Re: Абсурдистан: Възраждането
Posted: Sat Jun 06, 2020 12:53 pm
Правя накакъв линк от "американската" тема, щото там се пренасочи спор в посока Китай, безопасност на китайските градове, оттам - комунизма, оттам България и строя, който беше до 1989-та г. И оттам и за предишния и истински истории свързани с моят род.
Аз също съм съгласен, че големите китайски градове са относително безопасни. И колкото и който да е против предишния строй в България, които поне малко го е закачил много добре знае, че що се отнася до битовата претъпност, тя почти отсъстваше. Сега може и да го отричат и да лъжат по-младите но аз изключително добре помня, че не си заключвахме нито колата нито къщата. Единствено се крадяха прословутите чистачки (не знам защо). От една страна аз бях дете тогава, та сигурно и заради това спомените ми са повече позитивни и дори да не кажа на 100% позитивни. Разбирам тези, чиито роднини са си изпатили от комунизъма, но все пак не разбирам стаената омраза. Прадядо ми е брутално убит през ВСВ и то заради шибаняците от нацисткото българско правителство, на които няколко пъти им е предлагано да напуснат нацисткия лагер и България, като държава да получи реабилитация. Само, че тези кретени освен, че нахлуват уж като освободители в Македония под флага на Райха (заради, което Македония е безвръзватно загубена като възможност да се присъедини отново към нашата територия). Ами към края на войната в Европа нахлуват в Сърбия, при положение, че на всички е ясно че Германия вече няма шанс. Но най-бруталното в цялата история е, че полка който е бил последен там, в Сърбия, не му е разрешено да се изтегли преждевременно, след като най-накрая тъпаците от българското правителство "клекват". Лъжат войниците, че им е осигурено безопасно изтегляне, лъжат ги че ще ги чакат автобуси да ги извозят. В същото време съюзническите войски правят бомбардировка над този български полк, докато войниците както успеят се опитват да се придвижат през поля и гори към България. Прадядо ми е убит в някакво незнайно поле в Сърбия от самолети. Но сега идва потреса - войниците са се придвижвали безраборно по един по двама, по-колкото сварят. Един от войниците, който е съселянин на прадядо ми (тогава са оформяли ротите по населени места) го намира в много лошо състояние, вече е било ясно че е си "заминава" с шуртяща кръв. Прадядо ми е казал "вода", но никой няма вода, и тоя е подложил кепето си да "сипе" от течащата кръв и му е дал да пие...
Един друг от войниците в бил ранен в крака, това са разкази на оцелели и успели да се приберат живи в България. От горе вият самолети и свистят бомби, долу сръбски партизани стрелят когото успеят да докопат. Тук-таме някои от войниците са имали коне, и разбира се всеки първо гледа да спаси себе си, но този раненият в крака, един друг който е имал кон и е имал голяма възможност да се измъкне му е дал коня си (раненият в крака не е оцелял и той).
Сега ще ви разкара и друга история така хваленият в последните години период на Борис III. Една жена от селото на баба ми, синът и е бил осъден несправедливо на смърт. Тя е отишла при Борис III на колене му е паднала и го е молила да го помилва, само че оня казал, че не го интересува.
И още една история, прабаба ми и баба ми са били свидетели и на немските и на руските части, когато са били в България и казват, че лошо отношение не са видели нито от едните нито от другите. Също така мога да вметна, че руснаците наистина са пиели одеколон, това е истинска история когато са дошли вече към края на войната в къщата на баба ми, те са ги приютявали по къщи са търсели алкохол, но е нямало и наистина са пили одеколон.
