ShadowDance

За съжаление не пристъпих с идеята, че фентазито на Бюджолд няма да ми хареса. Ако беше така, нямаше да си купувам книжките, щях да ги взема назаем.

За да докажа смислено по какво аджеба, героите във фентъзи романите се различават толкова радикално от тези при Воркосиган, трябва да приложа примери. Това означава че отново трябва да прочета фентъзи романите, за да не говоря наизуст. А това вече е нещо непосилно за мен. (Както изглежда и за голям брой фенове на фантастичните и романи. Навремето конференцията и в Баен Бар беше пълна с хора и постове. Не виждам някой от старите да се подвизава все още там.А беше най-посещаваното място.)

Trip, за Сагата за разлома не съм съгласен, там няма нито един от трите споменати от Shayhiri модела. За Колелото казах че съм съгласен, от Шанара съм чел съвсем малко, тъй че там не помня как беше, а Ерагон не съм го бутвал даже. Но ако съдя по вашите коментари за книгите, мога да се съглася.

Алекс, нужно ли е да напомням, че пак се туткаш с важните списъци?

Алекс?

ОК. Яжте ме. Автори, които уважавам, но няма да тръгна да чета:

Clive Barker: останал съм с впечатлението, че набляга на ирационалното и ужаса. Както и на детските книги, макар че нещо не ми се връзва с предишното. Нито едно от горните не ме привлича. Ако съм в заблуда, кажете. Иначе предполагам, че е добър стилист.

R. Scott Bakker: даунгрейдван в тази категория по желание на Рол, макар че му се кефя значително и даже прочетох една част от първата му книга. Тук проблемът ми е основно в масата текст и склонността към разводняване на действието. Иначе героите и философията ме привличат неудържимо (най-малкото защото на места са стряскащо близо до моите), а стилът и сетингът са блестящи. Все пак на този етап не рачих да се хвана с три (+още четири?) огромни тухли и предпочетох да ми ги преразкажат.

Leigh Brackett: е жена, ако не знаете. Което значи, че бичи предимно спейс оперки, планетарни романсчета и сайънс фентъзи (оксиморон за мен). Уважавам я за фиктивното й участие в Империята отвръща на удара. По-точно за това, че Лукас отхвърля нейния сценарий и се пренасочва към Лоурънс Касдан. Знаем резултата. Потръпвам обаче при мисълта кво щеше да представлява филмът с нейния сценарий. "Люк, аз съм твоята леля!"

Lois McMaster Bujold: и тя е жена и доколкото дори първият Хоб не ме насърчи достатъчно, не желая да рискувам. Иначе оценявам факта, че има историческо псевдофентъзи, но това на Кай най-вероятно е по-добро.

Susanna Clarke: също... жена. Проблемът не е там, обаче. 1000 страници упражнения по стил не са ми по вкуса независимо от бляскавия резултат. Ако с ръка на сърцето кажете, че има достатъчно сюжет и силни герои в тях, бих се замислил, но не ми се вярва.

L. Sprague de Camp: класик, работил в много жанрове. Не мисля, обаче, че фентъзито му, писано от 40-те до 60-те, би било много релевантно днес. Освен може би възстановката му на Хаурдовия Конан, но там имам принципен проблем.

Hal Duncan: ако нещо със сигурност ме дразни в новелистиката, това е style over substance. Според всичко, което чух и прочетох, случаят е такъв. Нямам нищо против експериментите, освен ако не са снобски, самодоволни и самоцелни.

Steven Erikson: не и в този формат, сори. Ще изчакам да напише самостоятелен роман (или трилогия), по-кратичък по възможност.

Philip José Farmer: инстинктивна неприязън. Звучи ми като разводнена пълп версия на Зелазни с религиозни и сексуални обертонове.

Cornelia Funke: написала е качествено детско фентъзи, но не виждам мен това кво ме грее. Ако някой смята, че Инкхарт може да допадне на възрастен рационален човек, да си каже.

China Miéville: казах си, че проблемът ми е със сетинга. Ню Уиърд-ът ме отблъсква още на ниво замисъл.

