ShadowDance

Само подобрения видях аз - трябва да си много болен че да желаеш да се върнат старите мрънкалници които ми идеше да им отпоря един в суратя за поредната им глупотевина.

Lord wrote:Якото е, че вече никой не го боли фара дали това са героите от Колелото на времето. Нагледал съм им се на терзанията и съм ги опознал до бенката на задника и любимото обедно меню за тия 12 книги. В тринайстата искам само едно нещо - сюжетни развръзки най-накрая. Искам нещата да се случват и изобщо не ме боли КАК изглеждат през очите на тия ми ти герои. Едва ли Сандерсън го е направил умишлено, но това безспорно е правилният подход в момента - д.е.й.с.т.в.и.е. и то, опази боже, без петстотин страници мотивационен текст за всяко. Щото толкова време съм бил подготвян с пророчества, намеци, податки, размишления, протакане и кво ли не, че не ми е нужно ОТНОВО да ми се обяснява какво е накарало някой да направи нещо. Искам и си го получих - Среднощни кули за мене е една от по-добрите книги, направо си пердаши към топ 4.

+11111

За мене тая книга също е една от най-добрите или поне на нивото на Fires of Heaven и Lord of Chaos. Перин яко си кефи тукаи заслужено взима най-голям обем страници. Отстъпниците бяха за малко но определено имаше яко действие и почти 0 локуми. Мен това ме устройва напълно.

Интерактивността между героите е като смесица от треторазрядна пиеса и "епичен" холивудски филм, където всеки обяснява и то доста детински какво е направил и защо го е направил, какво се е случило току що и как точно се е почувствал.
Книгата е пригодена за възможно по-голям кръг и непретенциозни читатели, които не биха се занимавали с нещо, което трябва да осмислят.
Неумело и механично написана за възпитаваният масов вкус.
За себе си съм убеден, че не искам Сандерсън да завърши книгата. И от днешен поглед най-добрият вариант би бил всяка от последните три част да бъде написана от различен автор, нещо като трибют

Книгата е пригодена да даде на феновете някъф завършек, повече, отколкото каквото и да било друго. Ма щом ти се четат още ще томове с пълнеж на тема кой каква рокля носи, кой от кое сгъващо се столче колко пъти почти се изтърсва, как се пере коприна, как се готви кокшка и тн прав ти път.

Впроче идеята 3те различни части да се пишат от 3ма различни автори е безумна, и то не само впредвид че 2 от 3те вече са аут, а последната е написана наполовина.

coldie wrote: И от днешен поглед най-добрият вариант би бил всяка от последните три част да бъде написана от различен автор, нещо като трибют.

Това е изключително глупава идея. Щеше да отнеме страшно много време и да стане тотален миш-маш от различни стилове.

Найстина идеята е тъпа .А последната книга е добра .Бог да го прости Джордан обаче сандерсан даде живот на книгата.

При положение, че всички очакваха наследникът на Джордан да се издъни, точно затова се получи добре. Човекът се е справил почти отлично според мен. Вече не съм така хайпнат като преди по Колелото, може и това да ми пречи да намирам кусури.
Но хайде да плеснем с ръце, да се прегърнем и да признаем, че най-голямото желание на всички ни е тази поредица най-после да свърши и да видим развръзката която чакаме от има няма 15-20 години.

Аз въобще не споря по въпросът.Наи-вероятно книгата щеше да си я завърши наи-добре Джордан, Бог да го прости.Но след като стана така е нелепо да обвиняваме Сандерсън че не е Джордан.Прави ,каквото може човека все пак.Склонен съм да простя дето няма да знам точната рецепта за пиле по аес-седайски но наи-сетне ще видя краят на поредицата.

Всъщност не. След Кръстопътища по здрач се видя че Джордан безвъзвратно е загубил таланта си на писане. Такава боза беше "нажлябил", че дори и да беше жив никога нямаше да завърши поредицата както трябва. Съжалявам че го казвам но смея да твърдя, че това че Джордан няма да завърши поредицата е вероятно плюс от кончината му. Може и да звучи грубо и безчувствено. А може би щеше да я провлачи и повече или да чакаме с години както прави Мартин. Последния поне прави качество все още.

Какво е оставил собственоръчно написано Джордан, какво е оставил като бележки и какво Сандерсън или някой около него е съчинил, това никой не ти казва. Но това което аз виждам е, че има страхотен дисбаланс и в самата "Среднощни кули", много по-голям отколкото в "Буря се надига". И както казах, незнам каква е частта на Сандерсън, но в определени моменти, части от глави, абзаци, мога да усетя Джордан а на следващият ред се мъдрят някакви нелепици. Това е от-до в книгата, към средата съм вече. Може и да си поиграя по-натам по-конкретно но отсега виждам, че има много материал.

Spoiler: show

"вечен мрак" , "мир" от устата на няколко различни героя, всички около Мат и Мат повтарят"скапано еди какво си", 2 две глави поне 15 пъти размисли за слугински крачета и бюстове. Преекспонираност най-малкото, говори за немайсторство а и непознаване .
Повърхностен поглед, ама абсолютно, първосигнални клиширани герои, прекомерност на характерите (например Мат, може и да беше тарикат но със стил и човечност, новият Мат повече ми прилича на негодяй. Няма плавност в развитието или убедителност в катарзисите. Особено Мат, Егвийн, Елейн и Галад са безумни.И още нещо. При Джордан дори и второстепенния или мимолетен дори персонаж имаше плътност и достойнство, тук са глупави, съгласяващи се бързо и лесно придатъц, към главните герои, които пък са безчувствени, дървени и като изрязани от картон фигурки. Главите с Перин и Ранд са по-добри но и тук има непознаване на героите, според мен. Въобще разбиранията, които демонстрира Сандерсън са комиксови, героизма е комиксов, вземи речна на Галад, такава безумица можеш да видиш във второкласни екшъни. Или пък Перин да изрече "отведете простолюдието". Но-може би най важното е, че явно Сандерсън не може да се постави на мястото на героите за които пише, ценното на това да им се придаде плътност.

