Мрррф. Май говорите за леко разминаващи се неща - или леко не се разбирате, но говорите горе-долу за едно и също, макар и от малко различни ъгли
Според мен част от неразбирането ви се крие в това, че Мор реагира почти първосигнално на думите на Морви за това, че един обществен строй или една морална система може да са "по-правилни" от други - и май Мор разбра това като "по-правилни" в смисъл на "по-близо до единия абсолютен идеал за морална система и обществено устройство" - а не е нужно да е така

От известно време насам много обичам да цитирам нещо, което Лукяненко май е формулирал най-кратко и ясно - "Истините винаги са поне две". Мор, аз поне не мисля, че има ЕДИН идеал за морална система, ЕДИН идеал за обществено устройство - напълно е възможно да има няколко идеала, доста различни един от друг - и в този смисъл "по-правилно" не значи непременно "по-близо до МОЯ идеал", а може да значи "по-близко до КОЙТО И ДА Е идеален строй".
А колкото до обективните критерии за оценка - ами, поне за мен самия, едно от нещата е нещо съвсем простичко, съвсем лесно за формулиране и, разбира се, както в много такива случаи, много трудно за развиване и дообяснение

Става дума за простичкото нещо като "колкото се може по-голяма част от хората да смятат, че живеят добре". Не казвам "всички" - това никога не е възможно, винаги има хора, които смятат, че нищо не е наред. Не казвам "живеят идеално" - за всеки отделен човек винаги може да бъде "по-добре" в какъвто и да е смисъл. Но все пак - все пак да има едно нетривиално множество хора, които, след малко замисляне, не първосигнално, не под влияние на нещо, което им се е случило в последния час или ден, а след малко замисляне, да могат да кажат, че живеят добре. И, не, не става дума и за общества, при които на хората им бива
внушавано, че живеят добре - това не фла'а

Не става дума и за общества, при които на хората им бива натрапвано непрекъснато "вижте, ТЕ - съседите - живеят много, много зле" с идеята това да бъде развито до "вижте ние колко по-добре от тях живеем", и хората да не се замислят, че "по-добре" не значи непременно "добре". Става дума за хора, които да попиташ честно как им се вижда животът, и те да ти кажат, че им се вижда добре - и, да, дори отговор "ми ста'а... е, с'а, можеше заплатата да е малко по-голяма и третата жена да не се бие непрекъснато с прислужника, който сменя водата в банята, ама и така ста'а", бих сметнал за отговор "добре". Впрочем, за отговор "добре" бих сметнал и липсата на отговор, защото човекът, когото питам, не е излизал от медитацията си в последната седмица - ако обществото е така уредено, че има и такива хора, за които има кой да се грижи (и хората, които се грижат за тях, също са доволни от това), ми добре, значи общо-взето нещата са наред.
А... Ъъъъ. Таковата. Това с времевите скали е малко подвеждащо и всъщност не е добра идея да бъде използвано за критерий за добър обществен строй - или поне не може да бъде използвано като *основен* критерий - и това би трябвало и на теб самия да ти е ясно

С развитието на циливилизацията в някаква посока - в каквато и да е посока - и с развитието на науката и промишлеността, и след една-две културни, научни или промишлени революции, в един момент се оказва, че на хората не им се налага да бъхтат на полето или в ковачницата по 22 часа на ден, само за да изкарват *собствената* си прехрана, и хората имат повече време да се замислят за това дали всъщност живеят добре и дали няма и по-добри варианти. Всеки следващ обществен строй е изтраял по-малко - основно защото смяната на обществените строеве е до голяма степен свързана или с културна, или с научна революция, и със всеки следващ обществен строй не съвсем независимо се оказва, че хората са в по-добра позиция да мислят *и да правят нещо по въпроса*.
Ммм. И, не, всъщност не вярвам, че е действително възможно истинско общество на истинската планета Земя да стигне дотам, че 100% от хората да кажат, че са доволни от живота си. Причините са много - като започнем оттам, че винаги ще има мрънкащи, минем през там, че винаги ще има хора, които по една или друга причина просто няма да успяват да намерят най-доброто за тях място, работа и т.н. в обществото, и стигнем до дребния факт, че на човека му е сбъркана програмата, и че винаги ще се намери някой, който ще иска да преиначи нещата за собствена изгода, без да го е грижа за жувота и благоденствието на другите, и ще намери начин да счупи нещо - било отвътре, било отвън... или просто на императора на съседната феодална държава ще му стане скучно и ще обяви една война ей така, за да види какво ще стане. Но все пак мисля, че поне от време на време, поне за *някои* общества, може да се каже в кое от тях хората живеят по-добре, отколкото в точно определено друго - и в този смисъл понятието "по-правилен" има определен, макар и ограничен смисъл - и сега по-добре да спра, преди да съм започнал да ти обяснявам нещата с термини като частична и пълна наредба
Добавено: пак да кажа, всичко това го изписах само по темата за това дали може да има "по-правилна" морална система, не по която и да е от другите дискутирани в тази тема теми
