Ами филмчето ни показа хора, които се редят на опашка, за да влязат на ежегодния Епъл презентейшън както ние се редяхме за прясно мляко по Виденово време. Некви спят на палатка на опашката. Това се случва често и с разни видеоигри и конзоли, нали, ма геймърите по начало са си зле и са хора без живот и с твърде много време. Тук на тая опашка висят СЯКВИ - включая разни чичковци и лелки със семейства и професия. Разни лица се събират от целия свят, за да може Стив Джобс да им каже някаква велика новина като тая, че преименува фирмата си от Епъл Кмпютърс на Епъл Инк, щото ако погледнеш реално компютрите са най-заебаното и недоебано нещо, което Епъл правят. Това се казва пред публика, която скандира "Епъл" и "Стив Джобс" и размахва светещи Макбукове като запалки по време на балада на Металика.
Филмчето продължава с някви хипита и комюнитита, които ти обясняват как Мак не е просто компютър, а е светоусещане, бунт срещу системата (?!), антиконформизъм (?!). Това са някви чичковци и лелки, които са живели през 70-те и 80-те, когато Епъл наистина са направили революция в графиката, въвеждайки графичната среда като по тоя начин са били зловеща опозиция на ИБМ. Това, че в момента тия изроди са по-зловеща и гнусна корпорация от ИБМ, Майкрософт и квото още се сетиш, взети заедно, явно не е стигнало до акъла им все още. Имаше хипари, направили екологичен дребен семеен бизнес с ползвани Макове. Имаше артисти с изложби на Мак, вкаран в някво изкуство. Имаше дизайнери с дрехи, съобразени за иПод.
Появи се няква мацка, списваща няква колонка в секс списание, която ти обяснява, че хората, които ползват ПиСи не са толкова секси, колкото тия дето ползват Мак.
Всички повтарят като мантра колко лесен е за ползване Мак, колко е революционен, колко е здрав, колко никога не зависвал - напук на всички статистики, които говорят друго. Като това, че Епъл са чак на 4то място като опре до здравина на хардуера (на базата на счупени бройки за еди къв си период от време) и са издухани от Асус и Тошиба примерно. Филмчето, в което ни показаха сервиз на Епъл с някво покъртително количество преебани иМак-ове в него, беше тълкувано от емоционална гледна точка - колко е тежко, като ти се развали любимия Мак. Или като ти се развали нещо дребно от любимия Мак, като примерно камерата, заради което резултатът е същия - губиш целия Мак за дълъг период от време докато ти го оправят. Та имаше някакви печални хора, гушнали иМаковете си с такава скръб на лицето...
Когато се появи за трети път пичът с татуираната ябълка на прасеца и колан с електронна катарама, която изписваше "Тенк ю, Стив Джобс", не можах да издържа и отидох да проверявам студентски протоколи като по-приятна алтернатива. Сашо го погледа още малко и после си пусна някво докюментари за бирата в САЩ.
Мисля да спрем да гледаме докюментарита за САЩ и Северна Америка, защото сериозно ме повреждат. Действат ми както ми действаха новините в България.
ПП. Опитах се да накарам Сашо да дойде и да напише мнение за филмчето и той каза, че екстремнните религии го депресират, независимо от това дали са с Джизъс или със Стив Джобс. Та не ще.
И няма ли да се появят пак като го синкнеш с истинския си компютър? 
