ShadowDance

Сашо, мен не ме касае хич кой какво е учил, то няма нищо общо с музиката, която изпълняват.

Има и ти дадох директен пример - Apocalyptica. Те изпълняват популярни метъл песни, както и свои собствени използвайки чела вместо китари, постигайки уникален ефект.

"The Helsinki, Finland, quartet Apocalyptica comprised classically trained cellists Eicca Toppinen, Max Lilja, Antero Manninen, and Paavo Lotjonen; formed in 1993, the group made waves internationally in 1996 with Plays Metallica by Four Cellos, which combined their formal background with their love of heavy metal. The album found favor with both classical buffs and metal heads alike, and two years later Apocalyptica resurfaced with Inquisition Symphony, which featured covers of material by Faith No More and Pantera."

Чуй Inquisition Symphony албума (на мен лично ми е любим) и тогава ела пак.

Зададох ти конкретни въпроси, отговори ми на тях. По възможност на кирилица, има си бутон над полето за постване.

Отговорих ти вече. Чуй Secret of the Runes или още по-добре - Lemuria/Sirius на Therion и тогава ела пак.

Колкото до кирилицата, докато пиша от Blackberry-то няма начин.

Слушал съм Therion, точно Lemuria при това. Не си противоречи с нищо от това, което казах по-рано, нито ми отговаря на въпросите ти как правиш сравнението.

И нека ти хинтна, че като ми кажеш как Х или У се доближава до сложността на симфоничното или оперното творчество, уместната аргументация не е да ме насочваш към групи и албуми (boo-hoo, голямото постижение е, че ползвали чели Apocalyptica...), а да ми направиш музикален анализ.

Което не можеш.

Не можеш дори да намериш такъв в нета вероятно, но това не го приемай за dare, щото не искам да си губиш времето. Просто като приказваш някакви работи, хубаво е да можеш да ги защитиш, и в случая не с примери, а с аргументация.

П.П. Благодаря ти за вълнуващия цитат. Нека ти отговоря със следния линк:

http://en.wikipedia.org/wiki/Bond_(band)

Едит: и още по-добре - с този!

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1% ... %B5%D1%86)

Само аз ли се забавлявам като виждам Рол който е готов до смърт да се бори, че някои фентъзита са сериозна литература, обяснява как истинската музика трябва да имаш 15 години музикално образование за да оцениш колко е сложна и за нас простите плебси е затворена врата?

Ми аре дай разликите между професионална и комерсиална музика, като плз избягвай разни неясно определени неща като "сложност" щото тогава малко ще се оплетем. Щото както в симфонични произведения (примерно филмови ОСТта) няма кой знае ква сложност, така в някои произведения от несимфоничната музика има доволно много такава (хвани рандъм албум на някой от китарните виртуози, примерно Ингви Малмстийн, който можем да си го сравним с Паганини, само че инструментът е електрическа китара). Терион не бяха пример за сложност, щото аз лично нямам достатъчно знание по въпроса, че да правя това сравнение, а за това, че имат симфонични композиции изпълнени от професионални музиканти, като тези композиции са специално написани за тях.

Иначе Драгън, не си сам, аз също много се забавлявам.

Филип Глас какъв е в тоя ред на мисли? Съвременен композитор? Да? Не? Професионална музика? Да? Не?

аз пак да се включа неадекватно като ви информирам че днес един пианист габровец ми каза че много му е по лесно и елементарно да свири класически неща отколкото някои по "нео" композиции.

Roland wrote:П.П. Благодаря ти за вълнуващия цитат. Нека ти отговоря със следния линк:

http://en.wikipedia.org/wiki/Bond_(band)

Едит: и още по-добре - с този!

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1% ... %B5%D1%86)

And...?

