ShadowDance

Roland wrote:Не мога да повярвам, че човек, който си спомня първичния ужас и МОРЕТО от хора в книгата би бил ок с тая квартална свада. Това е най-запомнящата се сцена в цялата втора книга ебаси!

Именно. А и на мен ми приличаше на зомби муви. Ха, не съм сама!

Са, да поясня. Разкъсването на човек от тълпа не е самоцел. Тълпата не хуква с вика "нека да разкъсаме Койчо". Просто има много хора, всички са вбесени, някои носят оръжия. Започват да млатят, един дърпа насам, друг - натам, трети замахва с ножа, масите освирепяват, един иска да му свали короната от главата (нямаше я кристалната корона, бтв), друг иска да издърпа златната седемлъча звезда, мнозина от тълпата е възможно също да изпукат в мелето, накрая от оня остава кървава маса. А онова беше точно като някакви издивели зомбита, които размахаха бутафорен крак. Почти очаквах останалите петима да се сбият за крака. Е не става така.

Хубаво, беше малко прекалено, но вече ЗНАЕМ, че филмът е с театрални масовки. Опитай ти да вкараш мелето, при което разкъсват септона в три секунди екран.

Плюс това оригиналната сцена не е нищо особено за мен, може би затова не съм толкова възмутен. Изобщо повечето ставащо в Кингс лендинг е Огромната Скука, то и затова четвърта книга е такава боза, като махат и Тирион.

Roland wrote:Не мога да повярвам, че човек, който си спомня първичния ужас и МОРЕТО от хора в книгата би бил ок с тая квартална свада. Това е най-запомнящата се сцена в цялата втора книга ебаси!

Aз понеже препрочитам (почнах от трета, но ми стана интересно да мина и втора) и четох главата на Тирион с бунта баш оня ден - сцената в сериала показва повече, отколкото тая в книгата, която бтв продължава около 5-6 страници. Никакъв първичен ужас не видях и никакво море от хора, а смятам, че имам капацитета да прихвана подобни усещания от текст.

За смъртта на септона споменават (и е баш ripped apart, с точно тая фраза е описано) след калабалъка, нападението над Санса е напълно off-stage, с още две-три изречения споменават за Лолис, Тайрек и още там някакви благородници (Сантагар и някъв друг, не помня) и това е.

Единственият плюс спрямо сериала е наистина страховитото в драматургично отношение начало на сцената, когато някаква тотално неадекватна женица изтърчава покрай стражите, вдигнала трупа на детето си, Джофри отначало иска да мине през нея с коня си, само че Санса му прошепва нещо и вместо това онуй подхвърля сребърна монета, която отскача от трупа. После Серсей изцепва нещо псевдо-съчувствено и женицата подивява от ярост и повлича тълпата след себе си. Но целият момент с графично подутата леш на детето явно е дошъл в повече като за визуален медиум.

Но най-ярко впечатление ми остави това колко всъщност страни от усещането за мащаб цялата сцена (не помня същинското минаване през тълпата дали имаше и страница, не знам дали "масовка" въобще е подходяща дума) и колко се осланя точно на тия си начални моменти. Не знам доколко сцената е запомнящата се, но явно я помним различно.

Едит: Като се замисля, логично е да сменят shock value-то с разкъсването на септона и терминаторското изпълнение на Хрътката, плюс интересния point-of-view момент с това последното, който го споменах преди 2-3 страници.

Да, явно я помним различно. Описанията на тая сцена са далеч повече от няколкото страници, в които се случва.

Бате, 50 човека изнасилват Лолис. В тая сцена нямаше повече от 20 души общо, со се стражите.

И на мен пък четвърта точно с тия си части ми беше супер интересна. King's Landing е едно от най-яките неща в поредицата.

Бе кво се карате, важното е, че Джофри пак почна да пищи.

Бран много добре изигра нещата около обезглавяването (онзи путьо Теон - също). Денерис обаче е просто отврат - преди си мислех, че говори така насечено, за да могат дотраките да разбират горе-долу кво им пее радиото, ама в тоя епизод с търговеца веждите й щяха да изхвърчат в околоземна орбита.

Някой има ли още надежди за 2х9?

Да, явно я помним различно. Описанията на тая сцена са далеч повече от няколкото страници, в които се случва.

Бате, 50 човека изнасилват Лолис. В тая сцена нямаше повече от 20 души общо, со се стражите.

Бе, никак не са далеч повече и по-важното, от втора ръка са, тъй че морета от хора и ужаси просто не усетих. Ся, в момента чета книгата, знам какво си плямпат разните герои за сцената. А в сериала поне на мен хората ми се сториха доволно количество. Лолис я рейпват 50 пъти бтв, не 50 човека, а и се съмнявам там който я даде тая информация, да е броял (едит: опресних си - Тирион, при това опитвайки се да сплаши Шае). Да, сигурно дребнавя, лични усещания и т.н. Но просто така се случи, че прочетох случката вторник вечерта, а гледах епизода сряда сутринта, та можех да ги сравня почти в реално време - бяха ми напълно равностойни.

