ShadowDance

Demandred wrote: ↑

Mon Dec 30, 2019 12:56 pm

InCryptids поредицата има страхотна концепция, първият том е много добър, бях го ревюирал навремето в ШД, обаче след това качеството е доста неравномерно, сменя се PoV героя няколко пъти в течение на поредицата, а и след 8 тома развръзката изглежда далеч.

Може да пробваш sci-fi/хорър поредицата ѝ Newsflesh, издадена под името Mira Grant, тя е по-кратка и завършена, има си кусурите, но е увлекателна и доста оригинална интерпретация на касическата зомби тематика.

Знам я тази, ама не ме блазни много концепцията. А и все си казвам, че ще чета повече ърбън фентъзи.

Roland wrote: ↑

Mon Dec 30, 2019 5:39 pm

Знам я тази, ама не ме блазни много концепцията. А и все си казвам, че ще чета повече ърбън фентъзи.

Какво ти се чете точно от градското фентъзи - повече хорър/екшън/романс (бррр)? Тази година минах доста неща в жанра от разни световно неизвестни автори за по 1-2$ в Амазон (повечето YA, ако трябва да сме честни), и имах доста приятни попадения.

termit wrote: ↑

Mon Dec 30, 2019 7:54 pm

Roland wrote: ↑

Mon Dec 30, 2019 5:39 pm

Знам я тази, ама не ме блазни много концепцията. А и все си казвам, че ще чета повече ърбън фентъзи.

Какво ти се чете точно от градското фентъзи - повече хорър/екшън/романс (бррр)? Тази година минах доста неща в жанра от разни световно неизвестни автори за по 1-2$ в Амазон (повечето YA, ако трябва да сме честни), и имах доста приятни попадения.

Абе аз класиците искам да пробвам първо. Бучър примерно.

Roland wrote: ↑

Tue Dec 31, 2019 11:12 am

Абе аз класиците искам да пробвам първо. Бучър примерно.

Е, ако не си чел Дрезден, трябва си, дасс.

Макар че мен ако питаш, на Бучър Кодекс Алера определено му е по-добрата серия. Cinder Spires също би могла да бъде, стига Бучър да се вземе в ръце и да почне да пише най-накрая продължение на Aeronaut's Windlass

@трубадур, поредицата за Онър Харингтън никога не бих я нарекъл твърда фантастика, но разбирам какво имаш предвид- авторът залага твърди правила как работят нещата в неговия свят и след това има много книги логическо развитие на базата на тези правила. Единственото ми оплакване в тази посока са, че нашите хора са малко твърде гениални.

Обаче тук съм напълно съгласен с Роланд, че поредицата (и автора) са изключително концентриран специфичен под-жанр и трябва да знаеш какво почваш, за да ти хареса. Поредицата има много ясен мироглед, с който хич не съм съгласен, но е описан с толкова очевидна вяра, че го намирам за доста... чаровен някак си. Добрите и почтени Истински Военни са най-добрите и праведни хора, особено когато се подчиняват на Праведния Монарх. Вторите най-добри хора са добрите и почтени Врагове, които са принудени да се подчиняват на Грешни Правителства (комунизъм или демокрация). Третите най-добри хора са безскрупулните капиталисти, които не са баш толкова добри като военни, но поне подхождат към живота като форма на икономическа война, което ги прави почти Правилни. Малко под тях се намират религиозните екстремисти, които просто малко са недоразбрали как трябва да се държат всъщност, но с малко бой и тежка ръка могат да бъдат превърнати в Правилни Хора. След това има най-различни некадърни и маловажни същества (т.е. не военни), но най-нисшата форма на човечеството са Долните Интелектуалци, които говорят за Компромиси и Толерантност- абсолютно всеки интелектуалец е таен идиот, страхливец и лицемер недостоен да съществува. Всичко би било много по-хубаво ако всеки интелектуалец бъде затрит от лицето на Вселената. Тааа, да, military sci-fi е меко казано, по-точно би било да се нарече unabashed military worship.