Иначе за сложността:
- Конкретно относно боравенето с инструментите - метълът е може би най-бързо изпълняваният и техничен рок и като такъв се откроява доста в поп музиката. Ингви Малмстийн (колкото и да е скучен, милият) е някакъв екстремен пример за това.
- Колкото до комплексността - никой не е тръгнал да ти спори, че четири-пет пичовйе са толкова трудни за координиране, колкото 200-човека симфоничен оркестър, но когато въпросните пичовйе композират за себе си + въпросния 200-човека оркестър, считам, че работата неизбежно става по-дебела. А комбинацията често си струва. Също както и подходът, който разни закитарили се цигута имат към метъл жанра. Освен ако не се хванат с прогресив метъл, де, както със сигурност би ми суфлирала Христина, ако четеше това.

Едит: Пауа за Ингвито, допуснам, че звученето му от хола може да ти е повлияло, за да го споменеш

Филип Глас какъв е в тоя ред на мисли? Съвременен композитор? Да? Не? Професионална музика? Да? Не?

Ох, не задълбавай, че тогава ще трябва да вкараме и Брайън Ено и разните експериментатори минималисти, ще прескочим към зората и развитието на електронната музика и съвсем ще зациклим...

Не съм и предполагала, че може д аима хора, които да не знаят какво е шпионски филм. Честно. Тъй като за мен някак си се подразбира, че ако имаме думата "шпионски" преди филм, то би трябвало да пояснява тематиката на филма и някак си да се приема, че филм, чиято основна тема е шпионаж се води за шпионски...

Т.е. можеш да кажеш, че всеки филм направен по някакво клише е шпионски, но не можеш да кажеш точно в каква степен трябва да излиза от него за да престане да бъде шпионски.

Ами, като изключим тематиката, всякакви "излизания" са разрешени...имам предвид, има такова нещо като комбиниране на жанрове все пак.

"Абсолютни правила" си има речников смисъл и той е универсален.

Така и така сме започнали да говорим за абсолютности и за относителности...речниковият смисъл на дадена комбинация от думи, ако не дефинира дадено определение и не е свързано със сферата на науката, винаги има повече от един речников смисъл, а речниковите смисли никога не са "универсални". От лингвистична гледна точка, просто.

въпросната ортогоналност се съдържа в скобите на третото тире. малко повече относно как тая камера може по необходимост да е релевантна по темата за целите се споменава в края на предния ми постинг.

Което така или иначе не означава, че POV-то не е частен случай на разглеждане на почти всяко поделение от филмовото изкуство.

ако не ти харесва, си избери за пример някой друг филм, дето не сънуват ковчези. "осем и половина", или пък "матрицата" - съмнява ме някой да може да се конотира от лицето на дървото киану, дори при най-добро желание.

Викаш, като не са ковчези, сънят освен смърт не носи други метафорични значения, тъй че квото и да се сънува по-натам или с каквото и да се терори героят, все тая...Ми аз не мога да се съглася, просто защото пък и Фелини е твърде богат на символика и аз лично не виждам показването на клоузъп на спящ човек при него като звено даващо ми инфо, че човекът спи...ОБАЧЕ не мога да очаквам, че всеки човек би трябвало да вижда във филм на Фелини това, което и аз, така че не би трябвало да продължавам в тази насока. С Матрицата не беше ли все пак идеята с "минаването отвъд"/в другата реалност/, демек ментъли човекът вече беше на друго място и това пак е вързано с идеята за сънищата, при все че, да там той не спеше...

Да сменим малко клоуз-ъпът с нещо ново и свежо свързано с операторството викам аз: има така нареченият похват "Dutch angle" (викат му още и Batman angle ), беше ми казано, че хората ги учат, че това чудесо се използва САМО, за да придаде на зрителя усещането за дисбаланс, напрежение, лудост, трескавост (затова се употребява често като похват като показват някой дето е дрогиран, примерно). Както и ми беше казано, че това е правило.

Също, хрумна ми нещо друго - "inserts" по филмите мислите ли, че ги употребяват за нещо друго освен за даване на информация или за маскиране на рязък монтаж/ преход?

