Page 13 of 17
Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Interpreter
Ланис, признавам, че прочетена на трезво фразата не блести с особена яснота

Макар че в работата си съм срещал и по-интересни изрази. Или както се бе изразила веднъж една колега,
"някои неща, погледнати в ширина може да се окажат по-дълбоки и трябва да се внимава, защото иначе става страшно" 
Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Lannis
В интерес на истината, ако погледнем точно тази твоя фраза в ширина, тя наистина носи в себе си толкова много дълбина, че да му стане страшно на човек.
Но моето намерение бе не толкова да насоча вниманието към качеството на вербалния израз на твоята мисъл, колкото към самата ти идея. В светлината на дискусията по теста какво наистина искаше да кажеш с това?:)
Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Interpreter
Всъщност, прочетена след чашка облак, оказва се, щото фразата сама по себе си изяснява както самата себе си, така и алкохолното състояние на автора в момента на сътворяването й
А в светлината на дискусията по теста идеята ми беше, че намирисва на нонсенс. Нищо лошо - както знаеш, в литературата съществува цял жанр посветен на това. От друга страна някои автори го постигат непреднамерено - срещал съм примерно описания от сорта "Той пришпори жребеца си в луд галоп... Щом стигна до портата, слезе запъхтян от кобилата"
От друга страна, щом е възможно при едни и същи отговори да получа различни персонажи според това дали съм си уточнил пола или не, ерго всъщност аз не съм точно това, което всъщност съм

Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Lannis
Знам ли, може би има нещо специфично в отговорите. Когато аз пробвах упражнението, пропускайки да определя пола, резултатът си остана абсолютно същият. От друга страна той си беше изначално неверен, доколкото аз не бих могла да се разпозная в Лиана Старк, но пък тук вече навлизаме в друга тема - не мисля, че мога да се разпозная в който и да е Мартинов герой (въпреки ника:)). Идеята на "теста" е в самото забавление. Както и на настоящата дискусия
Що се касае до примерното описание, дадено от теб, то всъщност би могло да е смислено - според намерението на автора му:)
Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Interpreter
Идеята на "теста" е в самото забавление. Както и на настоящата дискусия Laughing Laughing Laughing
Права си. Иначе съм сигурен, че съществуват професионално изпипани психологически тестове, при които може да се окаже за голяма изненада, че наистина не си това, което през цялото време си мислил, че си. Просто така си се сраснал с маската, която си сложил на лицето си за пред другите, че като се погледнеш в огледалото искрено вярваш, че това си ти. А в един момент тя пада

Но нали това му е интересното на живота - изненади да има

Освен това, ако познаваш поне един човек, който през цялото време е едно и също, много ще съм благодарен да ми го посочиш

Но много се задълбочихме

Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Lannis
По-скоро се отклонихме:)
Темата за маските и значението им си е доста голяма (а и вече е обсъждана в този форум, ако не ме лъже паметта:))
Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Interpreter
Ланис, по повод тази дискусия, която явно стана
наша се сетих за един мноого стар камерен спектакъл по "Приказки на Карел Чапек", адаптирани от наистина добрия наш преводач и поет Валери Петров. В края рицарят - цигулар (Ицко Финци) убиваше триглавата ламя, отвлякла красивата принцеса в пещерата си, като използваше за тази цел цигулката си за щит, а лъка - за меч

Ламята "съскаше, блъскаше, мучеше, скимтеше... и накрая третата й глава каза: МАМО!" В този момент протагонистът извикваше тъжно: "Принцесо, спасена си. Можеш да излезеш. Само си вдигни бялата рокля, да не я оцапаш..." Спектакълът завършваше със следната песничка (по стихове на В. Петров):
Деца, в човек
живеят сто човека,
докато той
сдобие свойто Аз.
Пътеката е
същата пътека.
Вий бързате,
но става то полека
и се дължи на
не един контраст.
Най-важно е обаче
през всички детски сфери
да минете с таланта
на приказния маг.
Човек се мъчи, търси
доброто да намери
и в себе си намира...
какво? Детето пак.
Детето пак...
Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Lannis
Туй стихче ми изглежда изцяло в тон с любимата концепция, че човек наистина постига зрялост, когато отново открие детето в себе си
А колко стар точно е въпросният спектакъл?
Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Interpreter
Ами, студент бях, когато го гледах. 1974 някъде

Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Amos Trask
Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Moridin
УАААААААААААААААААА

))))
Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Interpreter
Дано ви хареса и бъговете да не са много

Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Regsa
Ще прочетем - ще видим

Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Couatl
Exaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa
Posted: Wed Aug 09, 2006 7:53 pm
by Jaar
Оформлението на корицата изглежда много добро. За между корицата - когато излезе.
