ShadowDance

Tais wrote:хахахахааааа... RRSunknown, наистина ме развесели
значи ти не ползваш ток, ако не играеш Вов? не ползваш интернет, не пиеш кафе, не ядеш? Божее, наистина на теб ти излиза много скъпо тази игра

+1, абсолютно, това на РРС беше доста голяма изцепка:).

Гошко wrote:Най тежкия случай които съм виждал беше Muad_Dib за който преди да спре WoW (не знам за кой път той 321494324 пъти спира) се шегувахме "Абе успя ли вече да се срасне с компютъра".

Моля те въздържай се от всякакви лични квалификации и споделяния на опит по мой адрес. Не те знам кой си (макар да предполагам) и със сигурност не си се виждал с мен РЛ повече от 2 години. До вчера (когато бтв наистина приключих дивотията УоУ веднъж завинаги) съм логвал горе-долу 3 пъти седмично за повече от час, защото както по-горе казах - никога не бих си загубил среща с приятелката за пиксели. Да не споменавам също така, че тежкият ми УоУ период беше 2004, когато бях на 19, университет беше лесен и нямах работа.
Ботъм лайн - по-кротко с изказванията по мой адрес, играех УоУ с мярка и никога не ми е афектирало реалния живот в последната година. И всъщост съм спирал и започвал точно 2 пъти, не повече.

Сега аз спирам участието си в тази тема, защото според мен няколко рандъма тотално преминаха границите на добрия тон (ентусиаста с квалификациите против УоУ няма да го коментирам дори) и отивам да уча и после да пробвам новото Хейло (най-после:)).

За какво ми говориш?
След като написа

описвания многократно калъп на зомбирания пропаднал Вов-играч, дето не се къпе, пропилява спестяванията си (бтв, Вов струва по-малко от 27 лв. месечно денонощен достъп

аз ти отговарям какво пропилява напусналия работа играч на WOW който няма приходи, защото доколкото си спомням само в случая който аз описах имаше думата "пропилени спестявания".

Не знам как стигнахте до извода че едва ли не съм казал че зарибените играчи харчат а не зарибените не харчат

Tais wrote:майката-чудовище не успя и тази вечер да се отърве от отрочето си, че да порейдва на спокойствие!! еей, няма справедливост на този свят, а летните ваканции някой взел, че ги направил с край и не`мож накара баби и дядовци да поемат отговорност за внучетата си... цъ, цъ...

вижте, опитах се да задържам у себе си някакво позитивно отношение към темата и добър тон, ама за вас няма нищо стойностно, бре, никаква мяра... и Бога ми, с тези провокации е много лесно да падна до очакваното нивото да плюя, в което (ако се постарая) вероятно бих задминала повечето от вас, ама не сте ми ни близки, ни важни, че да правя компромис със себе си, а смисъл - никакъв... и без това допирни точки няма да намерим... ей, на Роланд се е самоцитирал за това, че вижда в разбирането за приятелството на Светльо (което виждане и аз споделям) лицемерие, а там където аз виждам лицемерие, вие виждате удобен предтекст за тема - пример, Роланд пуска тема с възмущението си, че приятеля му го отсвирил заради рейд, а то видите ли, приятеля му от 4 месеца Вов не играел Роланд дори не разбрал този факт, НО пък това кога е било важно, като вече имаме нужния повод за нужната тема жалко само, че за някои хора имах някакво добро мнение, но И това не е толкова важно - ни за тях, ни за мен...

Ако не беше чела избирателно щеше да схванеш, че въобще не иде реч за споменатия приятел (за който, апропо се интересуваше passer-by, а не Роланд). Но пък явно очакваме твърде много...

Muad_Dib wrote:

Гошко wrote:Най тежкия случай които съм виждал беше Muad_Dib за който преди да спре WoW (не знам за кой път той 321494324 пъти спира) се шегувахме "Абе успя ли вече да се срасне с компютъра".

Моля те въздържай се от всякакви лични квалификации и споделяния на опит по мой адрес. Не те знам кой си (макар да предполагам) и със сигурност не си се виждал с мен РЛ повече от 2 години. До вчера (когато бтв наистина приключих дивотията УоУ веднъж завинаги) съм логвал горе-долу 3 пъти седмично за повече от час, защото както по-горе казах - никога не бих си загубил среща с приятелката за пиксели. Да не споменавам също така, че тежкият ми УоУ период беше 2004, когато бях на 19, университет беше лесен и нямах работа.
Ботъм лайн - по-кротко с изказванията по мой адрес, играех УоУ с мярка и никога не ми е афектирало реалния живот в последната година. И всъщост съм спирал и започвал точно 2 пъти, не повече.

