Сексистки хроники

[penzata]

Wait.... ....what? Is it future or is it past?

[Litz]

Около Спеъси нещата стават все по-епични и тва deflate-ване цепи мрака просто. Брата на Спейси казал, че баща им бил нео наци, който ги молествал????

[Marfa]

Извинете, че измествам темата за Спейси, но искам да питам какво е гей.

[penzata]

Извинете, че измествам темата за Спейси, но искам да питам какво е гей.

веерхиксестиай-син-металик-джълти-джанте, из ит ю. Систем брийч. А'лар'м, а'лар'м.

[The Dragon]

Извинете, че измествам темата за Спейси, но искам да питам какво е гей.

Често използвана обида в гейм средите.

[Roland]

Извинете, че измествам темата за Спейси, но искам да питам какво е гей.

Често използвана обида в гейм средите.

Мня, там е основно “fag”.

[трубадур]

гей е това, как се чувстваме га Johnny comes marching home

[Marfa]

Почна да ми се изяснява.

Са сериозно.

Искам официално да пледирам да се спре с изнасилването на иначе смислената кампания #metoo. Това със Спейси е лиготия. И не защото става дума за Кевин Спейси, а защото е малко смотано да се присетиш след три декади, че пиян човек те е полазил (то кво правиш в апартамента на пияни чичковци, а си на 14, а пропо?) и слава Богу всъщност нищо не ти е направил.

И не, не говоря за блейм виктим. Пардон, всъщност говоря. Защото всеки здравомислещ човек ще се съгласи, че не е проява на здравомислие да се озовеш на такъв купон на тая възраст. Що никой не пита къде са му били родителите на тоя? Как така ще пуснат четиринайсетгодишната си зеница на окото на разгулен купон с некви чички? И да, всъщност малко блейм виктим може да влее някакъв здрав разум. Тъпо е да тръгнеш по цици и путка из циганската махала в полунощ в сезона на сватбите. Вика му се инстинкт за самосъхранение. Ще е противозаконно да те изнасилят, но МЯСТОТО ТИ ИЗНАЧАЛНО НЕ Е ТАМ, освен ако не си полицай в патрулка.

Тъпо е да се мотаеш посред нощ полугола в Морската градина. Тъпо е да се качиш с разкопчана чанта в автобус 148. Тъпо е и да се разходиш по бански в центъра на Рияд. Не, това не оправдава абюзърите, но не прави жертвата по-малко тъпа.

Щото, просто за да подчертая разликата, когато мен ме приклещи педофил и взе да ме обарва, бях на шест и това беше на рождения ден на едно момиченце. Просто имаше много хора, много деца с родителите си и случайно се озовах насаме с един чичко с доста странно по тогавашното ми мнение поведение. Не знам тоя кво си е мислил и какво точно щеше да стане ако се бях разпищяла и не ща да знам. За щастие успях да избягам. Или като ме нападна оная банда разгонени нерези. Играехме на криеница и те ме връхлетяха. Ако не беше една приятелка, която тъкмо ме бе намерила и съответно видя какво става и не беше хукнала за помощ, не ми се мисли какво щеше да стане. И така нататък, още много неща мога да изреждам и нито едно от тях не е "бях на купон и оня се натряска и ме стисна за цицата". Не, не намирам за нормално някой да ме стиска по места, за които няма изричното ми разрешение, но дявол ме взел, ако ситуациите са дори бегло съпоставими.

Сега пък Дъстин Хофман. Неква буля, чак като станала на 49, разбрала, че всъщност била жертва на сексуален тормоз. Не, не оправдавам това, че я плеснал по задника, докато тя го изпращала до колата... Ох, просто не знам какво да кажа. Заради цялата тая чума на политкоректното говорене усещам как опитвам да цензурирам мислите си и как някой би могъл да разбере превратно онова, което се опитвам да кажа.

Е нямаш оправдание да мълчиш няколко декади, ако още навремето ти е станало зле, че някой те погледнал сластно, ощипал те, целунал те или ти е стиснал циците. Никой не е бил бял роб или бяла робиня ни на Спейси, ни на Хофман, че да се налага да си трае, докато ония ги онождат както намерят. Не са Уайнстийн, случаите имат единствена допирна точка и тя е Холивуд. Впрочем и жертвите на Уайнстийн ги блеймвам, че са си траели. Съжалявам, ако така ще разтърся нечия нежна душа. Никога не съм си траела. Намирала съм го за крайно неправилно. Не разбирам те защо са го правили и не го оправдавам. И не оправдавам надигащата се нова вълна, която ще ни сервира тонове внезапно осъзнали се хорица, които ще се присетят внезапно, че преди 48 години Робърт де Ниро им е подсвирнал, Антонио Бандерас се е почесал по чепа, Клинт Ийстууд е погледнал мръсно, а Чък Норис... Не, той поне ще остане в безопасност.

