Roland wrote:Не мога да повярвам, че човек, който си спомня първичния ужас и МОРЕТО от хора в книгата би бил ок с тая квартална свада. Това е най-запомнящата се сцена в цялата втора книга ебаси!
Aз понеже препрочитам (почнах от трета, но ми стана интересно да мина и втора) и четох главата на Тирион с бунта баш оня ден - сцената в сериала показва повече, отколкото тая в книгата, която бтв продължава около 5-6 страници. Никакъв първичен ужас не видях и никакво море от хора, а смятам, че имам капацитета да прихвана подобни усещания от текст.
За смъртта на септона споменават (и е баш ripped apart, с точно тая фраза е описано) след калабалъка, нападението над Санса е напълно off-stage, с още две-три изречения споменават за Лолис, Тайрек и още там някакви благородници (Сантагар и някъв друг, не помня) и това е.
Единственият плюс спрямо сериала е наистина страховитото в драматургично отношение начало на сцената, когато някаква тотално неадекватна женица изтърчава покрай стражите, вдигнала трупа на детето си, Джофри отначало иска да мине през нея с коня си, само че Санса му прошепва нещо и вместо това онуй подхвърля сребърна монета, която отскача от трупа. После Серсей изцепва нещо псевдо-съчувствено и женицата подивява от ярост и повлича тълпата след себе си. Но целият момент с графично подутата леш на детето явно е дошъл в повече като за визуален медиум.
Но най-ярко впечатление ми остави това колко всъщност страни от усещането за мащаб цялата сцена (не помня същинското минаване през тълпата дали имаше и страница, не знам дали "масовка" въобще е подходяща дума) и колко се осланя точно на тия си начални моменти. Не знам доколко сцената е запомнящата се, но явно я помним различно.
Едит: Като се замисля, логично е да сменят shock value-то с разкъсването на септона и терминаторското изпълнение на Хрътката, плюс интересния point-of-view момент с това последното, който го споменах преди 2-3 страници.