Не съм се опитвал да те засегна, ако съм го направил извинявай. И говорех точно за тежкия ти WoW период през 2004. А относно кога съм те виждал последно - на release-a на М10. За кратко се видяхме - ти си знаеш защо.

EDIT за да спазим молбата да въздържам от "лични квалификации и споделяния на опит по мой адрес"

сравнението между уоу и корейския цикъл аион ме присети за народната мъдрост "присмял се 8086 на 8088". не го разбирам аз тоя модерен хумор.

Добре де, помолих нещо. След малко ще спра да моля.

Според мен Таис и Ланис са го казали много добре, но и аз да си кажа.
На 35 съм (без 2 месеца), играя от началото, бил съм и кротък играч, и хардкор райдер, и то в една от топ 5 гилдии на сървъра. Да, влизал съм по часовник 5 дни в седмицата в играта и дисциплината беше железна.
Сега от 2-3 месеца си почивам - т.е. влизам от дъжд на вятър. Може би след 1-2 месеца ще ми се доиграе сериозно отново и пак ще стана хардкор. Но не мисля да спирам и поне 3-4 пъти седмично правя дейли куестовете (който играе знае какво е това) с 2 героя и един път седмично райдвам.
Нямам проблеми с приятели, роднини, гаджета (не съм женен), шефове. Виждам се редовно с приятелите си, последните 15 години не съм изпускал вечерната бира на кафето в квартала и поне 1 път седмично се разцепваме по барове и кръчми. Сменил съм няколко приятелки (или те са ме сменили), но нито една не е обелила и дума за играта. Издигам се служебно, получавам доста добри пари, няма конфликт между УоУ и службата ми. Вярно, шефа ми играе също, а е на 58, но в работата коментираме играта само във фас паузите.
От друга страна, освен приятелите ми от детство, които играят с мен, вече имам и доста приятели по страната и се срещаме всеки път, когато ходя в техния град или те дойдат в София. Същото важи и за доста от приятелите ми чужденци. Миналата година семейство шведи дойдоха в България при мен на море и изкарахме страхотно. Доста холандци и англичани са идвали да ме видят и редовно получавам покани да им гостувам. С някои от тях поддържам контакт и след като те спряха да играят и от време на време се логваме само на Вентрилото просто да початим.

УоУ преживяванията (важи и за всяка друга онлайн игра която зациклиш, просто тази е най-добрата) са като тези в реалния живот. Имаш приятелства, хубави и лоши мигове....

Та това е, има и още, но не виждам смисъл да пиша повече

PrivateRaio wrote:УоУ преживяванията (важи и за всяка друга онлайн игра която зациклиш, просто тази е най-добрата) са като тези в реалния живот. Имаш приятелства, хубави и лоши мигове...

Което би било разкошно само по себе си (абс. сериозен съм, аз съм ЗА виртуалните приятелства и изживявания), ако не беше ЗА СМЕТКА на реалния живот за много хора, включително част от "забавляващите се" наоколо.

На Таис ще почна да отговарям, когато се научи да чете не по диагонала избирателно. И Таис може би е хубаво да се запита дали не е избегнала другарския съд поради щото всичките й приятели, дето не играят УоУ, са я изоставили от години?

Колето бтв може да е секъф, но образованието си никога не го е изоставял и винаги е бил с отлични резултати в Уни-то. Което не може да се каже за накои други лица.

ами не, Таис не си спомня да е била "изоставена от приятелите си" заради Вов или каквато и да е друга пристрастеност както някой спомена по-рано, човек има много малко на брой истински приятели от типа "независимо от времето и пространството"... аз имам не повече от 4-5 такива приятели... иначе с годините се създават много близки отношения, които впоследствие отшумяват с времето, със съзряването, с промяната на средата, интересите и какво ли още не... има и хора, с които имаш буквално духовна връзка, с които си толкова на една вълна, че в един момент е без значение как сте се запознали, кога, защо и каква, по дяволите, е онази причина, дето продължава да те кара да ги търсиш, просто за да поговориш с тях и да се увериш, че са добре... за да не съм неясна ще дам пример, който дори в някаква степен е свързан с темата...

