Posted: Wed Jun 04, 2008 11:22 am
Хм, значи сме във война с теб 
.
.
Page 13 of 13
Posted: Mon Jun 30, 2008 1:39 am
не знам дали играете още но аз се запалих и пак играя от 3 седмици- успях да предизвикам война меджу няколко човека от КГБ и ADF и няколко други клана. Отдавна не съм се забавлявал толкова да плета дипломация.
Posted: Mon Jun 30, 2008 10:13 am
Да отбележа, войната м/у KGB и ADF си я има от доста време. И ADF в общи линии си взимат лошо .
Но играта отнема прекалено много време. Свърши ли с3, преставам да играя. Добре, че има още бой там.
. Но играта отнема прекалено много време. Свърши ли с3, преставам да играя. Добре, че има още бой там.
Posted: Mon Jun 30, 2008 1:20 pm
Аз говоря за ОТДЕЛНИ хора и то за подлановете- големите са твърде големи за да ги мисля.Cruelty wrote:Да отбележа, войната м/у KGB и ADF си я има от доста време. И ADF в общи линии си взимат лошо
Но играта отнема прекалено много време. Свърши ли с3, преставам да играя. Добре, че има още бой там.
И все пак останах с наблюдения че всичко опира до предателства и шпиониране в големите битки.
Мен лично се опитва да ме вербува един КГБ (няма да казвам кой) за му издавам общите атаки и защити на клана (ADF NW).
Posted: Mon Jun 30, 2008 3:12 pm
Всъщност не точно. Не е особено сложно да се налучка къде е атаката - примерно да се отсеят няколко души като най-важни цели и да се праща там защита. А шпионажа го има. Колкото и да е неетично, неприятно и направо грозно. Ако мислиш, че ADF не шпионират - жестоко се лъжеш .
.Posted: Mon Jun 30, 2008 3:16 pm
Аз казвам че ВСИЧКИ правят мръсно - а е много ключово ако има енедрен човек който издаде фейк атаките и истинската атака и така защитниците спестяват много ресурс и могат да направят масирано съсредоточаване в един град което иначе не е изгодно ако има 10 атаки към 5 града и не се знае кои са фейк и кои не.
Posted: Mon Jun 30, 2008 6:34 pm
Пак няма значение, защото КГБ има достатъчно защита да подкрепи 5-10 и повече градове, дори всички да са атакувани реално, а не само с фейкове. Така спряхме няколко от големите армии. И никой не ни е казвал къде са атаките.
Posted: Mon Jun 30, 2008 6:46 pm
Има значение за по слабите обаче- силните за да станат силни са прецакали и излъгали много други слабиElayne wrote:Пак няма значение, защото КГБ има достатъчно защита да подкрепи 5-10 и повече градове, дори всички да са атакувани реално, а не само с фейкове. Така спряхме няколко от големите армии. И никой не ни е казвал къде са атаките.
, Ако твърдиш че никой не е казвал на КГБ къде са атаките по време на цялата игра, не че и другите не са същите
преди 2 дена един ми писа да пиша на Божилов че ще им издавам тайните на ADF NW уж ще ме изклюят от клана за да може да се внедря в КГБ - това са пълни глупости и отказах да се занимавам с интриги.
Но само за експеримента съм пробвал да завихря дипломация преди със слабички играчи и да видя какво ще стане- ами с подходящите мерки разпаднах клана C2OH2 на различни групировки а няколко човека се принудиха да си изтрият акаунтите защото ги смазаха хора от силните кланове "леко манипулирани" от други хора.
А пък тоя дето следи за честността на играта спи или е пръв приятел с някои хора- гледам - 20 нападения от един от същи град за 1 сек? Как става така ?
Измислена работа
Пак е интересно де - какво ще стане накрая.
Posted: Mon Jun 30, 2008 7:15 pm
Ами скриптове ползват и никой не ги спира, това е проблем на мултихънтърите, които просто не си вършат работата. Друг е въпросът, че има много хора, които са просто приятели с МХ-тата и съответно им бива пускана аванта, докато на други им режат акаунтите без основателна причина.
А шпиони може и да има, но дотук в организацията по защитата в нашия клан, в общия канал, никога не сме 'знаели' къде със сигурност ще е една атака. Винаги защитата се разпределя или просто we take our chances.
А шпиони може и да има, но дотук в организацията по защитата в нашия клан, в общия канал, никога не сме 'знаели' къде със сигурност ще е една атака. Винаги защитата се разпределя или просто we take our chances.