Тук не говорим за случване и за информация, така или иначе развръзката след натрупването досега не би могла да не е по-интензивна. [/spoiler]

P.s.

Spoiler: show

Кажи-речи всички герои са идея по-глупави, А Моридин едва ли не се подмаза на Грендал.

При Джордан дори и второстепенния или мимолетен дори персонаж имаше плътност и достойнство

Чакай, чакай, за същия Джордан ли си говорим, който ни предложи стоттици взаимозаменеями кучки наречени Аес Седай, десетки абсолютно еднакви Sea Folk идиотки и други подбони шедьоври?

Сега факт е, че героите при Сандерсън са малко по-различни от тези при Джордан. Това е факт, и нещо, което е логично да се случи при смяна на авторите. Сменят се стилове, идеи, техники на описване на героите и т.н. Хубаво е, ако промяната не е за лошо, дори да не е за добро. Т.е. различен стил, но също толкова добър на мен би ме задоволил. И до голяма степен успява. Но в някои отношения Сандесън не успява да постигне нещата, които Джордан прави с лекотва.

Вярно е, че при Джордан някои от героите обмисляха дадени неща прекалено много, но също така е факт, че в повечето случаи на читателя му пука за това, влиза в положението им, вижда света по техния начин и ги разбира, което го кара да чувства героите пълнокръвни. Примерно дори един Перин, който мен лично адски много ме дразни след Силата на Сянката - е няма такъв глуповат типаж, като изключим по-голямата част от женските персонажи при Джордан. Постоянно обмисля неща, които нито за обмисляне, нито са за дълго обмисляне. При него беше дразнещо. Както и при жените. Но при Ранд и Мат мислите и действията им винаги са ми били интересни. Докато в 'Буря се надига' Мат беше съвсем различен персонаж. Той ми е любимият герой, в любимата ми фентъзи поредица( да, линчувайте ме), но точно в тази книга той беше един от героите, за които най-малко ми пукаше. Изключвам един-два момента с качествен хумор, но по принцип главите с Мат целите са с качествен хумор. Загубава на този качествен хумор за мен е голям удар по качеството на поредицата като цяло, мое лично мнение разбира се. От тази гледна точка смяната на авторите е нагативна. И все пак тринадесета книга се оказа порядъчно добра, доста над средното ниво в поредицата, но пак имаше едно чувство за прекалена прозрачност на света. Ако трябва да го опиша с думи... при Джордан имаш чувството, че дадено място си е било там и много преди героите, то не е създадено просто за да могат героите да минат през него, и после пуф - няма го. То е част от света, от свят, много по-стар от героите, който е бил там преди тях и ще си бъде там и след тях. В много фентъзи творби това чувство за пълнокръвност и мащаб го няма. Същото е и при събитията. Нямаш чувството, че нещо става, за да може историята да мине напред, или че някой си мисли/казва нещо, просто за да се придвижи сюжета. А имаш чувството сякаш автора е описал най-важните моменти от историята на героите, моменти, които са достатъчно интересни, за да ги оцениш и да ти запука за тези герои, тяхното минало, настояще и бъдеще. Това разбира се създава опасност автора да влезе в капана да се обяснява прекалено много, което от 7-ма до 10-та книга е факт, че се случва. Но 11-та книга имаше осезаемо подобрение, сякаш Джордан се опита да вкара всичко в правия път, за да може да се побере в три тома. Според мен Джордън имаше доста добра способност да прави светът жив, героите си достоверни и пълнокръвни, действията - интересни, на място и все пак част от по-голяма картина, а не от една праволинейно изказана история, от типа "Гошо отиде то точка В, като тръгна от точка А и мина замалко през точка Б". И в този ред на мисли Сандерсън не може да стъпи и на малкия пръст на Джордан, когато опре до внушаване на приказна обстановка, на която можеш да повярваш, и до описване на героите по такъв начин, че наистина да ти пука за тях. Но пък за моя радост въпреки тези недостатъци, Сандерсън е достатъчно писател, че да се справи почти идеално с дописането на историята. Няма как да я напише като Джордан, не и опитва. От това поредицата печели, но и доста губи. Но не може хем вълкът сит, хем агнето цяло, не и в този случай, така че да се надяваме Сандерсън да надмине себе си и живот и здраве до година да сме прочели последния том на тази иначе страхотна поредица.

Съвсем добронамерено ви съветвам да смените наркотиците с които влизате в главите на героите които и се струват смислени.

Чакай да видим промените в ToM:

Елейн, Нинив, Егвийн и Перин - присаден мозък.
Ранд - трансплантация на топки.
Гавин - трансплантация на гръбнак.
Лан - някакви наченки на здрав разум.
Галад - и той.

Файле - искам просто да умре вместо да я хване Рамзи Болтън.

Аз пак ще кажа - 11 книги време Джордан ни джасаше "пълнокръвен свят" и "пълнокръвни герои". Сега Сандерсън пък ни вкарва в екшъна. Да, супер безумно якото щеше да е Джордановите герои да са поумнели не чак толкова драматично и пак да имаше екшън, за да не си личи така силно, че последните книги са писани от друг човек, но дори от този вариант съм предоволен.