през 2005 г. в играта се запознах с българин, който играеше на Зенедар с хюмън мейдж Сиси - първия мейдж-фийлд маршал на Зенедар във времена, в които това бе нещо изключително като постижение... запознахме се случайно... за широката публика той бе почти недостъпен, хората го мислеха за надменен, макар винаги да бе любезен, но лаконичен... разговорите ни станаха ежедневни и колкото и странно да е - винаги имахме какво да си кажем... а впоследствие общуването в играта не ни бе достатъчно и го продължавахме по ICQ и по телефона... след като стана фийлд-маршал той се впусна в ПвЕ-то и с една от трите тогава най-добри гилдии на Зенедар първо покориха БВЛ, после АК40 и Накс... в ТВС реролна орда на друг сървър и направи своя гилдия... заради него вдигнах герой на същия този сървър и ходех да играя в рейдовете им с неговия мейдж, за да помагам, когато е нужно (примерно, да танквам в Груул`с лейър)... след това се случи конфликт някакъв и той заряза Вов... поигра за много кратко ЛЕ, а сетне се прехвърли на Eve, която играе вече поне две години...
за цялото това време ние не прекъснахме контакт и което е по-странното - чуваме се по телефона и говорим по половин час с огромно удоволствие и лекота... а дори никога не сме се виждали на живо... но този човек за мен е специален по своему и вероятно винаги ще бъде... имаме общи преживявания във Вов, каквито други хора примерно имат на общи сбирки или подобни неща... спорили сме, смяли сме се, обсъждали сме тактики за различни битки, възможностите на класовете, сравнявали сме игри и какво ли още не... на мене ми е достатъчно да знам, че този човек съществува, че е добре и това е взаимно... не ми е нужно да ме вмества в програмата си, за да се чувствам по-значима приятелка за него, доколкото това отговаря на дефинициите за приятелство или просто е някаква духовна връзка...

имам и от другия тип приятели, съвсем истински и реални, като Тишо и Ланис, които са във всичките светове, които обитавам - и в реалния с общите ни обяди, и едно време - в Даная, и във Вов-а... кой знае, може да е имало хора, които са ме "напуснали" заради Вов-а, а аз да не съм разбрала... твърде драматично ми е някак, но щом не чувствам празнота в това отношение, значи не са били точно приятели, а и щом не съм го разбрала - вероятно и за тях не съм била това, иначе щяха да потърсят контакт с мен поне да ме известят, че ме напускат

Amelia wrote:Колето бтв може да е секъф, но образованието си никога не го е изоставял и винаги е бил с отлични резултати в Уни-то. Което не може да се каже за накои други лица.

Мило изказване, мерси. Колето иска да сподели, че току-що си продаде УоУ акаунта и е много щастлив от факта. Той може да си е "секъф" ама не е лош човек. Който занемари образование/работа и/или връзка заради epiX и други пиксели значи е крайно ментално увреден ениуей. Също така ще сподели, че the final frontier вече е на хоризонта малко или много.

PLAYSTATION 3, HERE I COME!!!

p.s. sorry на админите за емоционалния пост, но прекъсването на една почти наркотична зависимост е известно постижение и трябваше да го споделя

да бе замяна на една зависимост с друга ХАХАХА

Tais wrote:имам и от другия тип приятели, съвсем истински и реални, като Тишо и Ланис, които са във всичките светове, които обитавам - и в реалния с общите ни обяди, и едно време - в Даная, и във Вов-а...

A takiva, deto da ne sa i vyv WoW, imash li?

Таис, просто не отговаряй повече, присъдите са готови отдавна. 100 човека се изредиха тука да се обясняват, ама те си знаят своето...

Хайде на бате отворения, да те питам аз тебе за личния ти живот? Да си имаш лична приятелка случайно? Имал ли си някога? Да си докосвал жена, ама не на хартия?

Заеби, набирай си се тука на рефреша и продължавай да ми говориш кой от какво е зависим.

ами сърце не ми дава да те разочаровам, но да, имам и приятели, които не играят Вов... и като казвам "не играят" имам предвид - никога в живота си не са го и чували, а аз като знам, че не се интересуват от компютърни игри, не го и коментирам - що да им досаждам на хората... когато се виждаме с тях (става дума за две мои приятелки - едната от ученическите години, а другата - от студентските), имаме други общи теми за обсъждане, повечето от тях - чисто женски...

имам дори приятели, които са от "отказалите" Вов, както и такива от "периодично отказващите" Вов а имам приятели, дето влизат в гейма (разбирай - активират акаунта си), за да се "видят" с мен и другите си по-близки хора в играта - приятели, хора от гилдията и т.н, защото поради някаква външна причина (често - голямата им натовареност в работата) това е единствения начин да поддържаме контакт...

за разлика от много от вас и Muad_Dib (поздравления бтв, щом това те кара да празнуваш! ), аз не виждам в играта пикселите, а съвсем реалните хора зад тях и точно те най-вече ме държат в нея - отношенията, общите интереси, цели, преживявания... а когато това е на фона на свят, който харесвам, ми носи приятна емоция и релакс...