Другото мога да вметна, че на няколко пъти български партизани са търсели помощ от прабаба ми. Които са били много бедни като почти всички особено по малките населени места. Има истории и истории, момчета са носели женски поли, понеже е нямалко какво друго да носят. И когато партизаните вече слизат по селата (и да ви кажа историите които са ми разказвали са много различни от това, което се твърди официално. Те са били просто окаяни, обикаляли са в покрайнините на селата да молят за късче хляб). Но според мен най-позорното е, че български милиции и военни са пращани многократно да им правят хайки). Та когато слизат в селото на прабаба ми, командира им се изправя и я посочва и казва - ей тази жена ни е помогала няколко пъти и нито веднъж не отиде да ни издаде. Хващат кмета на селото, бухат го в камиона, затрупват го с гуми и изчезват нанякъде.
Всичко това може би дойде ей така, а и поради днешния ден (Задушница), а и поради един ваш спор за революциите.
Та това е нормално, особено за военен период, след всяка революция следва отмъщение.
Но и също така и от тази лъжа за комунизъма, която е разправят вече 30 години.
Аз хванах последните години на този комунизъм и абсолютно убедено мога да кажа, че нямаше никакви репресии, никакъв страх у хората от властта. Какъвто сега ИМА. Да колбаси в петък, един път в седмицата и подобни, но имаше усещане за справедливост. И пак от лично разказани ми истории са ми казвали, че ако някой от партийните "велможи" по места е постъпвал несправедливо с някои все се е намирало друг партиен "велможа" да помогне.
Да, ест. са няма какво да се лъжем, тези които днес са облечени във власт и окрадоха държавата, голяма част от тях са свързани с бивши кадри на БКП.
Но не е честно, така да се анатемосва комунизъма. И отгоре на всичкото да се говори с някаква носталгия за периода преди това, да се говори че била избита българската интелигенция, ами то такава почти е нямало. И да се ретранслират някакви измизлици, че едва ли не България е изживявала някакъв ренесанс в първата половина на 20-ти век. Истината е, че веднага след него, нещата са били както го е описал Алеко в прословутите си романи. И сега е същото. Отгоре на всичкото един мой роднина е известен историк и има купища документирани истории за случки в и около политически среди от началото на 20-ти век, и е направо едно към едно със сегашният им манталитет.
63-ти Пехотен полк, втора ударна рота, убит в местност на име Свърличка топла, Сърбия, погребан в Цариброд. Сърбите не са позволили на никой от роднините на погребаните там български военни да отидат на гробовете им.
Аз също съм съгласен, че големите китайски градове са относително безопасни. И колкото и който да е против предишния строй в България, които поне малко го е закачил много добре знае, че що се отнася до битовата претъпност, тя почти отсъстваше. Сега може и да го отричат и да лъжат по-младите но аз изключително добре помня, че не си заключвахме нито колата нито къщата. Единствено се крадяха прословутите чистачки (не знам защо). От една страна аз бях дете тогава, та сигурно и заради това спомените ми са повече позитивни и дори да не кажа на 100% позитивни. Разбирам тези, чиито роднини са си изпатили от комунизъма, но все пак не разбирам стаената омраза. Прадядо ми е брутално убит през ВСВ и то заради шибаняците от нацисткото българско правителство, на които няколко пъти им е предлагано да напуснат нацисткия лагер и България, като държава да получи реабилитация. Само, че тези кретени освен, че нахлуват уж като освободители в Македония под флага на Райха (заради, което Македония е безвръзватно загубена като възможност да се присъедини отново към нашата територия). Ами към края на войната в Европа нахлуват в Сърбия, при положение, че на всички е ясно че Германия вече няма шанс. Но най-бруталното в цялата история е, че полка който е бил последен там, в Сърбия, не му е разрешено да се изтегли преждевременно, след като най-накрая тъпаците от българското правителство "клекват". Лъжат войниците, че им е осигурено безопасно изтегляне, лъжат ги че ще ги чакат автобуси да ги извозят. В същото време съюзническите войски правят бомбардировка над този български полк, докато войниците както успеят се опитват да се придвижат през поля и гори към България. Прадядо ми е убит в някакво незнайно поле в Сърбия от самолети. Но сега идва потреса - войниците са се придвижвали безраборно по един по двама, по-колкото сварят. Един от войниците, който е съселянин на прадядо ми (тогава са оформяли ротите по населени места) го намира в много лошо състояние, вече е било ясно че е си "заминава" с шуртяща кръв. Прадядо ми е казал "вода", но никой няма вода, и тоя е подложил кепето си да "сипе" от течащата кръв и му е дал да пие...
