Това е най-близката тема - в Абсурдистана или Споделете би се загубило твърде бързо.
Нещо, на което попаднах докато търсех друго. Подробен и доста интересен коментар кой и как е предал Левски. Тук давам само откъс, защото е от много по-дълъг пост, но в него има и доста други подробности (като частта с предварителното прерязване на две трети на коловете на плета, през който е щял да бяга Апостолът при опасност, или ролята на плевенския чорбаджия Костаки хаджи Костов в нападението на турската поща в Арабаконак и не само).
Доплака ми се.
Търпеливият читател ще ни позволи само още една фрапираща улика, защото те нямат край:
Неотразимият начин, по който е заловен Левски в Къкрина, недвус-мислено подсказва, че турските власти предварително са знаели кого ще залавят, къде да го заловят и как да го заловят, т. е. “без шум и глас”! Хвърляйки изобилна светлина върху всички останали, този аргумент добива истинска стойност на документално доказателство и срещу него не е възможно да бъде представен никакъв контрааргумент.
Нека уточним сега защо ръководителят на заптиите, изпратени да заловят Апостола в Къкрина (Юсеин Бошнак чауш) не си стоя при заптиите и да ги ръководи, ами с двама здравеняци зае позиция точно там, от където Левски е имал уката (навика) да се измъква при зъл случай. Кой издаде на турците този строго секретен прийом на Левски да се измъква незабелязано при нужда, когато за това са знаели само тези, които са го укривали?... Ето, че пак опираме до ловчанци! Вижте какво документират те самите:
"Скривалището бе направено по същия начин, като това в къщата на Величка Хашнова и в къщата на Гечо Хашната до маслага над черквата “Света Богородица”. На тавана имаше две шинди, които като се махнат, се излиза на тавана и оттам по стълбата се покачва на полянката под скалата на крепостта Хисаря и избягва незабелязан от никого... Там Левски не позволяваше да идва никой.” (Из спомените на Марийка Сиркова.)
Сега вече ни е пределно ясно защо изпратеният да залови Левски в Къкринското ханче Юсеин Бошнак Чауш, с още двама здравеняци, заема секретна позиция в тъмното не къде да е около ханчето, а точно там, откъдето се очаква да изскочи (да се появи) Апостолът, т. е. на задния изход на ханчето, както е и станало. Този начин на залавяне показва за пореден път - заптиите са имали заповед да хванат Левски жив, с ръце, а не с оръжие и мъртъв. Ние пак казваме: Ако има желаещи да разберат кой по-точно от укривателите на Левски в Ловеч е дал тази секретна информация на каймакамина, нека попита Марийка Сиркова, Величка Хашнова, Николчо Сирков, Гечо Хашната, Христо Цонев - ханджията, Христо Луканов, Никола Цвятков или някой друг от плеядата ловчански дейци,чиито портрети днес висят в музея на Левски в Ловеч. Но недейте пита за това поп Кръстю, защото няма да ви каже нищо по-съществено, по простата причина, че Левски никога не е пребивавал в неговия дом.
Ти може да си и Исус Христос, но когато се появи поне един Юда, с теб е свършено, камо ли цяла дузина!... Битието потвърждава това, господа изследователи.
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?4618
Откъсът е от
пост 30. Но цялата дискусия е интересна, просто този пост е най-подробният (а авторът на откриващия пост е фен на "Какво, Къде, Кога" май

).
В
пост 26 пък се коментира процеса на Левски от гледна точка на тогавашното турско правораздаване.
Предлагам да прочетете поне тези два поста.
И още един откъс за ловчанлии:
Но най-уличаващ ловчанци в предателство си остава фактът, че те не направиха дори и жалък опит, за да освободят Апостола, когото турците прекарват на цели три пъти вързан през Ловеч - един път от Къкрина в Ловеч, втори път - от Ловеч за Търново и трети - от Търново през Ловеч за София. Та нали 15 дни по-рано им беше писал “какво придписва уставътъ” в подобни случаи!... Я не са получили писмото, я! Не! Докато комитетите в Тетевен, Орхание, Правец, Осиковица, Дълбок извор и Плевен са бастисани, Ловчанският е вече разкапан, той вече предава - как да защити? От районите на тези разбити комитети властите не могат да очакват нападение и затова охраняват Левски са-мо с двадесетина заптии. Друг е въпросът с Търново - там комитетът е непокътнат, оттам може да се очаква нападение. И затова мютесарифът на този град изпраща 200 души подкрепление, за да бъде Апостолът въведен безпрепятствено. И то на пет километра извън града. Същото се случва, когато прекарват Левски през Стара планина; Търново и Ст. планина са извън районите на изброените разбити комитети - там може да се очаква нападение. Тъкмо затова властите подсилват, на два пъти, с 200 души охраната на Левски. Тук твърдението на проф. Панчовски, че каймакаминът на Ловеч не е знаел кого залавя в Къкрина, пада като зряла круша. Фактът, че Левски е поет от 200 души подкрепление в охраната, и то на 5 км. Извън града, говори обективно, че властите предварително са знаели кого съпровождат. Ако едва в Търново те бяха научили кой е заловеният, то при извеждането бройката би нараснала поне на петстотин. Обаче няма разлика в бройката! През Ст. планина тя пак е 200, т. е. колкото преди да влезе Левски в Търново. И за какъв обик-новен разбойник, и не само тогава, но и сега, властите изпращат 200 души подкрепление? Нека някой да посочи друг подобен пример... Така е - когато фактите говорят, и Боговете мълчат!
От казаното по-горе става ясно, че придружителят на Левски от Ловеч до Къкрина - Никола Цвятков, “най-точният” свидетел за залавянето на Апостола, се оказа малко лъжец, което го и уличава в предателство. А за това, че каймакаминът Хасан бей примамва Левски в Ловеч с помощта на членове на Ловчанския комитет, свидетелстват двете инспирирани писма, които Апостолът получава в Троянско (едното от името на комитета, а другото от председателя), датирани и двете със задна дата - 7 окт. 1872 г., както и “тревожното” писмо на Величка Хашнова за т. нар. “подхвърлени писма” - и самите те. За всички тях документира сам Левски в последното си писмо до ловчанци:
"Въ писмото Ви от 7 окт. е, да не дохождамъ въ градатъ Ви, защото можело да стани!... а председателятъ Ви, въ писмото Ви по негово мнение, да дода...”
(Между другото председателят на Ловчанския комитет Марин поп Луканов е прадядо на Андрей Луканов).