ShadowDance

Купих си понеделник "Монца" (тъп превод на Бард с още по-нелепа картинка на корицата предвид как всъщност изглежда главната героиня).

Текста обаче изкупува грозния облик - действието е около , да речем десет пъти по динамично от Гласът на острието, героите и сюжета ме радват а в пъти повече а света е по-добре описан. Изобщо - това е книгата за мен поне.
Има някакви спойлери за основната трилогия далеч не са фатални.

Да драсна и аз малко за Абъркромби. Прочетох първата от трилогията и съм точно на половината на втората. Ами с доста смесени чувства съм. Стилът му е доста четивен, но около 2/3 ти от героите ми са крайно безинтересни. Не знам аз ли очаквам нещо повече или какво, но с искрен кеф си чета само главите на Глокта, и в първата и във втората книга. Логън е симпатичен, макар и болезнено ходещо клише, Лутар беше интересен 100ина страници преди края на първата книга преди да стане убер pussy-то. Уест и Глутницата са другите герои освен Глокта, които определено кефят, макар да са далеч зад него.

На моменти Абъркромби подхожда леко подценяващо към читателите си, което мен доста ме дразни. Например няма нужда във всяка сцена с Джизал да бъде натъртвано колко е надменен спрямо простолюдието....Или през глава да се описва колко белези има Логън....Или през ДВА реда да се описват чутовните болки на Глокта....

Също така въобще не съм съгласен, че втората е осезаемо по-добра и с повече действие, защото просто не е. В първата наистина съвсем нищо не се случи, докато първата половина на втора може да се разкаже в сигурно три изречения въпреки "повечето си" действие.

Като цяло - ще ги довършва, но по-скоро на автоматик, а не защото много ми харесват. Очаквам повече от Best Served Cold, нея я боцнах също.

Въобще после като си продължа Сандерсън сигурно ще ми се види космически спрямо Абъркромби.

И честно, аман с тия клиширани фентъзи светове, искам ВЕДНЪЖ да има северняци, които да не са викинго-подобни и южняци, които да не са с тъмна кожа и ятагани (острието на Феро е описано като такъв ако питате защо така съм решил)....

Ботъмлайн - очаквах много повече, особено с ревютата в нета и отзивите в тази тема.

Някой ако драсне коментар ще се радвам.

Не съм съгласен за това със болките, белезите и надмеността. Точно така, със постоянното напомняне се постига ефекта според мен. Така се оплакваха хората и от гаднеенето във Вещера но за мен работеше. Специално при Глокта е супер яко.

С Монцата как се наспойлих вчера за края на трилогията.

RRSunknown wrote:С Монцата как се наспойлих вчера за края на трилогията.

Силно я пропускам докато излезе трилогията тогава.

@Muad_Dib Аберкромби е интересен с това как използва и преобръща клишетата (практически почти всички клишета). А в самата трилогия има доста вътрешни ебавки с жанра. Но пак всичко си е въпрос на вкус. Аз се размазах от кеф като го четох в оригинал.

Добре ще направиш - дори да си чел втора книга спойлерите са за края на трета и се разбира какво става със почти всички главни герои от трилогията.

RRSunknown wrote:С Монцата как се наспойлих вчера за края на трилогията.

Аз те предупредих преди няколко страници... Точно тоя финал си заслужава да ти се стовари неочаквано.

Колкото до автора, при мен нещата седят като при Ян - буквално най-кефещата поредица, която някога съм чел.
Всеки от героите ми доставя огромно удоволствие и въпреки че в първие два тома не се случва почти нищо значително, нито за момент не ми е било скучно.

И да, постоянното споменаване на болката при Глокта е една от причините за реалистичността на героя, тъй като на практика той я живее с нея непрекъснато.

Края беше един път , имаше доста изненади - изобщо не можах да предвидя какво ще се случи.
След края веднага почнах пак отначало да видя сламките които ми е подавал автора и които не съм видял.

Монца е

Spoiler: show

Глокта

на стероиди. Дано да има продължение с нея.

И другите бяха импресив - просто няма такова фентъзи с толкова реалистични образи които буквално си ги представям все едно съм там.

Добре де, за Глокта съм съгласен, че наистина не съм прав за споменаването на болките.

Колкото до цялостното ми мнение - не съм напълно съгласен с вас, но може би трябва да дочета всичко излязло. Смятам, че на моменти Абъркромби прекалено много се опитва нарочно да бяга от клишетата и на мен ми идва стерилно и дори изкуствено.

Също така не смятам, че преводът на трилогията е особено блестящ, тествах една глава на английски и за стила придобиваш съвсем друго усещане.

Аз мисля че algan се е справил добре. Просто всеки превод е осакатяване на оригинала с най-малко странични рани и инфекции, така да се каже. И българският език, при все че е богат, е по-беден от английският и няма как тази многодумност да се предаде на български.

Claymore47_Fen wrote:Аз мисля че algan се е справил добре. Просто всеки превод е осакатяване на оригинала с най-малко странични рани и инфекции, така да се каже. И българският език, при все че е богат, е по-беден от английският и няма как тази многодумност да се предаде на български.

Според мен, даже не е желателно. За да са с оригинален стил, много англоезични автори направо се оливат с редките думи и глаголи.

Тук си прав. На Стеф Суейнстън бях чел 3-4 глави от първата книга, при все че има як стил имам по 20-30 непознати думи на 3-4 страници. Има такива които са лесни за отгатване ама други като grandiloquency например, ме хвърлят в оркестъра. Което не ми попречи да поръчам омнибуса който ще дойде утре.

Claymore47_Fen wrote:Тук си прав. На Стеф Суейнстън бях чел 3-4 глави от първата книга, при все че има як стил имам по 20-30 непознати думи на 3-4 страници. Има такива които са лесни за отгатване ама други като grandiloquency например, ме хвърлят в оркестъра. Което не ми попречи да поръчам омнибуса който ще дойде утре.

А ти имаш доказателство, че поназнайваш езика.

Devoted of Slaanesh wrote:

Claymore47_Fen wrote:Аз мисля че algan се е справил добре. Просто всеки превод е осакатяване на оригинала с най-малко странични рани и инфекции, така да се каже. И българският език, при все че е богат, е по-беден от английският и няма как тази многодумност да се предаде на български.

Според мен, даже не е желателно. За да са с оригинален стил, много англоезични автори направо се оливат с редките думи и глаголи.

Английският е неизчерпаемо богатство. Тъкмо помислиш, че си го опознал, вземеш някоя книга писана от роден с езика и на трета страница вече си се отчаял. И дори да прочетеш 99 такива книги подред, още на първата страница на 100-та намираш поне три нови думи и един идиом. Това е език химера