ShadowDance

Claymore47_Fen wrote:Чакайте аз къде съм казал че моите приятели са неграмотни?! :shock: Казах просто че ги мързи да седнат да учат, не че не учат. .......

Всички ги е мързяло да учат. Надали има някой, който да каже "обичах да уча". Виж, много хора може да обичали един или друг предмет, само че тогава научаването му не се възприема като учене, а по-различно.
Иначе ми позволи да смятам, че приятелите ти са неграмотни, без да ги познавам. Понеже доколкото виждам, ти си един от най-добрите в класа, щом ходиш на олимпиада по английски, че дори и печелиш. Което вероятно значи, че останалите са по-зле от теб.

...като не съм чел 5 урока и седна да ги чета, ги научавам след едно прочитане...

Не ги научаваш, а ги запомняш. Има доста голяма разлика. Повечето сме били така - четеш урока в междучасието преди часа и, общо взето, си готов. Само дето това не действа при учители, които си гледат работата.

Иначе си спомням каква беше твоята философия - "аз ще ставам лекар, нищо освен биология не ми трябва". Не е разумна, обаче ще го разбереш след години :)

Аз пък знаете ли как бих си възпитавала децата? С терор и шамари в почивката между математиката и солфежа, с уроци по китайски в трамвая, докато пътуват от природо-математическата гимназия, където учат редовно, към гимназията по изкуства, където учат като частни ученици, а детски книжки евентуално нощем, ако успеят да се скрият. Когато станат авио-конструктори, невро-хирурзи и арт дизайнери, ще печелят достатъчно, за да си позволят психотерапевт, който да им помогне да преодолеят детските си травми.
Защото (и този път вече сериозно говоря) хлапе, което е умно, обаче го мързи, всъщност е тъпо хлапе. Ама много тъпо. Заслужава бой до спукване, докато му дойде акълът в главата.

Пропусна балета, бойните изкуства, футбола и плуването.

А пък аз мисля, че "бой до спукване" (колкото и фигуративно да е казано) не би помогнало. Не напразно RRSUnkown каза "Възпитание = личен пример който децата следват." Но не мисля, че точно на теб трябва да ти обяснявам това :) По-скоро го пиша за протокола.

А за четенето визирах литературата и това че има една част от даскалите по тоя предмет, която пише шестици наляво и на дясно на разни зубрачи защото са научили наизуст анализ на текста в учебника или някъде другаде.

Напълно с теб съм по тази точка. Въпросът е, че онова проучване не е правено върху псевдофилософски зазубрени анализи на текст, а върху най-обикновено старомодно четене на текст.

Иначе аз мисля, че боят до спукване (дори фигуративен) може да даде странични ефекти, които са естествени, но крайно нежелателни - бунтарство, държане като расло в гората, когата денят на детето не е подреден по минути и т.н. За мен децата трябва да се тикат да се развиват в много посоки, но не може да се очаква наистина да се получи в повечето. Да, хубаво ще го курдисаш пред пианото, ще научи какво е хармония и как се свири, но не може да се очаква да стане виртуозен пианист. Освен това понякога наистина става така че децата проявават склонност или талант в нещо и удавянето му в куп други неща, които не им харесват и за които не ги бива, може да опропасти цялата идея.

Ще стане!
С шамари със крак!

Ех... Не давате на човек да се изразява фигуративно и тва си е

Добре, ще се повторя на нормален човешки език, колкото да проверим колко недоразумения ще се получат тъй

Личното ми мнение, основано на житейски опит, гласи, че всеки успех, независимо колко голям, във всяка област, се крепи само на две неща - на работа и на амбиция. Развиването на дисциплина и постоянство и в двете е неприятен процес и е нещо, което се придобива, а не е вродено. Отговорност на родителите е да го вкоренят и отгледат у децата си, а елементарната социология учи, че това се постига с насилие + санкция, тоест караш невръстното същество да прави нещо, което то не иска, ако успее го хвалиш и награждаваш (положителна санкция), ако се дърпа, го мъмриш и наказваш (негативна санкция). В някакъв момент този външно наложен процес се интернализира и младият човек почва сам да се кара да прави нещо (развива амбиция) и сам да се санкционира (чувства се доволен от себе си или недоволен).
Та това изразих метафорично като "бой до спукване".
Личният пример не само на родителя, ами и на всички "значими" и "важни" за хлапето има огромно значение особено през пубертета - тези "важни" може да бъдат аверче, другарката по химия или Бекъм, та там като цяло е бая по-сложно.

