Смята се, че цигулковата музика се дели на преди/след Паганини, и не защото е бил демоничен виртуоз (бил е), а защото той е показал, че цигулката като инструмент е способна на примерно четири пъти повече неща, отколкото се е смятало дотогава. И доколкото ми обясни Сашо, вашият пример с Ингви не е имал подобен импакт, доколкото повечето метъл китарюги просто не можели да повторят. При Паганини е обратното - факт е, че се мъчим като грешни дяволи да му изсвирим капризите, но те МОГАТ да се изсвирят, при това от средностатистически сульо като мен. А нещата, които е въвел като технически ефекти и изразни средства, се използват и до ден днешен от изпълнители и композитори alike.
И бързам да добавя, че макар и да не е Брамс, Паганини няма и ЕДНО произведение (даже и капризите, които са, in the end, просто едни технически упражнения, всяко от които се занимава с различен набор от проблеми), в което да няма вложена много *музика*. Концертите му си се свирят редом с тези на най-големите, а капризите му са най-известните в света и част от задължителната програма в повечето учебни заведения не защото са най-трудни и сложни (вече не са най), а просто защото имат и художествена стойност.
Това не като част от някакъв спор цялото, просто си говорим
), беше ми казано, че хората ги учат, че това чудесо се използва САМО, за да придаде на зрителя усещането за дисбаланс, напрежение, лудост, трескавост (затова се употребява често като похват като показват някой дето е дрогиран, примерно). Както и ми беше казано, че това е правило.