Posted: Mon Jun 30, 2008 9:02 pm
Блажени са вярващите- аз съм убеден че висшия кръг командири на кланове вътрят шпионски афери но едва ли го правят публично
Posted: Tue Jul 01, 2008 1:47 am
Шпионажа в повечето случаи не върши особена работа.Говоря за с6.цом,но съм сигурен,че и на други сървъри е така.Примерно аз си знам офанзивните хора и им пиша,когато трябва да съборим някой.Абсолютно сигурен съм,че не са шпиони и нямам никакъв проблем.След като им смачкаме житниците и хамбара ги оставяме на остатъка от клана да ги довърши с катапулти.Шпионажът може да върши работа ако шпионинът е самия офанзивен лидер. 
Posted: Tue Aug 26, 2008 5:55 pm
Някой играе ли още, сървъра навлезе на финална права и се очертава край.
Вчера влизам , един вика за помощ пращам си цялата армия към един и за пръв път- в топ десет номер 6 в нападение . Дано тоя който нападах да не реши да отмъсти че му уцелих най- големия град житница без да искам и му сринах хамбара до нула .
Ако някой още влиза да се обади да обменим опит - кой какво е постигнал.
Вчера влизам , един вика за помощ пращам си цялата армия към един и за пръв път- в топ десет
номер 6 в нападение . Дано тоя който нападах да не реши да отмъсти че му уцелих най- големия град житница без да искам и му сринах хамбара до нула .Ако някой още влиза да се обади да обменим опит - кой какво е постигнал.
Posted: Mon Oct 13, 2008 10:37 am
Двоен пост ,но все пак предишния е от преди много време и затова имам оправдание.
Днес сутринта Травиан завърши. Или по точно свърши сървъра на който играех. За мен също свърши- нямам намерение да си губя времето с игра от този тип повече. Тези игри почват бавно, после "уж" трябва да стане интересно но истината е че за да постигнеш нещо трябва нон-стоп да дебнеш- една пропусната атака и си аут. Трябва да имаш и късмет- така е системата на играта че ако някой силен те нарочи си загубен.
Моята равносметка- почнах януари с хората от форума , почнахме леко заблудено и бавничко. В първите ми дни само стоях в защита. Около мен имаше доста хора съперници и не бързах да им се навирам в очите. Никой не ме нападна- проява на голям късмет. По някое време почна фаза на касиране на влезлите след мен и на битки със съседи- имах един период в който по цял ден касирах целия ми регион. В този период първия ми сериозен сблъсък с играч който беше до мен и беше слаб но имаше втори акаунт- доста по силен. После осъзнах че беше дребна риба с 4-те си града но тогава ми се стори като легионите на Цезар. С помоща на клана от форума успях да му отблъсна армиите му и да постигна примирие.
За известно време нещата продължиха по старому но играта на навлизаше в нова фаза- доста хора които касирах се отказаха а другите станаха прекалено силни. Клана западна и силни играчи почнаха да ни касират. Хората се отказваха един по един. Мен никой не ме нападна.
Тъй като играта затъпя и стана скучна реших да изляза но преди това да направя някоя и друга атака и за да не прецаквам клана излязох от него и започнах да играя само. Това се случи пролетта и 3 месеца играх самостоятелно без клан. В този период си направих катапулти и избих над 15 акаунта карайки ги да се изтрият. На цялото ми поле бях само аз. През цялото време получавах призиви за кланове но не се обвързах с никой излишно. В този период си развих и градовете и основах най- много градове строейки ги с това което грабех от разрушените. Никой от големите кланове не ме нападна.
Възможността за смела атака и смърт така и не дойде - нямаше кой да ми се опре в зоната ми- дори малцината останали ми плащаха данък за да не ги нападам. Постепенно обаче никой от дребните риби не остана- хората или им писна или нямаше смисъл да играят.
Реших че трябва да изляза или да направя играта интересна и затова си избрах най-силния клан в региона ми- ADF NW и написах дълго съобщение на водача им с молба за присъидиняване.
Приеха ме виждайки че имам доминираща позиция в моята си карта и има какво да преложа. Поех ангажимент да правя защита.
