от жена прави шонен романтиката доста поносима и реалистична, като за шонен. Финала беше малко тип епилога на Хари Потър, но ми хареса.

Като човек чел мангатаи харесал я много, установих, че анимето (второто т'ва) ми е скучно, защото е плътно по мангата и като знам, какво се случва, ми е скучно. За мен нямаше тръпка. Анимацията е добра (макар на мен рандъм чибитата да ми действаха дразнещо), музиката е доста прилична, но след 12-13 епизода го дропих, да си призная. Така че впечатленията ми са базирани на 1/5 от сериала.

Битките в анимето са доста добре направени и си заслужават, но препоръчвам да не го гледаш веднага след мангата, ами да изчакаш половин-една година, че да не ти е напълно прясно действието, тъй като наистина е почти 1:1 .

1:1..
Първи епизод беше някъв тотален филър.
Сега ще го гледам - на вълна ФМА съм и без това. Не ми пречи, че е 1:1, а и се привързах към персонажите и вече ми липсват. Засега изглежда доста добре и звучи търпимо.

Да бе, вярно Аз първия епизод го бях забравил, че съществува. 1:1 е с уговорката, че има 2 филър епизода (1вия и рикап някъде по средата). Както и че някои от епизодите, които ги имаше в първия сериал или са ръшнати, или са изпуснати. От 15ти епизод някъде почва да се придържа много стриктно към мангата (явно с идеята да не се губи много време в анимиране на нещо, което вече е анимирано).
Но мен лично Brotherhood ми хареса супер много, даже успях да зарибя и жената, дето не се кефи много на анимации.