Dr. Horrible wrote:(1) Санса наистина беше несравнимо по-яка в тази серия. Радва ме как някои детайли от книгата бяха добавени по различен начин. В книгата се казва, че тя се моли за безопастността на Тирион. И беше много яко в епизода как тя седеше до Шае и си говереше с Тирион, появи се Джофри, повика я, тя направи няколко крачки към краля (с което Шае излезе от кадър) и изведнъж отново се обърна назад към Тирион и му каза, че ще се моли за него. И в следващия кадър точно зад главата й се появява лицето на Джофри и тя се усеща, че не бива да си позволява искреност и добавя "Както ще се моля и за краля". Просто беше много яко.
(2) Разбира се, това пак си е друга медия и си има ограничения. И когато Церсей й казва "The only way to keep your people loyal is to make certain they fear you." просто няма как да влезем в главата на Санса и да чуем нейното "If I am ever queen, I’ll make them love me."... Ама все пак мога да понеса разни липсващи думи тук и там, стига останалото да е направено качествено. А в тоя епизод беше
(1) Мисля, че това за моленето стана с Церсей - тя не вярва в молитви (готина вметка какво мисли Тивин за боговете) и иронично пита Санса ще се моли ли и за нея, при което Санса я изгледа и отвърна: "Да, точно както ще се моля за краля". Ама не каза каква ще е молитвата.
(2) А след това показа с действия как тя разбира да е кралица - отиде при жените, успокои ги и заедно запяха песен. Прекрасен контраст с отношението на Церсей.
Хрътката си беше чудесен в целия епизод с всички персонажи, бе, какво ви става! Разговорите му с Брон и Санса бяха супер, а това с "Fuck the king" го каза уморено, за да покаже, че вече за нищо не му пука, а и още беше в шок от гръцкия огън (може да не е виждал такова нещо дотогава).
Мен ми хареса как Джофри, вместо да се разписка, че ще му вземе главата, се втрещи и даде заето. Чудесно се показа как осъзнава, че положението е "Ювиги хане, ебаха ни майката".
Без да забравяме култовите 8 секунди, които линкнах в клипче от Тубата на предишната страница на тема "Как се повдига бойният дух с едно изречение, гост-лектор: Сандор Клегейн".
Съгласен, че не беше реалистично Станис да се юрне пръв срещу врага, и то не защото беше най-отпред, а защото хукна незащитен към крепостна стена под дъжд от стрели и камъни, а и не видях около него да има кралска гвардия/лична охрана, но реализмът се разбрахме, че тук в отделни моменти го поднасят по-...метафорично и артистично.
Плюс това си има пълководци, които, по израза на Ричард Марчинко, "водят отпред" (и в историята, и в Песента - Робърт и Нед не са стояли в тила, да ви кажа). Изкефих се, че показаха и Станис като BAMF*, който е готов да се бие наравно с хората си и да ги води с личен пример, а не просто като начумерен сухар.
Тук също имаше контраст, този път с Джофри, който се уплаши и не поведе хората си в бой - това направи Тирион и моментално си вдигна рейтинга сред редовите войници.
За мен това е може би първият епизод в сериала, който нямаше празно откъм представяне и развиване на персонажите, без изключение (и признах, че отсъствието на Джон, Дани и Роб помага
).
И вече ще се присъединя към Трип да позарежем съпоставките с книгата, колкото и да ги правим инстинктивно. Сериалът си е отделно животно и разказва историята по свой начин, хем по-сбито, хем по-различно, та нека го гледаме за него си.
Както казах по-назад - Троновете са демото, Песента е играта.
*
- Spoiler: show
- Badass Motherfucker