Vivian wrote:речниковият смисъл на дадена комбинация от думи, ако не дефинира дадено определение и не е свързано със сферата на науката, винаги има повече от един речников смисъл, а речниковите смисли никога не са "универсални". От лингвистична гледна точка, просто.

Абсолютно. Но щом правиш подобно заявление, чувствай се добре дошла да ни издириш не-съвсем-абсолютните значения на думата "абсолютно" тук:

http://dictionary.reference.com/browse/absolute

AlDim wrote:

Vivian wrote:речниковият смисъл на дадена комбинация от думи, ако не дефинира дадено определение и не е свързано със сферата на науката, винаги има повече от един речников смисъл, а речниковите смисли никога не са "универсални". От лингвистична гледна точка, просто.

Абсолютно. Но щом правиш подобно заявление, чувствай се добре дошла да ни издириш не-съвсем-абсолютните значения на думата "абсолютно" тук:

http://dictionary.reference.com/browse/absolute

Прощавай, но това не са ли много изброени смисли? Или е само един? Аз виждам чисълца пред всеки един...

Ъхъм. А сега бъди добро дете и намери не-абсолютните от тях, като за целта трябва да прочетеш и дефиницийките след чисълцата.

AlDim wrote:Ъхъм. А сега бъди добро дете и намери не-абсолютните от тях, като за целта трябва да прочетеш и дефиницийките след чисълцата.

Аз ги бях прочела от същото сайтче преди да си пусна предния пост.

Amelia wrote:Ми аре дай разликите между професионална и комерсиална музика, като плз избягвай разни неясно определени неща като "сложност" щото тогава малко ще се оплетем. Щото както в симфонични произведения (примерно филмови ОСТта) няма кой знае ква сложност, така в някои произведения от несимфоничната музика има доволно много такава (хвани рандъм албум на някой от китарните виртуози, примерно Ингви Малмстийн, който можем да си го сравним с Паганини, само че инструментът е електрическа китара). Терион не бяха пример за сложност, щото аз лично нямам достатъчно знание по въпроса, че да правя това сравнение, а за това, че имат симфонични композиции изпълнени от професионални музиканти, като тези композиции са специално написани за тях.

Не бих, не.

Но явно не съм разбрал правилно. Т.е. като ми се каза "симфонично", аз си представих основно симфонии, не нещо, изсвирено от симфоничен оркестър. Моя грешка. Не споря с това. Сама по себе си "симфоничността" не е някаква мярка за сложност, че да смятам, че комерсиалната музика не може да се мери с нея.

Бтв, по кое направление е Ингви Милмстийн сравним с Паганини? Питам незаядливо.

За Филип Глас - очевидно е съвременен композитор, доколкото е жив и композира. Дали е "професионален" - сигурно е, ако с това си изкарва хляба. Дали е "сериозен"? Вероятно да. Съвременната, истинската съвременна музика от последните 50-тина години, е недефинируема, границите й са неопределими. Питай ме пак след 100 години и ще ти кажа точно кои са големите "сериозни" композитори от епохата ни

По-умна изглеждаш, когато не ми държиш тон като ченге на разпит бтв.


@ Dragon: да, разбира се, че само ти И Амелия, както обикновено. Или наистина има нужда да изтъквам очевидни разлики? Не мисля, а и теб не ти пука.

@ AlDim: беше жалък в тази тема преди. След това с речника вече не знам какво си Но като сме тръгнали, дали ще бъдеш тъй любезен да ми разясниш на кое речниково значение отговаря думата "абсолютен" в "The House Absolute" от Book of the New Sun на Gene Wolfe?

Ингви е сравним с Паганини във виртуозността си, в дълбочината, в която е овладял инструмента си и в сложността на композициите си (от техническа гледна точка - да го свириш си е бало майката, както съм чувала от китаристи). Чуй малко негови неща - може да разпознаеш разни врътки вътре, дето да им знаеш имената. Аз не мога.

