ShadowDance

Приключих. Чакам да падне ембаргото за спойлъри преди да напиша подробно. Като цяло - книгата има нужда от много сериозна редакция и окастряне. Примерно намаляване на обемите около 30-40%.

Сега се замислям, че на тази - и донякъде предната книга - част от проблема с пейсинга може да е в това, че Сандърсън като че много държи на запазената си марка с Лавината. Съответно някои сюжетни нишки наместо да приключат когато им е естествено, се пазят за някакъв грандиозен финал, където всичкото действие изведнъж се отпушва.

Много са ми интересни всички тия коментари - в началото на Част 2 съм, но грам зацикляне не виждам. Е, наистина Навани прекалява с тия фабриали, ама кат изключим това. Чак станах нетърпелив да стигна някакво зацикляне

Shamajotsi wrote: ↑

Sun Dec 13, 2020 7:58 pm

Сега се замислям, че на тази - и донякъде предната книга - част от проблема с пейсинга може да е в това, че Сандърсън като че много държи на запазената си марка с Лавината. Съответно някои сюжетни нишки наместо да приключат когато им е естествено, се пазят за някакъв грандиозен финал, където всичкото действие изведнъж се отпушва.

Да, проблемът е, че броят сюжетни нишки расте във всяка следваща книга и не може да ги синхронизира правилно, а накрая дори като имаш 50-60 страници грандиозен финал, пак трябва да претупаш повечето.

Това за Сил и ADD-то изобщо не го бях отразил. Сега като го видях изразено директно ми се вижда малко очевидно, ама някак си в книгата дори през ум не ми мина.

Иначе на Навани е единствената история, която не буксува цяла книга

Аз бях спрял след 26-та глава. Прекалено скучно и сухо ми дойде. Понякога прозата на Сандерсън е толкова лишена от чувство и емоция, че не се трае за повече от 10-20 страници, то е като четене на учебник... Та спрях, прочетох една друга книга, и сега се връщам отново към Сандерсън

Иначе на мен Венли ми харесва и главите с нея са ми от интересните. Интригуващо ми е да науча за тяхното общество.

Обаче за Сил не съм много съгласен. И преди казах, че съм против приписването на нашите психични състония и разстройства на създания, които живеят в съвсем различна реалност. Тя е прекарала все пак доста години като духче на вятъра. Може нещо в текста да ни напомня на разни състояния от нашата човешка реалност, но според мен ще събркаме, ако опитаме да поставяме диагнози и използваме човешки категории.

Dr. Horrible wrote: ↑

Mon Dec 14, 2020 12:24 pm

Обаче за Сил не съм много съгласен. И преди казах, че съм против приписването на нашите психични състония и разстройства на създания, които живеят в съвсем различна реалност. Тя е прекарала все пак доста години като духче на вятъра. Може нещо в текста да ни напомня на разни състояния от нашата човешка реалност, но според мен ще събркаме, ако опитаме да поставяме диагнози и използваме човешки категории.

Не споря, че в условията на света това е разумно, но от гледна точка на писане, намерението на Сандерсън е пределно ясно в тая интерлюдия. И като цяло го аплодирам Впрочем в текста Сил си казва, че другите духчета на честта нямат тоя проблем.

Амииии, не е чак "пределно ясно" щото и други читатели споделят, че не са го усетили така, макар да нямат против подобна интерпретация. В един западен форум пък четох анализи как някои от описаните неща много напомняли определени състояния от аутистичния спектър. Така че е възможно да има различни обяснения.
Не ме разбирай погрешно - мисля, че ти усещаш писателските намерения на Сандерсън много по-добре от мен и ако твоята интерпретация е такава, най-вероятно той наистина го е написал точно с тази идея Просто мисля, че ако го е направил, то идеята му е глупава Смехотворно ми е толкова конкретни симптоми на психични разстройства, които са регистрирани в конкретен социо-културен контекст и доказано имат и физиологична основа, свързана с дейността на мозъка, да бъдат така простичко прехвърляни в толкова различен свят при същества с напълно различна физиология... Но аз писах по-горе в темата, че нещо уърд-билдигна на Сандерсън започва да се пропуква за мен.

