Page 13 of 14

Posted: Sat Apr 11, 2009 9:54 am
by Roland
Нарочно попитах за сравнението с Паганини. Понеже в нашата музика вундеркинди, както ти казах, има и е имало десетки и стотици, кой от кой по-уникални. Ситуацията с Паганини обаче е малко по-различна.

Смята се, че цигулковата музика се дели на преди/след Паганини, и не защото е бил демоничен виртуоз (бил е), а защото той е показал, че цигулката като инструмент е способна на примерно четири пъти повече неща, отколкото се е смятало дотогава. И доколкото ми обясни Сашо, вашият пример с Ингви не е имал подобен импакт, доколкото повечето метъл китарюги просто не можели да повторят. При Паганини е обратното - факт е, че се мъчим като грешни дяволи да му изсвирим капризите, но те МОГАТ да се изсвирят, при това от средностатистически сульо като мен. А нещата, които е въвел като технически ефекти и изразни средства, се използват и до ден днешен от изпълнители и композитори alike.

И бързам да добавя, че макар и да не е Брамс, Паганини няма и ЕДНО произведение (даже и капризите, които са, in the end, просто едни технически упражнения, всяко от които се занимава с различен набор от проблеми), в което да няма вложена много *музика*. Концертите му си се свирят редом с тези на най-големите, а капризите му са най-известните в света и част от задължителната програма в повечето учебни заведения не защото са най-трудни и сложни (вече не са най), а просто защото имат и художествена стойност.

Това не като част от някакъв спор цялото, просто си говорим :)

Posted: Sat Apr 11, 2009 4:31 pm
by Scourge
Vivian wrote: Да сменим малко клоуз-ъпът с нещо ново и свежо свързано с операторството викам аз: има така нареченият похват "Dutch angle" (викат му още и Batman angle :mrgreen: ), беше ми казано, че хората ги учат, че това чудесо се използва САМО, за да придаде на зрителя усещането за дисбаланс, напрежение, лудост, трескавост (затова се употребява често като похват като показват някой дето е дрогиран, примерно). Както и ми беше казано, че това е правило.
точно така ги учат, the third man за контра-реферънс обаче. там килнатият ъгъл е свързваща стилистична нишка и го има навсякъде. ся, сигурно може да се твърди, че целият филм е, кво беше, "дисбалансиран, луд и т.н.", но ще е твърде елементарно.

такива примери са безполезни. в киноучебниците фразата абсолютно правило отсъства.
някакъв пример е може би догма 95, с уговорката, че всички "абсолютни" правила в нея се самоналагат като реакция и провокация.



бтв, в смисъла на роландовото описание на приноса на паганини, правилният аналог е не ингви, а хендрикс. ингви като цяло копира класически неща върху китара, абюзва хармоничния минор и свири бързо; туй му е "приносът". ако не се задълбаваме при джаз-китаристите, а си стоим в рока – запа, сатриани, вай и петручи например могат да се похвалят с иновативна техника и оригинални композиции.

Posted: Sat Apr 11, 2009 4:39 pm
by Roland
За да е идеална аналогията, ни трябва човек, от когото са произлезли нови технични похвати, които се използват и до днес. Не, че очаквам да не се намери такъв, просто уточнявам.

Posted: Sat Apr 11, 2009 4:50 pm
by Scourge
тъй де, тъй. хендрикс. кажи-речи целият рок го копира.

Posted: Sat Apr 11, 2009 5:44 pm
by Amelia
Ингви е разработил техники, с които китарата започва да прилича малко на цигулка. Има някво характерно вибрато, примерно, дето май си е негов патент.

Иначе той е възможен за свирене, просто е отвратително труден. Композициите му остро имат и доста художествена стойност, но определено не са мой тип. То аз и тия на Паганини и Брамс не мога да слушам дълго.

Иначе, сред китаристите с голям принос към техниката на свирене в рок музиката може да се сложи и ван Хален, примерно (както установих вчера покрай Александър).

Posted: Sat Apr 11, 2009 6:02 pm
by AlDim
Ми ето малко интересно инфо за конкретните техники, които е въвел:

Rising Force was a revelation upon its release in 1984; Eddie Van Halen had introduced dazzling speed to the realm of rock guitar technique, and the compositions of Randy Rhoads had begun to fuse heavy metal with neo-classical influences, but no one before Yngwie Malmsteen was able to combine those elements with such blinding virtuosity. Malmsteen's innovative guitar style made Rising Force a mandatory primer for '80s metal guitarists, with its classical chord progressions and Malmsteen's use of harmonic minor scales, a wide vibrato imitative of classical violinists, and impossibly fast picking techniques, including the sweep-picked arpeggio (sort of a cross between strumming a chord and picking each note individually). Malmsteen's obsessions with Bach, Beethoven, and Paganini are used in the service of a dark, stately, gothic atmosphere and sent guitar students scurrying to learn their works as well as Malmsteen's own. The true inauguration of the age of the guitar shredder.

...