/Почти не разбрах как се стигна до тук, ама да се разпиша, че не ми се спи..../

Да де, но ми се струва, че все пак говорите за леко различни неща, някъде се разминавате... В смисъл, Малмстийн е страшно добър с китарата, направо съм се чудил как свири с тия кебапчета вместо пръсти, но музиката която свири рядко ме впечатлява. Само че трябва да се взимат предвид и други моменти при оценяване - примерно период в който се е оформил изпълнителят, сложност на инструмента, условия, при които се е обучавал изпълнителят......

И съм твърдо съгласен със Симеон за нуждата от години "вътре" в музиката, за да разбереш превъзходството на Моцарт (за който е известно - от творчеството на една комерсиална група - че не е марка кашкавал), примерно, над Териън, примерно. Имам предвид не просто да ти хареса повече, а да разбереш защо. За протокола слушкам Териън откак излезе "Вовин" и ги харесвам, и пак - едно "Конфутатис" от Реквиема е повече, отколкото могат да измислят. Не само по сложност на изпълнение, а по дълбочина на композицията, постигнато въздействие и прочее. А това е най-елементарната може би част от Реквиема....

Проблемът е малко като при красотата на висшата математика, Хриси - не можеш да ми обясниш колко висшата математика превъзхожда елементарната, защото за мен тя се състои само от безсмислени драскулки. Все едно да попиташ семинарист що е това субдоминанта и има ли тя почва във византийската музика...................*това не зная как го измислих*

Просто за да "видиш" някои неща, да ги разбереш, си е нужна основа на която да стъпиш.

Звучи много надменно когато някой обяснява другиму за "своята" област по този начин, но това е положението....

И дори не са нужни 15 години, на мен и 3 ми стигнаха за да изградя някаква база за елементарно сравнение. И от едно известно време любими през техникумната ми ера метъл банди ме навеждат на мисли от сорта на "Тия ли съм ги слушал?" "Кой ги е учил да свирят?" "Тоя с гъза си ли пее?" "Що е то солфеж и има ли той почва при вас?" Като натрупаш 45 е съвсем различно. Имам си един такъв за баща.....

Във всяка сфера на някакво познание е така. Кино, литература, музика, теология, химия, математика, дърводелство (да изредя ли 9те предимства на ръчно сковани мебели от масив пред поточно направените такива от ПДЧ?), фаянсаджийство.... Има професионализъм, любителство и нищожност. Средноинтелигентният (и нагоре) човек е в средната категория. Другите две пък изискват постоянство....

едит: открих си 4 правописни грешки

Знам, че е това положението и не отричам гения на Моцарт, нито го приравнявам на този на Кристофър Йонсон (пичът зад Терион), така че не знам що и двамата със Симеон се обръщате към мен.
Не, що, наистина? Аз някъде да съм казала нещо по тоя въпрос, че да ме оспорвате? Казах по кви критерии можем все пак да търсим сравнение между тоя и оня. Не е като да съм ги сравнявала, баси. Или по-скоро имах и някво сравнение по-напред в спора, в което казах, че като виден метъл фен подкрепям Симеон в твърдението му, че класическата музика е по-комплексна от метъла.

Иначе имах сутринта дискусия с Александър по темата, в която му разправях как ми се струва, че електрическата китара е по-лесна за овладяване от цигулката (бтв нямам личен опит с нито едно от двете, така че може и да говоря глупости, но за едното все пак те подхващат да го учиш от малък и ако се сетиш да просвириш чак на 20 няма да прокопсаш много). Така че съм съгласна с казаното за сложността на инструмента и условията на живот и обучение. Ингви е почнал от малък с китарата, повечето метъл китаристи се сещат да просвирят някъде в пубертета.

Иначе ми е ясно, че колкото по-навътре си в една материя на толкова повече детайли и по-снобски можеш да се изпразниш. Аз съм така с науката си. Бтв, и аз не се кефя много на Ингви, щото ми лази по нервите, но и болшинството класически композиции ми лазят по нервите, така че не ползвам тези си усещания като критерии за високо и ниско качество, а само за това какво бих си пуснала да слушам и на какво съм фенка в крайна сметка.