Малко след това един играч от малък клан нападна акаунта който ми беше най-първия и който бях оставил на една приятелка с мисълта да си помагам с него. Акаунта беше малък- само с 3 града но имаше армийка и нападателя я изби. Не можех да оставя това така още повече че разменихме остри думи и трябваше да направя нещо. Проблема беше че основния ми град бе твърде далеч и когато пратих армия да отмъсти попаднаха на подкрепления от клана му. Това беше кофти нещо. Човека се чустваше победител а аз бях прецакан. Това което можех да направя бе да пиша на хората от новия ми клан с молба за военна помощ и дипломаточеска- да заплашат съккланниците на врага им. Аз също ги заплаших с устава на новия ми клан- че ако нападат един нападат целия клан. В реултат последнва славана победа в 4 дневната война- клана на противника ми го изключи, почнаха да го касират а самия той бе смален от 5 на 1 град.
Малко след това ме нападнаха за втори път от как бях почнал да играя- Силен играч от KGB опита столицата ми- за късмет бях струпал цялата си армия там по случайност за да тествам колко жито яде и го размазах - имах стена 20 ниво, герой 20 ниво само на бонус защита, преторианците ми бяха на по 20 а замъка ми на 16. Войската ми наброяваше 15 000 преторианци.
Най- учтиво му писах че няма смисъл да се избиваме и че по добре и двамата да се правим че атака не е имало и е била по случайност. Той прие и до края на играта НИКОЙ не ме нападна- пак късмет.
Малко след това започна последната фаза- чудото- което продължи и до днес. В тази фаза касирания нямаше- никой не беше останал. Градове не развивах- всичко което имах го пращах за строежа - жито, ресурси, армия и помагах на водача на клана с армия да отбива атаките на противниците ми. Тозо период беше най- скучен като действие- нямаш физическо време да следя играта и влизах много рядко само да пусна житото и ресурсите.
имаше един интересен момент- намирането и наказването на еди предател срещу който си пратих цялата събирана в основния град армия от катапулти и елитна конница и му занулих осоновния град за пръв и и последен път през играта влизайки в класацията на топ нападателите под номер 4. Е- цялата ми армия изгина но какво от това- освободих място за защита.
И така карахме до петък когато най-сетне всичко свърши. Противнците ни с една наистина огромна атака ни струтиха чудото до нула (не че щяхме да победим ако не го бяха струтили- просто противниците ни имаха смазващо превъзходство по брой и ресурси).
Днес играта свърши официално.
Равносметката:
10 града и 3 в другя акаунт.
365 място в класацията на играчите
Само две нападения са ми правили за цялата игра
16 занулени акаунта на противници
Greed city- 138 място в градовете
454 по- атака
658 в защита (защото никой не ме е нападал )
Герой 26 ниво
и още един 30 и двата само на защита.
клана ни беше просто един от многото ADF когато се присъидиних а стана най- силния в цялата група и единствения опиращ се на огромните кланове водачи на KГБ които свършиха играта с 4-5 клана от по 50 човека докато ние имахме само 47.
Няколко пъти получавах предложения за тайно споразумение с водачите им но учтиво отказвах и си карах само с моите си хора
Това е най-дългата игра която съм играл въобще и като такава ще си я помня с кеф макар и да знам че повече няма да играя такива игри.
П.С. Тук чакам анализите на другите
П.П.С. Това да се случи да няма работа в работно време винаги ме избива на разни дълги постове по форумите:)
,но все пак предишния е от преди много време и затова имам оправдание.Днес сутринта Травиан завърши. Или по точно свърши сървъра на който играех. За мен също свърши- нямам намерение да си губя времето с игра от този тип повече. Тези игри почват бавно, после "уж" трябва да стане интересно но истината е че за да постигнеш нещо трябва нон-стоп да дебнеш- една пропусната атака и си аут. Трябва да имаш и късмет- така е системата на играта че ако някой силен те нарочи си загубен.
Моята равносметка- почнах януари с хората от форума , почнахме леко заблудено и бавничко. В първите ми дни само стоях в защита. Около мен имаше доста хора съперници и не бързах да им се навирам в очите. Никой не ме нападна- проява на голям късмет. По някое време почна фаза на касиране на влезлите след мен и на битки със съседи- имах един период в който по цял ден касирах целия ми регион. В този период първия ми сериозен сблъсък с играч който беше до мен и беше слаб но имаше втори акаунт- доста по силен. После осъзнах че беше дребна риба с 4-те си града но тогава ми се стори като легионите на Цезар
. С помоща на клана от форума успях да му отблъсна армиите му и да постигна примирие.За известно време нещата продължиха по старому но играта на навлизаше в нова фаза- доста хора които касирах се отказаха а другите станаха прекалено силни. Клана западна и силни играчи почнаха да ни касират. Хората се отказваха един по един. Мен никой не ме нападна.