Леко извън темата, но за мен най-страхотното представяне на психично разстройство в съвременната фентъзи литература е Аури в The Slow Regard of Silent Things на Ротфус. Там просто има толкова различни слоеве и толкова интересна енергия между това как подобни симптоми могат да се тълкуват в нашия свят и как биха могли да се тълкуват в онзи измислен фентъзи свят. Луда ли е Аури, или наистина познава природата на нещата и имената на нещата? Това желание да поставя нещата на мястото им дали е обсесивно-компулсивно разстройство, или нещо друго? Това нейно задължително миене на ръцете и лицето дали пак е някакво обсесивно действие или пък е белег, че някога е била благородничка и ѝ е останал навика да поддържа добра хигиена? Аури очевидно не е "нормална" за света в който живее - различна е от нормата, извън нормата е. Но дали е резултат само от психическо разстройство или пък е резултат от начина, по който работи магията в онзи свят - възможно ли е спецификите на магическата система да обясняват характера на симптомите ѝ? Ето такъв тип писане бих могъл да аплодирам.

Хайде, и аз приключих тъкмо на време за спойлерите

Като цяло книгата си ми хареса и то доста, но трябва да призная, че нямах особени очаквания или желания как да се развият нещата, та вероятно и това е изиграло роля.

Първите 50% ги излапах като топъл хляб, за мен те бяха по-силната част на книгата и доста им се изкефих!

Продължавам със спойлери:

Spoiler: show

Каладин много ми липсваше в предната книга и се радвам, че имаше доста негови глави Не знам защо, но успях много да рилейтна с него и някак си ми стана още по-любим герой. Изричането на следващия идеал беше ясно и общо взето през цялото време чаках да видя кога ще стане. Като падаше от кулата, между другото, си мислех, че ако това е книга на Мартин, Каладин щеше да умре баш преди да си каже идеала, баща му и той щеше да умре и всички щяха да умрат

Искаше ми се да видя малко повече присъствие от страна на Адолин, определено не ми стигна.

За Шалан съм със смесени чувства. Като цяло ми хареса колко близко е нейното психично състояние до real life DID, хареса ми и, че накрая Шалан и Вейл се интегрейтнаха. Това, че е имала друг спрен, също беше интересно и обясни цялата какофония в таймлайна на Шалан и използването на силите ѝ. Не ми хареса обаче, че убитият ѝ спрен беше нещото, което я е счупило толкова зверски.. очаквах, че има някоя още по-голяма и сочна тайна от това, че е убила родителите си, особено предвид страданията ѝ, че всички ще я намразят ако разберат. Очаквах и Формлес да е съвсем отделен алтър, а не просто Шалан, която се преструва.

Рабониел безспорно беше много добър персонаж и нейната арка завърши перфектно според мен.

Навани ми беше интересна, но не твърде много. Бондването със Сиблинга беше очаквано, но ми се стори малко претупано.

Арката на Тараванджиен като че ли по-скоро ми допадна, а и определено не го очаквах! Надявам се да е по-интересен Одиум, а не просто по-лош.

Главите в миналото според мен бяха там, за да обяснят промяната във Венли, тъй като първоначално я видяхме като амбициозна, дори алчна, целеустремена, готова на всичко, за да си постигне целите лисънърка, която след втората книга изведнъж стана по-ниска от тревата, при това достойна за спрен. С тези глави, общо взето Сандерсън ни показа, че до голяма степен амбицията ѝ е била подхранвана от Войдспрена и в случаите, когато той е напускал сърцето ѝ, тя е имала съмнение за това какво и защо прави.

Хареса ми, че имаше доста Козмер неща, казани малко по-ясно от обичайното, въпреки че бяха предимно неща, които фендъма знае, но сега бяха някак структурирани. Мисля, че от 2ра книга натам, човек вече е желателно да е прочел всички други Козмер книги, за да разбира напълно какво се случва. Не мисля, че Стормлайт ще може да се чете като самостоятелна поредица.

По отношение на всичките психически заболявания, съгласна съм, че всеки втори има някакъв проблем, но това само по себе си не ми пречи. В тази книга обаче, ми се стори, че Санерсън не се справи с посланията съвсем добре. Смисъл, дойдоха ми твърде heavy handed, особено на Тиен обясненията към Каладин. Точо все едно Сандерсън използва героя, за да ги каже тези думи на всички читатели, които страдат от депресия. Бих предпочела малко по subtle да се случват тия работи..