Все пак за мен поредицата беше доста ефективен guilty pleasure. Има много яки развития и нивото на абсурдна компетентност на Онър в абсолютно всичко е невероятно забавно. В един момент книгите започват да се повтарят твърде много и броя Благородни Компетентни Военни, които мислят по абсолютно един и същи начин, става досадно голям. На инат стигнах до 11та-12та книга някъде и там вече не можех да го понеса. Сега обаче препрочитам поредицата за Майлс Воркосиган и Бюджолд е просто много по-добра авторка от Уебър.

Roland wrote: ↑

Mon Dec 30, 2019 10:24 am

@Ambartanen ти чел ли си й нещо от ърбън фентъзи поредиците? Че се изкушавам да тествам, но те са всевечни.

Прочетох първите две книги са October Daye. Първата я мъчих няколко седмици- беше ми твърде бавна и като цяло е една от най-нефокусираните "детективски" истории, които някога съм чел. Все пак дадох шанс на втората книга, но там беше невероятна каша и на 20% от книгата бяха станали ясни всички големи разкрития, които трябваше да са изненадващи туистове на края. Много е фрустриращо да четеш стотици страници за ужким умната героиня, която не може да направи очевидни връзки, а всички поддържащи персонажи я лъжат безпричинно и некадърно, въпреки че животът им зависи от това тя да научи истината. Не бих препоръчал тази поредица на никого, честно казано.

Дрезден Файлс е by far най-доброто в жанра с уговорката че първите 2.5 книги са доста по-слаби и доброто започва от края на трета книга нататък (но не мога да препоръчам да се почне от трета). От 3та до 12та книга за мен качеството постоянно и стабилно се качва с всяка следваща книга.

Не ме интересува колко по-добре ставал Dresden Files, първата книга ме отказа завинаги от Butcher. Но ми е интересно какво Роланд би казал за книгите му, защото е печално известен с "проблематичните" си женски персонажи.

Ей, веднъж да не пропуснеш бе! :р

@Ambartanen мерси, аз по-скоро на другата й серия се точа, но ще видим. Иначе за Онър ми е било интересно да тествам в някакви моменти, но след тази “препоръка” - никога...

Мнения за Кевин Хиърн? Прочетох първата друидска книжка, беше посредствено забавна in a straight dude wish fulfillment kinda way.

Аз за Бучър помня че инфантилния изказ на Дрезден ме издразни още в първата книга и така и не я дочетох... а това беше в 10ти клас. Целеше едно hard-boiled звучене, но без да доставя hard частта.

Иначе аз чета Sarah Canary на Карън Джой Фаулър и макар да съм още озадачен кое й е овертно фантастичното (издание на SF Masterworks) ми е доста интересна. Има структура от рамкиращи интерлюдия предоставящи измислен и реален исторически контекст около годината на действие (1873) и преди това, като така задава тон на случващото се в следващите две глави. Вече контекста може да е лечение и отношение към лудите, китайските имигранти ЖП строители в западните територии, американски избори, взаимоотношения между жени и жени, и прочие. Силно подозирам че може героинята от заглавието

Spoiler: show

да е извънземно

, но за момента няма дефинитивни доказателства, освен че е много грозна, издава странни звуци и реагира по необичайни начини. Може и да се окаже че е просто аутист или подобно и всичко да е метафора, ма ще видя

Поглеждайки в гудрийдс съм чел първите четири книги за Железния Друид (едно време, когато е имало само 4 книги в поредицата). Не ми е останал кой знае какъв спомен от тях, освен че са сравнително компетентни но твърде бързо изпадат в стандартната прекалена боза на дългите ърбън фентъзи поредици. За мен Дрезден си е най-добрата от стандартните ърбън фентъзита, просто защото качеството наистина расте с всяка следваща книга вместо на 3та-4та книга всичко да се е превърнало в тоталната бутафория, както е типично за жанра.