Тъй като играта затъпя и стана скучна реших да изляза но преди това да направя някоя и друга атака и за да не прецаквам клана излязох от него и започнах да играя само. Това се случи пролетта и 3 месеца играх самостоятелно без клан. В този период си направих катапулти и избих над 15 акаунта карайки ги да се изтрият. На цялото ми поле бях само аз. През цялото време получавах призиви за кланове но не се обвързах с никой излишно. В този период си развих и градовете и основах най- много градове строейки ги с това което грабех от разрушените. Никой от големите кланове не ме нападна.
Възможността за смела атака и смърт така и не дойде - нямаше кой да ми се опре в зоната ми- дори малцината останали ми плащаха данък за да не ги нападам. Постепенно обаче никой от дребните риби не остана- хората или им писна или нямаше смисъл да играят.
Реших че трябва да изляза или да направя играта интересна и затова си избрах най-силния клан в региона ми- ADF NW и написах дълго съобщение на водача им с молба за присъидиняване.
Приеха ме виждайки че имам доминираща позиция в моята си карта и има какво да преложа. Поех ангажимент да правя защита.
Малко след това един играч от малък клан нападна акаунта който ми беше най-първия и който бях оставил на една приятелка с мисълта да си помагам с него. Акаунта беше малък- само с 3 града но имаше армийка и нападателя я изби. Не можех да оставя това така още повече че разменихме остри думи и трябваше да направя нещо. Проблема беше че основния ми град бе твърде далеч и когато пратих армия да отмъсти попаднаха на подкрепления от клана му. Това беше кофти нещо. Човека се чустваше победител а аз бях прецакан. Това което можех да направя бе да пиша на хората от новия ми клан с молба за военна помощ и дипломаточеска- да заплашат съккланниците на врага им. Аз също ги заплаших с устава на новия ми клан- че ако нападат един нападат целия клан. В реултат последнва славана победа в 4 дневната война- клана на противника ми го изключи, почнаха да го касират а самия той бе смален от 5 на 1 град.
Малко след това ме нападнаха за втори път от как бях почнал да играя- Силен играч от KGB опита столицата ми- за късмет бях струпал цялата си армия там по случайност за да тествам колко жито яде и го размазах - имах стена 20 ниво, герой 20 ниво само на бонус защита, преторианците ми бяха на по 20 а замъка ми на 16. Войската ми наброяваше 15 000 преторианци.
Най- учтиво му писах че няма смисъл да се избиваме и че по добре и двамата да се правим че атака не е имало и е била по случайност. Той прие и до края на играта НИКОЙ не ме нападна- пак късмет.
Малко след това започна последната фаза- чудото- което продължи и до днес. В тази фаза касирания нямаше- никой не беше останал. Градове не развивах- всичко което имах го пращах за строежа - жито, ресурси, армия и помагах на водача на клана с армия да отбива атаките на противниците ми. Тозо период беше най- скучен като действие- нямаш физическо време да следя играта и влизах много рядко само да пусна житото и ресурсите.
имаше един интересен момент- намирането и наказването на еди предател срещу който си пратих цялата събирана в основния град армия от катапулти и елитна конница и му занулих осоновния град за пръв и и последен път през играта влизайки в класацията на топ нападателите под номер 4
. Е- цялата ми армия изгина но какво от това- освободих място за защита.И така карахме до петък когато най-сетне всичко свърши. Противнците ни с една наистина огромна атака ни струтиха чудото до нула (не че щяхме да победим ако не го бяха струтили- просто противниците ни имаха смазващо превъзходство по брой и ресурси).
Днес играта свърши официално.
Равносметката:
10 града и 3 в другя акаунт.
365 място в класацията на играчите
Само две нападения са ми правили за цялата игра
16 занулени акаунта на противници
Greed city- 138 място в градовете
454 по- атака
658 в защита (защото никой не ме е нападал
)Герой 26 ниво
и още един 30 и двата само на защита.
клана ни беше просто един от многото ADF когато се присъидиних а стана най- силния в цялата група и единствения опиращ се на огромните кланове водачи на KГБ които свършиха играта с 4-5 клана от по 50 човека докато ние имахме само 47.
Няколко пъти получавах предложения за тайно споразумение с водачите им но учтиво отказвах и си карах само с моите си хора
Това е най-дългата игра която съм играл въобще и като такава ще си я помня с кеф макар и да знам че повече няма да играя такива игри.
П.С. Тук чакам анализите на другите
П.П.С. Това да се случи да няма работа в работно време винаги ме избива на разни дълги постове по форумите:)