ShadowDance

Лъвовете на Ал Расан беше великолепна. Наистина една от малкото не-фентъзи книги които съм чел последните години, която ме грабна толква силно и не ме пусна до края. Въпреки че рядко ми се отдава време да чета я ометох за 4 сядания, което за моя изключително мързелив стил на четене е рекорд. Страшно силната й страна всъщност е, че не успях да отгатна как ще свърши докато не я изчетох а вариантите за край бяха поне 4. Сега мислех да прочета наскоро излязлата книга на Кай, ама малко ше напраа почивка за да попрочета нещо от това, е което би трябвало да кандидатствам, така че се замятам към Д. Талев и Железния му светилник, колкото и да не ми се ще. Няма да заобичам родната литература в тва съм поече сигурен, отколкот убеден.

Малазан 2,най-накрая да стигна и до него след бозите,които четох.

А аз чета Shadow of the Torturer на Джийн Улф. Не е реално На български я изчетох с усилие и изобщо не продължих нататък, а сега все едно чета някаква различна книга. Велико е.

На мен Сянката ми хареса на български, но пак беше тегава на моменти, а и реших, че съм изпуснал 9/10 от плънката от невнимание. Та сигурно и аз ще я почвам скоро, най-малкото корицата на американското издание много ме влече:)

Магчиеско е просто Тва усещане за всеобща... старост Почти черното дори денем небе, червеното слънце, всичко е древно и разпадащо се... брутално е просто

Освен това всяка книга, в която цитаделата, от която управлява владетелят и където живее половината кралски двор, се нарича The House Absolute, заслужава уважение

Говорите за онази поредица, която издаваха Бард и която май не беше довършена?
Мене Улф много ме кефи, ама нещо не съм се престрашил да го чета на английски...
Даже имам една книжка озаглавена "The knight" дето си я донесох от америка и още не съм я изчел....

Именно. Иначе май е завършена, мисля, че петата книга е добавка по-скоро, отколкото финал.

Аз се мъча над Conclave of Shadows - Talon of the Silver Hawk от R. Feist Дано да успея да я завърша!

Аз най-накрая започнах да чета Малазана и в момента се разкъсвам между това да се самонакажа, че толкова време просто ми стоеше в библиотеката, и желанието да продължавам да чета. Всъщност не е толкова труден избор- мога и след като го свърша да съжалявам, че не го почнах по-рано.

По скоро се радвай - сега я четеш за пръв път.
Аз когато се сдобия с книга, продължение на много хубава или такава за която съм сигурен, че е страхотна, си я къткам много и си я пазя за специален момент когато да я прочета.

Ambartanen wrote:Аз най-накрая започнах да чета Малазана и в момента се разкъсвам между това да се самонакажа, че толкова време просто ми стоеше в библиотеката, и желанието да продължавам да чета. Всъщност не е толкова труден избор- мога и след като го свърша да съжалявам, че не го почнах по-рано.

Само дето не те хвърлих в Марица в опити да те накарам да я почнеш, ама ти е дошъл акълът явно, физиката ще да е била виновна

Аз след като чух част от безумията в превода на Улф, вече не съм толкова учуден, че ми беше тъпа книгата на бг :/

Вървейки по асоциация след Сузана Кларк започнах Tне Crimson Petal and the White на Michel Faber. Според корицата - a gripping tale of Victorian England - from whores to high society - by a twenty-first-century Charles Dickens. Според мен нещо като Харди в нецензурен вариант. Готина атмосфера и стил. Част от нея в сайта на Гардиън: http://books.guardian.co.uk/faberserial ... 77,00.html

Чета втория том от Лявата ръка на мрака (тъй де - Хейнски цикъл )

Да изразя разочарованието си от българското издание на 300 - съмнителен превод на апостол апостолов (просто съм запознат с предните му деяния в Споун) и скапани меки корици...Да не говорим и за махащата се корица с плакат на филма....