Има две Лондонски ърбън фентъзи поредици, които бих препоръчал като алтернативи на Дрезден- Rivers of London на Бен Ааронович и Matthew Swift на Кейт Грифин (Madness of Angels е първата книга- само нея съм чел и то преди вече десетина години). По спомен и двете имат значително по-солидно писане от ранния Дрезден и поне Rivers of Londonне държи прилично качество в първите няколко книги, макар че не бих казал че се подобрява като при Дрезден (от друга страна започва на доста по-високо ниво).

A Madness of Angels е и моята препоръка за майсторски написано ърбън фентъзи, на чисто техническо ниво е с поне едно ниво над всяко друго от жанра, което съм чел. И аз не съм чел следващите томове, но първият си има съвсем приличен завършек.

Иначе за Sarah Canary

Spoiler: show

дефинитивни доказателства дали Sarah is alien няма до края поне за мен, но според интервютата на авторката такава е идеята ѝ, но умишлено романът е написан така, че "the book would read like a science fiction novel to a science fiction reader, and that it would read like a mainstream novel to a mainstream reader, which is the point, that you bring your own perceptions to everything in a very compelling sort of way. " (http://strangehorizons.com/non-fiction/ ... oy-fowler/)

Да, аз усетих към средата, предвид всички как използват свои съвременни теории за френология, лудост, истерия в жените,фолклор и прочие за да прожектират някакво свое обяснение върху нея, че май не е идеята да се разбере наистина какво е тя. Иначе за мен към края си има доказателство, но спокойно може и да се чете по чисто миметичен начин, предвид ненадеждността на Харолд, но и образа на пеперудата в последната глава с Чин също ме навява към тая интерпретация. Тъй или иначе, въпреки леко влачещото темпо на места, всъщност изобщо не съжалявам че прочетох книгата. Личи си че е дебютна в доста отношения, но разглежда чуждостта и (ако се чете по-алегорично) изобщо научната фантастика и науката, по доста интересен начин. Есето на Греъм Слейт в началото на това издание също ми хареса. Бих й дал около 7/10 някъде, ако ще я оценявам.

Имаш ли идея дали разказите й са добри, We Are All Completely Beside Ourselves ясно че ще й хвърля око със закъснение

Claymore wrote: ↑

Fri Jan 03, 2020 1:46 pm

Имаш ли идея дали разказите й са добри, We Are All Completely Beside Ourselves ясно че ще й хвърля око със закъснение

Да, определено. Понякога са прекалено експериментални и безсюжетни за моя вкус, но когато ѝ се получат нещата, има страхотни попадения - например The Lake Was Full of Artificial Things или The Pelican Bar.

Прочетох Matter на Йън Банкс. Хубава книга, но твърде много светостроене за сметка на сюжета и героите. В един момент авторът май се е усетил, че трябва да дописва книгата в срок и следва ръшнат край. Който е доста добър всъщност, с куп изненадващи обрати, но ако му бяха отделени повечко страници щеше да е още по-добър. И понеже почти приключих The Culture, моля за препоръки за подобна спейс опера, че ми се иска тази година да чета повече сай-фай. Чел съм Алистър Рейнолдс и Питър Хамилтън, много суховати са и двамата, особено втория.

Няма подобна май Иначе все пак откъм постхуманистки ексцесии и ИИ, трилогията за Жан льо Фламбер на Ханну Раяниеми мисля че може да ти почеше частично сърбежа.

Claymore wrote: ↑

Tue Jan 07, 2020 7:17 pm

Няма подобна май Иначе все пак откъм постхуманистки ексцесии и ИИ, трилогията за Жан льо Фламбер на Ханну Раяниеми мисля че може да ти почеше частично сърбежа.

Подкрепям. Супер силна трилогия, при все, че историята малко отива в джаза по едно време, а третата книга го избива тотално на space magic. Но пак мисля, че си струва много.