ShadowDance

Posted: **Fri Dec 16, 2011 11:10 pm**

Последната му книга 11.22.63 е страшно добра. Не съм очаквал СК да напише любовен роман, който успя да ми докаже обратното на първото изречение с което започва " I have never been what you'd call a crying man"

С изключение на единствената ми забележка за предпоследния финал - СК - може да оплесква нещата накрая - примери -It, Duma Key - книгата невероятна -" Then the music takes us, the music takes away the years, and we dance."
Засега това е кулминацията на един нов добър творчески период на СК - последните му книги, които прочетох - Duma Key, Just After Sunset, Full Dark. No Stars. и Blaze -(публикувана от името на RB) отново го правят любимият ми автор. Чак до там, че ще препрочета и дочета Тъмната кула, с големи надежди за The Wind Through The Keyhole.

Spoiler: show: В 11.22.63 завръщането в Дери е точно такова каквото трябва да бъде - забравете The Tommyknockers и Dreamcatcher , тук имаме възможност за един кратък поглед към някои от героите от It между първата и втората му част.

Posted: **Tue Dec 20, 2011 5:23 pm**

Не знам как може да кажеш, че "ТО" е с оплескан финал. Той е един от най-добрите завършеци на книга изобщо.

за финала:

Spoiler: show: А и най-вече накрая имаме три кулминации като финал, коя от коя по-яка. Не знам ти какво си очаквал, но "ТО" свърши точно така, както трябваше да свърши.

Posted: **Thu Dec 22, 2011 9:20 pm**

penzata wrote:Не знам как може да кажеш, че "ТО" е с оплескан финал. Той е един от най-добрите завършеци на книга изобщо.

за финала:
Spoiler: show
А и най-вече накрая имаме три кулминации като финал, коя от коя по-яка. Не знам ти какво си очаквал, но "ТО" свърши точно така, както трябваше да свърши.

Понеже си споменал само То - предполагам, че нямаш забележки към критиката ми към финала на Дума Кий

Spoiler: show: Такива книги, не могат да приемат като художествен образ на Голямото зло - Космически Паяк или Потънал Пиратски Кораб. Това за мен беше антикулминация.

Posted: **Fri Dec 23, 2011 10:11 am**

Duma Key не съм я чел и нищо не мога да кажа за нея. Относно "То":

Spoiler: show: Какво разбираш под такива книги? А иначе Кинг е "облякъл" злото в образа на Паяка, просто защото явно е имал нужда да придаде някакъв сумарен лик на всичко ставащо в Дери. Паякът не е космически. Общо взето "То" е изначалното зло. Кинг казва, че няма как децата да видят истинския му облик, защото съзнанието им не може да го възприеме (не особено оригинална идея, но точно в тази книга действа с пълна сила). Вместо да се мъчи по някакъв начин да да изобрази изродския лик на злото, той просто е казал, че той е несмилаем от крехкия човешки мозък. Въобръжението му (въображението на децата) е стигнало за огромен паяк. Представи си, че ти си на 11 и насреща ти излезне паяк тип годзила, пък да видим дали няма да се уплашиш. А и през цялата книга децата виждат "То" под формата на нещо, от което се страхуват: мумия, голяма птица, върколак. Клоун. Всички се страхуват от клоуни. Така че, е съвсем нормално накрая, обединявайки всичките си страхове, да видят То под някаква мащабна форма. Огромният Паяк действа на детското им съзнание достатъчно фрапиращо и плашещо.
А като художествен образ на Голямото зло в "То", аз приемам не Паяка(клоуна), а Дери. Малкият град, малкото общество, което заедно си затваря очите за всички злини, които стават в техния затворен кръг. За тях е по-лесно да заличават истината от съзнанието си, да изтриват мъчителните спомени, отколкото да се справят с действителността. То е просто началният спусък. То е убийствата, малтретирането на деца, расизъма и всички други злини, които могат да се родят от човешкия мозък. Преструването, че нищо не се е случило, затварянето на очите пред размаха на злините, осъществени от жителите на Дери, това са движещите сили, които поддържат То толкова дълго време. За Неудачниците То изчезва накрая, когато те се справят със страховете си и приемат действителността каквато е наистина, а не бягат от нея. За Дери То никога няма да изчезне.

Posted: **Fri Dec 23, 2011 10:20 am**

Съглаен.

Spoiler: show: То е паяк, защото ВСЕКИ се страхува от паяци, не защото наистина така изглежда.

Posted: **Fri Dec 23, 2011 7:06 pm**

Аз не се страхувам от паяци. И от клоуни не се страхувах, но после прочетох То и сега ме е страх от тях.

Спрях да чета Кинг преди време - не ми понася на психиката. Има ТВЪРДЕ добри и въздействащи хоръри. В тоя стил прекаленото хубаво не е на хубаво...

Posted: **Sat Dec 24, 2011 12:22 am**

Верно че съм чел само Мъртвата зона, ТО, Кери, Нощна смяна и Гробище за домашни любимци но никога не съм се плашил от Кинг иначе щях да помня. Последния път когато съм се изплашил на книга беше на Лъвкрафт в 7 клас.