Journey before destination, you bastard! е просто the best quote ever от RoW! Меметата са велики! #fuckMoash

И за финал - финалът. Беше ми една идея по-антиклаймактик някак си... може би защото очаквах обичайната лавина от събития и напрегнато очакване. Хем нямам против, че този път беше различно, хем не го очаквах и бях малко разочарована. Като цяло втората половина на книгата ми се стори по- бавна, не очаквах, че ще прекараме цялото време в Урутиро. И да си призная, готова съм най-накрая да оставим кулата и да продължим напред - във всяка книга тя се оказва центърът на вселената.. Вече е намерена, работи, не е превзета, хайде да идем в Шиновар, например..

Въпреки че спойлер ембаргото падна, моля който не спазва спойлер таговете, да слага едно СПОЙЛЕР + празни редове, за да не излизат отпред на страницата на списанието, че там гледам често

Аз правя един лек рекап докъм 50% какво усетих дотук. Може да се чете от @Dr. Horrible, няма спойлери, пък тъкмо за надъхване

Spoiler: show

Книгата е жестока, често казано! Поне дотук. Виждам НУЛА проблеми с пейсинга. Да видим дали към края ще се изнервя като @Ambartanen и който още му сбози, но дотук води на третата с няколко обиколки. Всички герои или се развиват, или изчезват бързо от сцената и не дразнят. Космер реферънси имаше буквално само два и тотално ОК. Ще напомня, че още в ПЪРВАТА книга имаме интерлюдия с трима хопъри, 17тия шард и неймдроп на Хойд. И как се почувствахме? Беше ни СУПЕР интересно какво е това поредно парче от света и какво става.

Side note: нямам идея какъв беше този алетски чичо с червения папагал от интерлюдията с Мрейз и Лифт. Надявам се да разбера

Очаквах Венли да е безподобна скука, но главите с нея са най-интересните, въпреки че съм съгласен с @Roland за ретроспекциите (които най-сетне почнаха). Започнах дори да я харесвам лека полека. Лешви и Рабониел са абсолютни бижута. Каладин е в доста по-интересна от обикновено роля. Навани ми е скучна, но Знаете-кой и интеракцията му с нея ми носи много фън и любимите ми разкрития.

Опасявах се, че Ясна ще е в тоталния миманс или ще е някаква деус екс махина, но не - Сандерсън тоя път си я развива доста добре. Всъщност единственото нещо, което наистина ме дразни дотук, е това, че крие от Далинар познанията на Хойд. Това няма никаква сюжетна логика. Също никаква сюжетна логика няма да не са разбрали вече къде са останалите хералди.

п.п. колвам, че мацката дето даде камъка на Венли, е Хералд. като ви настигна, ще видим

Аз минах и втората част + интерлюдиите.

Не е лоша, окей е. Но в никакъв случай не оправдава този обем. Наистина ми се вижда малко самоцелно - има много неща, които могат спокойно да се изрежат и книгата от 1300 страници с дребен шрифт да стане 900 с едър. И пак ще е огромна тухла.

Иначе наистина втората част беше много по-динамична и интересна. Само от спойлера на Жоро до момента не виждам нищо да е станало с Ясна. Има я само в две глави, иначе дотук 600 страници реално е край главните герои, уж в центъра на действието, но винаги седи в другата стая. Това е ужасно изнервящо. Иначе на мен Венли ми е интересна и се дразня даже, че 600 страници не се появи нито един спомен.

В третата част е доста по-активна, но дори дотогава дели еднакво време с Далинар примерно. Честно казано не знам какво бих рязал като обем, може би при Шалан и Адолин ми дойде малко повтарящо се и бавно, но не драстично.

Съгласен съм, тоя път наистина няма много баласт. Далинар ми е най-излишен като линия, но пак има причина да е там.

Не знам къде го виждате това мотане, буксуване и пейсинг проблеми. Свърших трета част с интерлюдиите и действието буквално не е спирало за секунда. Единствено на Лирин и Каладин тъпотиите от началото ме подразниха, но не е кат да не беше цялата първа книга така. И да де, фабриал науката.

Иначе Ясна леко разочарова, ако трябва да бъдем честни, но пък има зверска чаптър иконка

Jasna is an ACE icon

Влязох в Лавината, it's SO EPIC

и чнг де