Силвър: При Теон/Бран якото ми беше на мен, че писъците и молбите на Бран бяха off-camera като цяло, която пък фокусираше на Теон и израженията му Това с веждите на Денерис и аз го забелязах, да Но пък ме кефи как изразява досада, примесена с леко смущение - и в предния епизод, когато Джора почти й се обясни в любов, и сега, докато оня я хранеше с черпака. Edit: Покрай това, че се присетих за обезглавяването в първи епизод, реших да изгледам сцената с черния страж и е готино сравнението между тона на Нед и този на Теон, докато осъждат на смърт.

Ти да не си се оспойлил за 2х9? И как ти е нивото до момента?

На мен ми хареса как един епизод по-рано някак ти става жал за Теон, когато сестра му го прави луд (много точен избор са направили с нея); и след това този келеш успява да откъсне главата на Родрик на шестия път и след като си помага с крак. При Бран якото е как изнася wanna-be-кралщината си и опитите да наподобява възрастните, и изведнъж се разхлипва буквално като 9 годишното хлапенце, което е. Много яко си играе ролята - в момента ми харесва повече от Аря, на която просто не е дадено какво да прави.

Единственото хубаво в Денерис е, че някой като не направи на нейното, тя успява да вкара някаква съдбовност в тона си на незадоволена пикла, което наистина звучи като предсказание. Всичко друго е ученическа пиеска, за съжаление.

Е то човек няма как да не се оспойли за 2х9. Ясно е, че няма да се получи толкова грандиозно колкото трябва да е, защото за целта трябва не някой от Центурион, а някой от Гладиатор и Небесно Царство (бтв, някой представя ли си тоя сериал в ръцете на Ридли?). Единственото им спасение е като насочат вниманието към личната драма и оставят мащабностите наистина за фон, но тези работи се режисират много трудно, особено ако си минавал тънко, както досега. Предното тънко минаване ми хареса де (в началото на трети епизод) - вместо паметна битка, една злокобна пръдня в лицето на зрителите.

Иначе нивото до момента си е ок - малко под първия сезон.

Поредната малоумна сцена с площада ли обсъждате.
За пореден път в сериала някой е решил да спести от наем на коне и за пореден път наблюдаваме пародията феодални владетели да се разкарват пеш с по пет човека охрана.

А нещо за срока на годност на зърното през зимата да кажеш?

Дай направо да им раздават автоматите и гранатите и да се почват.

Има някакви граници на логиката които не би трябвало да ги прескачат.

Абсолютбно бтв - кралицата ходи пеша по улицата, кралят тоже. Тва тая Сърсей, дет не излиза от паланкина си в книгите...

Сцената на площада беше далеч под нивото на тази в книгата... Най-малкото цялото спасяване на Санса, което нямах търпение да видя, беше адски статично. Чисто и просто липсата на коне някак си отне от целия мащаб на събитието...
Теон за мен е много противоречиво представен образ - определено се полагат усилия в представянето му, но са го направили доста по-жалък отколкото в книгата. По принцип съм сред симпатизантите му, и ми хареса как представиха сблъсъка му с реалността на Железните острови, последвалите душевни терзания и особено сцената с писмото и покръстването (поудавнявне?).
Само че в следващите епизоди усилено се опитват да го представят като хленчещо, объркано момче - докато това е само един аспект на личността му! Слабите елементи на личността му не му пречат да е един сравнително компетентен лидер и боец, който се бори да вкара хората си в ред и САМ измисля плана си за превземането на Зимен хребет.

Е, в самото начало на първи сезон показаха, че е отличен стрелец с лък и общо взето не се шашка в сериозни ситуации, но беше толкова мимоходом, че може би го забелязах, защото го знам от книгите.

А това с давенето си е чиста проба покръстване, както се е правело в оригинален вид от Йоан Кръстител (според библията), а и не само от него. Отиването до ръба на смъртта (в случая чрез удавяне) и връщането към живота се предполага да има важно значение за осъзнаването от чисто мистична гледна точка.

Иначе специално сцените, в които се сблъсква неприятно с промените в живота си и му се налага да забие нож в гърба на семейството, с което е израсъл, за да докаже на баща си, че заслужава да е негов син, според мен бяха и чудесно написани, и чудесно изиграни. А за Теон в момента е по-важно да се покажат именно тези негови терзания и жертви, няма време всеки персонаж да бъде развиван толкова пълнокръвно, колкото в книгите.


Всъщност сериалът е просто демо - който иска цялата игра, да подхване книгите.

Факт :> Бях огромен песимист за първи сезон, но още в първите епизоди се оказа, че след всяка сцена си спомням "ооо, това беше толкова яко в книгите!" Това, естествено, доведе до препрочитане на избрани пасажи и накупуване на две настолни игри...
А повечето бонус сцени, които ги няма в книгите, са учудващо радващи...

Без да очаквам ефект, само споделям - много ми писна непрестанното сравнение с книгите. Страшно. Много.

Седми епизод беше много силен.