[Roland]

Имаше доста коментари, които говориха именно за това какъв би го дирил млад актьор на купон с холивудски елит, където го е поканил известен актьор.

Както и за това защо хората си траят с десетилетия. Не знам защо такъв гняв към жертвите.

[Dr. Horrible]

Моите мисли по този въпрос доста наподобяват тези на Ambartanen и Marfa.
Някак холивудците се стреснаха заради гадостите на Уайнстийн, видяха, че десетилетия наред са търпели ужасяващи неща да се случват пред очите им, и затова сега се пънат да покажат колко сериозно приемат всяко обвинение.
Никога не съм харесвал Кевин Спейси, просто не ми допада като излъчване, но въпреки това случващото се в момента е нелепо. И вече му отнемат специалното Еми заради обвиненията. Тези награди за актьорска игра ли са, или за морал? Щото му дадоха Оскар за American Beauty, където играе точно чичка, въздишащ по 14 годишна тийнейджърка…
Всякакви престъпления имат давност. Не може заради едно „предложи ми доста настоятелно преди 30 години“ да стават такива гигантски скандали. Да, фактът, че става дума за дете, е отвратителен. Но наистина – никой не се възмущава от това, че 14-годишно момче е ходело на пиянско парти в Холивуд, никой не пита защо детето е било там и какво са правили родителите/настойниците му, всички са скандализирани, че е възможно човек на 26 да се е напил и е почнал да го сваля. Тази селективна слепота просто ме изумява.
А най-много ме дразни това, че тези свръхчувствителни реакции в момента са просто мода. Щото от десетки години различни актриси са се оплаквали, че еди-кой-си известен човек им е посягал по грозен начин и това винаги се е подминавало като злободневна клюка и никой не се е сещал за човешкото достойнство, което трябва да е ценност. И сега, вместо хората да помъдреят и да започнат да реагират адекватно, вече отиват в другата крайност, почват да крещят „сексуално насилие“, да отказват Еми-та за пиянски предложения, да си спомнят как преди 30 години някой си е допрял ръката до тяхната… И това е просто мода, тоест ще отшуми. И се притеснявам, че така и няма да се стигне до развиване на адекватно мислене по тези въпроси.
И това крайно свръх-съчувствие към всяка „жертва“, съпътствано от хиляди изказвания тип „о, колко ти е било тежко, ти си жертва, жертва, жертва, ужасно нещо си изтърпял, ума ми не го побира, направено ти е нещо отвратително, затова си жертва!“ не го намирам за полезно за самата жертва, щото затвърждава манталитета на жертва, повишава се усещането за външен локус на контрол, намалява се вярата в собствените компетенции и способности за справяне и изобщо се стига до една фиксация върху травмиращия момент, вместо да се работи за излизането от тази роля. Когато бях на 13, имах един инцидент на гара Захарна фабрика в София. Тогава още си живеех в Перник и всеки ден пътувах с влак до училище и обратно. Та един следобед като се връщах гарата беше супер пуста, но аз все пак реших да застана отстрани на една забутана скрита пейка, защото ми се люпеха семки и не исках да правя боклук отпред. И в един момент на въпросната забутана пейка се появи някакъв чичка, седна наблизо до мен, почна да ме пита влака ли чакам, кой клас съм, ала-бала, после започна да подпитва колко ми е дълга пишката, и дали искам да отидем в тоалетните под гарата да си бием чекии в съседни кабинки, това било нормално, той така правел още от училище с неговите приятели. Очевидно ми беше неудобно от такива гадости, казах му, че нямам желание за нищо, той ми беше препречил пътя, но не ме докосваше и, за щастие, когато видя, че няма шанс да станат с убеждаване нещата, ме остави да си тръгна. Аз си тръгнах и се качих във влака. Следващият час ми беше супер гнусно и дори не можех да си чета във влака. Като се прибрах пак ми беше гадно цял ден. После ми мина, но не можех да кажа на никого, чувствах се сякаш аз съм виновен, че изобщо съм му позволил да ме заговори. Едва три месеца по-късно, когато една приятелка ми разказваше как някакъв чичка ѝ налетят, успях да ѝ споделя. И така, де, преодолях го. Беше ми се случило нещо гадно и тегаво, но все пак не чак толкова сериозно. Да твърдя обратното, би означавало да омаловажа гадостите, през които преминават реалните жертви. И си мисля, че ако човек продължава да се изживява като травмиран и осакатен десетки години след нечие еднократно гнусно предложение, и държи хората да разберат колко е СТРАДАЛ преди 30 години, значи мнооого неща в живота му не са наред.

[Marfa]

^^^ This.

[tigermaster]

Имаше доста коментари, които говориха именно за това какъв би го дирил млад актьор на купон с холивудски елит, където го е поканил известен актьор.

Както и за това защо хората си траят с десетилетия. Не знам защо такъв гняв към жертвите.

Кой известен актьор? По онова време Рап е по-голяма звезда от Спейси поне, доколкото има главна роля в доста успешна комедия, а Спейси извън театъра играе епизодични ролички в сериалчета.

