@lightning peregrine
Факт, персоналния ми анекдот не доказва нищо, а и в Унито си живеем в някакъв балон, който е различен като манталитет и култура от това, дето се случва примерно в rural Канада. И все пак, за 12 години би трябвало да съм получила някакви по-реални впечатления от ситуацията в страната на ниво институции, щото съм минала през най-всякакви - банкови, здравни, емиграционни, съдебни. Сериозно, не мисля, че славяните имат някакъв кой знае колко голям системен проблем в Северна Америка (или поне Канада) на този етап от време. Усещането ми е, че сме скрито малцинство като азиатците - за нас (Източна Европа като цяло и Балканите в частност) не се говори много щото не причиняваме някакви очевидни законови проблеми, не товарим welfare системата, достъпа до добре платени професии не ни е твърде труден (шефът ми е руснак с напълно руско име и си има собствена група, която се зарина с фъндинг последните две години и сега нараства, а с друг руснак, който даже, ебаси, се казва Александър Пушкин, колаборираме в САЩ, където въпросният е на висока позиции в UCLA) и нямаме кой знае кви расови и културни различия с англосаксонците. Има много по-плашещи от нас малцинства, примерно мюсюлмани с чалми и т.н., които в настоящата обстановка са доста по-страшни. Там в момента се случва профилиране по фамилни имена, особено ако се опиташ да влезеш в САЩ.
Така че дискриминацията, на която сме подложени тука е от скрития тип, дето не те товари много - не се виждаме на телевизора (като се видим са некви комунистки или мафиотски клишета), като им кажа, че съм от България, повечето народ не знае къде е това (по-наясно са с Русия, Полша и Украйна, заради значително по-големите диаспори в страната и това, че все пак се говори за тях по новините - ние сме незначителни от световна гледна точка) и когато чуят Европа, всички всъщност мислят за Западна Европа и никой не го интересува, че Източна Европа има някои доста големи разлики със Западната. В същото време, досега са ме одобрявали за академичен фъндинг на няколко пъти, моят Сашо се изкатери по корпоративната стълбица до втората най-висока мениджърска позиция налична в локалните Staples супермаркети преди да почнат регионалните и националните мениджърски нива (следващата е да му дадат магазин, на който той да е general manager - т.е. Големият Локален Шеф), не сме имали НИКАКВИ проблеми при уреждане на документи за живот в Канада или пътуване в САЩ, в момента не само, че ни одобряват за банковите кредити, които искаме, ами даже непрекъснато ни тормозят с писма, че МОЛЯ ВИ ВЗЕМЕТЕ ОЩЕ, одобрихме ви без да кандидатствате!!!. Не сме усетили някаква ксенофобия в нито една от институциите, които сме ползвали - здравни и прочее. Станахме граждани без абсолютно никакви проблеми, отвъд стандартните background checks. Родителите ни вече могат да дойдат да ни посетят без виза. По улиците, никой не ни гледа като извънземни и никой не се заяжда ако ни чуе да говорим на български. Никой никога не се е държал лошо с мен по телефона заради акцента ми. В магазините и ресторантите ни обслужват без квито и да е проблеми. Наемали сме апартаменти на 3 пъти и в нито един случай не са ни отхвърляли апликацията, преди или след бекграунд чек. На Сашо му се е случвало да се разправя с разгневени клиенти, които ни в клин, ни в ръкав го питат откъде е, след като нашичкият ги е отрязал за нещо или ги е натирил да се махат от магазина, но за 10+ години в retail, където по принцип бродят най-неприятните лица на планетата, това не е кой знае колко странно.
