ShadowDance

Ако е майтап е признак на много лош вкус. Ако не е ....

О! Азисе огъзи се,
И кажаи че ме обичаш,
Да видиш как боли ееее ...

Interpreter wrote:Ето, че публикуваха и химна на ГЕРБ (за които не четат вестници):

ГЕРБ - ти си надежда.
В теб е нашта вяра.
ГЕРБ! България е в нас
И ни зове в този час.

ГЕРБ нас ни повежда.
ГЕРБ - евронадежда.
С теб изгрява светлина
В нашия дом и сърца.

ГЕРБ - ти си надежда.
В теб е нашта вяра.
ГЕРБ! България е в нас
И ни зове в този час.

Marfa wrote:А, химна на ГЕРБ е произведение за два хора и за осем деца-солисти, между другото...

Morwen wrote:Това... е химнът на ГЕРБ? Дори да оставим патоса настрана, абсолютно отговорно заявявам, че във втори клас пишех по-кадърни стихотворения. Всъщност вероятно 80% от второкласниците пишат по-кадърни стихотворения...

НДСВ поиска "Натура" да се отреже наполовина

Около 15% от територията на страната е "разумна граница" за екологичната мрежа "Натура 2000". Това заяви вчера зам.-председателят на парламентарната група на НДСВ Борислав Великов, обобщавайки предложенията, които колегите му бяха отправили на закрита среща с екоминистъра Джевдет Чакъров.

Великов обясни, че са търсени оптималните варианти занамаляването на мрежата, така че да бъде постигнат баланс "на интересите на птиците и хората". По думите му депутати са поискали, ако не може да се обжалва обхватът на зоните, поне на обжалване да подлежат ограничителните режими за стопанската дейност в тях.

След представянето пред НДСВ късно вчера Чакъров имаше среща и с депутатите от "Коалиция за България". През почивните дни екоминистърът представи вариантите за "Натура" и пред съпартийците си от ДПС. Голяма част от предложените зони вече отпаднаха от първоначалния списък, след като Националното управление по горите към земеделското министерство на Нихат Кабил поиска границите им да бъдат преразгледани. Европейската комисия очаква около 30% от територията на България да са защитени.

Пак стреляха срещу Демби и пак не улучиха
06 декември 2006 / News.dir.bg
Неизвестни откриха стрелба срещу Димитър Вучев, известен с прякора Демби, тази сутрин, предаде БТА. Част от стъклата на автомобила му са потрошени. От парчетата стъкла той е получил леки наранявания и е откаран за преглед в "Пирогов" без опасност за живота му.
Инцидентът станал преди 9.00 часа пред заведението Скай Лайн в столичния квартал Симеоново. Демби е отказал да даде показания пред полицията, съобщи БНР. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои. На 12 септември 2004 година стрелба, мишена на която е бил Демби, затвори за няколко часа тунела към ж.к. “Люлин”. Той се е движил в личния си автомобил - “Мерцедес”, когато от други две коли откриват стрелба по него. В автомобила тогава пътуват и двама охранители на Демби. При инцидента нямаше пострадали. На 12 юли 2005 г. лек автомобил Ауди А6 се взриви в движение на около 2 км от Костенец. Тогава бяха ранени четирима души от охраната на Демби - Георги Начев, Иван Иванов, Христо Кънчев и Пламен Дойчинов. Те пренасяли взривното устройство, което избухнало. Срещу Димитър Вучев се водят няколко висящи съдебни дела.

Spoiler: show

От днес нататък с Тангра ще говори само той…
04.12.2006 15:24

Най-сетне новата-стара партия е вече полуофициален факт – а след надлежната регистрация ще се превърне и в напълно официален. Бойко Борсов учреди ГЕРБ, назначи формален лидер и не остави и грам съмнение, че самият той ще продължи да дърпа конците. Не, че такова съмнение изобщо някога е битувало, разбира се.

Посочи враговете си, усмихна се на потенциалните си партньори и дръпна една трогателно-назидателна реч пред последователите си. На моменти с поведението си дори напомняше за дебелашкото чувство за хумор на някога охранявания от него Тодор Живков (като излезете от залата, всички да пуснете по един SMS за децата на пожарникарите и полицаите… и да не се проверяваме после).

Като цяло поведението и думите на поредния политически вожд предизвикваха паралели с две добре известни филмови реплики – “Слушайте внимателно, няма да повтарям” от “Ало, ало” и “От днес нататък с Тангра ще говоря само аз” от “Хан Аспарух”. Към това бихме могли да добавим и класическото “Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан”, стига да ставаше дума за капитан, а не за генерал-лейтенант.

Сценографията също бе показателна. Трибуна и три меки кресла до нея, където се е настанил вождът и където е приласкал своята дясна ръка и - от време на време - още някого. Поведението, копирано от Брандо в “Кръстникът” отдавна е престанало да бъде новост. Един по един допуснати до изказване делегати и дарени с милостта да бъдат поканени гости преминаваха през тази сцена, получаваха бащинско потупване или мъжкарска милувка от героя на деня – ритуал действително напомнящ за някакъв вид баптизация и, слава Богу!, поне лишен от целуване на пръстен.