И естествено, че ще има доста такива коментари, ОМГ. Какво ще търси четиринайсетгодишно хлапе без придружител на купон, на който всички останали са възрастни и който започва, ако не бъркам, в нощен клуб, и на който всеки знае, че алкохолът ще се лее като река? И ако хлапето няма инстинкт за самосъхранение, настойниците му нямат ли акъл да го опазят?

Съгласен съм с Доктора, Марфа и Амбартанен, с други думи.

[Alexis]

Абс. съгласна с казаното от Марфа и Доктора. Сори, ама не до гуша, ами отвъд ми дойде това обясняване как всичката вина винаги е в агресора и нито капка в горката, нещастна, миличка и изотормозена жертва и как вечно имаме вина до доказване на противното при всяко обвинение в сексуално посегателство и дори след това няма извинение, ако противното се докаже. Аз съм с Марфа за това, че ако сам се навираш между шамарите и ги получиш, това не оневинява агресора, но определено слага процент от вината на раменете на "жертвата".

Само да отбележа, че когато нa мен ми се е случвало да съм обект на сексулен тип агресия, никога не съм си мислела за себе си като за "жертва". Откровено първият път беше прекалено рано за да разбирам какво се случва (мислех че е странна игра), но когато го осъзнах го намерих за тъпо и жалко. Когато ми се случи като възрастна и вече с изграден характер жена ми идваше да умра от смях на жалкото поведение на агресора, защото беше супер смешно как някакво старче с ръст под моя, с талия на бременна слоница се опитва да използва позицията си на власт, за да ме притисне сексуално. Оплаках се и поставих разстояние м/у нас, за да не е в позиция на власт над мен. И не се чувствах жерта, мисля че той е нещастник и жертва доста в по-голяма степен от мен.

Да създаваш у обектите на агресия чувство на жертва е да ги правим жалки, вместо такива да са агресорите. Отнема им се автономията и самочувствието на отговорни за себе си и им се внушава, че цялата отговорност за благополучието им е функция само и единствено на чужди действия, а техните са независима величина в това уравнения на живота. И всичко това е чудовищно в отглеждането на поколения от жертви по презумпция, защото животът е гаден и всички в един или друг момент са обект на накаква форма на агресия (не само сексуална) и ако човек има манталитет на жертва, няма да прокопса.

[Amelia]

И аз клоня по-скоро към мнението на Марфа, щото викам все пак да не слагаме на едно ниво това, да те пошляпнат приятелски по задника за довиждане преди 30 години, когато на тея неща се гледаше по друг начин, с това да те сбарат някъде насаме, в няква тотално несвързана със секс ситуация и да почнат да те опипват и/или да си развяват чепа пред теб. Разликата е, че в единия случай се чувстваш омерзен, а в другият случай освен омерзението, преминаваш и през интензивен страх за живота и безопасността си. Като човек, на когото и двете са му се случвали, ви казвам, че наистина има разлика.

Но случая със Спейси и оня 14-годишен за мен е тотален клъстърфък и наистина не знам кво да мисля за него. Ако Спейси наистина е бил много пиян, може наистина да не е знаел на кво налита. Хубаво, че е спрял като са му казали не. А хлапето защо е било там без надзор - това вече е цяла нова Вселена на идиотизъм. Макар че, отново, преди 30 години растяхме по друг начин.

По принцип си има места, в които неписаното правило е, че много хора отиват там, за да се напият и да ебат. И трябва човек да е наясно, че поема риск като отива там. Да, в идеален свят нямаше да е така, но не живеем в идеален свят и мейтинг ритуалите ни далеч не са универсални и еднакви за всеки от нас, така че това, дето е недопустимо за мен може пък да носи удоволствие на друга жена.

[Roland]

И аз не съм съгласен всички форми на сексуална агресия да се третират еднакво. Спейси от десетилетия го знаем, че е крийп, но дори сегашните разкрития не го правят predator като Уайнстийн.

ОБАЧЕ и на изток, и на запад съществува дълбоко вкоренен инстинкт на недоверие и атака към хората, жертва на сексуално насилие. Кой го дразнела думата “жертва”, кой смятал, че потърпевшият е бил тъп и си го е просел, кой директно не вярва. И понякога има защо. Но по разните статистики, които хвърчат из Фейсбук тия дни, всъщност случаите на доказани лъжи спрямо доказана истина са безкрайно по-малко.

Това е и причината да смятам, че е добре да се подхожда с емпатия и доверие първо, а не с търсене на причини защо потърпевшият е виновен. Щото “това не оневинява агресора, но...” е малко като “аз не съм расист, но...” И в крайна сметка всеки сам преценява за себе си какво е ОК и какво не е. Не винаги сме ние тези, които решават дали някой е бил жертва на насилие, или не.


Междувременно:
https://rochdaleherald.co.uk/2017/10/31 ... president/