Имам колеги кубинци, иранци, ливанци - мога да ви уверя, че от институционална гледна точка животът ми е в пъти по-лесен от техния. Когато ми трябваше виза да ходя в САЩ, минах 5-минутно интервю и ми дадоха виза за 10 години (вече не ми трябва виза, щото съм канадски гражданин). Един от кубинците ни наскоро стана permanent resident of Canada (това дето ставаш преди да станеш гражданин), и въпреки това все още не знае дали ще може да дойде на конференцията в Сан Диего февруари месец, щото визите, които му дават са за по 1 година и още не е получил новата виза. Интервюто му беше преди половин година. Не му се случва за пръв път - вече веднъж пропусна конференция заради закъсняла виза. И с иранците има подобни проблеми. И с един бангладешец. Колега виетнамец го мотаха за виза за САЩ над година, въпреки че човекът вече ИМАШЕ ЗЕЛЕНА КАРТА и оферта за работа в Los Alamos of all fucking places, което ще рече, че му е направен от най-задълбочените background checks въобще изобщо. Там беше нема такъв цирк с отлагането на заминаването ен на брой пъти заради забавената виза. По едно време се наложи да си ходи до Виетнам за някви поредни документи, където го викаха в полицейското управление да го разпитват що е писал критични постове по Фейсбук за виетнамското правителство. Оказа се, че са викали и родителите му и разни близки приятели в полицията. Накараха го да се извини публично и в крайна сметка го пуснаха да се върне в Канада, където човекът успя да получи визата си за САЩ и да замине, но тоя американски нонсенс можеше да му съсипе живота форевър. И т.н. Отново, това всичкото са анекдоти, но предвид това, че не чувам за някакъв политически unrest сред канадските славяни, не звучи като да са седнали да се оплакват от нещо. Ако живеят живот, подобен на моят, не се учудвам. Ето тук има някакъв сайт, в който обясняват какви проблеми са имали източноевропейците в Канада и кво е направно по въпроса (пресни проблеми няма):
https://minorityrights.org/minorities/e ... canadians/
Имало е лоша дискриминация към славяните миналия век като местните ги е тресяла модата по евгениката. Разни украински имигранти са били стерилизирани, защото били mentally retarded (вероятно така им се е струвало заради езиковата бариера). По време на първата световна война е имало лагери за украинци. По време на студената война също сигурно е имало някакви проблеми, но не съм рисърчвала темата. Но в момента проблемите ни са на ниво да ви имам проблемите, честно. Реално, най-големият ми проблем с името е, че никой не знае как да го произнесе и аз трябва всеки шибан път като се идентифицирам по телефона да го казвам по букви и да обяснявам: Hristina, like Christina, but without the C in the beginning. Yes, it starts with H. For real. H-R-I-S-T-I-N-A. No, it's not a typo in your computer. No, please stop apologizing, it's OK. Just call me Christina, that's fine. Yes, I'm sure it's fine. Wow, that sounded almost like the real thing, thank you for trying, but really CHRISTINA IS FINE! Фамилията дори не си играя да им я произнасям и обяснявам, а директно им я казвам по букви, щото там каузата е напълно загубена. Понякога ми се налага да отговарям на някоя вежлива вметка, как никога не са виждали тая форма на името и им разправям как в България ги имаме и двете форми, как на кирилица изглежда по-смислено и прочее, и прочее. Досадно е и отдавна вече ако се представям устно на някого, с когото няма да общувам дълго, просто му казвам, че съм Кристина и толкоз. Моят Сашо обаче няма такива проблеми, щото името му е по-лесно за местните - дори с фамилията му се справят. Абе както казах, това да са ни проблемите.
Mailorder brides вероятно се случват и тук, но това не виждам как би могло да се тълкува като системна опресия срещу източно европейците. Показва, че държавата има ВСЕ ПАК някаква имиграционна система, която не позволява всеки да влезе в нея и да стане гражданин. Всякакви опции има. На мен и Александър например ни се наложи да се оженим, за да можем да сме заедно като семейство в Канада. Иначе самостоятелно си бяхме вече емигрирали, но за определени облекчаващи живота статути (open work permit за Александър), имаше определени изисквания. Тук основите на проблема ще се окажат най-вече класови.
Ако не настана някаква унищожителна война, не бих се махнал... Макар че ако настане война, тя сигурно ще е световна и след пожарите и кървавите дни тук ще има нужда от мен. 
И това е нещо, което харесвам, че много голям процент от хората тук живеят в собствени жилища, според статистика отпреди няколко години сме на 