Талантът, природната интелигентност, геният, дарът божи и др. под. са масови митове и градски легенди. В някои случаи са си чиста обида - например както е в случая със Захари Стоянов, който е общоприетото клише за "природно умен" и "самороден гений". Житейската история на Захари - историята как дивото и невежо овчарче се превръща в значима фигура в литературата и политиката - е всъщност пример за точно обратното. Когато разказват неговата история, обикновено пропускат онзи досаден и мъчителен епизод, когато Захари нощ след нощ чете и си води бележки, докато свършат всички налични книги в библиотеката.

Тва май е сичко, дет се мъчех да кажа.

JohanVladimir wrote:Ех... Не давате на човек да се изразява фигуративно и тва си е

Добре, ще се повторя на нормален човешки език, колкото да проверим колко недоразумения ще се получат тъй

Личното ми мнение, основано на житейски опит, гласи, че всеки успех, независимо колко голям, във всяка област, се крепи само на две неща - на работа и на амбиция. Развиването на дисциплина и постоянство и в двете е неприятен процес и е нещо, което се придобива, а не е вродено. Отговорност на родителите е да го вкоренят и отгледат у децата си, а елементарната социология учи, че това се постига с насилие + санкция, тоест караш невръстното същество да прави нещо, което то не иска, ако успее го хвалиш и награждаваш (положителна санкция), ако се дърпа, го мъмриш и наказваш (негативна санкция). В някакъв момент този външно наложен процес се интернализира и младият човек почва сам да се кара да прави нещо (развива амбиция) и сам да се санкционира (чувства се доволен от себе си или недоволен).
Та това изразих метафорично като "бой до спукване".
Личният пример не само на родителя, ами и на всички "значими" и "важни" за хлапето има огромно значение особено през пубертета - тези "важни" може да бъдат аверче, другарката по химия или Бекъм, та там като цяло е бая по-сложно.

Талантът, природната интелигентност, геният, дарът божи и др. под. са масови митове и градски легенди. В някои случаи са си чиста обида - например както е в случая със Захари Стоянов, който е общоприетото клише за "природно умен" и "самороден гений". Житейската история на Захари - историята как дивото и невежо овчарче се превръща в значима фигура в литературата и политиката - е всъщност пример за точно обратното. Когато разказват неговата история, обикновено пропускат онзи досаден и мъчителен епизод, когато Захари нощ след нощ чете и си води бележки, докато свършат всички налични книги в библиотеката.

Тва май е сичко, дет се мъчех да кажа.

Е да де. Шамари със крак.

За таланта - според мен все пак не е градска легенда, колкото и да е радкост в чист вид и колкото и понякога да е резултат и на усилия в определена посока. Но, за разлика от популярната теория - приятни усилия. Усилия, които детето е полагало, защото на него му се полагат (или поне голямата част са били затова), а не защото някой го изисква от него.

Децата са безумно безпосочни и непостоянни създания бтв. При тях елементът с принудата не може да се избегне - иначе просто не може да се очаква от 18 нататък да са истински добри в каквото и да било.

(Освен ако не са от един особен и неособено често срещан тип хора, които на всяка възраст просто имат склонност към вглъбяване/вманиачаване/пристрастяване към определени тип занимания.)

Напълно съгласен за китайския в трамвая и двете училища наведнъж

морве, може да научи само терци и хармония и да не стане виртуоз, но пак ще е адекватен музикално, което е повече от 80% от хората и е повод за самочувствие

колкото повече си вярваш, че можеш, толкова повече можеш.

но аз отдавна на тоя форум съм развивал тезите, че изкуството е силно нерепрезентирано в училище. тогава неориентирани хора ме насметоха, сега пак така ще стане, но това не е толкова важно

Нищо, ти си повтори тезите. Аз съм с теб

морве, може да научи само терци и хармония и да не стане виртуоз, но пак ще е адекватен музикално, което е повече от 80% от хората и е повод за самочувствие

Факт, това е чудесно, въпросът е че го има оня тип вманиачени родители, които смятат, че детето трябва да стане виртуоз, щом е тръгнало да учи пиано, те не си дават парите само за няква обща култура, я. Аз срещу това ритах, не срещу пианото.

Бтв, според мен на детето понякога трябва да му е скучно и да няма какво да прави. Само така може да опознае себе си.

Детето, според мен, колкото и да е натоварено, си намира винаги време да скучае - това си е аксиома

Колко ли сме смешни с тези размисли на родителите в този форум...

Що да сме смешни? За да са ти поне малко от малко адекватни разсъжденията, е нужно да си бил дете, не родител.