Но за да не би апостолите да се самозабравят от впечатлението за собственото важно място в историята и за да не би амбицията твърде скоро да вземе връх над преклонението – дойде и предупреждение – Знам аз, кои са и враговете с партийни билети и ще ги следя изкъсо! Нещо като “един от вас ще ме предаде”, само че лишено от примирената жертвоготовност от Тайната вечеря, а вместо това заредено с предчувствие за старозаветен гняв и съпътстващите го огън, жупел, скакалци, беди за първородните и стълбове от сол.

Често срещаните в изказванията на делегатите фрази от типа на “Генерале, няма да те предам”, както и обстоятелството, че огромната част от тях като че ли се обръщаха по-скоро към вожда си, отколкото към обществото и потенциалните избиратели, само допълнително засилваха впечатлението, че се създава партия, членуващите в която - като предварително условие - са се отказали от идеята за вътрешни дебати и са допуснали доброволно ограничаване на собствените волеизявления и правото да отстояват свои позиции, гледни точки и мнения. Доста патриархално като философия, но не в най-добрия смисъл, с който би могло да бъде заредено това понятие.

Естествено, не става дума за нещо уникално. Лидерски партии, изградени върху повече или по-малко заслужения авторитет на водача-бащица, вече е имало и продължава да има и извън ГЕРБ. Просто в конкретния случай като че ли всичко изглеждаше прекалено наситено и сгъстено, без дори и намек за опит подобни впечатления да бъдат “от кумова срама” туширани и замазани – от самия вожд или от тези, които към момента в най-голяма степен се радват на неговото благоволение.

Възможно е това да се дължи на добре известната страст към театрално преиграване от страна на Борисов. Нека си припомним как неведнъж той е хвърлял в публичното пространство драматични реплики като “мога да бия всекиго на всички избори”, “като не се обърнаха към мен, сега да си сърбат попарата”, “всички са ме предавали” и дори разтърсващо-трогателното “ако не ме изберете за кмет, възможно е да посегнат на живота ми”. Борисов вече от доста време се държи донякъде като самонадеяна филмова звезда, донякъде като капризна и ревнива оперна примадона.

Въпросът е дали това е само подлежаща на овладяване и самоконтрол поведенческа специфика, което би могло да се възприеме като бял кахър, или действително генерал-лейтенантът безрезервно вярва във всичко, което говори и във всички сигнали, които изпраща – което пък би означавало, че и той, в не по-малка степен от представителите на “стария политически елит”, често громени от него, живее в илюзорен свят, който има малко общо с действителността, давеща българските граждани.

Кой от двата варианта е валиден в тази ситуация – това тепърва ще трябва да бъде преценявано по поведението на новопоявилата се партия. Въпреки че на пръв поглед се създава впечатление именно за това, все още е ранно тя да бъде заклеймявана като популистка.

Не е достатъчно да говориш на хората това, което искат да чуят и по начина, по който искат да го чуят, за да ти бъде лепнат етикетът “популист”. За да го заслужиш, ангажиментите които поемаш е необходимо да бъдат практически неизпълними или пък думите и делата – макар и звучащи и изглеждащи популярно на първи прочит – очевидно да бъдат водещи до неблагоприятни за обществото резултати. А до този момент от ГЕРБ сме получили само думи, тъй като е съвсем нова партия. Рано е да я заклеймяваме, докато не се запознаем и с конкретните позиции, докато не станем свидетели на конкретните действия.

Твърде преждевременен обаче изглежда и възторгът, с който личности и обществени кръгове приеха появата на новата формация. След толкова разочарования, донесени от опитите за прилагане на феномена “Deus ex machina” в реалния живот, би трябвало повече хора да са се убедили, че той действа успешно единствено в древногръцката драма и че само там трябва да си остане.

Фигури от десницата, противопоставящи се - съвсем основателно - на командирските методи, счетоха за удачна идеята, да се усмихнат благо на генерал-лейтенантските. Което, уви, навява мисли за най-обикновена конюнктурност и прозаично търсене на временна ракета-носител, която да им даде началното ускорение. Само че, за да заслужи трайно място под слънцето, всеки трябва сам да осигури своето начално ускорение. Всичко останало напомня отношенията между акулата и рибата-прилепало, а едва ли някой може да очаква чудеса от рибите-прилепало в политиката, с колкото и “разумни” и “принципни” доводи да се опитат те да облекат своето поведение.

Да не говорим за очевидното обстоятелство, че рибите-прилепало в конкретния случай не могат да са сигурни, какви са точно намеренията на “акулата” относно бъдещото им съжителство. За понякога дори сприхавата непоследователност в партньорствата и лоялностите на Бойко Борисов сме получили предостатъчно примери вече, за да имаме всички основания да предположим, че някой отново си прави сметката без кръчмаря и рискува, вместо да стане пасажер на ракета-носител, да се окаже… най-обикновена закуска. Още повече, че не е изключено, освен чувството за хумор, Борисов да е попил и още нещо, докато е бдял иззад рамото на Живков.

Жоро Георгиев