Malmsteen released a series of albums over the course of the '80s that, aside from slight differences in approach and execution, were strongly similar to Rising Force, and critics charged him with showing little artistic progression. He was also reviled as an egotist whose emphasis on blazing technique ultimately made for boring, mechanical, masturbatory music with no room for subtlety or emotion. Malmsteen responded by insisting that since he was already playing music he loved, he had no desire to develop any further, and that his love did come through in his playing. He also vehemently insisted that it was his imitators, not him, who reduced songwriting and composition to merely generic vehicles to show off the guitar player's amazing technique. Toward the end of the decade, Malmsteen fell out of favor with metal audiences, and even some of his musician fan base seemed to tire of him and the incredible amount of practice it would take for them to emulate him.

Posted: Sat Apr 11, 2009 6:07 pm
by Lubimetz13
Не мисля, че Ингви Малмстийн може да бъде сериозно сравняван с Паганини по оказано влияние върху развитието на музиката...

От друга страна, тези неща не могат да се оценят обективно на момента. След двеста години *все за някого* ще трябва да се говори, когато се споменава нашата епоха.

Posted: Sat Apr 11, 2009 6:10 pm
by Roland
Успех им пожелавам и хич не им завиждам бтв :mrgreen:

Живеем в епохата на великите постижения с малка стойност кат опре до изкуство, уви :/

Posted: Sat Apr 11, 2009 6:17 pm
by Lubimetz13
И аз имам такова усещане, но хората винаги са свръхкритични към съвремието си, така че кой знае. Може бъдещите поколения да видят нещо, което на нас ни убягва.

Posted: Sat Apr 11, 2009 6:21 pm
by Amelia
Еми, те и доста от великите композитори са били еквивалента на поп музиката на тяхното време, а сега ги гледаме като някви полубожества. Определено има достатъчно музиканти от последния век, които да си заслужават творческото безсмъртие. Да не говорим, че точно сега музиката е по-богата и разнообразна отвсякога. И продължава да се развива.

Posted: Sat Apr 11, 2009 6:29 pm
by Roland
Amelia wrote:Еми, те и доста от великите композитори са били еквивалента на поп музиката на тяхното време, а сега ги гледаме като някви полубожества. Определено има достатъчно музиканти от последния век, които да си заслужават творческото безсмъртие. Да не говорим, че точно сега музиката е по-богата и разнообразна отвсякога. И продължава да се развива.
Мне, от чисто историческа гледна точка живеем в епоха без аналог в миналото. Това, което сега е "комерс", и онова, което е било "комерс" преди, имат точно нищо общо като мащаб и степен на профанизация. Да живее ерата на комуникациите един вид :/

Posted: Sat Apr 11, 2009 9:59 pm
by Vivian
Scourge wrote:
Vivian wrote: Да сменим малко клоуз-ъпът с нещо ново и свежо свързано с операторството викам аз: има така нареченият похват "Dutch angle" (викат му още и Batman angle :mrgreen: ), беше ми казано, че хората ги учат, че това чудесо се използва САМО, за да придаде на зрителя усещането за дисбаланс, напрежение, лудост, трескавост (затова се употребява често като похват като показват някой дето е дрогиран, примерно). Както и ми беше казано, че това е правило.
точно така ги учат, the third man за контра-реферънс обаче. там килнатият ъгъл е свързваща стилистична нишка и го има навсякъде. ся, сигурно може да се твърди, че целият филм е, кво беше, "дисбалансиран, луд и т.н.", но ще е твърде елементарно.

такива примери са безполезни. в киноучебниците фразата абсолютно правило отсъства.
някакъв пример е може би догма 95, с уговорката, че всички "абсолютни" правила в нея се самоналагат като реакция и провокация.

Гледал ли си The Third Man? Чел ли си също така случайно нещо на Грийн относно писането на сценария и идеите зад филма?

Аз мисля, че като цяло в учебниците фразата "абсолютно" принципно я пропускат. ;)

За Догма 95 съм частично съгласна, макар че манифесто все пак не е наръчник за правене на кино на средностатистически учащ филммейкинг от какъвто и да е сорт.

Posted: Sun Apr 12, 2009 1:12 am
by tigermaster
Roland wrote:За да е идеална аналогията, ни трябва човек, от когото са произлезли нови технични похвати, които се използват и до днес. Не, че очаквам да не се намери такъв, просто уточнявам.
За да е идеална аналогията за теб, трябва да я направи човек, който е посветил на китарата толкова време, колкото ти си посветил на цигулката. Предполагам, де.
Иначе, мисля, че Ричи Блекмор поне отчасти пасва. Не знам какви нови техники е разработвал, ако изобщо, но пък и не познавам нито един китарист, който да не се е опитвал да свири песните му.
Както и да е, това вече е масивен офтопик, освен ако Амелия и Вивиан не решат да го анализират. Амелия почна, де...

Posted: Sun Apr 12, 2009 1:55 am
by Roland
Не, за да е идеална аналогията, трябва просто сравняваните обекти да съвпадат :)

Posted: Sun Apr 12, 2009 3:20 am
by Scourge
Vivian wrote: Гледал ли си The Third Man? Чел ли си също така случайно нещо на Грийн относно писането на сценария и идеите зад филма?
е тва е само един от най-яките филми за всички времена. :)
прилично добре съм запознат с подробностите около правенето му, да. бтв, филмът > повестта.