Малко множко ми дойдоха накуп натрупаните страници по темата от последното четене насам, но все пак героично се справих

Няколко са нещата, които ми се ще да споделя и искрено се надявам да не прозвучат тварде отдалечено едно от друго, но все пак някак ми се иска да отговоря на повече от един от засегнатите проблеми по-горе. Настоявам мнението ми да не бъде разглеждано само в контекста на изразеното ми по-рано нежелание за гласуване, ще ми се да вярвам, че някои от нещата, които ще напиша ще бъдат разбрани и в извън/надполемичния им смисъл. Та така:
Не видях никъде по-горе някой от изявилите нежелание да гласува да убеждава останалите да се присъединят към него. Това тук, дотолкова, доколкото е изразено като такова в отварянето на топика, е анкета, в която всеки може СВОБОДНО да изрази желанието/ нежеланието/ колебанието си да гласува. Никой не агитира, хората споделят. Причината да споделя тук отсъствието на желание за вот от моя страна беше именно разбирането ми за този топик като за poll. Споделих и кра/отко причините за това решение. ОБАЧЕ! По начина, по който гласуващото мнозинство (евала за гражданската позиция, ще ми се да можех и аз да изразя своята, но затова в следващия абзац) буквално разпъва на кръст гласувалите тук с "не", стигам до извода, че ако на следващи избори за ноу-медър-уот има такава анкета, негласуващите просто ще си затраят. Соу, това ли беше идеята за темата? Некст тайм ще си имате съгласно и единодушно мнозинство и всички ще са хепи в единомислието??
Итилион (мисля, че беше той) се опита много мимоходом в някоя от предходните страници да спомене за недоумението от твърдото разделяне на лява-дясна политика между популярните партии. С риск да разгневя много хора, ще се пробвам да обясня моя личен политически интерес. Та така, аз очевидно работя от години за доходи, които да кажем се въртят малко над средните. Какво иска гражданката ифадриана от едно управление? Ами да защитава интересите й! Кое е политическото решение от последните години, което най-честно защитава нейните (не на родетелите й, не на покойните й град перънтс) интереси? Просто е - плоският подоходен данък! Дясно политическо решение, несъмнено. Сега гражданката ифадриана получава с малко под 300 лв повече, спестени от данъци, защото е учила и работела. Уел, тя е доста доволна от това, детето й, както и другото за което се грижи, очевидно също са облагодетелствани. Та, коя точно дясна сила даде на детето ми тези пари отгоре, отчитайки, че мениджърският ми труд очевидно не трябва да плаща социални компенсации на някой друг? Коя дясна сила ми даде правото аз да решавам как да харча тези изкарани от мен пари? И, в края на краищата, дава възможността на още едно дете да получи шанс за бъдеще, защото, сори за арогантността, но ифадриана е по-добър мениджър на тези пари от държавата?... Което води и до още един интересен въпрос, засегнат от Итилион, за който той беше и малко пооплют:
Тежестта на гражданското самосъзнание спрямо тежестта на управленческия вот. Така. Ще се пробвам да узаптя, доколкото е възможно, схоластичните си ентусиазми в тази посока. Мисля, че на всеки здравомислещ и среднообразован човек в този форум, а вярвам, че нивото е по-високо, отдавна му е ясно, че Българската Коледа и шоколадче за сирачето по Великден НЕ Е равно на гражданско общество. Обиждаме себе си като граждани и най-вече като хора, ако правим такъв паралел, обиждаме и интелекта си. Особено..., хм, странни намирам няколкото поста, в които се прокрадна темата за Могилино. Аз лично познавам, била съм пряк свидетел, как едно дете, развило среден стадий на аутизъм, се превърна с малко помощ в напълно нормален, социален и намясто човек. Ако беше попаднало в гореупоменатото заведение, сега щеше да е наричано тук "олигофрен". Свидетел съм и на още, макар и смущаващо малко, няколко подобни развития, дължащи се не на държавна намеса, а на взаимопомощ. На това му викам аз гражданско общество - на възможността, на достъпността на инфо по такива въпроси. Сори за лиричното отклонение, ма не се сдържах... Та да, за мен работата в НПО-та е не по-малко достойно заявена гражданска позиция, отколкото гласуването
Негативният вот. Не искам да проповядвам "за" или "против" него, всеки решава сам. За себе си съм избрала, че не би ме кефило да се омъжвам, само за да не остана стара мома или да не ме дадат мама и тате на по-нежелания/ неподходящия канидат. Верно сега, разведена съм, ама и с вота е така
Та с две-три думи: дами и господа гласуващи, уважаваме решението ви, възхищаваме му се, надяваме се некст тайм и ние да можем да намерим причина, НО! бъдете достатъчно толерантни да уважите и вие нашето решение, за да не бъде следващата подобна анкета празно подмятане на взаимно одобрение между единствените, осмелили се да пишат в нея - капсулиралите се, официално одобряващи се като позиция. Демек, онова мнозинство, срещу което така роптаете в един малко по-друг контекст