Един друг от войниците в бил ранен в крака, това са разкази на оцелели и успели да се приберат живи в България. От горе вият самолети и свистят бомби, долу сръбски партизани стрелят когото успеят да докопат. Тук-таме някои от войниците са имали коне, и разбира се всеки първо гледа да спаси себе си, но този раненият в крака, един друг който е имал кон и е имал голяма възможност да се измъкне му е дал коня си (раненият в крака не е оцелял и той).
Сега ще ви разкара и друга история така хваленият в последните години период на Борис III. Една жена от селото на баба ми, синът и е бил осъден несправедливо на смърт. Тя е отишла при Борис III на колене му е паднала и го е молила да го помилва, само че оня казал, че не го интересува.
И още една история, прабаба ми и баба ми са били свидетели и на немските и на руските части, когато са били в България и казват, че лошо отношение не са видели нито от едните нито от другите. Също така мога да вметна, че руснаците наистина са пиели одеколон, това е истинска история когато са дошли вече към края на войната в къщата на баба ми, те са ги приютявали по къщи са търсели алкохол, но е нямало и наистина са пили одеколон.
Другото мога да вметна, че на няколко пъти български партизани са търсели помощ от прабаба ми. Които са били много бедни като почти всички особено по малките населени места. Има истории и истории, момчета са носели женски поли, понеже е нямалко какво друго да носят. И когато партизаните вече слизат по селата (и да ви кажа историите които са ми разказвали са много различни от това, което се твърди официално. Те са били просто окаяни, обикаляли са в покрайнините на селата да молят за късче хляб). Но според мен най-позорното е, че български милиции и военни са пращани многократно да им правят хайки). Та когато слизат в селото на прабаба ми, командира им се изправя и я посочва и казва - ей тази жена ни е помогала няколко пъти и нито веднъж не отиде да ни издаде. Хващат кмета на селото, бухат го в камиона, затрупват го с гуми и изчезват нанякъде.
Всичко това може би дойде ей така, а и поради днешния ден (Задушница), а и поради един ваш спор за революциите.
Та това е нормално, особено за военен период, след всяка революция следва отмъщение.
Но и също така и от тази лъжа за комунизъма, която е разправят вече 30 години.
Аз хванах последните години на този комунизъм и абсолютно убедено мога да кажа, че нямаше никакви репресии, никакъв страх у хората от властта. Какъвто сега ИМА. Да колбаси в петък, един път в седмицата и подобни, но имаше усещане за справедливост. И пак от лично разказани ми истории са ми казвали, че ако някой от партийните "велможи" по места е постъпвал несправедливо с някои все се е намирало друг партиен "велможа" да помогне.
Да, ест. са няма какво да се лъжем, тези които днес са облечени във власт и окрадоха държавата, голяма част от тях са свързани с бивши кадри на БКП.
Но не е честно, така да се анатемосва комунизъма. И отгоре на всичкото да се говори с някаква носталгия за периода преди това, да се говори че била избита българската интелигенция, ами то такава почти е нямало. И да се ретранслират някакви измизлици, че едва ли не България е изживявала някакъв ренесанс в първата половина на 20-ти век. Истината е, че веднага след него, нещата са били както го е описал Алеко в прословутите си романи. И сега е същото. Отгоре на всичкото един мой роднина е известен историк и има купища документирани истории за случки в и около политически среди от началото на 20-ти век, и е направо едно към едно със сегашният им манталитет.
63-ти Пехотен полк, втора ударна рота, убит в местност на име Свърличка топла, Сърбия, погребан в Цариброд. Сърбите не са позволили на никой от роднините на погребаните там български военни да отидат на гробовете им.