Naomi Novik: женско фентъзи с дракони в алтернативен 18ти век? Трябва да е от ранга на Зелазни/Пратчет/Хюгарт, за да се хвана с нещо такова, а тя не е. Ще чакам екранизацията на Джаксън - съгласете се, че е много по-разумно. (Както направих и с Потър. )

Как, в името на Ом, е възможно да уважаваш разни писателки, но да отказваш да им прочетеш книгите само (или поне главно) заради пола им? Уважаваш ги от чисто джентълменство или...? Но цялата категория е тотално абсурдна по начало, така че какво ли се връзвам на подробности и аз...

Кво толкова СЛОЖНО има?! Уважавам хората заради постиженията им, отказавам (меко) да ги чета, защото не са мой тип. Тва е. Капиш?

Иначе навремето наистина смятах, че жените имат коренно различно разбиране за фентъзи (и за квото и да е друго) от мъжкото. Понастоящем лесно мога да различа дали един текст е писан от жена, но това отдавна вече не ми пречи. Писал съм изрични причини за всяка/всеки, "женските" забележки са очевиден майтап.

В такъв случай причината да не четеш Бюджолд е тотално сбъркана, защото нейното фентъзи нито е "историческо псевдофентъзи", ното пък е като това на Кай. Не знам откъде ти е хрумнало, че си приличат чак толкова.

Е нали Шалион е точно версия на Кастилия, включително донякъде живота на Фердинанд и Изабела. Точно Бюджолд нямам причина да не я чета, даже почти си бях купил първия Шалион. (То май вторият е по-добър?) Засега просто следя евентуалните дебати и чакам да ме убедите. Ако не се лъжа, Dragonsnake каза, че изобщо не я кефела.

Абе не е много точна версия на Кастилия, ако питаш мен, а в следващите книги от поредицата има магия и божествени намеси на корем, затова сравнението с Кай е доста неуместно, особено имайки предвид, че стиловете им на писане са съвсем различни. Мен ако питаш първият Шалион е най-добър и не ми е много ясно защо вторият има "Хюго" и "Небюла".

Shayhiri, Бюджолд е по-известна с брилянтната си серия за Майлс Воркосиган, отколкото с фентъзито си. А Зелазни за Хрониките на Амбър е ползвал доста заемки точно от Фармър и неговия Свят на нивата (май така се казваше). Клайв Баркър е невероятен стилист и не, не пише детски книжки. Освен това е сценарист и режисьор на един от най-качествените хоръри, а именно - Hellraiser. За Сузана Кларк се изписа достатъчно, за да си създадеш някакво мнение. И интересно как ги уважаваш, пък не си ги чел. Shame on you indeed

Не че нещо, но всичките шест точки в последния ти пост вече бяха покрити от мен. Дай нещо ново. (Темата е само за фентъзи, напомням.)

shayhiri wrote:L. Sprague de Camp: класик, работил в много жанрове. Не мисля, обаче, че фентъзито му, писано от 40-те до 60-те, би било много релевантно днес. Освен може би възстановката му на Хаурдовия Конан, но там имам принципен проблем.

С този и възстановките му на Конан и аз имам доста сериозен принципен проблем - а именно, че според собствените думи на Леон Спрег Де Камп, той е превръщал един куп повести на Хауърд в истории за Конан, дори и действието да се развива във времето на Хауърд. Сега, едно е да намериш недописана история за варварина и да я допишеш, съвсем друго е да вземеш история за Афганистан в началото на двайсети век и тотално да я промениш, превръщайки я в история за варварин, живял преди не знам колко години, унищожавайки по тоди начин идеята на автора. Ако се съди по няколко приказки на Де Камп в началото на "Конан Скитника", това е така. Може би ще намеря книжката по-късно, за да извадя точния цитат.

shayhiri wrote:Не че нещо, но всичките шест точки в последния ти пост вече бяха покрити от мен. Дай нещо ново. (Темата е само за фентъзи, напомням.)

Отговори ми за Фармър поне, стига си се правил на дръж ми шапката. И на Ериксън чел ли си нещо, или си говориш ей така, по принцип.

Целият този раздел на списъка е с автори, които по някаква причина не са ме привлекли да ги зачета (освен Бакър, донякъде), макар да не отричам качествата им. За Фармър си бях написал същото, което каза и ти.

Philip José Farmer: инстинктивна неприязън. Звучи ми като разводнена пълп версия на Зелазни с религиозни и сексуални обертонове.

Защо да го чета, като има Зелазни? Дай ми някаква причина и ще я обмисля. Препоръчай нещо конкретно на Баркър, което не е ужас или детско (казах ясно, че такива не ме интересуват).