Posted: **Sat Dec 24, 2011 12:34 am**

Аз от книга през живота си не съм се плашил бтв...

Posted: **Sat Dec 24, 2011 8:58 am**

Аз се бях изплашил от Тъмната половина и сънувах разни кошмари, но бях на къмто 8 вероятно...

Posted: **Sat Dec 24, 2011 11:04 am**

Аз съм се плашил от Филип Дик

Posted: **Sun Dec 25, 2011 1:55 am**

А да, и аз

Posted: **Thu Dec 29, 2011 7:48 am**

penzata wrote:Duma Key не съм я чел и нищо не мога да кажа за нея. Относно "То":
Spoiler: show
Какво разбираш под такива книги? А иначе Кинг е "облякъл" злото в образа на Паяка, просто защото явно е имал нужда да придаде някакъв сумарен лик на всичко ставащо в Дери. Паякът не е космически. Общо взето "То" е изначалното зло. Кинг казва, че няма как децата да видят истинския му облик, защото съзнанието им не може да го възприеме (не особено оригинална идея, но точно в тази книга действа с пълна сила). Вместо да се мъчи по някакъв начин да да изобрази изродския лик на злото, той просто е казал, че той е несмилаем от крехкия човешки мозък. Въобръжението му (въображението на децата) е стигнало за огромен паяк. Представи си, че ти си на 11 и насреща ти излезне паяк тип годзила, пък да видим дали няма да се уплашиш. А и през цялата книга децата виждат "То" под формата на нещо, от което се страхуват: мумия, голяма птица, върколак. Клоун. Всички се страхуват от клоуни. Така че, е съвсем нормално накрая, обединявайки всичките си страхове, да видят То под някаква мащабна форма. Огромният Паяк действа на детското им съзнание достатъчно фрапиращо и плашещо.
А като художествен образ на Голямото зло в "То", аз приемам не Паяка(клоуна), а Дери. Малкият град, малкото общество, което заедно си затваря очите за всички злини, които стават в техния затворен кръг. За тях е по-лесно да заличават истината от съзнанието си, да изтриват мъчителните спомени, отколкото да се справят с действителността. То е просто началният спусък. То е убийствата, малтретирането на деца, расизъма и всички други злини, които могат да се родят от човешкия мозък. Преструването, че нищо не се е случило, затварянето на очите пред размаха на злините, осъществени от жителите на Дери, това са движещите сили, които поддържат То толкова дълго време. За Неудачниците То изчезва накрая, когато те се справят със страховете си и приемат действителността каквато е наистина, а не бягат от нея. За Дери То никога няма да изчезне.

Много добре написано!

Spoiler: show: Темата за Дери е продължена точно в този аспект и в новата книга. Под "такива" книги, в случая, имам предвид "толкова майсторски написани" книги. В този смисъл, очакването създавано от книгите по време на четенето, доведе при мен до усещане за нещо, което не достига в самия край.

Posted: **Thu Jul 05, 2012 11:15 am**

Купих си 11/22/63 на български – видях че са я пуснали от Плеяда и повлиян от рекордния брой ревюта в Амазон (положителни) реших да почета Кинг отново, години след като бях поизчел т нар класически неща.
Към момента съм някъде към края на първата третина, но не мога да се сдържа и ще кажа че това е едно от най-добрите неща, които съм чел напоследък. Обичам сюжети за пътуване във времето, но тук пътуването във времето е просто инструмент да се покажат нравите и атмосферата на 50-те и то през погледа на човека от 2011 и Ст. Кинг го прави блестящо с характерното тежко насищане на образи, диалози, обстановка.
Ако поставя 11/22/63 редом до Сиянието, То, Мъртвата зона, Сейлъмс лот, Сблъсък, Дългата разходка, Зеленият път (моите фаворити на Кинг), книгата не би изглеждала никак нефелно в тази компания.

Posted: **Fri Jul 06, 2012 7:37 am**

Едно време ми бе попаднало "Гробище за домашни любимци", така и не ме грабна както си трябва.
След няколко месеца обаче една приятелка ме накара да прочета "Бягащият човек" и бях супер зарибен. Бързината, с която се развиваше действието, Характера на персонажите, епичните търн ъраундове.... /това се случи след като бях прочел Петият Слон на Пратчет, където е пародирана тази книга... хД/
Другото, което съм чел негово беше "Гняв". Катеричката...хмм...катеричката...

Posted: **Sun Aug 12, 2012 2:37 pm**

The Wind Through the Keyhole. Приятна книжка с елементи от DT-света, общо-взето. Не е кой знае какво и определено не може да стъпи на кой да е пръст на останалите романи от поредицата (не бих рискувал да включвам и шеста в този кюп, но като че ли и тя беше малко по-смислена). Става, де.

Ето малко по-надълго:

http://mybiochemicalsky.wordpress.com/2 ... phen-king/

ShadowDance

Стивън Кинг